Предизборното коалиране е нож с две остриета. От една страна,

Предизборното коалиране е нож с две остриета. От една страна, то може да докара до привличане на гласоподаватели – както съидейници на съставните партии на обединението, по този начин и външна страна, привлечена от основаването на по-голям участник в надпреварата. От друга, в случай че обединението е ситуационна и – изключително – в случай че е ценностно и идейно безпринципна (колкото и дребна роля да играят концепциите и полезностите в българската политика), тогава част от гласоподавателите се разбягват. Най-често се случват и двете неща – обединението по едно и също време притегля и отблъсква. Въпросът е кой е преобладаващият развой. Навремето един наследник кмет бе издигнал избирателен девиз „Заедно можем повече“. На изборитге се оказа, че дружно можем по-малко… Продължаваме промяната и Демократична България имат избрани допирни точки. Има и доста ръмжене, прекомерно дребна междуличностна поносимост… Но, да речем, тези две обединения могат да пробват да създадат една голяма… Но слушам, че се гласят да притеглят и Българска социалистическа партия, и Хаджигенов и Бабикян. В Демократична България има една партия – ДСБ – за която се чува, че към този момент не е значима политическа организация. Възможно е. Но доколкото познавам лоялните й гласоподаватели, огромната част от тях няма да гласоподават за коалиция, в която взе участие Българска социалистическа партия. За гласоподавателите на Българска социалистическа партия това няма да бъде сериозен проблем. Партията би трябвало да употребява обичайната военна хотрост – да се сплоти с някои други, да победи и по-късно да види сметката на другите… Ставало е – и отново може да се случи. Кирил, Асен и Христо (Атанас не загатвам – той очевидно е подготвен на всичко) би трябвало да си помислят добре какво се готвят да създадат. Ако е коалиция, която може да стане най-малко частично органична – добре. Ако е „военна хитрост“ с цел да завоюват изборите – въпросът е какво значи да спечелиш изборите… През ноември нали ги спечелиха… И какво…? Съставните елементи по този начин и не можаха да се слепят докрая… Нещо сходно ми се привижда и в плануваната нова тройна коалиция. „Лепилото“ още веднъж е отвън участниците – обединението е „анти“, а не „за“. Ясно е срещу какво ще бъде, само че не е напълно ясно ЗА какво ще се построи. Още по-значим проблем би се оказало съображението, че за някои от участниците обединението е инструмент за политическо оцеляване или инструмент за прикриване на действителната тежест на съответната партия в поддръжката на гласоподавателите. При такава догадка органиката на бъдещета коалиция ще бъде в допълнение нарушена от комплекса за предимство „ние огромните влачим вас малките…“ Коалирането е все по-значим инструмент на българската политика в условия на партийна фрагментация и затруднено образуване на болшинства. Затова напъните за създаване на съдружни формати би трябвало да бъдат подкрепени и позитивно оценени. Както преди, по този начин и след извършени избори. Но единствено в случай че рисковете са известни и напъните за превъзмогването им – откровени. В противоположен случай, псевдо коалирането може да се окаже спомагателен тласък и запас на фрагментацията. Огнян Минчев, коментар във фейсбук