Димитър Радев: България трябва да се присъедини към еврозоната възможно най-скоро
Предлагаме ви изявлението на гуверньора на Българската национална банка Димитър Радев, направено по време на кръгла маса, проведена от бюджетната комисия в Народното събрание на тематика " Инфлация и стопански напредък. Въвеждане на единната европейска валута в Република България - изгоди, провокации и опасности ". Радев разяснява осъществяването на критериите и ролята на другите фактори за приемане на страната в еврозоната, както и работата на Българска народна банка.Привечер през днешния ден се чака ЕЦБ и Европейска комисия да оповестят конвергентните си отчети, които регистрират напредъка на страните отвън еврозоната да станат част от общия валутен съюз.
" Присъединяването към еврозоната е сложна тематика. И в случай че желаеме да я обсъждаме задълбочено, би трябвало да го създадем в подобаващия подтекст. Според мен този подтекст има най-малко три измерения: политическо, макроикономическо и инстутиционално.
Политическият подтекст остава малко настрана от полемиката, а е най-съществен заради ред аргументи:
Реклама
Всички решения за присъединение към еврозоната се вършат посредством политически акт. Според контракта за присъединение към Европейски Съюз, водеща роля по този въпрос има българския парламент. Тоест ориста на процеса зависи от българския парламент.
Дали България би трябвало да се причисли към ядрото на европейския съюз или да остане в периферията " е идващият въпрос, на който би трябвало да си отговорим. За мен този въпрос е риторичен.
Реклама
Също е реторичен и въпросът по кое време да се случи това- би трябвало да е допустимо най-скоро, изключително поради геополитическата обстановка към нас. Определено не би трябвало да се случва след 5 или 10 години, като най-близкият образец до нас е Хърватия. България беше водач в процеса дълго време, само че след това отстъпихме позицията си точно на Хърватия и по всичко наподобява, че те ще влязат в еврозоната от 1 януари 2023г. Ако се съпоставят всички стопански анализи- номинални критерии, параметри, двете страни не са надалеч една от друга. Но разликата идва от това, че в Хърватия се показва доста мощен и явен политически ангажимент. Те направиха и впечатляващ политически демарж по тази тематика в последните 18 месеца.
Същевременно макроикономическият аспект не е по-малко значим и по тази причина е редно да го споменем, защото значително осъществяването на икономическите критерии на еврозоната са функционалност на макроикономическата динамичност.
Еврозоната не може да бъде сурогат за добра макроикономическа политика. Ако икономическата и финансова политика е неприятна, това няма да избави, която и да е страна от злополука, без значение дали е в еврозоната или не е. Показателен е образецът с Гърция. Плюсът на еврозоната обаче е, че изключително след световната финансова рецесия и след рецесията в Гърция, тя построи редица механизми за отбрана от такива рецесии. Важно е уточнението, че има доста по-голям късмет една страна да катастрофира стопански, в случай че е в периферията на зоната, а не във въпросното ядро.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Коментари и разбори 3 Енергетика 1 Коментари и разбори 2 Свят 3 Транспорт 1 Енергетика 2 Транспорт 3 Коментари и разбори Реклама
Второто нещо е, че тематиката е много по-широка от това, за което Българска народна банка дава отговор. Затова би трябвало да се знае, че мястото за сходна полемика е в Народното събрание, а съответната платформа е бюджетната процедура. Тези въпроси би трябвало да се разискват в подтекста на бюджетния развой.
Трябва да се насочат услия към институциализиране на експертната полемика, което съгласно мен липсваше досега- дълбочина на макроикономическия разбор. Нужно е да се случи в подтекста на бюджета и да се направи разбор на икономическите критерии за еврозоната. Критериите за бюджетния недостиг да вземем за пример, са разнообразни от Маастрихтските критерии- ние използваме недостиг на касова основа, а те на модифицирана/начислена база. И разликата не е дребна, изключително за тази година. Обяснението на тази разлика би дало отговори на доста въпроси, които са обект на бюджетната полемика.
Институционалният аспект е нещо, което се подценява постоянно.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
" Присъединяването към еврозоната е сложна тематика. И в случай че желаеме да я обсъждаме задълбочено, би трябвало да го създадем в подобаващия подтекст. Според мен този подтекст има най-малко три измерения: политическо, макроикономическо и инстутиционално.
Политическият подтекст остава малко настрана от полемиката, а е най-съществен заради ред аргументи:
Реклама
Всички решения за присъединение към еврозоната се вършат посредством политически акт. Според контракта за присъединение към Европейски Съюз, водеща роля по този въпрос има българския парламент. Тоест ориста на процеса зависи от българския парламент.
Дали България би трябвало да се причисли към ядрото на европейския съюз или да остане в периферията " е идващият въпрос, на който би трябвало да си отговорим. За мен този въпрос е риторичен.
Реклама
Също е реторичен и въпросът по кое време да се случи това- би трябвало да е допустимо най-скоро, изключително поради геополитическата обстановка към нас. Определено не би трябвало да се случва след 5 или 10 години, като най-близкият образец до нас е Хърватия. България беше водач в процеса дълго време, само че след това отстъпихме позицията си точно на Хърватия и по всичко наподобява, че те ще влязат в еврозоната от 1 януари 2023г. Ако се съпоставят всички стопански анализи- номинални критерии, параметри, двете страни не са надалеч една от друга. Но разликата идва от това, че в Хърватия се показва доста мощен и явен политически ангажимент. Те направиха и впечатляващ политически демарж по тази тематика в последните 18 месеца.
Същевременно макроикономическият аспект не е по-малко значим и по тази причина е редно да го споменем, защото значително осъществяването на икономическите критерии на еврозоната са функционалност на макроикономическата динамичност.
Еврозоната не може да бъде сурогат за добра макроикономическа политика. Ако икономическата и финансова политика е неприятна, това няма да избави, която и да е страна от злополука, без значение дали е в еврозоната или не е. Показателен е образецът с Гърция. Плюсът на еврозоната обаче е, че изключително след световната финансова рецесия и след рецесията в Гърция, тя построи редица механизми за отбрана от такива рецесии. Важно е уточнението, че има доста по-голям късмет една страна да катастрофира стопански, в случай че е в периферията на зоната, а не във въпросното ядро.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Коментари и разбори 3 Енергетика 1 Коментари и разбори 2 Свят 3 Транспорт 1 Енергетика 2 Транспорт 3 Коментари и разбори Реклама
Второто нещо е, че тематиката е много по-широка от това, за което Българска народна банка дава отговор. Затова би трябвало да се знае, че мястото за сходна полемика е в Народното събрание, а съответната платформа е бюджетната процедура. Тези въпроси би трябвало да се разискват в подтекста на бюджетния развой.
Трябва да се насочат услия към институциализиране на експертната полемика, което съгласно мен липсваше досега- дълбочина на макроикономическия разбор. Нужно е да се случи в подтекста на бюджета и да се направи разбор на икономическите критерии за еврозоната. Критериите за бюджетния недостиг да вземем за пример, са разнообразни от Маастрихтските критерии- ние използваме недостиг на касова основа, а те на модифицирана/начислена база. И разликата не е дребна, изключително за тази година. Обяснението на тази разлика би дало отговори на доста въпроси, които са обект на бюджетната полемика.
Институционалният аспект е нещо, което се подценява постоянно.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ