Лекари спасиха крака на мъж с над 90% риск от ампутация
Преди това 76-годишният Ставри Петров претърпява ампутация на палеца на крайници при несполучливите опити да бъде оздравял в няколко лечебни заведения
76-годишният Ставри Петров усеща отмалялост и болежка в десния си крайник и посещава доктор. Специалистите в Бургас откриват, че мъжът има тромб в артериите. В началото му оферират медикаментозно лекуване, след което интервенция за отстраняването му. След хирургичната интервенция обаче излиза наяве, че тромбът не е бил сполучливо отстранен, пишат от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ " Токуда ".
„ След интервенцията болката беше още по-силна, не можех да стъпя на десния си крайник. Избрах една болница в София, взех решение че няма да ме излекуват в провинцията. В лечебното заведение, в което отидох, ме оперираха наново и не се усъвършенствах, а се утежних. Стигна се до ампутация на палеца на крайници. Казаха, че не могат да ме излекуват, да се прибера и да си умря две седмици, а по-късно щели да отрежат целия крайник от бедрото надолу. “, споделя Ставри.
В опит да избави крайника си 76-годишният мъж стартира изследване на разнообразни експерти. Избира да се довери на доктор Николай Вълчев, експерт по съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ " Токуда ".
„ Докторът остана след работа. Прегледа ме и незабавно ме одобри за интервенция. Той избави крайници ми, макар че другите лекари желаеха да го ампутират. Нямам думи, с които да опиша доктор Вълчев. “, добавя Ставри.
Освен ампутацията на пръста след двете несполучливи интервенции и огромните сечения на крайници, в крайника на Ставри има огромни сраствания, които вършат работата на съдовия хирург още по-трудна.
„ Диагнозата беше ясна и крайникът изрично имаше индикации за ампутация, само че взех решение да създадем байпас, който се състои от три съединени вени с обща дължина съвсем един метър. Специалистите, при които е бил Ставри, са отстранили пръста му, само че в действителност това не взема решение казуса. Когато раната от ампутацията на пръст няма кръвоснабдяване, тя в никакъв случай няма да зарасне. Тоест, вярно е първо да се извърши реваскуларизация, след което хирургично да се обработват некротични тъкани. След двете интервенции нашата работа се усложнява доста, защото тези предишни сечения ни лимитират в потреблението на синтетични материали, да вземем за пример изкуствена протеза, тъй като има заплаха от зараза. “, изяснява доктор Вълчев.
Обичайно кръвта доближава до долните крака по бедрената и задколянната артерия, която от коляното надолу се разделя на три по-малки артерии, които се наблюдават до ходилото. В случая на Ставри единствената артерия, която е проходима, се намира в най-долната част на крайници. Поради запушванията обаче до нея не доближава кръв. Байпасът, който доктор Вълчев сглобява, е от горната част на крайници, заобикаля цялото задръстване и стига до единствената здрава артерия надолу. Парчетата вени, които се употребяват за сглобяването на байпаса, се взимат от двата крайници на пациента.
Ставри се възвръща бързо от интервенцията, а няколко месеца по-късно се подлага на намеса за унищожаване на тромб и от левия крайник. Хирургичната интервенция обаче е навременна и конструирането на байпас още веднъж прави доктор Вълчев..
„ Нямам думи да опиша тази болница. От санитарите в Клиника по съдова хирургия до началника ѝ проф. доктор Васил Червенков, всички се грижиха за мен. Направиха някакво знамение и избавиха крайници ми, макар че всички споделяха, че би трябвало да се реже и няма различен излаз. Възхитен съм. Бил съм и в Чехия в болница, в никакъв случай не съм виждал такова нещо. Препоръчвам доктор Вълчев и сътрудниците му за лекуване на такива проблеми. Аз мислех към този момент да поставям завършек на живота си, те ме избавиха и ми дадоха вяра. От сърце го работят, все едно лекуват своите деца, своите родители. Няма разделяне, на всеки се обръща внимание и се работи с отношение. Като приказвам за тези хора, ми потичат сълзи от наслада и признателност към тях “, споделя Ставри.
Симптомите на задръстване на съдове по долните крака се демонстрират като болежка при ходене на несъмнено разстояние. Обикновено пациентите споделят, че болката припомня на мускулна тресчица. В крайните стадии пациентите изпитват болежка и неподвижен като от време на време се появяват и рани по краката. Това към този момент значи, че кракът е заплашен от ампутация и се изисква незабавна интервенция.
76-годишният Ставри Петров усеща отмалялост и болежка в десния си крайник и посещава доктор. Специалистите в Бургас откриват, че мъжът има тромб в артериите. В началото му оферират медикаментозно лекуване, след което интервенция за отстраняването му. След хирургичната интервенция обаче излиза наяве, че тромбът не е бил сполучливо отстранен, пишат от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ " Токуда ".
„ След интервенцията болката беше още по-силна, не можех да стъпя на десния си крайник. Избрах една болница в София, взех решение че няма да ме излекуват в провинцията. В лечебното заведение, в което отидох, ме оперираха наново и не се усъвършенствах, а се утежних. Стигна се до ампутация на палеца на крайници. Казаха, че не могат да ме излекуват, да се прибера и да си умря две седмици, а по-късно щели да отрежат целия крайник от бедрото надолу. “, споделя Ставри.
В опит да избави крайника си 76-годишният мъж стартира изследване на разнообразни експерти. Избира да се довери на доктор Николай Вълчев, експерт по съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ " Токуда ".
„ Докторът остана след работа. Прегледа ме и незабавно ме одобри за интервенция. Той избави крайници ми, макар че другите лекари желаеха да го ампутират. Нямам думи, с които да опиша доктор Вълчев. “, добавя Ставри.
Освен ампутацията на пръста след двете несполучливи интервенции и огромните сечения на крайници, в крайника на Ставри има огромни сраствания, които вършат работата на съдовия хирург още по-трудна.
„ Диагнозата беше ясна и крайникът изрично имаше индикации за ампутация, само че взех решение да създадем байпас, който се състои от три съединени вени с обща дължина съвсем един метър. Специалистите, при които е бил Ставри, са отстранили пръста му, само че в действителност това не взема решение казуса. Когато раната от ампутацията на пръст няма кръвоснабдяване, тя в никакъв случай няма да зарасне. Тоест, вярно е първо да се извърши реваскуларизация, след което хирургично да се обработват некротични тъкани. След двете интервенции нашата работа се усложнява доста, защото тези предишни сечения ни лимитират в потреблението на синтетични материали, да вземем за пример изкуствена протеза, тъй като има заплаха от зараза. “, изяснява доктор Вълчев.
Обичайно кръвта доближава до долните крака по бедрената и задколянната артерия, която от коляното надолу се разделя на три по-малки артерии, които се наблюдават до ходилото. В случая на Ставри единствената артерия, която е проходима, се намира в най-долната част на крайници. Поради запушванията обаче до нея не доближава кръв. Байпасът, който доктор Вълчев сглобява, е от горната част на крайници, заобикаля цялото задръстване и стига до единствената здрава артерия надолу. Парчетата вени, които се употребяват за сглобяването на байпаса, се взимат от двата крайници на пациента.
Ставри се възвръща бързо от интервенцията, а няколко месеца по-късно се подлага на намеса за унищожаване на тромб и от левия крайник. Хирургичната интервенция обаче е навременна и конструирането на байпас още веднъж прави доктор Вълчев..
„ Нямам думи да опиша тази болница. От санитарите в Клиника по съдова хирургия до началника ѝ проф. доктор Васил Червенков, всички се грижиха за мен. Направиха някакво знамение и избавиха крайници ми, макар че всички споделяха, че би трябвало да се реже и няма различен излаз. Възхитен съм. Бил съм и в Чехия в болница, в никакъв случай не съм виждал такова нещо. Препоръчвам доктор Вълчев и сътрудниците му за лекуване на такива проблеми. Аз мислех към този момент да поставям завършек на живота си, те ме избавиха и ми дадоха вяра. От сърце го работят, все едно лекуват своите деца, своите родители. Няма разделяне, на всеки се обръща внимание и се работи с отношение. Като приказвам за тези хора, ми потичат сълзи от наслада и признателност към тях “, споделя Ставри.
Симптомите на задръстване на съдове по долните крака се демонстрират като болежка при ходене на несъмнено разстояние. Обикновено пациентите споделят, че болката припомня на мускулна тресчица. В крайните стадии пациентите изпитват болежка и неподвижен като от време на време се появяват и рани по краката. Това към този момент значи, че кракът е заплашен от ампутация и се изисква незабавна интервенция.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ