Преди повече от 10 000 години град Йерихон – тогава

Преди повече от 10 000 години град Йерихон – тогава надали повече от дребна сбирка от тухлени къщи от тиня – е ограден със страховита каменна стена. По това време той може да е единственият ограден град на земята. Йерихон се издига и пада доста пъти през хилядолетията, като всяко издигане е мотив за построяването на нов вал. През ранната бронзова ера (3300–2100 година прочие н. е.), когато Йерихон възвръща стените си цели 17 пъти, светът към града еволюира. Той се уголемява от други оградени градове, скоро по-късно от оградени царства и най-после от оградени империи.

През по-голямата част от историята, градът е, сходно на Йерихон, нещо със стени, а през по-голямата част от историята – И империята е нещо със стени. Тъй като по целия свят пораждат защитни стени, те въздействат на това по какъв начин хората живеят, работят и се бият. Хиляди километри руини свидетелстват за към този момент отминалото им значение – стените са доминирали във войната, макар че обсадите в никакъв случай не превземат въображението на историците толкоз, колкото маневрените борби, водени на открити полета. И повече от всеки различен фактор, стените са директно виновни за възхода на цивилизацията. Но едвам в този момент започваме да осъзнаваме тяхното значение.

Древните стени са част от устрема към сигурност, който е по едно и също време безконечен и повсеместен. Най-ранната тактика за реализиране на сигурност, мощно предхождаща градове или стени, изисква дълбоки жертви от хората от обещано племе или клан. Защото по целия свят примитивните общности образоват своите мъже да служат като бранители. Още от ранна възраст момчетата са подложени на мъчителни извършения, доста от които предопределени да ги накарат да се опасяват. Тласкаха ги в пчелни гнезда, бият ги с пръчки, удрят ги с копия… Момчето, което претърпява сходни офанзиви, няма какво да се опасява от удар в носа – или най-малко такива са разсъжденията на останалите от племето. Момчетата постоянно упражняват през нощта, с цел да не се опасяват от тъмнината, и ги карат да се борят голи, с цел да не искат броня…

Изглежда, че религията поддържа образованието на воините. Ако страхът от гибелта е коренът и източникът на всички страхове, тогава хората би трябвало да бъдат научени, че гибелта не е краят. Воините са научени, че душите им няма да умрат, че ще бъдат преродени или че ще се повдигнат до Валхала или някой различен парадайс единствено за доблестните. В някои култури страхливците са екзекутирани. Други култури им разрешавали да живеят, само че не щастливо. Младите дами изиграват основна роля, унижавайки и отхвърляйки мъже, които са се провалили в борба.

Появата на оградени градове основава различна тактика за реализиране на сигурност – и предефинира ролята на мъжете. Защитени зад своите укрепления, жителите на града се научават да живеят без коравосърдечните извършения и стопират да изтезават момчетата си. Мъжете реализират почитание без да им се постанова да убиват. Жените вземат съпрузи, които в никакъв случай не са стъпвали в борба. Така мъжете последователно стават служащи, а не воини.

Решението за създаване на стени трансформира общностите.

Първите градове, обградени със стени, постоянно произлизат от едни и същи места и се комбинират в по-големи страни, които пък построяват по-големи стени. Когато кралят на Ур [древна страна, ситуирана в сегашен Ирак – на основната фотография виждаме по какъв начин американски бойци се изкачват по здание, част от стената към града], афишира, към 2000 година прочие н. е., че неговата новоизградена гранична стена – евентуално първата в света – ще разреши на хората му да живеят умерено по тучните зелени поляни, той основава образец, който неумишлено ще бъде следван от царе и императори през идващите епохи.

Навуходоносор II (на фотографията, 630–561 година прочие н. е.) се стреми да обкръжи изцяло своето Нововавилонско царство, изключително където не може да разчита на реки за защита. Към края на III век прочие н. е. първият император на Китай, захласнат от личната си смъртност, се пробва да направи новата си страна безсмъртна, като я отбрани с това, което би било най-ранният предходник на Великата стена. Нейното създаване бележи началото на епохата на огромните стени, която продължава повече от 1000 години от III век прочие н. е. до 11 век сл. н. е. и обгръща всички велики страни в Евразия.

Рим се причислява към голямата мода на стените през 2 век сл. н. е., когато император Адриан въвежда обширна стратегия за подсилване на границите на Рим на три континента. Най-известното му произведение, Адриановият вал в Северна Англия (на фотографията, част от него), е отразено и в други стени, издигнати от императора. По време на ерата на Сасанидите (224–651) персите са плодовити строители на гранични стени. В Украйна великата Киевска страна ги последва няколко века по-късно, когато Владимир I (980–1015) прави своето царство „ заградено от всички страни с най-дългата и солидна стена поради блуждаещия зложелател “.

Големите имперски стени форсират трансформацията на културата, която стартира зад ранните градски стени. Поколение след Адриан, гръцкият оратор Елий Аристид споделя за империята в средата на 2 век. В съзнанието на Аристид стените проработват – те реализират това, което монарсите дават обещание най-малко от 3000 прочие н. е. Те донасят мир за всички. Римляните, споделя Аристид, се радват на цялостна сигурност. Те прекарват дните си в театри, гимназии, храмове, учебни заведения и се отдават на всевъзможен тип разкош, тъй като за тях войната се трансформира в минало. Никой не си прави труда да носи оръжие. Стените вършат този разцвет вероятен.

Спартанците, несъмнено, щяха да завъртят очи на сходен сантимент и тяхната страна на аргумента е издигната от възходящата взаимозависимост на цивилния Рим от воини от неоградения безчовечен свят, нает в този момент в огромен брой за наблюдаване на границите на империята. Не доста години откакто Аристид произнася своя адрес пред император Антонин Пий, чума идва от Азия, силно удряйки именно въпросните бойци по границите. Тогава маси от варвари – Маркомани, Куади, Костобоци… – преодоляват отслабената защита. На безбройните римски цивилни – същите, които, съгласно Аристид, са повярвали, че войната е нещото от приказките – е напомнено, че войната е същинска и мъчителна.