Какво не е вярно в историята за Висящите градини на Вавилон?
Представете си, че пътувате измежду пустините на Средния изток. Като блещукащ мираж, издигащ се от пясъчния под, виждате тучна растителност върху колони и тераси с височина 25 метра. Свежи растения са се извили към високи каменни монолити. Можете да усетите аромата на екзотични цветя, до момента в който се приближавате в региона на този необикновен оазис.
Достигнали сте до Висящите градини на Вавилон, издигнати през 6 век от цар Навуходоносор II.
Съпругата на царя Амитис тъгувала по родината си Мидия, която се разполагала в северозападната част на сегашен Иран. Като подарък за брачната половинка си, царят построил превъзходна градина, която да припомня на Амитис за родните ѝ земи.
Навуходоносор II построява редица водни пътища, които да служат като напоителни системи. Водата от близката река се издигала високо в градините, след което впечатляващо падала надолу. Сложна технология, поради която историците от предишното считали, че Висящите градини са едно от седемте чудеса на античния свят.
Много от античните гръцки историци описвали градините, а Берос – духовник, живял в края на 4 век пр.н.е. е дал най-старото документално изложение за Висящите градини на Вавилон.
Технологията, стояща зад основаването на напоителната система, почнала да се употребява по-широко едвам 4 века по-късно. Липсата на физически доказателства, съчетано с неналичието на описания от първа ръка карат доста историци да считат, че именитите Висящи градини на Вавилон в действителност в никакъв случай не са съществували.
Тогава, при изследване направено през 2013 година от доктор Стефани Дали от Оксфордския университет, демонстрира, че античните учени и историци просто са объркали местоположението на градините, както и царете, живели по това време.
Дали, която е една от най-уважаваните специалисти по месопотамски цивилизации, открива обновени преводи на антични текстове. Тя доближава до заключението, че не Навуходоносор II, а Сенахериб е този, който е построил Висящите градини. Те били ситуирани в Ниневия, наоколо до днешния град Мосул в Ирак. Това трансформира местоположението на градините от Вавилон в Асирия. Самият цар Сенахериб способства за объркването на историците като назовава Ниневия с името Нова Вавилония.
Разкопките край Мосул също поддържат изказванията на Дали. Археолозите откриват големи бронзови предмети, посредством които водата от Ефрат се е пренасяла в градините. Дали изяснява, че до Мосул би трябвало да е било доста по-лесно да се придвижи тази вода, в сравнение с до Вавилон.
Освен това, тя прибавя, че асирийците превземат Вавилон през 689 г.пр.н.е. Това се случва преди построяването на Висящите градини, по тази причина античните гръцки историци просто са сбъркали. Разкопките на археолозите от 20 век в търсене на доказателства за Висящите градини, са ориентирани към Вавилон, а не към Ниневия, което ги кара да се съмняват в съществуването на античното знамение.
Докато археолозите се разравят по-дълбоко в Ниневия, към момента има късмет да бъдат открити доказателства за тези големи и впечатляващи градини. Разкопките край Мосул се намират върху терасовиден рид – тъкмо както гръцките историци свидетелстват. Що се отнася до това по какъв начин фактически са изглеждали Висящите градини – към момента не са открити описания, написани от директни очевидци.
