Преди няма и две седмици светът видя първите снимки, направени

Преди няма и две седмици светът видя първите фотоси, направени от телескопа „ Джеймс Уеб “. И те са меко казано зашеметяващи.

Само няколко са изображенията, показани публично от NASA. Това обаче не пречи на феновете на астрономията да преравят наличните и към момента необработени данни в желанието си да открият нещо забавно.

Един от тези хора е Джуди Шмид, която от години наред обработва сурови галактически данни и ги трансформира в спиращи дъха изображения. Благодарение на усърдната ѝ работа в този момент можем да се насладим на фотосите на две впечатляващи спирални галактики.

Едната е NGC 628 – така наречен Галактика призрак, а другата – NGC 7696. И двете се намират релативно покрай Млечния път и са обект на наблюдения (част от проучването PHANGS), които не престават и сега. Целта на учените е да схванат по-добре връзките сред младите звезди и облаците от молекулярен газ, в който те се раждат.

„ Джеймс Уеб “ също способства към PHANGS и фотосите, които прави, потвърждават, че чакането в действителност си заслужаваше.

NGC 628 е една от по-впечатляващите галактики на нашия хоризонт. Тя е естествена (от типа “grand design ” на английски) – т.е. разполага издадени, добре завършени и релативно незакрити ръкави. Освен това се намира на едвам 32 млн. години – т.е. задоволително близо, с цел да можем да я изучим в елементи.

Снимка на NGC 628, направена от телескопа " Хъбъл ", 2007 година Източник: NASA/ESA/Hubble Heritage (STScI/AURA)-ESA/Hubble Collaboration

Предишни наблюдения демонстрират, че ръкавите на галактиката са богати на звездообразуващ газ, изпълнен с млади и новообразуващи се звезди. Също по този начин от началото на новото хилядолетие до момента астрономите следят и минимум три свръхнови в NGC 628.

NGC 7496 се намира на едвам 24 млн. светлинни години и е от типа пресечена – т.е. ядрото ѝ е пресечено от дребен ослепителен плосък диск, от чийто краища стартират ръкавите. Астрономите считат, че това е вследствие от неравномерната компактност – по-плътния район притегля към себе си звездите и основава тези извънредно красиви линии.

Ивиците съставляват райони, в които непрекъснато се образуват нови звезди. Красива спирална вселена като NGC 7496, която се вижда ясно от Земята, е изключително подобаваща за проучването на механизмите, които водят до раждането на нови звезди.

Вероятно ви прави усещане, че фотосите на „ Джеймс Уеб “ са извънредно разнообразни от тези на „ Хъбъл “. И това е хубаво. Двата телескопа действат в разнообразни светлинни режими. „ Хъбъл “ е най-вече оптичен и ултравиолетов инструмент, до момента в който „ Джейс Уеб “ вижда космоса през своите „ инфрачервени “ очи – т.е. може да улови светлина, засенчена от прахуляк и газ в оптичните дължини на вълната. Това значи, че наблюденията на двата телескопа се допълват взаимно. „ Хъбъл “ снима газа, до момента в който „ Джеймс Уеб “ вижда новородените звезди в него.

„ Ще можем да забележим ясно звездните купове в сърцето на тези плътни молекулярни облаци, за които до неотдавна имахме единствено непреки доказателства “, споделя астрономът Дейвид Тилкър. „ „ Джеймс Уеб “ ни разрешава да надникнем в тези „ звездни заводи “, да забележим новообразуваните звездни купове и да измерим техните свойства още преди да са еволюирали. “

Галактиката NGC 7496, погледната през " очите " на " Джеймс Уеб ". Източник: Judy Schmidt/Flickr, CC BY 2.0

Ако сравните фотосите, ще видите, че „ Джеймс Уеб “ също улавя сияещия газ, само че демонстрира доста повече елементи. В изображенията на „ Хъбъл “ галактическите ядра съставляват ярки и не изключително детайлни петна. „ Джеймс Уеб “ надниква през праха и газа и демонстрира ясно какво се случва в пространството към свръхмасивните черни дупки, към които съществуват самите галактики.

Можете да откриете фотосите на страницата на Шмид във Flickr и да си ги свалите в още по-голяма резолюция.

Източник: Science Alert