Лиз Тръс изпълни задачата на враговете на Великобритания
Премиерът Лиз Тръс се отдръпва в позорна, невиждана оставка за Англия. Тя надмина всички очаквания, които враговете на страната разпоредиха на нея, защото сложи английската стопанска система в кома. Неин правоприемник евентуално ще бъде нейният предходник Борис Джонсън. И в неговия случай има на какво да се надява от Русия.
Лиз Тръс прекара едвам 44 дни като министър-председател на Англия - и това е безспорен връх, по-точно антирекорд. През 1827 година Джордж Кънинг става министър-председател, а 119 дни по-късно престава да бъде.
Общото сред тях е, че и двамата играят ролята на дейни съперници или по-скоро врагове на Русия и съюзените с нея нации (при Кънинг това е „ Свещеният съюз “ с прусаците и австрийците). Разликата е, че Кънинг е изтъкнат общественик, чиято кариера е прекратена от туберкулоза в пика й, до момента в който на Тръс от началото беше предсказана ориста на премиер-камикадзе, а задачата се оказа английската стопанска система.
Може би най-точна беше прогнозата на главният съперник на Тръс в битката за водачество в Консервативната партия Риши Сунак - финансист, индус, хитрец. По време на акцията той сподели напряко, че препоръчаните от Тръс данъчни облекчения са самоубийствени за английската финансова система.
В стопанската система някогашният министър на финансите и основен счетоводител на Англия схваща по-добре от генералния управител Тръс. Затова умните хора от партийния хайлайф го послушаха, осигурявайки преднината му през петте тура на гласуването. На финала обаче, където гласоподават всички членове на партията, а освен елитът, Тръс ненадейно поведе. Макар и Сунак да е интелигентен, тя се оказа хитра. Популизъм, надменност, имидж на самоиздигнала се жена, цветът на кожата ѝ в последна сметка - всичко това се трансформира в козове при метода към хората.
Но главното изискване за нейната победа най-вероятно беше точно намаляването на налозите. Тръс даде обещание да го направи, с цел да завоюва изборите, а не да навреди на страната.
Британските консерватори са буржоазна партия. Състои се от доста бизнесмени, предприемачи, просто богати хора. Тоест тези, за които данъчната промяна представляваше забележителен персонален интерес. Именно те заложиха на Тръс на финала, пренебрегвайки предизвестията на всички мъдреци.
За страдание на множеството британци, Тръс удържа на думата си. Авторът на промяната, рисковано настроеният черен икономист Квази Квартенг, получи някогашния пост на Сунак, след което внезапно понижи данъчната тежест върху бизнеса и по този метод обезпечи финансов потрес на Англия с нейния пропусклив бюджет.
Осъзнавайки какво тъкмо се е случило, Тръс продължи циничния курс на оцеляващ: тя уволни Квартенг, стоварвайки цялата виновност върху него. По създание за най-близкия съдружник това изменничество беше потрес. Той предсказа, че Тръс да подаде оставка в границите на две седмици - и ясно знаеше какво приказва.
Новият министър на финансите, някогашният външен министър Джереми Хънт, анулира промяната на Квартенг. Но Тръс не регистрира обстоятелството, че отвън намаляването на данъчната тежест тя не е нужна на партията - и към този момент я няма.
По-точно тя ще остане министър председател до края на октомври, до момента в който не бъде определен нов директно в Народното събрание, заобикаляйки вътрешнопартийни избори. И най-вероятно това ще бъде Борис Джонсън, който новината за оставката на Тръс застигна в Доминиканската република - той отлетя там на отмора, само че към този момент даде обещание да се върне до уикенда.
Основното издание на страната “ТаймС ” счита, че Джонсън ще се бори за поста, от който беше отхвърлен единствено преди месец и половина. Телевизионният канал “Скай ”, който интервюира членове на партията на фона на абсурда към Квартенг, записва безспорното електорално преимущество на някогашния министър председател. И самият той изхожда от обстоятелството, че не е имал време да направи и половината от това, което е възнамерявал (а той брои излизането от ЕС), само че несъмнено ще навакса огромния си проект.
Членовете на партията надали чакат чудеса от Джонсън - не е зле, в случай че успее даже да спре бъркотията в редиците на торите. Неотдавнашното гласоподаване по въпроса за фракинга - хидравличното разтрошаване - в северната част на страната (и Тръс реши да го легализира, с цел да се бори с енергийната криза) докара до такава свада, че основният " бич " на партията, Уенди Мортън, чиято задача е да се обезпечи солидарно гласоподаване и ред в залата, подаде сърдечна оставка.
Открит въпрос е какъв кабинет ще построи Джонсън в този момент. Тръс най-вероятно няма да бъде призната в него - като изкупителна жертва, за следващ път доказвайки, че политическите инстинкти не могат да заменят компетентността. Но Сунак също няма да бъде взет - той предизвика напускането на Джонсън, след което той стана негов зложелател. И даже Хънт надали ще бъде изваден отпред. А в английското държавно управление не е единствено министър-председателят, само че и всеки министър би трябвало да е народен представител.
Тоест пейката на новия водач е къса. Тя е пагубно къса, като се има поради, че основните фигури на нея или станаха, или се скарани между тях.
В такива условия, при чиста съвест, би трябвало да се проведат предварителни избори, само че съвестта не е за Джонсън. Ако изборите се проведат в този момент, консерваторите ще ги изгубят хубавичко: съдейки по социологическите изследвания, те в този момент и групово претендират за антирекорд, до момента в който Лейбъристката партия за невъобразим до момента успех.
Но Джонсън сигурно има вяра, че преди декември 2023 година – датата на идващите избори – има още доста работа. Истински упорит човек, той не извади страната от Европейския съюз просто по този начин, не стартира да строи втора Британска империя и не се забърка в гневен спор с Русия за далечна Украйна, единствено с цел да се откаже от новата опция да „ ръководи “ най-малко за известно време.
В Русия този човек провокира непрекъсната неприязън - и има за какво. Но в набора от персони, които торите в този момент оферират, той обективно няма съперници, не и в този мащаб. А Русия като цяло към този момент не се интересува кой седи на Даунинг Стрийт. Тя не е в спор с Тръс, Джонсън или Консервативната партия, а с Англия като такава.
Освен това административният възел на нашия спор, макар кадровата прескачане, евентуално ще остане. Ключовият човек в подпомагането на ВСУ, министърът на защитата Бен Уолъс, съвсем обезпечено ще остане на поста, в случай че не желае да напусне и да провокира самия Джонсън. Подобно на Сунак, Пени Мордонт и няколко други, той се счита за вероятен претендент за премиерския пост, само че е малко евентуално да желае да „ подбива “ някогашния си началник тъкмо в този момент, на фона на острата икономическа рецесия и съвсем неизбежно проваляне от лейбъристите следващата година.
При ръководството на лейбъристите нищо фундаментално няма да се промени в руско-британските връзки - и е малко евентуално да се промени, до момента в който възраждащата се Британска империя не се пренапрегне и не загуби интерес към външните работи за доста години напред.
Може би това ще се случи тъкмо при Джонсън - той е задоволително самоуверен и задоволително упорит, с цел да докара страната до нокаут след уморителен рунд с Тръс.
Ще разчитаме на това.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Лиз Тръс прекара едвам 44 дни като министър-председател на Англия - и това е безспорен връх, по-точно антирекорд. През 1827 година Джордж Кънинг става министър-председател, а 119 дни по-късно престава да бъде.
Общото сред тях е, че и двамата играят ролята на дейни съперници или по-скоро врагове на Русия и съюзените с нея нации (при Кънинг това е „ Свещеният съюз “ с прусаците и австрийците). Разликата е, че Кънинг е изтъкнат общественик, чиято кариера е прекратена от туберкулоза в пика й, до момента в който на Тръс от началото беше предсказана ориста на премиер-камикадзе, а задачата се оказа английската стопанска система.
Може би най-точна беше прогнозата на главният съперник на Тръс в битката за водачество в Консервативната партия Риши Сунак - финансист, индус, хитрец. По време на акцията той сподели напряко, че препоръчаните от Тръс данъчни облекчения са самоубийствени за английската финансова система.
В стопанската система някогашният министър на финансите и основен счетоводител на Англия схваща по-добре от генералния управител Тръс. Затова умните хора от партийния хайлайф го послушаха, осигурявайки преднината му през петте тура на гласуването. На финала обаче, където гласоподават всички членове на партията, а освен елитът, Тръс ненадейно поведе. Макар и Сунак да е интелигентен, тя се оказа хитра. Популизъм, надменност, имидж на самоиздигнала се жена, цветът на кожата ѝ в последна сметка - всичко това се трансформира в козове при метода към хората.
Но главното изискване за нейната победа най-вероятно беше точно намаляването на налозите. Тръс даде обещание да го направи, с цел да завоюва изборите, а не да навреди на страната.
Британските консерватори са буржоазна партия. Състои се от доста бизнесмени, предприемачи, просто богати хора. Тоест тези, за които данъчната промяна представляваше забележителен персонален интерес. Именно те заложиха на Тръс на финала, пренебрегвайки предизвестията на всички мъдреци.
За страдание на множеството британци, Тръс удържа на думата си. Авторът на промяната, рисковано настроеният черен икономист Квази Квартенг, получи някогашния пост на Сунак, след което внезапно понижи данъчната тежест върху бизнеса и по този метод обезпечи финансов потрес на Англия с нейния пропусклив бюджет.
Осъзнавайки какво тъкмо се е случило, Тръс продължи циничния курс на оцеляващ: тя уволни Квартенг, стоварвайки цялата виновност върху него. По създание за най-близкия съдружник това изменничество беше потрес. Той предсказа, че Тръс да подаде оставка в границите на две седмици - и ясно знаеше какво приказва.
Новият министър на финансите, някогашният външен министър Джереми Хънт, анулира промяната на Квартенг. Но Тръс не регистрира обстоятелството, че отвън намаляването на данъчната тежест тя не е нужна на партията - и към този момент я няма.
По-точно тя ще остане министър председател до края на октомври, до момента в който не бъде определен нов директно в Народното събрание, заобикаляйки вътрешнопартийни избори. И най-вероятно това ще бъде Борис Джонсън, който новината за оставката на Тръс застигна в Доминиканската република - той отлетя там на отмора, само че към този момент даде обещание да се върне до уикенда.
Основното издание на страната “ТаймС ” счита, че Джонсън ще се бори за поста, от който беше отхвърлен единствено преди месец и половина. Телевизионният канал “Скай ”, който интервюира членове на партията на фона на абсурда към Квартенг, записва безспорното електорално преимущество на някогашния министър председател. И самият той изхожда от обстоятелството, че не е имал време да направи и половината от това, което е възнамерявал (а той брои излизането от ЕС), само че несъмнено ще навакса огромния си проект.
Членовете на партията надали чакат чудеса от Джонсън - не е зле, в случай че успее даже да спре бъркотията в редиците на торите. Неотдавнашното гласоподаване по въпроса за фракинга - хидравличното разтрошаване - в северната част на страната (и Тръс реши да го легализира, с цел да се бори с енергийната криза) докара до такава свада, че основният " бич " на партията, Уенди Мортън, чиято задача е да се обезпечи солидарно гласоподаване и ред в залата, подаде сърдечна оставка.
Открит въпрос е какъв кабинет ще построи Джонсън в този момент. Тръс най-вероятно няма да бъде призната в него - като изкупителна жертва, за следващ път доказвайки, че политическите инстинкти не могат да заменят компетентността. Но Сунак също няма да бъде взет - той предизвика напускането на Джонсън, след което той стана негов зложелател. И даже Хънт надали ще бъде изваден отпред. А в английското държавно управление не е единствено министър-председателят, само че и всеки министър би трябвало да е народен представител.
Тоест пейката на новия водач е къса. Тя е пагубно къса, като се има поради, че основните фигури на нея или станаха, или се скарани между тях.
В такива условия, при чиста съвест, би трябвало да се проведат предварителни избори, само че съвестта не е за Джонсън. Ако изборите се проведат в този момент, консерваторите ще ги изгубят хубавичко: съдейки по социологическите изследвания, те в този момент и групово претендират за антирекорд, до момента в който Лейбъристката партия за невъобразим до момента успех.
Но Джонсън сигурно има вяра, че преди декември 2023 година – датата на идващите избори – има още доста работа. Истински упорит човек, той не извади страната от Европейския съюз просто по този начин, не стартира да строи втора Британска империя и не се забърка в гневен спор с Русия за далечна Украйна, единствено с цел да се откаже от новата опция да „ ръководи “ най-малко за известно време.
В Русия този човек провокира непрекъсната неприязън - и има за какво. Но в набора от персони, които торите в този момент оферират, той обективно няма съперници, не и в този мащаб. А Русия като цяло към този момент не се интересува кой седи на Даунинг Стрийт. Тя не е в спор с Тръс, Джонсън или Консервативната партия, а с Англия като такава.
Освен това административният възел на нашия спор, макар кадровата прескачане, евентуално ще остане. Ключовият човек в подпомагането на ВСУ, министърът на защитата Бен Уолъс, съвсем обезпечено ще остане на поста, в случай че не желае да напусне и да провокира самия Джонсън. Подобно на Сунак, Пени Мордонт и няколко други, той се счита за вероятен претендент за премиерския пост, само че е малко евентуално да желае да „ подбива “ някогашния си началник тъкмо в този момент, на фона на острата икономическа рецесия и съвсем неизбежно проваляне от лейбъристите следващата година.
При ръководството на лейбъристите нищо фундаментално няма да се промени в руско-британските връзки - и е малко евентуално да се промени, до момента в който възраждащата се Британска империя не се пренапрегне и не загуби интерес към външните работи за доста години напред.
Може би това ще се случи тъкмо при Джонсън - той е задоволително самоуверен и задоволително упорит, с цел да докара страната до нокаут след уморителен рунд с Тръс.
Ще разчитаме на това.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ