Върховни съдии изпратиха на Стоилов и ВСС становище защо е опасна новата ЕИСС
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) изпрати до министъра на правораздаването, с копие до Висшия правосъден съвет (ВСС), мнение по отношение на (ЕИСС). Документът, озаглавен „ Защо е рискова за правораздаването новата ЕИСС “, е подсилен от 69 висши съдии. С него те се обръщат към министъра на правораздаването и към цялата юридическа общественост, с цел да провокират полемика заради отхвърли от страна на Висш съдебен съвет да откликне на голямото неодобрение, което към този момент всеобщо се надига измежду съдиите от всички правосъдни региони и всички инстанционни равнища в страната, оповестиха от съда.
Според магистратите по този начин наречената единна осведомителна система нито е единна, нито е система. Посочвайки единствено дребна част от множеството проблеми, които са подценени от възложителя и явно не могат да бъдат отстранени от изпълнителя, висшите съдии считат, че ЕИСС освен не води до по-бързо и качествено електронно правосъдие, само че връща правосъдната власт години обратно – мудна, некачествена и най-много безсмислена система, която не е подчинена на главната цел при основаването ú – да спомага за осъществяването на цялостна промяна в правосъдната система, което да докара до по-бързо и дейно правораздаване, а оттова и до по-пълноценно чувство за правдивост в обществото.
Разпоредбата на член 102а от Граждански процесуален кодекс планува, че съдът издава актовете и прави всички други планувани в закона процесуални дейности в електронна форма при изискванията на Закон за съдебната власт, в случай че заради естеството им това е невероятно или по силата на закон е планувано осъществяването им по различен метод, а системата изцяло изключва този различен метод. За да се съблюдава достъпността на правораздаването към сегашния миг – парламентарен принцип, правосъдните актове се изготвят и на книжен притежател, който също се подписва от съдиите, т. е. основават се два оригинала на еднакъв правосъден акт.
С новия член 247, член 1 от Наказателно-процесуален кодекс категорично се планува, че електронно дело се образува едвам с слагане на началото на правосъдното произвеждане като независима фаза от наказателния развой, а не с формиране на настрана правосъдно дело пред съответен съд. Когато не е формирано електронно дело още през цялото време на производството, правосъдните актове по член 33 от Наказателно-процесуален кодекс, в това число и присъдите, не могат да имат друга форма, друга от тази, по която се организира съответното наказателно произвеждане. Недопустимо е процесуално направените документи в правосъдна фаза от наказателното произвеждане да имат друга форма – в една част делото да бъде на книжен притежател, а единствено правосъдните актове (включително и присъдите) да бъдат в електронна среда. Това раздира единството на наказателното произвеждане и прави невероятно запознаването на страните с делото – те нямат достъп до ЕИСС, безапелационни са съдиите.
В документа се споделя още, че във връзка с текста на подписан, само че необявен акт е невероятно да бъде осъществена техническа промяна от съда, като това е разрешено единствено на „ наблюдаващите експерти “ и корекция може да се извърши единствено в случай че те – които не са част от правосъдния състав, постановил акта, и изобщо от правосъдната система, разрешат корекцията да бъде осъществена. „ За създателите на програмата явно не съществува наредбата на член 246 от Граждански процесуален кодекс, съгласно която единствено откакто разгласи решението по делото, съдът не може самичък да го анулира или промени. Тази стратегия е забранила всъщност и приложението на член 247 и член 248 от Граждански процесуален кодекс, които позволяват корекция на фактическа неточност, допълнение или пояснение на към този момент предписан правосъден акт. При действието на ЕИСС, в случай че страната изиска корекция, допълнение или пояснение на към този момент постановения акт, ще получи и ново електронно дело, с цел да може още веднъж всички да си „ слагат голям брой задания “, а не бързо да бъде постановена желаната промяна... Така единната осведомителна система се оказва „ стопанин “ на процеса “, установяват висшите съдии. Те допълват, че съществува неписана възбрана от същите тези основатели на програмата да се съблюдават и други разпореждания на Граждански процесуален кодекс, като да вземем за пример тази на член 213 от Граждански процесуален кодекс, предвиждаща опцията да се сплотяват каузи за общо разглеждане. Ако делото бъде изпратено в друга инстанция за премахване на административни пропуски, при връщането му назад системата изисква да се образува ново дело, да се разпредели още веднъж на подобаващ състав, без освен това по първото дело да е публикуван какъвто и да било правораздавателен акт.
Според висшите съдии е изцяло неразбираемо и за какво в системата са сложени в обособени стъпки претекстовете и диспозитивът на другояче единния и неразделен правосъден акт, в нарушаване на всички процесуални правила.
В мнението се показва, че по доста от делата съдът бива сезиран със саморъчно написани молби, като да вземем за пример от страна с искане да се допусне безвъзмездна правна помощ по към този момент формирано дело, само че в ЕИСС ще се сложи начало на ново такова, след което съдии и чиновници, като създадат стотици „ стъпки “, отваряйки и затваряйки разнообразни „ страници “ в системата, приемайки и изпращайки си „ задания “ в нея, отново на книжен притежател би трябвало да изпратят крайния акт на Бюрото за правна помощ, откъдето още веднъж на книжен притежател ще се върне актът, с който се показва кой юрист е избран за реализиране на правната помощ, и отново след голям брой „ задания “ този юрист вероятно ще се окаже прокурист на страната, само че по ново електронно дело.
Изготвянето и изпращането на известия и призовки до страните, издаването на удостоверения, съпроводителни писма и изключително издаването на преписи от приложени по делото документи изисква чиновниците да си основават голям брой „ задания “, да си ги „ одобряват и извършват “, да „ слагат задача и на съдията “ – да разпореди или откаже издаването им, и едвам след няколко дни или даже седмици вероятно да се даде поисканият документ на страната, още веднъж на хартия, защото за нея не съществува законово обвързване да уточни и изобщо да разполага с електронен адрес. Не е съобразено и събитието, че в Наказателно-процесуален кодекс е регламентирано, че връчването на призовки, известия и бумаги на обвинен и на бранител в правосъдната фаза може да се прави по електронен път с тяхно единодушие, когато са показали електронни адреси, а единодушието може да бъде оттеглено когато и да е, т. е. още веднъж липсва наложително електронно приканване и съобщаване. Няма отговор и на въпроса, откакто един акт е основан и разгласен като електронен документ, а бъде връчен на страната на книжен притежател, тъй като тя не е длъжна да уточни електронен адрес, от кой миг следва да се одобри, че последната е получила документа, като е известно, че пропускането на някои периоди води до загубване на права.
В програмата е подценена и наредбата на член 234 от Граждански процесуален кодекс, съгласно която за всяка конвенция, която не опонира на закона и на положителните нрави, се сформира протокол, който се утвърждава от съда и се подписва от него и от страните, като правосъдната конвенция има смисъла на влезнало в действие решение и не предстои на обжалване пред по-горен съд. Това право на страните още веднъж е изцяло „ заличено “ от процеса по силата на ЕИСС, защото за програмата не съществува правосъдният протокол, който се изготвя в залата на книжен притежател, а и страните нямат обвързване да се явят „ въоръжени “ с електронен автограф в правосъдно съвещание. Същите проблеми пораждат и при приложението на наредбата на член 382 от Наказателно-процесуален кодекс, т. е. при одобрение на съглашение от наказателния съд, с което се приключва производството по делото.
При следване на дилемите в ЕИСС всъщност не може да се организира и произвеждане по установяване на период при бавност – член 255 – 257 от Граждански процесуален кодекс, защото страната, която сезира съда, не е длъжна да прави това процесуално деяние посредством електронен документ, нито пък е планувано по какъв начин молбата ú да бъде прегледана от по-горния съд.
В ЕИСС съществува алтернатива за издаване на електронен изпълнителен лист, като изработилите я експерти въобще не са се съобразили с обстоятелството, че съгласно настоящите процесуални права електронна система за правосъдно осъществяване към момента не съществува и изпълнителният лист следва да бъде публикуван на книжен притежател в единствен образец.
![Оплаквания от съдилища и съдии от новата електронна правосъдна система]( "Оплаквания от съдилища и съдии от новата електронна правосъдна система")
Оплаквания от съдилища и съдии от новата електронна правосъдна система
Част от съдилищата в България не са удовлетворени от така наречен Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС). Според недоволства, адресиран...
„ Няма и изясненост във връзка с това по какъв начин Върховен касационен съд ще образува съответни каузи и ще се произнася при взимане на решения от Пленума (например, с цел да се даде мнение по дело на ), по тълкувателните си каузи (дейност, която е от значително значение за уеднаквяване на практиката), нито по каузи, изискващи формиране на смесени сформира съгласно наредбата на член 63, алинея 9 от Закон за съдебната власт със съдии от Върховния административен съд, които, за тяхна огромна наслада и за наслада на страните по административни каузи, не са част от тази изцяло непригодна за работа система, като последната (отново в несъгласие със закона) не позволява като опция последните да бъдат „ включени “ в състава, който ще прегледа разногласието, по който е формирано дело по спор за подведомственост във Върховен касационен съд “, се споделя в мнението.
Според висшите съдии буди цялостно неразбиране и фактът, че каузи, които не са почнали като електронни – за анулация на арбитражни решения по Закона за интернационалния търговски арбитраж, по дисциплинарни производства по Закона за частните правосъдни реализатори и по вписвания по Закона за адвокатурата, ненадейно ще се трансформират в електронни такива пред Върховен касационен съд, само че, несъмнено, по тези проблеми създателите на тази „ иновационна “ система още веднъж мълчат, освен това при съществуването на съществуваща наредба в член 360з, алинея 2 от Закон за съдебната власт, според която електронното дело е цялост от свързани електронни записи в осведомителната система на органа на правосъдната власт, а не и на други органи, отвън тази власт.
Налице е значително противоречие на съществени положения в системата с настоящата законова рамка. Липсва явен логаритъм за сключване на актове, по които има изключително мнение, както и догадка, при която докладчикът е на изключително мнение и на съображение член 33, алинея 5 от Наказателно-процесуален кодекс претекстовете се изготвят от различен член на състава. Още по-голям безпорядък основава другояче лесното и бързо за реализиране процесуално деяние по отказ на член от състава от разглеждането на съответно дело.
В мнението се споделя, че всички опити от страна на съдии от всички инстанции да посочат на Висш съдебен съвет проблемите и да потърсят помощ същите да бъдат позволени преди въвеждането в деяние на системата, с цел да не се понижава бързината и утежнява качеството на правораздаването и да не се накърняват правата на страните, са подминавани с обяснението, че системата в бъдеще щяла да бъде усъвършенствана. Върховните съдии пишат: „ Само че сътрудниците адвокати от Висш съдебен съвет явно са не запомнили, че Законът за отговорностите и договорите в наредбата на член 265, алинея 2 планува, че в случай че при осъществяване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката и в случай че отклонението от поръчката или минусите са толкоз основни, че работата е негодна за нейното договорно или нормално предопределение, поръчващият може да скапе контракта, а не голословно да оправдава изпълнителя за неизпълнението му с неуместния мотив че направеното щяло да стане „ потребно “ след време. Лишено от каквато и да било опора в закона е и решението на Висш съдебен съвет при отстраняването на по този начин наречените „ неточности “ изпълнителят да бъде „ поканен “ още веднъж, като голословно даже му бъде заплатено в допълнение заплащане за това, че самият той явно не е извършил качествено предоставената му работа. “
Още:
Още от КРИМИ:
Според магистратите по този начин наречената единна осведомителна система нито е единна, нито е система. Посочвайки единствено дребна част от множеството проблеми, които са подценени от възложителя и явно не могат да бъдат отстранени от изпълнителя, висшите съдии считат, че ЕИСС освен не води до по-бързо и качествено електронно правосъдие, само че връща правосъдната власт години обратно – мудна, некачествена и най-много безсмислена система, която не е подчинена на главната цел при основаването ú – да спомага за осъществяването на цялостна промяна в правосъдната система, което да докара до по-бързо и дейно правораздаване, а оттова и до по-пълноценно чувство за правдивост в обществото.
Разпоредбата на член 102а от Граждански процесуален кодекс планува, че съдът издава актовете и прави всички други планувани в закона процесуални дейности в електронна форма при изискванията на Закон за съдебната власт, в случай че заради естеството им това е невероятно или по силата на закон е планувано осъществяването им по различен метод, а системата изцяло изключва този различен метод. За да се съблюдава достъпността на правораздаването към сегашния миг – парламентарен принцип, правосъдните актове се изготвят и на книжен притежател, който също се подписва от съдиите, т. е. основават се два оригинала на еднакъв правосъден акт.
С новия член 247, член 1 от Наказателно-процесуален кодекс категорично се планува, че електронно дело се образува едвам с слагане на началото на правосъдното произвеждане като независима фаза от наказателния развой, а не с формиране на настрана правосъдно дело пред съответен съд. Когато не е формирано електронно дело още през цялото време на производството, правосъдните актове по член 33 от Наказателно-процесуален кодекс, в това число и присъдите, не могат да имат друга форма, друга от тази, по която се организира съответното наказателно произвеждане. Недопустимо е процесуално направените документи в правосъдна фаза от наказателното произвеждане да имат друга форма – в една част делото да бъде на книжен притежател, а единствено правосъдните актове (включително и присъдите) да бъдат в електронна среда. Това раздира единството на наказателното произвеждане и прави невероятно запознаването на страните с делото – те нямат достъп до ЕИСС, безапелационни са съдиите.
В документа се споделя още, че във връзка с текста на подписан, само че необявен акт е невероятно да бъде осъществена техническа промяна от съда, като това е разрешено единствено на „ наблюдаващите експерти “ и корекция може да се извърши единствено в случай че те – които не са част от правосъдния състав, постановил акта, и изобщо от правосъдната система, разрешат корекцията да бъде осъществена. „ За създателите на програмата явно не съществува наредбата на член 246 от Граждански процесуален кодекс, съгласно която единствено откакто разгласи решението по делото, съдът не може самичък да го анулира или промени. Тази стратегия е забранила всъщност и приложението на член 247 и член 248 от Граждански процесуален кодекс, които позволяват корекция на фактическа неточност, допълнение или пояснение на към този момент предписан правосъден акт. При действието на ЕИСС, в случай че страната изиска корекция, допълнение или пояснение на към този момент постановения акт, ще получи и ново електронно дело, с цел да може още веднъж всички да си „ слагат голям брой задания “, а не бързо да бъде постановена желаната промяна... Така единната осведомителна система се оказва „ стопанин “ на процеса “, установяват висшите съдии. Те допълват, че съществува неписана възбрана от същите тези основатели на програмата да се съблюдават и други разпореждания на Граждански процесуален кодекс, като да вземем за пример тази на член 213 от Граждански процесуален кодекс, предвиждаща опцията да се сплотяват каузи за общо разглеждане. Ако делото бъде изпратено в друга инстанция за премахване на административни пропуски, при връщането му назад системата изисква да се образува ново дело, да се разпредели още веднъж на подобаващ състав, без освен това по първото дело да е публикуван какъвто и да било правораздавателен акт.
Според висшите съдии е изцяло неразбираемо и за какво в системата са сложени в обособени стъпки претекстовете и диспозитивът на другояче единния и неразделен правосъден акт, в нарушаване на всички процесуални правила.
В мнението се показва, че по доста от делата съдът бива сезиран със саморъчно написани молби, като да вземем за пример от страна с искане да се допусне безвъзмездна правна помощ по към този момент формирано дело, само че в ЕИСС ще се сложи начало на ново такова, след което съдии и чиновници, като създадат стотици „ стъпки “, отваряйки и затваряйки разнообразни „ страници “ в системата, приемайки и изпращайки си „ задания “ в нея, отново на книжен притежател би трябвало да изпратят крайния акт на Бюрото за правна помощ, откъдето още веднъж на книжен притежател ще се върне актът, с който се показва кой юрист е избран за реализиране на правната помощ, и отново след голям брой „ задания “ този юрист вероятно ще се окаже прокурист на страната, само че по ново електронно дело.
Изготвянето и изпращането на известия и призовки до страните, издаването на удостоверения, съпроводителни писма и изключително издаването на преписи от приложени по делото документи изисква чиновниците да си основават голям брой „ задания “, да си ги „ одобряват и извършват “, да „ слагат задача и на съдията “ – да разпореди или откаже издаването им, и едвам след няколко дни или даже седмици вероятно да се даде поисканият документ на страната, още веднъж на хартия, защото за нея не съществува законово обвързване да уточни и изобщо да разполага с електронен адрес. Не е съобразено и събитието, че в Наказателно-процесуален кодекс е регламентирано, че връчването на призовки, известия и бумаги на обвинен и на бранител в правосъдната фаза може да се прави по електронен път с тяхно единодушие, когато са показали електронни адреси, а единодушието може да бъде оттеглено когато и да е, т. е. още веднъж липсва наложително електронно приканване и съобщаване. Няма отговор и на въпроса, откакто един акт е основан и разгласен като електронен документ, а бъде връчен на страната на книжен притежател, тъй като тя не е длъжна да уточни електронен адрес, от кой миг следва да се одобри, че последната е получила документа, като е известно, че пропускането на някои периоди води до загубване на права.
В програмата е подценена и наредбата на член 234 от Граждански процесуален кодекс, съгласно която за всяка конвенция, която не опонира на закона и на положителните нрави, се сформира протокол, който се утвърждава от съда и се подписва от него и от страните, като правосъдната конвенция има смисъла на влезнало в действие решение и не предстои на обжалване пред по-горен съд. Това право на страните още веднъж е изцяло „ заличено “ от процеса по силата на ЕИСС, защото за програмата не съществува правосъдният протокол, който се изготвя в залата на книжен притежател, а и страните нямат обвързване да се явят „ въоръжени “ с електронен автограф в правосъдно съвещание. Същите проблеми пораждат и при приложението на наредбата на член 382 от Наказателно-процесуален кодекс, т. е. при одобрение на съглашение от наказателния съд, с което се приключва производството по делото.
При следване на дилемите в ЕИСС всъщност не може да се организира и произвеждане по установяване на период при бавност – член 255 – 257 от Граждански процесуален кодекс, защото страната, която сезира съда, не е длъжна да прави това процесуално деяние посредством електронен документ, нито пък е планувано по какъв начин молбата ú да бъде прегледана от по-горния съд.
В ЕИСС съществува алтернатива за издаване на електронен изпълнителен лист, като изработилите я експерти въобще не са се съобразили с обстоятелството, че съгласно настоящите процесуални права електронна система за правосъдно осъществяване към момента не съществува и изпълнителният лист следва да бъде публикуван на книжен притежател в единствен образец.
Част от съдилищата в България не са удовлетворени от така наречен Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС). Според недоволства, адресиран...
„ Няма и изясненост във връзка с това по какъв начин Върховен касационен съд ще образува съответни каузи и ще се произнася при взимане на решения от Пленума (например, с цел да се даде мнение по дело на ), по тълкувателните си каузи (дейност, която е от значително значение за уеднаквяване на практиката), нито по каузи, изискващи формиране на смесени сформира съгласно наредбата на член 63, алинея 9 от Закон за съдебната власт със съдии от Върховния административен съд, които, за тяхна огромна наслада и за наслада на страните по административни каузи, не са част от тази изцяло непригодна за работа система, като последната (отново в несъгласие със закона) не позволява като опция последните да бъдат „ включени “ в състава, който ще прегледа разногласието, по който е формирано дело по спор за подведомственост във Върховен касационен съд “, се споделя в мнението.
Според висшите съдии буди цялостно неразбиране и фактът, че каузи, които не са почнали като електронни – за анулация на арбитражни решения по Закона за интернационалния търговски арбитраж, по дисциплинарни производства по Закона за частните правосъдни реализатори и по вписвания по Закона за адвокатурата, ненадейно ще се трансформират в електронни такива пред Върховен касационен съд, само че, несъмнено, по тези проблеми създателите на тази „ иновационна “ система още веднъж мълчат, освен това при съществуването на съществуваща наредба в член 360з, алинея 2 от Закон за съдебната власт, според която електронното дело е цялост от свързани електронни записи в осведомителната система на органа на правосъдната власт, а не и на други органи, отвън тази власт.
Налице е значително противоречие на съществени положения в системата с настоящата законова рамка. Липсва явен логаритъм за сключване на актове, по които има изключително мнение, както и догадка, при която докладчикът е на изключително мнение и на съображение член 33, алинея 5 от Наказателно-процесуален кодекс претекстовете се изготвят от различен член на състава. Още по-голям безпорядък основава другояче лесното и бързо за реализиране процесуално деяние по отказ на член от състава от разглеждането на съответно дело.
В мнението се споделя, че всички опити от страна на съдии от всички инстанции да посочат на Висш съдебен съвет проблемите и да потърсят помощ същите да бъдат позволени преди въвеждането в деяние на системата, с цел да не се понижава бързината и утежнява качеството на правораздаването и да не се накърняват правата на страните, са подминавани с обяснението, че системата в бъдеще щяла да бъде усъвършенствана. Върховните съдии пишат: „ Само че сътрудниците адвокати от Висш съдебен съвет явно са не запомнили, че Законът за отговорностите и договорите в наредбата на член 265, алинея 2 планува, че в случай че при осъществяване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката и в случай че отклонението от поръчката или минусите са толкоз основни, че работата е негодна за нейното договорно или нормално предопределение, поръчващият може да скапе контракта, а не голословно да оправдава изпълнителя за неизпълнението му с неуместния мотив че направеното щяло да стане „ потребно “ след време. Лишено от каквато и да било опора в закона е и решението на Висш съдебен съвет при отстраняването на по този начин наречените „ неточности “ изпълнителят да бъде „ поканен “ още веднъж, като голословно даже му бъде заплатено в допълнение заплащане за това, че самият той явно не е извършил качествено предоставената му работа. “
Още:
Още от КРИМИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ