Електронното училище: бързи, смели, сръчни
Преминаването към отдалечено образование поради изключителното състояние докара на напред във времето нуждата от съответни образования на учителите за работа в съвременна цифрова среда
[Shutterstock] Извънредното състояние сложи българското обучение в обстановка на внезапно догонване на съвременни цифрови модели. Парите за електронно обучение досега бяха вложени основно в техника за учебните заведения. Експериментът в този момент в действителност е сполучлив основно поради персоналните старания на учителите. Коронавирусът сложи просветителните системи по света в невиждана обстановка - всеобщо минаване към отдалечено образование, което направи и доста обичайни методики на преподаването ненужни. Не всички бяха наедно готови. За българското обучение, което е, да го кажем меко, консервативна система, прекосяването към отдалечено образование се оказа шоково. Но положителната вест е, че то се случи сполучливо с помощта на големите старания на учителите и шефовете в системата.
" Първата седмица и първият месец от изключителното състояние видяхме страховит прогрес - моята персонална оценка е, че учителите скочиха доста най-малко откъм естествени равнища на потребление на разнообразни платформи и принадлежности, счита Наталия Митева, програмен шеф " Образование " във фондация " Америка за България ". Това обаче не значи, че към изключителната обстановка няма и някои недотам съвършени акомодации. Въпреки рекомендациите на МОН и специалисти в бранша доста учители не престават да организират уроците си във видеоконферентни връзки, като се пробват да възпроизвеждат уроците, които биха провели онлайн в класната стая, вместо да приспособяват методиките си към новата просветителна среда. " Малко по-високите равнища на електронно обучение се владеят от по-малка група учители. Голямата част от учителите вършат уроци от XIX век с принадлежности от XXI век ", прибавя Митева, съгласно която това би трябвало да бъде преодоляно от системата, с цел да може да се осъществя същински смесен модел на преподаване в българското обучение.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Преди изключителното състояние огромна част от българските учители бяха напълно малко осведомени с модерните просветителни цифрови платформи или методиките на преподаване, които ги съпътстват. Част от повода за това е, че напъните на МОН за електронизация на образованието от 2007 година насам първо бяха ориентирани към обезпечаването на учебната система с техника, само че някак си не доближиха до ефикасното образование на учителите в съвременни способи на преподаване.
Къде са ориентирани средствата
Справка на бюджетите на годишната Национална стратегия " Информационни и информационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и учебното обучение ", през която се случват множеството старания за електронно обучение, в уеб страницата на министерството демонстрира, че става дума за общ бюджет от към 80 млн. лева за последните 10 години. По информация на МОН за " Капитал " единствено за интервала 2017-2019 година по Национален парк ИКТ изразходваните пари са към 39 млн. лева
През последното десетилетие МОН непрекъснато се бори да осъвремени и разшири техническия потенциал на учебните заведения, като от даден миг нататък се състезава и против бързото остаряване на хардуера, който те самите са въвели. Пример е въвеждането на терминални устройства от 2012 година нататък като част от тактиката на Национален парк ИКТ в учебните заведения. Идеята е, че за компютърните стаи в обещано учебно заведение се набират терминали, свързани с едно или две основни устройства. " Проблемът с тези устройства е, че не работят добре, което се случва, когато 10 или 15 монитора са свързани с едно или две устройства. Бяха сложни за работа и много от учителите тогава ненавиждаха концепцията, че им се постанова цифрово обучение, в случай че им се дават някакви безусловно измислени терминали ", споделя учебен специалист пред " Капитал ". Според източника на " Капитал " такива терминални устройства, само че по-скъп клас се употребяват в банки и корпорации, до момента в който тези в българските учебни заведения са били остарели даже при въвеждането им, което е наложило промяната им съвсем незабавно.
Според Национален парк ИКТ за 2015 година " не повече от 25% от учебните заведения работят с техника на междинна възраст под 5 години ". В същото време терминалните устройства изчезват чак през 2018 година от тактиките на националната стратегия. От 2015-2016 година МОН трансформира фокуса и отвън кабинетите за часове по осведомителни технологии и също се пробва да достави колкото се може повече учители с устройства за фронтално преподаване (прожектори, интерактивни дъски или дисплеи) по кабинетите, като до този миг към 16 000 от 36 000 класни стаи в страната имат опция за фронтално образование. През последните години ИКТ се концентрира и върху интернет съгласуваност за учебните заведения и районните ръководства, просветителни електронни запаси, електронни дневници и платформи, а фокусът към този момент е, че учениците ще употребяват лични крайни устройства.
Инвестициите в електронното обучение въпреки всичко имат и триумфи. От 2017 година насам министерството е финансирало над 1700 просветителни институции (от към 2400 в страната) с 2 млн. лева за използването на електронни дневници. Електронните дневници освен че понижават административната тежест на учебните заведения, само че се оказаха и стъпка към по-лесното асимилиране на електронните просветителни платформи от доста учители в системата. От плануваните за ИКТ средства МОН заплаща и сметките за интернет на учебните заведения, като за последните три години от бюджета на Национален парк ИКТ са отишли 15 млн. лева за построяването на безжични мрежи в над 1500 български учебни заведения. Да оставим настрани цената, съществуването на wifi е неотложно за действителното внедряване на технологии в просветителния развой.
Какви услуги се оферират досега
Може би най-забележимата мярка, която министерството наложи по време на изключителното състояние, беше основаването на над 800 000 профила за учители и възпитаници в просветителната платформа Microsoft Teams. Докато МОН следва политика на децентрализация по отношение на употребяваната от учебните заведения просветителна платформа, то предложи Teams като вид, от който съгласно източници на " Капитал " в МОН се употребяват интензивно към 300 000 профила, т.е. 35% от системата се възползва от опцията, дадена от министерството. Тези профили идват като част от преподписания през юни 2019 контракт сред МОН и Microsoft за лиценз и поддръжка на системите на образованието и не костват в допълнение нищо на данъкоплатеца отвън цената на самия контракт, изясняват от министерството. Въвеждането на профилите лиши първите две седмици от изключителното състояние, като в процеса се сътвориха и краткотрайни неравенства - някои учители и възпитаници имаха профили, до момента в който други още чакаха своите. Според ръководителя на съдружие " Образование без раници " Иван Господинов " повдигането на тези профили в облака е нещо, което се възнамерява от преди 2015 година, както и се координира с Microsoft и други организации. Хубаво е, че има краткотрайно решение за някои от проблемите, само че концепцията за платформата е много по-обширна и има още да се създава - уповавам се с нотка на неотложност, каквато през минали години министрите на образованието не са имали. "
За общата просветителна платформа на МОН, към която се свързват Microsoft профилите се приказва от 2015 година насам като платформа за просветителни услуги и наличие, налична на национално равнище, с инструментариум за основаване и издание на интерактивни уроци от учителите. Цялата платформа още е на доста начално равнище и занапред ще бъде надграждана. От началото на април МОН сътвори и вместилище с онлайн уроци, препоръки и способи от учители за преподаване с другите платформи, които служат като помощен запас за обмяна на практики в отдалеченото преподаване.
Какво следва
През октомври 2019 година просветителното министерство стартира да извършва план, финансиран от еврофондове със 105 млн. лева, по който се организират образования за работа с цифрови запаси и за основаване на електронни уроци.
Таймингът на тези ограничения обаче наподобява към този момент просрочен. Въпреки това изключителното състояние, по всичко проличава, в действителност кара МОН да се отваря към по-широка просветителна екосистема и към нуждата от образование на учителите в съвременни способи на преподаване. " Основното нещо, което би трябвало да се направи, е оценка на отдалеченото образование сега от другите гледни точки (учители, възпитаници, родители, институции), с цел да се види какво е сработило, какво не, за какво, какво е било налице, какво е нужно още и така нататък, тъй като единствено по този начин могат да се вършат реалистични и работещи политики съгласно същинските потребности и дадености ", разяснява пред " Капитал " изпълнителният шеф на " Образование без раници " Розалина Лъскова. " Образование без раници ", " Институт за проучвания в образованието ", " Заедно в час ", Синдикатът на българските учители (СБУ) и доста други организации са инициирали провеждането на такова изследване в писмо до МОН. След диалози на 13 април министерството се е съгласило на правенето на външна оценка за готовността на системата и настоящия децентрализиран метод към отдалеченото образование. " Моята огромна вяра е тази оценка да сътвори основа за бъдещи по-задълбочени оценки на националните стратегии за развиване на образованието. Наистина има смисъл да се следи деликатно какво работи и какво не, с цел да се подхващат навременни и съответни ограничения за повишение на успеваемостта на стратегиите и да се изразходват по-ефикасно тези средства " споделя пред Капитал изпълнителният шеф на " Института за проучвания в образованието " Асенка Христова.
[Shutterstock] Извънредното състояние сложи българското обучение в обстановка на внезапно догонване на съвременни цифрови модели. Парите за електронно обучение досега бяха вложени основно в техника за учебните заведения. Експериментът в този момент в действителност е сполучлив основно поради персоналните старания на учителите. Коронавирусът сложи просветителните системи по света в невиждана обстановка - всеобщо минаване към отдалечено образование, което направи и доста обичайни методики на преподаването ненужни. Не всички бяха наедно готови. За българското обучение, което е, да го кажем меко, консервативна система, прекосяването към отдалечено образование се оказа шоково. Но положителната вест е, че то се случи сполучливо с помощта на големите старания на учителите и шефовете в системата.
" Първата седмица и първият месец от изключителното състояние видяхме страховит прогрес - моята персонална оценка е, че учителите скочиха доста най-малко откъм естествени равнища на потребление на разнообразни платформи и принадлежности, счита Наталия Митева, програмен шеф " Образование " във фондация " Америка за България ". Това обаче не значи, че към изключителната обстановка няма и някои недотам съвършени акомодации. Въпреки рекомендациите на МОН и специалисти в бранша доста учители не престават да организират уроците си във видеоконферентни връзки, като се пробват да възпроизвеждат уроците, които биха провели онлайн в класната стая, вместо да приспособяват методиките си към новата просветителна среда. " Малко по-високите равнища на електронно обучение се владеят от по-малка група учители. Голямата част от учителите вършат уроци от XIX век с принадлежности от XXI век ", прибавя Митева, съгласно която това би трябвало да бъде преодоляно от системата, с цел да може да се осъществя същински смесен модел на преподаване в българското обучение.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Преди изключителното състояние огромна част от българските учители бяха напълно малко осведомени с модерните просветителни цифрови платформи или методиките на преподаване, които ги съпътстват. Част от повода за това е, че напъните на МОН за електронизация на образованието от 2007 година насам първо бяха ориентирани към обезпечаването на учебната система с техника, само че някак си не доближиха до ефикасното образование на учителите в съвременни способи на преподаване.
Къде са ориентирани средствата
Справка на бюджетите на годишната Национална стратегия " Информационни и информационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и учебното обучение ", през която се случват множеството старания за електронно обучение, в уеб страницата на министерството демонстрира, че става дума за общ бюджет от към 80 млн. лева за последните 10 години. По информация на МОН за " Капитал " единствено за интервала 2017-2019 година по Национален парк ИКТ изразходваните пари са към 39 млн. лева
През последното десетилетие МОН непрекъснато се бори да осъвремени и разшири техническия потенциал на учебните заведения, като от даден миг нататък се състезава и против бързото остаряване на хардуера, който те самите са въвели. Пример е въвеждането на терминални устройства от 2012 година нататък като част от тактиката на Национален парк ИКТ в учебните заведения. Идеята е, че за компютърните стаи в обещано учебно заведение се набират терминали, свързани с едно или две основни устройства. " Проблемът с тези устройства е, че не работят добре, което се случва, когато 10 или 15 монитора са свързани с едно или две устройства. Бяха сложни за работа и много от учителите тогава ненавиждаха концепцията, че им се постанова цифрово обучение, в случай че им се дават някакви безусловно измислени терминали ", споделя учебен специалист пред " Капитал ". Според източника на " Капитал " такива терминални устройства, само че по-скъп клас се употребяват в банки и корпорации, до момента в който тези в българските учебни заведения са били остарели даже при въвеждането им, което е наложило промяната им съвсем незабавно.
Според Национален парк ИКТ за 2015 година " не повече от 25% от учебните заведения работят с техника на междинна възраст под 5 години ". В същото време терминалните устройства изчезват чак през 2018 година от тактиките на националната стратегия. От 2015-2016 година МОН трансформира фокуса и отвън кабинетите за часове по осведомителни технологии и също се пробва да достави колкото се може повече учители с устройства за фронтално преподаване (прожектори, интерактивни дъски или дисплеи) по кабинетите, като до този миг към 16 000 от 36 000 класни стаи в страната имат опция за фронтално образование. През последните години ИКТ се концентрира и върху интернет съгласуваност за учебните заведения и районните ръководства, просветителни електронни запаси, електронни дневници и платформи, а фокусът към този момент е, че учениците ще употребяват лични крайни устройства.
Инвестициите в електронното обучение въпреки всичко имат и триумфи. От 2017 година насам министерството е финансирало над 1700 просветителни институции (от към 2400 в страната) с 2 млн. лева за използването на електронни дневници. Електронните дневници освен че понижават административната тежест на учебните заведения, само че се оказаха и стъпка към по-лесното асимилиране на електронните просветителни платформи от доста учители в системата. От плануваните за ИКТ средства МОН заплаща и сметките за интернет на учебните заведения, като за последните три години от бюджета на Национален парк ИКТ са отишли 15 млн. лева за построяването на безжични мрежи в над 1500 български учебни заведения. Да оставим настрани цената, съществуването на wifi е неотложно за действителното внедряване на технологии в просветителния развой.
Какви услуги се оферират досега
Може би най-забележимата мярка, която министерството наложи по време на изключителното състояние, беше основаването на над 800 000 профила за учители и възпитаници в просветителната платформа Microsoft Teams. Докато МОН следва политика на децентрализация по отношение на употребяваната от учебните заведения просветителна платформа, то предложи Teams като вид, от който съгласно източници на " Капитал " в МОН се употребяват интензивно към 300 000 профила, т.е. 35% от системата се възползва от опцията, дадена от министерството. Тези профили идват като част от преподписания през юни 2019 контракт сред МОН и Microsoft за лиценз и поддръжка на системите на образованието и не костват в допълнение нищо на данъкоплатеца отвън цената на самия контракт, изясняват от министерството. Въвеждането на профилите лиши първите две седмици от изключителното състояние, като в процеса се сътвориха и краткотрайни неравенства - някои учители и възпитаници имаха профили, до момента в който други още чакаха своите. Според ръководителя на съдружие " Образование без раници " Иван Господинов " повдигането на тези профили в облака е нещо, което се възнамерява от преди 2015 година, както и се координира с Microsoft и други организации. Хубаво е, че има краткотрайно решение за някои от проблемите, само че концепцията за платформата е много по-обширна и има още да се създава - уповавам се с нотка на неотложност, каквато през минали години министрите на образованието не са имали. "
За общата просветителна платформа на МОН, към която се свързват Microsoft профилите се приказва от 2015 година насам като платформа за просветителни услуги и наличие, налична на национално равнище, с инструментариум за основаване и издание на интерактивни уроци от учителите. Цялата платформа още е на доста начално равнище и занапред ще бъде надграждана. От началото на април МОН сътвори и вместилище с онлайн уроци, препоръки и способи от учители за преподаване с другите платформи, които служат като помощен запас за обмяна на практики в отдалеченото преподаване.
Какво следва
През октомври 2019 година просветителното министерство стартира да извършва план, финансиран от еврофондове със 105 млн. лева, по който се организират образования за работа с цифрови запаси и за основаване на електронни уроци.
Таймингът на тези ограничения обаче наподобява към този момент просрочен. Въпреки това изключителното състояние, по всичко проличава, в действителност кара МОН да се отваря към по-широка просветителна екосистема и към нуждата от образование на учителите в съвременни способи на преподаване. " Основното нещо, което би трябвало да се направи, е оценка на отдалеченото образование сега от другите гледни точки (учители, възпитаници, родители, институции), с цел да се види какво е сработило, какво не, за какво, какво е било налице, какво е нужно още и така нататък, тъй като единствено по този начин могат да се вършат реалистични и работещи политики съгласно същинските потребности и дадености ", разяснява пред " Капитал " изпълнителният шеф на " Образование без раници " Розалина Лъскова. " Образование без раници ", " Институт за проучвания в образованието ", " Заедно в час ", Синдикатът на българските учители (СБУ) и доста други организации са инициирали провеждането на такова изследване в писмо до МОН. След диалози на 13 април министерството се е съгласило на правенето на външна оценка за готовността на системата и настоящия децентрализиран метод към отдалеченото образование. " Моята огромна вяра е тази оценка да сътвори основа за бъдещи по-задълбочени оценки на националните стратегии за развиване на образованието. Наистина има смисъл да се следи деликатно какво работи и какво не, с цел да се подхващат навременни и съответни ограничения за повишение на успеваемостта на стратегиите и да се изразходват по-ефикасно тези средства " споделя пред Капитал изпълнителният шеф на " Института за проучвания в образованието " Асенка Христова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ