В местността „Предел“ отбелязаха годишнина от Илинденско-Преображенското въстание
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева взе участие в тържественото отбелязване на 115-ата годишнина от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание в местността „ Предел ". Председателят на Народното събрание одобри рапорта на началника на почетния часовой и произнесе слово във връзка годишнината.
Тук, на това свято място, където природата е вдълбала проход сред Рила и Пирин, потомците на илинденци се събират, с цел да покажат на целия свят, че България е неделима, съобщи Цвета Караянчева. На този мемориал – мавзолей на гордостта, храбростта и саможертвата, се прекланяме пред подвига на дедите ни, врекли се в идеята на освобождението и положили костите си пред олтара на Отечеството, акцентира тя. Не с мъка и жадност за отплата посрещаме 115-та годишнина от експлоадирането на въстанието, а с ария, която зарежда и пречиства, която изцелява и просветлява мозъците и сърцата ни, добави Цвета Караянчева.
Председателят на Народното събрание означи, че през 1903-та, в разгара на лятото, 27 години след Априлската епопея, десетки хиляди българи от Охрид до Странджа и от Рила до Бяло море захвърлят сърпа и ралото, перото и писалката, с цел да препашат пушки и саби и да тръгнат на кървава беритба.
Едно велико общобългарско дело трансформира Илинден в учебник по смелост и страдалчество, акцентира тя. И в случай че през днешния ден приказваме за ясна европейска вероятност на Балканите, то е тъй като героите на Илинден са ни освободили от комплексите на предишното и са разкрили взора ни за бъдещето, означи ръководителят на Народното събрание.
Народни представители, кметове, потомци на починалите отрупаха монумента с венци и цветя, а Неврокопският митрополит Серафим отслужи заупокойна литургия.
Тук, на това свято място, където природата е вдълбала проход сред Рила и Пирин, потомците на илинденци се събират, с цел да покажат на целия свят, че България е неделима, съобщи Цвета Караянчева. На този мемориал – мавзолей на гордостта, храбростта и саможертвата, се прекланяме пред подвига на дедите ни, врекли се в идеята на освобождението и положили костите си пред олтара на Отечеството, акцентира тя. Не с мъка и жадност за отплата посрещаме 115-та годишнина от експлоадирането на въстанието, а с ария, която зарежда и пречиства, която изцелява и просветлява мозъците и сърцата ни, добави Цвета Караянчева.
Председателят на Народното събрание означи, че през 1903-та, в разгара на лятото, 27 години след Априлската епопея, десетки хиляди българи от Охрид до Странджа и от Рила до Бяло море захвърлят сърпа и ралото, перото и писалката, с цел да препашат пушки и саби и да тръгнат на кървава беритба.
Едно велико общобългарско дело трансформира Илинден в учебник по смелост и страдалчество, акцентира тя. И в случай че през днешния ден приказваме за ясна европейска вероятност на Балканите, то е тъй като героите на Илинден са ни освободили от комплексите на предишното и са разкрили взора ни за бъдещето, означи ръководителят на Народното събрание.
Народни представители, кметове, потомци на починалите отрупаха монумента с венци и цветя, а Неврокопският митрополит Серафим отслужи заупокойна литургия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ