Преди повече от 47 милиона години гигантски месоядни мравки са

Преди повече от 47 милиона години великански месоядни мравки са се разхождали из праисторическите гори на Северна Америка в търсене на плячка.

Тези антични колонии в настоящия щат Уайоминг се ръководят от кралици с размерите на колибри, " великански " не е пресилване.
Това даже не са най-големите мравки, които са марширували из земята. Най-голямата записана кралица мравка е открита във фосилна форма в Германия. Тя е имала телесната маса на крапивник (вид птица), била е дълга повече от 5 см и е имала обсег на крилата 16 см. Смята се, че служащите ѝ са ловували всичко, което се е изпречило на пътя им, в това число гущери, бозайници и птици.

За разлика от актуалните мравки, тези антични инсекти евентуално са били екзотермични, което значи, че са се нуждаели от видимо количество топлота в околната среда, с цел да оцелеят. Докато ендотермичните животни, т.е. животните, способни да контролират личната си температура, могат да устоят на по-студен климат.

Въпросът е по какъв начин тези мравки са минали през Беринговия мост, който е свързвал Русия и Аляска с Америка и сегашен Уайоминг?
През 2011 година откривателите допуснаха, че този мост в миналото е включвал " врата " с следен климат . В интервали на световно стопляне мостът може да е разрешавал на мравките и други студенокръвни организми да минават комфортно сред континентите.

Тази догадка обаче се усложнява от откриването на вкаменена кралица мравка. Тя също принадлежи към рода Titanomyrma на гигантските мравки, открити в Уайоминг и Германия. Тази обаче е открита в Британска Колумбия в Канада, което я прави първата от този тип, появила се в подобен леден климат.
Учените не могат да дефинират с акуратност размерите ѝ заради смачкания ѝ темперамент, само че е допустимо да е била огромна колкото събратята си в Уайоминг и Германия, написа ScienceAlert.

" Ако е бил по-малък тип, дали се е приспособил към този район с по-хладен климат посредством понижаване на размера, както прогнозирахме още през 2011 година? Или пък е бил голям и нашата визия за климатичната търпимост на гигантските мравки, а оттова и за метода, по който са прекосили Арктика, е била неправилна? " - чуди се палеонтологът Брус Арчибалд от университета " Саймън Фрейзър " (SFU).
Канадската Titanomyrma не е в чудесно положение, което не разрешава тя да бъде причислена към избран тип, само че е близка по възраст до други фосили от този тип, открити в Европа и Уайоминг.

В взаимозависимост от това по какъв метод е бил компресиран, организмът в началото е можел да бъде дълъг 3 или 5 сантиметра.
По-късата оценка би го направила с 65% по-малък от сътрудника му от Уайоминг, което поддържа концепцията, че гигантските мравки се нуждаят от парещ климат , което в допълнение би подкрепило хипотезата, че са били пуснати през климатичната врата на Беринговия сухопътен мост в интервал на световно стопляне.

Ако по-голямата мярка е същинският ѝ размер, това допуска, че тези антични мравки са били по-толерантни към студа, в сравнение с се смяташе до момента, и са могли да преминат през сухоземния мост когато и да е.

Единственият метод да се разграничат тези сюжети е да се намерят повече вкаменелости.

" Нуждаят ли се от преразглеждане нашите показа за Titanomyrma, а по този начин също и за това антично разпространяване на живот? Засега това остава мистерия ", споделя Арчибалд.