Кои страни изнасят в чужбина обработката на молбите за убежище
Преди Англия да разгласи през вчерашния ден сходна мярка, други страни, като Австралия и Дания, към този момент " изнесоха " приема на претенденти за леговище в трети страни - процедура, подложена на остри рецензии.
Англия заяви, че желае да изпраща в Руанда нелегално пристигналите претенденти за леговище, без значение от коя страна идват. Африканската страна може да одобри " десетки хиляди хора през идните години ", съобщи английският министър председател Борис Джонсън.
Като цяло ограниченията, определяни като " изнасяне " на процедурата, включват " наложително прекачване на претендентите за леговище в трети страни, постоянно - разрастващи се, където не постоянно има съответни гаранции за правата на индивида и запаси ", се споделя в неотдавнашно изказване на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за правата на индивида.
Случаят с Дания
През юни 2021 година датският парламент одобри законопроект, който разрешава мигранти, поискали леговище в страната, да бъдат изпращани в страна отвън Европа, която ще играе ролята на подизпълнител.
Текстът още не е довел до подписване на съглашение с съответна страна за реализиране на тази опция. Идеята обаче остава на масата и се чака скоро да се състои съвещание по този въпрос сред министъра на интеграцията и ръководителите на парламентарни партии.
" Още водим полемики с Руанда и към момента няма съглашение за партньорство ", съобщи в сряда министърът.
Европейската комисия разкритикува този закон при приемането му, като съобщи, че той повдига " фундаментални въпроси, засягащи както достъпа до процедури за леговище, по този начин и ефикасния достъп до отбрана ".
Федерацията на европейски неправителствени организации за правата на бежанците и изгнаниците (ЕСБИ/ECRE) обаче счита, че откакто Дания не е приела някои правила на общността, тя не е задължена да съблюдава " минимални стандарти " във връзка с политиката за леговище.
Австралия
От 2013 година Канбера изпраща незаконните мигранти, опитващи се да доближат австралийските крайбрежия, към финансирани от Австралия лагери на остров Манус в Папуа Нова Гвинея или в дребната островна страна Науру, по на изток. Тази имиграционна политика се осъжда от организациите за отбрана на правата на индивида.
През октомври 2021 година Австралия и Папуа Нова Гвинея оповестиха, че от 31 декември същата година съглашението сред тях се анулира. През септември 2021 година обаче Науру се ангажира да продължи да приема лица, потърсили леговище в Австралия.
През март 2022 година Австралия одобри предлагането, отправено от Нова Зеландия преди близо десетилетие, да одобри 450 бежанци, живели в тихоокеанските центрове за задържане.
Това предложение планува Нова Зеландия да приема всяка година по 150 бежанци в продължение на три години. Всички те ще бъдат авансово подбрани от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците.
Австралия разгласи през октомври 2018 година затварянето на различен център за задържане на претенденти за леговище, който се намираше на остров Рождество в Индийския океан, и прехвърлянето на трийсетината души, които още бяха там, в обекти в континентална Австралия.
Започнал да действа през 2008 година, лагерът даваше заслон и на наказани по общото право чужденци, чиито разрешителни за престой са били анулирани.
Правителството го отвори още веднъж през 2020 година, като съобщи, че центровете за задържане на континента са на път да се препълнят заради невъзможността за експулсиране на незаконните мигранти в резултат на ковид.
Споразумението от 2016 година сред Турция и Европейски Съюз
След " миграционната рецесия " от 2015 година, когато Европа беше претрупана след идването на 1,2 милиона души, множеството от които бягащи от войната в Сирия, на 18 март 2016 година сред Турция и Европейски Съюз беше подписано съглашение, целящо да спре притока на мигранти към Европейски Съюз, посрещнато с голям брой рецензии.
Споразумението планува изпращането към Турция на всички мигранти, които дойдат по-късно в Гърция, в подмяна на финансова помощ.
Вследствие на спогодбата броят на идващите в Гърция мигранти спадна фрапантно: от 856 000 през 2015 година, броят на пресеклите Бяло море доближи 30 000 през 2017 година, и едвам 10 000 през 2020 година, въпреки че последната цифра се изяснява значително с резултата от пандемията.
Подложени на рецензии, европейците увериха, че съглашението не нарушава интернационалното право, като планува всички претенции за леговище на мигрантите да бъдат " обсъждани самостоятелно " на гръцките острови.
Споразумението разчиташе на това Гърция да признае Турция за " сигурна трета страна " - статут, допускащ съгласно Европейски Съюз законното отпращане на претенденти за леговище към тази страна, тъй като той цели да подсигурява, че търсещите леговище ще могат да получат в нея дължимата им интернационална протекция.
Източник Българска телеграфна агенция
Англия заяви, че желае да изпраща в Руанда нелегално пристигналите претенденти за леговище, без значение от коя страна идват. Африканската страна може да одобри " десетки хиляди хора през идните години ", съобщи английският министър председател Борис Джонсън.
Като цяло ограниченията, определяни като " изнасяне " на процедурата, включват " наложително прекачване на претендентите за леговище в трети страни, постоянно - разрастващи се, където не постоянно има съответни гаранции за правата на индивида и запаси ", се споделя в неотдавнашно изказване на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за правата на индивида.
Случаят с Дания
През юни 2021 година датският парламент одобри законопроект, който разрешава мигранти, поискали леговище в страната, да бъдат изпращани в страна отвън Европа, която ще играе ролята на подизпълнител.
Текстът още не е довел до подписване на съглашение с съответна страна за реализиране на тази опция. Идеята обаче остава на масата и се чака скоро да се състои съвещание по този въпрос сред министъра на интеграцията и ръководителите на парламентарни партии.
" Още водим полемики с Руанда и към момента няма съглашение за партньорство ", съобщи в сряда министърът.
Европейската комисия разкритикува този закон при приемането му, като съобщи, че той повдига " фундаментални въпроси, засягащи както достъпа до процедури за леговище, по този начин и ефикасния достъп до отбрана ".
Федерацията на европейски неправителствени организации за правата на бежанците и изгнаниците (ЕСБИ/ECRE) обаче счита, че откакто Дания не е приела някои правила на общността, тя не е задължена да съблюдава " минимални стандарти " във връзка с политиката за леговище.
Австралия
От 2013 година Канбера изпраща незаконните мигранти, опитващи се да доближат австралийските крайбрежия, към финансирани от Австралия лагери на остров Манус в Папуа Нова Гвинея или в дребната островна страна Науру, по на изток. Тази имиграционна политика се осъжда от организациите за отбрана на правата на индивида.
През октомври 2021 година Австралия и Папуа Нова Гвинея оповестиха, че от 31 декември същата година съглашението сред тях се анулира. През септември 2021 година обаче Науру се ангажира да продължи да приема лица, потърсили леговище в Австралия.
През март 2022 година Австралия одобри предлагането, отправено от Нова Зеландия преди близо десетилетие, да одобри 450 бежанци, живели в тихоокеанските центрове за задържане.
Това предложение планува Нова Зеландия да приема всяка година по 150 бежанци в продължение на три години. Всички те ще бъдат авансово подбрани от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците.
Австралия разгласи през октомври 2018 година затварянето на различен център за задържане на претенденти за леговище, който се намираше на остров Рождество в Индийския океан, и прехвърлянето на трийсетината души, които още бяха там, в обекти в континентална Австралия.
Започнал да действа през 2008 година, лагерът даваше заслон и на наказани по общото право чужденци, чиито разрешителни за престой са били анулирани.
Правителството го отвори още веднъж през 2020 година, като съобщи, че центровете за задържане на континента са на път да се препълнят заради невъзможността за експулсиране на незаконните мигранти в резултат на ковид.
Споразумението от 2016 година сред Турция и Европейски Съюз
След " миграционната рецесия " от 2015 година, когато Европа беше претрупана след идването на 1,2 милиона души, множеството от които бягащи от войната в Сирия, на 18 март 2016 година сред Турция и Европейски Съюз беше подписано съглашение, целящо да спре притока на мигранти към Европейски Съюз, посрещнато с голям брой рецензии.
Споразумението планува изпращането към Турция на всички мигранти, които дойдат по-късно в Гърция, в подмяна на финансова помощ.
Вследствие на спогодбата броят на идващите в Гърция мигранти спадна фрапантно: от 856 000 през 2015 година, броят на пресеклите Бяло море доближи 30 000 през 2017 година, и едвам 10 000 през 2020 година, въпреки че последната цифра се изяснява значително с резултата от пандемията.
Подложени на рецензии, европейците увериха, че съглашението не нарушава интернационалното право, като планува всички претенции за леговище на мигрантите да бъдат " обсъждани самостоятелно " на гръцките острови.
Споразумението разчиташе на това Гърция да признае Турция за " сигурна трета страна " - статут, допускащ съгласно Европейски Съюз законното отпращане на претенденти за леговище към тази страна, тъй като той цели да подсигурява, че търсещите леговище ще могат да получат в нея дължимата им интернационална протекция.
Източник Българска телеграфна агенция
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ