Плащаме цената на "имунитета" на Бойко Борисов
Предсрочният парламентарен избор на 2 април очерта. Първото място е за ГЕРБ с преднина от съвсем 2% пред " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ). Лидерите на главните партии, с дребни изключения, още не са коментирали резултатите. " Дневник " направи анкета измежду политолози какви са аргументите за резултата и каква може да е развръзката.
Четете отговорите на гл. ас. доктор Георги Проданов, учител в департамент " Политически науки " в Нов български университет. Заглавието е на " Дневник ".
Възможно е краткотрайно програмно държавно управление. Но цената за участниците ще е висока
С каква тактичност ГЕРБ съумя да победи обединението " Продължаваме Промяната " - " Демократична България "?
- Резултатът на ГЕРБ не е генерално друг от този на изборите от 2022 и 2021 година. Сегашната им акция беше продължение на предходната - с познатите тези за положителното минало, в което те са управлявали, съчетани с откровена измама и изкривяване на обстоятелствата от това време. Между другото, в това отношение ГЕРБ стартира да наподобява в държанието си на онази Българска социалистическа партия от 90-те години, която също разчиташе на разкази за предишното и не можеше да формулира послания за бъдещето
Санкциите по закона " Магнитски " явно не трогват огромна част от българските гласоподаватели. Нито разкритията за откраднатите пари от автомагистрали, чекмеджета, подкупи, услуги на Русия, Барселонагейт. Какво е обяснението Ви?
- Kъм този лист би трябвало да прибавим и поздравленията и приветствията от разнообразни европейски водачи, с които се закичиха някои от партиите по изборите. Нарочно не загатвам съответните имена на тези хора, тъй като тяхното " присъединяване " всъщност беше и анонимно в предизборната акция. Всъщност (и за жалост, поради справедливостта) тези тематики не са значими в подтекста на ръководството през днешния ден - обществото ни има потребност от диалог за бъдещето, не от диалог за предишното.
Има една изключително специфичност в характера на българския гласоподавател - той не обича да му припомнят моментите в които е бил измамен, а повтарянето на всичките злоупотреби от времето на ГЕРБ става все по-малко чуваемо. Определено това са неща, с които би трябвало да се занимае прокуратурата и съответните органи и да, за жалост, евентуално ще се наложи да приемем, че доста от безобразията и нарушаванията, са осъществени в границите на закона.
Пак ще кажа - през днешния ден политиците ни би трябвало да приказват за бъдещето, по какъв начин да се поправят вредите, които нанесе този 12-годишен интервал и какви механизми в законите трябват, с цел да не може да бъдат повторени те от други ръководства.
Къде сгрешиха партиите на смяната? Защо не проработи обединяването им?
- Обединението сред " партиите на смяната " трябваше да се случи на изборите през 2022 година, само че страхът и гордостта бяха прекомерно огромни. Сега смътната концепция, че обединяването може да излезе в лидерска борба с ГЕРБ за продобиване на първото място и с това да усили интереса към изборите, не се реализира, тъй като борба нямаше. Това обезмисли обединяването, което през акцията доказваше, че е " дружно " - нещо, което беше ясно, че не са, не беше значимо и въобще не трябваше да е тематика за разискване.
Кампанията беше ориентирана към твърдите електорати с посланието от предходните избори и по тази причина реализира предходните резултати. А трябваше да има преден конфликт с ГЕРБ. Или най-малко да се сътвори визия за това. Но, когато нещата са закъснели и се надяваш, че всичко може да се случи в акцията, няма време за стратегически хрумвания.
Имаше ли значение предизборната акция? Как я преценявате?
- Никакво значение нямаше тази не-кампания! Месеци преди изборите социолозите безчет пъти повтаряха, че няма промени в електоралната картина, при започване на акцията проучванията още веднъж посочваха, че резултатите на партиите са сближени в битката за 1-2 и 3-4 място.
И в тази кристално ясна обстановка никой от двете съществени играчи не направи смяна в своята тактика, с цел да завоюва. Това е всичко, само че не и акция, нито политика. В такава обстановка се търси метод да се увеличи градусът на акцията, вършат се промени в посланията, в събитията, с цел да се търси смяна или победа.
Не знам на знамение ли се надяваха партиите и техните щабове, или просто изчерпването е към този момент и на равнище храброст и предпочитание да бъдат търсени решения. Да приказваш единствено на твърдите електорати, извинете, е психопатология - започваш да чуваш гласове от нищото, само че не получаваш разлика в процентите.
Войната на Русия против Украйна беше ли фактор на тези избори? Как тъкмо повлия?
- Темата за войната беше поле за присъединяване в акцията най-много от страна на служебното държавно управление и от проруските претенденти за Народното събрание. Тя се материализира в грубите неистини за изпращане на български бойци, за оповестяване война на Русия, които бяха разрешени и толерирани в медиите, изричани от " Възраждане " и други маргинали. Тази тематика храни страховете на хората, а увеличението на страховете храни радикалите.
Неяснотата по българската позиция, за което роля има и президентът, сътвори безпорядък в визиите на българите, който накара даже интелигентни хора да се откажат от здравия разсъдък и апатично да одобряват спора, с вярата, че неутралитет е вероятен и о, знамение! - той може да донесе изгоди за страната ни. Тази тематика в допълнение демонстрира какъв брой е разграничено обществото ни, тя я проекция на други положения, които би трябвало да са част от посланията на проевропейските партии: за обществена правдивост, за тъждество пред закона
Изборите се взеха решение от тези 60%, които отхвърлиха да гласоподават. Как тези хора могат да бъдат извадени от апатията, по какъв начин може да се преодолее разочарованието им? Въобще опита ли се някой?
- Не, изборите не се взеха решение от тези 60%, взеха решение се от 40-те %, които настойчиво отидоха да гласоподават, уверени, че резултатът няма да е кой-знае какъв брой друг. Всъщност, евентуално този % е по-голям, тъй като е извънредно време изборните описи да бъдат поправени.
На тези избори апатичните гласоподаватели, обезверените, тези, които не имат вяра на процедурата и на претендентите на изборите, въобще не бяха потърсени от партиите. Всъщност не е моментът да бъдат търсени едвам в акцията. Тези хора могат да бъдат чути в диалози и преди този момент, през тематики, като данъчна промяна, достъпа до опазване на здравето, за равнището на обучение, за обезлюдяването и оскотяването в селата, за средата. Прости тематики с елементарни послания.
Но вместо диалог има повторение на баналностите от последните 20 години, звук, който звучи като " реформареформапътекипътекидецанямапаринямапари. " И по тази причина тези 40% си остават 40%...
" Възраждане " победи Движение за права и свободи с малко. За какво е симптом това?
- Движение за права и свободи повтори резултатите си от предходните избори, " Възраждане " усили процентите си най-много в сегмента на недоволните, тези, които желаят бърза смяна. Там не сработи политическото, диалогът не е за полезности или ръководство, а за отмъщение, за мощ. Мисля, че това беше таванът на този вид електорат, той е неустойчив, желае бързи резултати и елементарно ерозира. Особено на локалните избори, когато локалните ползи ще вземат превес
Има ли съгласно Вас действителна опция за постоянно държавно управление и на каква цена?
- Мисля, че диалогът за държавно управление към този момент би трябвало да стартира с думата " би трябвало ". Трябва да има постоянно държавно управление, тъй като още един шестмесечен интервал без такова би бил гибелен и за гласоподавателите, и за самата ни страна, за институциите. И в случай че цената на едно държавно управление е съществуването на сегашните партии в настоящия им тип - мисля че тази цена би трябвало да бъде платена.
Това би бил триумфът им - тъй като в случай че тези партии досега не съумяха да предложат нищо друго, с което да усилят доверието в себе си и да реализират ръководство, в което да преобладават, е обикновено те да спрат да съществуват. И водачите им да потърсят друга форма, а гласоподавателите - други водачи.
Фигурата на водача на ГЕРБ Бойко Борисов по какъв начин ще рефлектира върху бъдещите съвещания за кабинет?
Бойко Борисов. (В) първо лицеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Борисов е главен препъникамък във всевъзможни диалози, той е в положение да подмени всеки спор, да оглави всяка самодейност и да подведе всеки съдружник. Цената, която плащаме сега, е тази на неговия " имунитет " за търсене на отговорност. Начинът да бъде преодоляна тази взаимозависимост е посредством овластяване на другите хора в ГЕРБ. Това може да стане единствено през коалиция с " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ), макар всички опасности.
Бopиcoв e мaйcтop нa зaдyшaвaнeтo нa ĸoaлициoнния пapтньop в пpeгpъдĸa
Ако първите две партии създадат държавно управление, по какъв начин ще им се отрази това на локалните избори?
- На локалните избори " всеки печели ", само че в случай че съдим по резултатите от тези избори, е очевидно, че ГЕРБ ще претърпи злополука през есента най-малко в огромните градове. Това е опасност, която може да бъде ненапълно обезщетена през влизането им в коалиция с най-голямата опасност, най-малко като настъпателност на акцията.
А присъединяване във властта на ПП-ДБ би нараснало опциите им за привличане на локални лобита и претенденти, с които да завоюват наесен, а и да стигнат до там в същия пакет. Нещо, което не е несъмнено.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Четете отговорите на гл. ас. доктор Георги Проданов, учител в департамент " Политически науки " в Нов български университет. Заглавието е на " Дневник ".
Възможно е краткотрайно програмно държавно управление. Но цената за участниците ще е висока С каква тактичност ГЕРБ съумя да победи обединението " Продължаваме Промяната " - " Демократична България "?
- Резултатът на ГЕРБ не е генерално друг от този на изборите от 2022 и 2021 година. Сегашната им акция беше продължение на предходната - с познатите тези за положителното минало, в което те са управлявали, съчетани с откровена измама и изкривяване на обстоятелствата от това време. Между другото, в това отношение ГЕРБ стартира да наподобява в държанието си на онази Българска социалистическа партия от 90-те години, която също разчиташе на разкази за предишното и не можеше да формулира послания за бъдещето
Санкциите по закона " Магнитски " явно не трогват огромна част от българските гласоподаватели. Нито разкритията за откраднатите пари от автомагистрали, чекмеджета, подкупи, услуги на Русия, Барселонагейт. Какво е обяснението Ви?
- Kъм този лист би трябвало да прибавим и поздравленията и приветствията от разнообразни европейски водачи, с които се закичиха някои от партиите по изборите. Нарочно не загатвам съответните имена на тези хора, тъй като тяхното " присъединяване " всъщност беше и анонимно в предизборната акция. Всъщност (и за жалост, поради справедливостта) тези тематики не са значими в подтекста на ръководството през днешния ден - обществото ни има потребност от диалог за бъдещето, не от диалог за предишното.
Има една изключително специфичност в характера на българския гласоподавател - той не обича да му припомнят моментите в които е бил измамен, а повтарянето на всичките злоупотреби от времето на ГЕРБ става все по-малко чуваемо. Определено това са неща, с които би трябвало да се занимае прокуратурата и съответните органи и да, за жалост, евентуално ще се наложи да приемем, че доста от безобразията и нарушаванията, са осъществени в границите на закона.
Пак ще кажа - през днешния ден политиците ни би трябвало да приказват за бъдещето, по какъв начин да се поправят вредите, които нанесе този 12-годишен интервал и какви механизми в законите трябват, с цел да не може да бъдат повторени те от други ръководства.
Къде сгрешиха партиите на смяната? Защо не проработи обединяването им?
- Обединението сред " партиите на смяната " трябваше да се случи на изборите през 2022 година, само че страхът и гордостта бяха прекомерно огромни. Сега смътната концепция, че обединяването може да излезе в лидерска борба с ГЕРБ за продобиване на първото място и с това да усили интереса към изборите, не се реализира, тъй като борба нямаше. Това обезмисли обединяването, което през акцията доказваше, че е " дружно " - нещо, което беше ясно, че не са, не беше значимо и въобще не трябваше да е тематика за разискване.
Кампанията беше ориентирана към твърдите електорати с посланието от предходните избори и по тази причина реализира предходните резултати. А трябваше да има преден конфликт с ГЕРБ. Или най-малко да се сътвори визия за това. Но, когато нещата са закъснели и се надяваш, че всичко може да се случи в акцията, няма време за стратегически хрумвания.
Имаше ли значение предизборната акция? Как я преценявате?
- Никакво значение нямаше тази не-кампания! Месеци преди изборите социолозите безчет пъти повтаряха, че няма промени в електоралната картина, при започване на акцията проучванията още веднъж посочваха, че резултатите на партиите са сближени в битката за 1-2 и 3-4 място.
И в тази кристално ясна обстановка никой от двете съществени играчи не направи смяна в своята тактика, с цел да завоюва. Това е всичко, само че не и акция, нито политика. В такава обстановка се търси метод да се увеличи градусът на акцията, вършат се промени в посланията, в събитията, с цел да се търси смяна или победа.
Не знам на знамение ли се надяваха партиите и техните щабове, или просто изчерпването е към този момент и на равнище храброст и предпочитание да бъдат търсени решения. Да приказваш единствено на твърдите електорати, извинете, е психопатология - започваш да чуваш гласове от нищото, само че не получаваш разлика в процентите.
Войната на Русия против Украйна беше ли фактор на тези избори? Как тъкмо повлия?
- Темата за войната беше поле за присъединяване в акцията най-много от страна на служебното държавно управление и от проруските претенденти за Народното събрание. Тя се материализира в грубите неистини за изпращане на български бойци, за оповестяване война на Русия, които бяха разрешени и толерирани в медиите, изричани от " Възраждане " и други маргинали. Тази тематика храни страховете на хората, а увеличението на страховете храни радикалите.
Неяснотата по българската позиция, за което роля има и президентът, сътвори безпорядък в визиите на българите, който накара даже интелигентни хора да се откажат от здравия разсъдък и апатично да одобряват спора, с вярата, че неутралитет е вероятен и о, знамение! - той може да донесе изгоди за страната ни. Тази тематика в допълнение демонстрира какъв брой е разграничено обществото ни, тя я проекция на други положения, които би трябвало да са част от посланията на проевропейските партии: за обществена правдивост, за тъждество пред закона
Изборите се взеха решение от тези 60%, които отхвърлиха да гласоподават. Как тези хора могат да бъдат извадени от апатията, по какъв начин може да се преодолее разочарованието им? Въобще опита ли се някой?
- Не, изборите не се взеха решение от тези 60%, взеха решение се от 40-те %, които настойчиво отидоха да гласоподават, уверени, че резултатът няма да е кой-знае какъв брой друг. Всъщност, евентуално този % е по-голям, тъй като е извънредно време изборните описи да бъдат поправени.
На тези избори апатичните гласоподаватели, обезверените, тези, които не имат вяра на процедурата и на претендентите на изборите, въобще не бяха потърсени от партиите. Всъщност не е моментът да бъдат търсени едвам в акцията. Тези хора могат да бъдат чути в диалози и преди този момент, през тематики, като данъчна промяна, достъпа до опазване на здравето, за равнището на обучение, за обезлюдяването и оскотяването в селата, за средата. Прости тематики с елементарни послания.
Но вместо диалог има повторение на баналностите от последните 20 години, звук, който звучи като " реформареформапътекипътекидецанямапаринямапари. " И по тази причина тези 40% си остават 40%...
" Възраждане " победи Движение за права и свободи с малко. За какво е симптом това?
- Движение за права и свободи повтори резултатите си от предходните избори, " Възраждане " усили процентите си най-много в сегмента на недоволните, тези, които желаят бърза смяна. Там не сработи политическото, диалогът не е за полезности или ръководство, а за отмъщение, за мощ. Мисля, че това беше таванът на този вид електорат, той е неустойчив, желае бързи резултати и елементарно ерозира. Особено на локалните избори, когато локалните ползи ще вземат превес
Има ли съгласно Вас действителна опция за постоянно държавно управление и на каква цена?
- Мисля, че диалогът за държавно управление към този момент би трябвало да стартира с думата " би трябвало ". Трябва да има постоянно държавно управление, тъй като още един шестмесечен интервал без такова би бил гибелен и за гласоподавателите, и за самата ни страна, за институциите. И в случай че цената на едно държавно управление е съществуването на сегашните партии в настоящия им тип - мисля че тази цена би трябвало да бъде платена.
Това би бил триумфът им - тъй като в случай че тези партии досега не съумяха да предложат нищо друго, с което да усилят доверието в себе си и да реализират ръководство, в което да преобладават, е обикновено те да спрат да съществуват. И водачите им да потърсят друга форма, а гласоподавателите - други водачи.
Фигурата на водача на ГЕРБ Бойко Борисов по какъв начин ще рефлектира върху бъдещите съвещания за кабинет?
- Борисов е главен препъникамък във всевъзможни диалози, той е в положение да подмени всеки спор, да оглави всяка самодейност и да подведе всеки съдружник. Цената, която плащаме сега, е тази на неговия " имунитет " за търсене на отговорност. Начинът да бъде преодоляна тази взаимозависимост е посредством овластяване на другите хора в ГЕРБ. Това може да стане единствено през коалиция с " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ), макар всички опасности.
Бopиcoв e мaйcтop нa зaдyшaвaнeтo нa ĸoaлициoнния пapтньop в пpeгpъдĸa Ако първите две партии създадат държавно управление, по какъв начин ще им се отрази това на локалните избори?
- На локалните избори " всеки печели ", само че в случай че съдим по резултатите от тези избори, е очевидно, че ГЕРБ ще претърпи злополука през есента най-малко в огромните градове. Това е опасност, която може да бъде ненапълно обезщетена през влизането им в коалиция с най-голямата опасност, най-малко като настъпателност на акцията.
А присъединяване във властта на ПП-ДБ би нараснало опциите им за привличане на локални лобита и претенденти, с които да завоюват наесен, а и да стигнат до там в същия пакет. Нещо, което не е несъмнено.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ