Клоунът
Представяме на вашето внимание текст, отдаден на известна на всички персона, писан преди 8 години от дипломата Андрей Караславов.
" Целият свят е сцена и всички ние сме артисти на нея ".
Шекспир
От епохата на великия британски драматург, който е направил това просветление, са настъпили доста промени в „ театъра на живота “, като функциите в него са станали по-многобройни и разнородни, само че главните персонажи са едни и същи на неговата сцена и през днешния ден.
Възможно е за избран интервал от време някои народи да са лишени от щастието да имат будители, живи класици в другите области на изкуството, да усещат неналичието на общопризнати интелектуалци, учени, претенденти за Нобелова премия или държавници.
Но има една роля, която неизбежно участва във всички равнища на обществото на хората, една роля, която в никакъв случай не остава вакантна и от време на време се заема от разнообразни реализатори – ролята на клоуна.
И в случай че в селото или дребния град, в учебно заведение или в другарски кръг клоунът радостни компанията или разведрява прочувствено ситуацията, то в политика, придобил власт, той е по-страшен от естествено злополучие.
Само за една нощ Адолф Хитлер, от воин на безчет вицове и любим на карикатуристите от Ваймарска Германия, се трансформира в Райхсканцлер и в дует с Дучето от Апенините по този начин господстваха, че следствията от ръководството им няма в никакъв случай да бъдат забравени освен от германците и италианците, само че и от другите нации на всички континенти.
И в по-ново време, в света най-известните деспоти и тирани, бяха и впечатляващи клоуни. Сред тези, които оставиха значими следи след себе си и разориха своите страни, могат да се отличат такива като Дювалие /Бейби Док/, Иди Амин, Кадафи и други
Но и в демократични условия клоуни постоянно се оказват отпред на съвременни и стопански развити страни. Не единствено медиите, само че и политиците от други страни, се забавляват със популярните „ бушизми “ на Буш, високите токове на обувките на Саркози или равнището на тестостерон на Берлускони.
Преходът изтика на повърхността на политическия живот на България не един или двама клоуни. И в случай че първите „ кастинги “ за президент, екзотичните самозвани водачи на неразбираеми и незнайни партии са към този момент позабравени, то други оставиха диря или към момента забавляват или отвращават публиката - било с очарователни нимбички, с китари, с разпределяне на шутове и с фюрерски пристрастености, с безспирно партийно номадство и интриги. Но облиците на всички тези колоритни чеда на прехода бледнеят пред Него.
Той, както доста други, се появи от провинцията. Пристигнал в столицата Той се зае с единственото, което знаеше и можеше да прави, а точно да показва мощната си физика, с която природата го бе дарила. Пред кръчми, на пазари и площади Той вдигаше гири, късаше вериги и изпълняваше всевъзможни други силови извършения, с които се стремеше да впечатлява публиката и да припечелва. Един инцидентен негов неуспех, който го направи комичен обаче, бе посрещнат с екстаз от публиката, която вместо да го освирка, го приветства дълготрайно. След този случай Той доста бързо оцени, че правейки се на смешник, можеше да завоюва много по-добре, в сравнение с да впечатлява с груба мощ. Способността бързо да схваща и да се нагажда към всяка конюнктура, след това се оказа една от мощните му страни.
Следващите 10 продължителни години Той се утвърди като най-успешния смешник в столицата. За малко време съумя да завоюва за себе си едни след различен по-централните пазари и площади, като си разчистваше терена и прогонваше без особени старания другите по-дребни площадни артисти, фокусници и всевъзможни други събирачи на подаяния. Тук Той разви и мощна вътрешен глас към публиката. С взор усещаше кой от феновете му има пари, кой е по-малко податлив да даде лепта, кой е недолюбван от другите присъстващи, с цел да го осмее и кого не е оправдано да закача.
Един ден Царят, владетелят на страната, се появи на следващата „ среща с народа “. Негово Величество, както постоянно при сходни мероприятия, едвам прикриваше благородната си скука и омерзение. Перспективата от идната директна среща с масите, които несъмнено щяха да го засипят с поредна порция молби, петиции и тъжби, го изпълваше с спокоен смут.
Когато кортежът стигна централния площад, Царят видя фигурата Му, която с номерата си правеше старания да притегли царствения интерес. В момент на прагматичен проблясък той заповяда да създадат място за клоуна с ясното схващане, че до момента в който вниманието му е ориентирано към неговите осъществявания, никой няма да се осмели да го занимава с молби и прошения. Царят, философски и с цената на няколко монети, изгледа репертоара на клоуна, който от своя страна даваше всичко от себе си, с цел да се хареса, до момента в който камбаните на крепостта известиха края на времето, несъмнено за аудиенцията.
А когато кортежът пое назад към двореца, Той, доловил моментната висша отзивчивост, се причисли към него. Охраната бе принудена да пропусне клоуна, до момента в който в други условия би го изхвърлила безапелационно.
В двореца, който преди му се виждаше като недостижима фантазия, Той доста бързо се вживя в ролята на велможа смешник. Седеше в подножието на трона и гледаше господаря в очите. С вродения си усет бързо откриваше кой от министрите и велможите в дадения миг бе в недружелюбност или дотягаше на владетеля и с безнаказаността на клоуна го иронизираше, спъваше по коридора или му разливаше виното под одобрителния взор на господаря. В моменти на благоволение, Негово Величество му подхвърляше някоя и друга дребна купа – основен кучкар, основен виночерпец, страж на спокойствието и церемониала, дворцов аниматор и така нататък, с което и формалните привилегии на клоуна се множаха. А Той с неистово усърдие прикрепваше към така и така пъстрота си халат всички вероятни новопридобити значки, звездички и акселбанти, дипломи и грамоти, и прочие отличителни знаци, каквито и да бяха те. Угодничейки пред мощните на деня Той бе безсърдечен към прислугата и нисшите чинове. Постепенно, само че бързо, у него се утвърди едно възприятието за недостижимост, без той даже и да схване, че тя му се полагаше само заради битността му на смешник.
Един прелестен ден Царят не се яви на работа. В двора настъпи ужас. Дали бе починал, дали бе решил да отиде в манастир, дали властването му бе дотегнало или старите хазартни пристрастености не го бяха отвели в далечни игрални домове – никой нямаше отговор. Или просто мандатът му бе изминал.
Когато отсъствието му стана факт, всички претенденти за популярност, т.е. целия дворцов хайлайф, се втурнаха към тронната зала, като всеки от тях, тичайки, предявяваше претенциите си за трона. Но тронът бе ангажиран и на него беше седнал Той. Дланите му бяха побелели, впити в ръкохватките на трона, а цялото му изражение издаваше решимостта Му да се бори за мястото, което пръв бе заел. Всеки що годе мислещ човек би могъл да прозре, че цялото Негово държание в този миг бе блъф, фасада, която би се срутила незабавно, в случай че даже един глас бе извикал „ Вън от тук “.
Родният хайлайф одобри всичко за една смешка и продължи с полемики и кавги да обяснява представител на кой от заформилите се кръгове, лобита, партии и обединения следва да поеме властта. И защото в тази борба те защитаваха разнопосочни персонални ползи, а не тези на страната, нацията и народа, то нещата стигнаха до следващата задънена улица. Очерта се потребността от време за преподреждане на обединенията и лобитата, от интервал на безредие, до момента в който се подписа новият контракт сред обичайните групи от сменящи се от време на време властващи. А заради обстоятелството, че и за пред хората страната не можеше да остане официално без първа фигура, участниците в битката за власт одобриха създалата се обстановка като времена, преференциална за всички, и с вярата, че картите ще бъдат елементарно пренаредени.
Без може би да осъзнае или напълно умишлено, ръководещият хайлайф направи в случай че не следващото закононарушение, то следващия неправилен избор, както постоянно до в този момент в най-важните моменти в историята на страната. Всеки път, когато бойците и генералите на нацията печелеха победи на бойното поле, когато народът със своя тежък труд постигаше даже и непретенциозно богатство, политическият хайлайф на страната проваляше договаряния, сключваше позорни контракти, губеше територии, разпродаваше, приватизираше и разоряваше стопанството на страната.
А седнал един път на трона, Той стремително сподели качествата, присъщи на всеки смешник, придобил власт.
Суетата и упоритостта на един смешник, облечен във власт, атрофират до прекаленост. Егоцентричността му няма лимит. В своята галактика Той е центърът.
Той е жесток, злопаметен и в същото време доста нерешителен. Подозрителността му е параноична.
Той е сензитивен и в същото време безсрамен, образован, съобразителен и в същото време доверчив. Той безгранично има вяра в своят значимост и я показва по подобен демонстративен метод, че деянията му граничат с комедия.
Клоунът е неизчерпаемо деятелен. Него не го свърта на едно място, той е самата динамика. Той е непрекъснато в придвижване и всички и всичко към него са напрегнат. Кортежите Му кръстосват страната по всички земни и небесни направления.
Неизменна линия на клоуна е неговата ненаситна лакомия. На първо място за власт, за внимание, за светлините на прожекторите, както и за всичко, което свети - злато, пари, хубави дами – просто всичко.
Клоунът не признава никакви „ правила на играта “, нравствени и морални правила са му надълбоко непознати. В съзнанието Му наредбите и законите са единствено трудности, които му пречат да извърши великата си задача.
Няма смешник, който да не умее да ласкае който би трябвало и който да не дължи извисяването си във властта най-малко на един покровител. Както и няма покровител, който да не съжалява за добрината, която е направил.
Като предписание клоунът приказва добре и приказва доста. Това е неговото оръжие, само че и неговата огромна уязвимост. Той прави леко контакт с публиката и основава усещане на откровеност, само че под афект или при изключен микрофон назовава същите тези хора, своите министри и медиите по метод, който всякъде другаде би сложил под подозрение политическото оцеляване на всеки общественик.
Всичко казано или направено от клоуна във властта, което в естествени условия би било гаф, неуспех или дори закононарушение, му се прости, подминава се, за какво той просто е един смешник.
Критиката, подозрението в неговата безпогрешност са едно от нещата, които клоунът не понася и реагира незабавно. Наред с това има и тематики, които са най-стриктно табу – било неговия персонален живот, било любовните му похождения, било мъглявото му минало. Не единствено за неговото обграждане, за неговите съперници, само че и за всеки един публицист, повдигането на такава тематика би било не лишено от риск начинание.
На клоуна му е непозната дори мисълта, че някой различен би бил в положение да извършва неговата активност по-добре от самия Него.
И доста бързо страната замязя на това, на което можеше да я докара единствено един смешник – на цирк, комичен и в същото време печален.
Начинът, по който говореше Той, се утвърди като наложителен език в услужливите медии. Фразите, с който до преди време предизвикваше смях или страдание, в този момент се възхваляваха като поговорка на държавническата мъдрост.
Провинциалната семплота на държанието Му се представяше като неповторима близост при общуването с народа. Жестовете и гримасите, които бе привикнал да прави, се възприеха и утвърдиха като автентичен жанр.
Цялата му защита, министри и ласкатели започнаха да му подражават в походка, обноски и възприеха неговата прическа или по-точно отсъствието на такава.
Личната му армия и полицията надминаха неколкократно по бройка армията на страната.
Държавната машина се завъртя, следвайки динамичността Му, като загуби и дребната си съществуваща успеваемост.
В страната интелектът бе преместен от дълбокия провинциализъм, мозъкът – от мускулната маса, културата – от чалгата, а стоката – от ментето. Арогантното незнание се трансформира в норма на държание.
Той улавяше и най-малката престореност и превземки на подчинените си, с което ги хвърляше в шок. По очите им можеше безпогрешно да познае освен кой, само че и какъв брой рушвет е взел. Той знаеше кой от тях какъв брой е подкупен, с какво благосъстояние разполага и какъв брой бе подготвен да даде, с цел да си подсигурява благосклонността Му и личното си оцеляване.
При наложителните общи срещи владетелите на прилежащите страни проявяваха в началото любознание към колорита му, което прерастваше през учудване в подигравка. Много скоро сред тях се възцари общото мнение, че не си заслужава дори да го пренебрегват. Всеки от тях си имаше най-малко по един шут в своя замък и когато се срещаха, не им трябваше подобен и измежду тях. А в донесенията на техните посланици за страната и ръководството Му, детайлът на разбор на политиката бе преместен трайно от криминално-комедийния род.
При първите му появявания измежду народа Той бе приветстван. Хората, обезверени от ситуацията си, потънали в бедност и цялостна невъзможност, може би в този миг одобриха, че в страна, в която доминира корупцията, престъпността и клептокрацията и един смешник може да бъде опция.
Той обаче бе уверен, че народът е благополучен, тъй като най-накрая е дочакал Той да застане отпред на страната. Много скоро аплаузите затихнаха, смениха се с недоволно бърборене, до момента в който народът не се трансформира в безмълвно море от очи, в които се четеше безгранично обезсърчение и незаинтересованост. Това ни минимум не Го впечатли. Той презираше и мразеше народа, тълпата, още от времето, когато бе заставен да я забавлява, с цел да й се хареса.
Той бе на върха, непреклонен на мястото, което той вярваше, че му принадлежи вечно. Беше смачкал всеки и всяка институция. Огничавият хайлайф го затрупваше с почести, трофеи и хвалби, които дружно с образа му неизбежно участваха всекидневно в медиите.
Беше натрупал колосално благосъстояние и основал безотказна система, посредством която следеше всеки и всичко, и част от всяка договорка в страната течеше към него.
Постепенно, само че видимо, се промени и целият му външен тип. Походката му стана твърда. Фигурата му, години наред преведена пред аудитория и благодетели, се изпъна. Целият той натежа, закръгли се, а профилът му стартира да придобива изумително подобие с профилите на римските императори от епохата на упадъка на империята.
Ударът пристигна внезапно и както постоянно в такива случаи, от най-неочакваната страна. Той обичаше да минава с кортежа си през централния площад на града, където преди години бе забавлявал публиката. Отдавна овации и приветствия не съпровождаха неговите появи, само че той бе удовлетворен, че народът му спазваше покорно безмълвие.
В един момент до слуха му доближи един тон, който прониза цялото му създание. Той чу смях. Някой в тълпата радостно се смееше. А никой по-добре от Него не познаваше точно тъкмо този смях, който Той толкоз години се бе старал с всички сили да провокира в публиката, с цел да завоюва нейната отзивчивост. Но тогава той бе уличния смешник, а в този момент бе едноличния държател.
От този миг смехът стартира да го преследва. От начало индивидуален и слаб, само че последователно всеобщ и все по-силен, смехът на тълпата стартира да съпровожда всяко негово появяване. Този смях заглушаваше ласкателствата на придворните му, затъмняваше старанието на верноподаните публицисти.
Той бе подхванал всички ограничения, с цел да бъде невредим, както от евентуалните си врагове, които бе прогонил или купил, по този начин и от приятелите си, каквито на процедура нямаше. Елиминирал бе всички вероятни закани, построил бе непробиваема система за личната си сигурност когато и да е на деня и нощта. Бронираният му конвой би издържал всеки снаряд, бронежилетката му, която не сваляше в никакъв случай, всеки патрон. Но този радостен смях проникваше отвред, преследваше го и през нощта и го изпълваше с смут.
Смехът, по-бързо от каквато и да е военна или естествена опасност, накара придворния хайлайф, нормалните ласкатели и придворните журналисти обезпокоително да се заоглеждат.
Не с разсъдъка, а с цялото си създание Той почувства, че идва краят.
Много добре съзнаваше какво ще го сполети, в случай че напусне замъка и се окаже самичък на площада измежду народа. Този народ нямаше да елементарни всичко, което му аргументи един смешник, добрал се до властта.
И Той стартира да дебне комфортен миг, с цел да се укрие. Клоунът доста постоянно се бе спасявал от тълпата с унизително бягство. Той дори и не мислеше да напусне почтено.
Но пътят му, за където и да тръгнеше, минаваше през площада. А там беше народът.
2012 година
Автор: Андрей Караславов
" Целият свят е сцена и всички ние сме артисти на нея ".
Шекспир
От епохата на великия британски драматург, който е направил това просветление, са настъпили доста промени в „ театъра на живота “, като функциите в него са станали по-многобройни и разнородни, само че главните персонажи са едни и същи на неговата сцена и през днешния ден.
Възможно е за избран интервал от време някои народи да са лишени от щастието да имат будители, живи класици в другите области на изкуството, да усещат неналичието на общопризнати интелектуалци, учени, претенденти за Нобелова премия или държавници.
Но има една роля, която неизбежно участва във всички равнища на обществото на хората, една роля, която в никакъв случай не остава вакантна и от време на време се заема от разнообразни реализатори – ролята на клоуна.
И в случай че в селото или дребния град, в учебно заведение или в другарски кръг клоунът радостни компанията или разведрява прочувствено ситуацията, то в политика, придобил власт, той е по-страшен от естествено злополучие.
Само за една нощ Адолф Хитлер, от воин на безчет вицове и любим на карикатуристите от Ваймарска Германия, се трансформира в Райхсканцлер и в дует с Дучето от Апенините по този начин господстваха, че следствията от ръководството им няма в никакъв случай да бъдат забравени освен от германците и италианците, само че и от другите нации на всички континенти.
И в по-ново време, в света най-известните деспоти и тирани, бяха и впечатляващи клоуни. Сред тези, които оставиха значими следи след себе си и разориха своите страни, могат да се отличат такива като Дювалие /Бейби Док/, Иди Амин, Кадафи и други
Но и в демократични условия клоуни постоянно се оказват отпред на съвременни и стопански развити страни. Не единствено медиите, само че и политиците от други страни, се забавляват със популярните „ бушизми “ на Буш, високите токове на обувките на Саркози или равнището на тестостерон на Берлускони.
Преходът изтика на повърхността на политическия живот на България не един или двама клоуни. И в случай че първите „ кастинги “ за президент, екзотичните самозвани водачи на неразбираеми и незнайни партии са към този момент позабравени, то други оставиха диря или към момента забавляват или отвращават публиката - било с очарователни нимбички, с китари, с разпределяне на шутове и с фюрерски пристрастености, с безспирно партийно номадство и интриги. Но облиците на всички тези колоритни чеда на прехода бледнеят пред Него.
Той, както доста други, се появи от провинцията. Пристигнал в столицата Той се зае с единственото, което знаеше и можеше да прави, а точно да показва мощната си физика, с която природата го бе дарила. Пред кръчми, на пазари и площади Той вдигаше гири, късаше вериги и изпълняваше всевъзможни други силови извършения, с които се стремеше да впечатлява публиката и да припечелва. Един инцидентен негов неуспех, който го направи комичен обаче, бе посрещнат с екстаз от публиката, която вместо да го освирка, го приветства дълготрайно. След този случай Той доста бързо оцени, че правейки се на смешник, можеше да завоюва много по-добре, в сравнение с да впечатлява с груба мощ. Способността бързо да схваща и да се нагажда към всяка конюнктура, след това се оказа една от мощните му страни.
Следващите 10 продължителни години Той се утвърди като най-успешния смешник в столицата. За малко време съумя да завоюва за себе си едни след различен по-централните пазари и площади, като си разчистваше терена и прогонваше без особени старания другите по-дребни площадни артисти, фокусници и всевъзможни други събирачи на подаяния. Тук Той разви и мощна вътрешен глас към публиката. С взор усещаше кой от феновете му има пари, кой е по-малко податлив да даде лепта, кой е недолюбван от другите присъстващи, с цел да го осмее и кого не е оправдано да закача.
Един ден Царят, владетелят на страната, се появи на следващата „ среща с народа “. Негово Величество, както постоянно при сходни мероприятия, едвам прикриваше благородната си скука и омерзение. Перспективата от идната директна среща с масите, които несъмнено щяха да го засипят с поредна порция молби, петиции и тъжби, го изпълваше с спокоен смут.
Когато кортежът стигна централния площад, Царят видя фигурата Му, която с номерата си правеше старания да притегли царствения интерес. В момент на прагматичен проблясък той заповяда да създадат място за клоуна с ясното схващане, че до момента в който вниманието му е ориентирано към неговите осъществявания, никой няма да се осмели да го занимава с молби и прошения. Царят, философски и с цената на няколко монети, изгледа репертоара на клоуна, който от своя страна даваше всичко от себе си, с цел да се хареса, до момента в който камбаните на крепостта известиха края на времето, несъмнено за аудиенцията.
А когато кортежът пое назад към двореца, Той, доловил моментната висша отзивчивост, се причисли към него. Охраната бе принудена да пропусне клоуна, до момента в който в други условия би го изхвърлила безапелационно.
В двореца, който преди му се виждаше като недостижима фантазия, Той доста бързо се вживя в ролята на велможа смешник. Седеше в подножието на трона и гледаше господаря в очите. С вродения си усет бързо откриваше кой от министрите и велможите в дадения миг бе в недружелюбност или дотягаше на владетеля и с безнаказаността на клоуна го иронизираше, спъваше по коридора или му разливаше виното под одобрителния взор на господаря. В моменти на благоволение, Негово Величество му подхвърляше някоя и друга дребна купа – основен кучкар, основен виночерпец, страж на спокойствието и церемониала, дворцов аниматор и така нататък, с което и формалните привилегии на клоуна се множаха. А Той с неистово усърдие прикрепваше към така и така пъстрота си халат всички вероятни новопридобити значки, звездички и акселбанти, дипломи и грамоти, и прочие отличителни знаци, каквито и да бяха те. Угодничейки пред мощните на деня Той бе безсърдечен към прислугата и нисшите чинове. Постепенно, само че бързо, у него се утвърди едно възприятието за недостижимост, без той даже и да схване, че тя му се полагаше само заради битността му на смешник.
Един прелестен ден Царят не се яви на работа. В двора настъпи ужас. Дали бе починал, дали бе решил да отиде в манастир, дали властването му бе дотегнало или старите хазартни пристрастености не го бяха отвели в далечни игрални домове – никой нямаше отговор. Или просто мандатът му бе изминал.
Когато отсъствието му стана факт, всички претенденти за популярност, т.е. целия дворцов хайлайф, се втурнаха към тронната зала, като всеки от тях, тичайки, предявяваше претенциите си за трона. Но тронът бе ангажиран и на него беше седнал Той. Дланите му бяха побелели, впити в ръкохватките на трона, а цялото му изражение издаваше решимостта Му да се бори за мястото, което пръв бе заел. Всеки що годе мислещ човек би могъл да прозре, че цялото Негово държание в този миг бе блъф, фасада, която би се срутила незабавно, в случай че даже един глас бе извикал „ Вън от тук “.
Родният хайлайф одобри всичко за една смешка и продължи с полемики и кавги да обяснява представител на кой от заформилите се кръгове, лобита, партии и обединения следва да поеме властта. И защото в тази борба те защитаваха разнопосочни персонални ползи, а не тези на страната, нацията и народа, то нещата стигнаха до следващата задънена улица. Очерта се потребността от време за преподреждане на обединенията и лобитата, от интервал на безредие, до момента в който се подписа новият контракт сред обичайните групи от сменящи се от време на време властващи. А заради обстоятелството, че и за пред хората страната не можеше да остане официално без първа фигура, участниците в битката за власт одобриха създалата се обстановка като времена, преференциална за всички, и с вярата, че картите ще бъдат елементарно пренаредени.
Без може би да осъзнае или напълно умишлено, ръководещият хайлайф направи в случай че не следващото закононарушение, то следващия неправилен избор, както постоянно до в този момент в най-важните моменти в историята на страната. Всеки път, когато бойците и генералите на нацията печелеха победи на бойното поле, когато народът със своя тежък труд постигаше даже и непретенциозно богатство, политическият хайлайф на страната проваляше договаряния, сключваше позорни контракти, губеше територии, разпродаваше, приватизираше и разоряваше стопанството на страната.
А седнал един път на трона, Той стремително сподели качествата, присъщи на всеки смешник, придобил власт.
Суетата и упоритостта на един смешник, облечен във власт, атрофират до прекаленост. Егоцентричността му няма лимит. В своята галактика Той е центърът.
Той е жесток, злопаметен и в същото време доста нерешителен. Подозрителността му е параноична.
Той е сензитивен и в същото време безсрамен, образован, съобразителен и в същото време доверчив. Той безгранично има вяра в своят значимост и я показва по подобен демонстративен метод, че деянията му граничат с комедия.
Клоунът е неизчерпаемо деятелен. Него не го свърта на едно място, той е самата динамика. Той е непрекъснато в придвижване и всички и всичко към него са напрегнат. Кортежите Му кръстосват страната по всички земни и небесни направления.
Неизменна линия на клоуна е неговата ненаситна лакомия. На първо място за власт, за внимание, за светлините на прожекторите, както и за всичко, което свети - злато, пари, хубави дами – просто всичко.
Клоунът не признава никакви „ правила на играта “, нравствени и морални правила са му надълбоко непознати. В съзнанието Му наредбите и законите са единствено трудности, които му пречат да извърши великата си задача.
Няма смешник, който да не умее да ласкае който би трябвало и който да не дължи извисяването си във властта най-малко на един покровител. Както и няма покровител, който да не съжалява за добрината, която е направил.
Като предписание клоунът приказва добре и приказва доста. Това е неговото оръжие, само че и неговата огромна уязвимост. Той прави леко контакт с публиката и основава усещане на откровеност, само че под афект или при изключен микрофон назовава същите тези хора, своите министри и медиите по метод, който всякъде другаде би сложил под подозрение политическото оцеляване на всеки общественик.
Всичко казано или направено от клоуна във властта, което в естествени условия би било гаф, неуспех или дори закононарушение, му се прости, подминава се, за какво той просто е един смешник.
Критиката, подозрението в неговата безпогрешност са едно от нещата, които клоунът не понася и реагира незабавно. Наред с това има и тематики, които са най-стриктно табу – било неговия персонален живот, било любовните му похождения, било мъглявото му минало. Не единствено за неговото обграждане, за неговите съперници, само че и за всеки един публицист, повдигането на такава тематика би било не лишено от риск начинание.
На клоуна му е непозната дори мисълта, че някой различен би бил в положение да извършва неговата активност по-добре от самия Него.
И доста бързо страната замязя на това, на което можеше да я докара единствено един смешник – на цирк, комичен и в същото време печален.
Начинът, по който говореше Той, се утвърди като наложителен език в услужливите медии. Фразите, с който до преди време предизвикваше смях или страдание, в този момент се възхваляваха като поговорка на държавническата мъдрост.
Провинциалната семплота на държанието Му се представяше като неповторима близост при общуването с народа. Жестовете и гримасите, които бе привикнал да прави, се възприеха и утвърдиха като автентичен жанр.
Цялата му защита, министри и ласкатели започнаха да му подражават в походка, обноски и възприеха неговата прическа или по-точно отсъствието на такава.
Личната му армия и полицията надминаха неколкократно по бройка армията на страната.
Държавната машина се завъртя, следвайки динамичността Му, като загуби и дребната си съществуваща успеваемост.
В страната интелектът бе преместен от дълбокия провинциализъм, мозъкът – от мускулната маса, културата – от чалгата, а стоката – от ментето. Арогантното незнание се трансформира в норма на държание.
Той улавяше и най-малката престореност и превземки на подчинените си, с което ги хвърляше в шок. По очите им можеше безпогрешно да познае освен кой, само че и какъв брой рушвет е взел. Той знаеше кой от тях какъв брой е подкупен, с какво благосъстояние разполага и какъв брой бе подготвен да даде, с цел да си подсигурява благосклонността Му и личното си оцеляване.
При наложителните общи срещи владетелите на прилежащите страни проявяваха в началото любознание към колорита му, което прерастваше през учудване в подигравка. Много скоро сред тях се възцари общото мнение, че не си заслужава дори да го пренебрегват. Всеки от тях си имаше най-малко по един шут в своя замък и когато се срещаха, не им трябваше подобен и измежду тях. А в донесенията на техните посланици за страната и ръководството Му, детайлът на разбор на политиката бе преместен трайно от криминално-комедийния род.
При първите му появявания измежду народа Той бе приветстван. Хората, обезверени от ситуацията си, потънали в бедност и цялостна невъзможност, може би в този миг одобриха, че в страна, в която доминира корупцията, престъпността и клептокрацията и един смешник може да бъде опция.
Той обаче бе уверен, че народът е благополучен, тъй като най-накрая е дочакал Той да застане отпред на страната. Много скоро аплаузите затихнаха, смениха се с недоволно бърборене, до момента в който народът не се трансформира в безмълвно море от очи, в които се четеше безгранично обезсърчение и незаинтересованост. Това ни минимум не Го впечатли. Той презираше и мразеше народа, тълпата, още от времето, когато бе заставен да я забавлява, с цел да й се хареса.
Той бе на върха, непреклонен на мястото, което той вярваше, че му принадлежи вечно. Беше смачкал всеки и всяка институция. Огничавият хайлайф го затрупваше с почести, трофеи и хвалби, които дружно с образа му неизбежно участваха всекидневно в медиите.
Беше натрупал колосално благосъстояние и основал безотказна система, посредством която следеше всеки и всичко, и част от всяка договорка в страната течеше към него.
Постепенно, само че видимо, се промени и целият му външен тип. Походката му стана твърда. Фигурата му, години наред преведена пред аудитория и благодетели, се изпъна. Целият той натежа, закръгли се, а профилът му стартира да придобива изумително подобие с профилите на римските императори от епохата на упадъка на империята.
Ударът пристигна внезапно и както постоянно в такива случаи, от най-неочакваната страна. Той обичаше да минава с кортежа си през централния площад на града, където преди години бе забавлявал публиката. Отдавна овации и приветствия не съпровождаха неговите появи, само че той бе удовлетворен, че народът му спазваше покорно безмълвие.
В един момент до слуха му доближи един тон, който прониза цялото му създание. Той чу смях. Някой в тълпата радостно се смееше. А никой по-добре от Него не познаваше точно тъкмо този смях, който Той толкоз години се бе старал с всички сили да провокира в публиката, с цел да завоюва нейната отзивчивост. Но тогава той бе уличния смешник, а в този момент бе едноличния държател.
От този миг смехът стартира да го преследва. От начало индивидуален и слаб, само че последователно всеобщ и все по-силен, смехът на тълпата стартира да съпровожда всяко негово появяване. Този смях заглушаваше ласкателствата на придворните му, затъмняваше старанието на верноподаните публицисти.
Той бе подхванал всички ограничения, с цел да бъде невредим, както от евентуалните си врагове, които бе прогонил или купил, по този начин и от приятелите си, каквито на процедура нямаше. Елиминирал бе всички вероятни закани, построил бе непробиваема система за личната си сигурност когато и да е на деня и нощта. Бронираният му конвой би издържал всеки снаряд, бронежилетката му, която не сваляше в никакъв случай, всеки патрон. Но този радостен смях проникваше отвред, преследваше го и през нощта и го изпълваше с смут.
Смехът, по-бързо от каквато и да е военна или естествена опасност, накара придворния хайлайф, нормалните ласкатели и придворните журналисти обезпокоително да се заоглеждат.
Не с разсъдъка, а с цялото си създание Той почувства, че идва краят.
Много добре съзнаваше какво ще го сполети, в случай че напусне замъка и се окаже самичък на площада измежду народа. Този народ нямаше да елементарни всичко, което му аргументи един смешник, добрал се до властта.
И Той стартира да дебне комфортен миг, с цел да се укрие. Клоунът доста постоянно се бе спасявал от тълпата с унизително бягство. Той дори и не мислеше да напусне почтено.
Но пътят му, за където и да тръгнеше, минаваше през площада. А там беше народът.
2012 година
Автор: Андрей Караславов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ