Вечността се намира в нашето подсъзнание и взаимодейства със съзнанието, което е вторично
Преди няколко години е бил извършен опит с удивителна елементарност: опитни плъхове, които били бременни, седмица ги обучавали на избрани умения. След това техните новородени плъхчета били трансферирани на други плъхове за развъждане. И тогава, когато дребните пораснали, учените ревизирали дали имат тези умения. Оказало се, че дребните се държат по този начин, като че ли тези умения са развити от самите тях.
Тогава опитът бил комплициран. У плъховете се култивирали умения за малко време, по-късно те забременели, а родените бебета били дадени на други плъхове за развъждане. Резултатите били същите. Гените, които носели голяма информация, натрупвана в продължение на стотици милиони години, запаметявали информация, насъбрана в продължение на няколко дни.
Как да не си спомним за Записите Акаша? В индийската философия има идея за международния ефир, в който всички събития се „ записват “. Оказва се, че всяко живо създание има собствен персонален „ ефир “, където всичките му усеща и дейности се „ записват “ през целия му. И в този момент можем да си спомним концепцията за кармата, която свързва минали дейности със настоящето здраве и бъдещата орис.
Преди се смяташе, че генотипът се задейства единствено по време на бременност и съставяне на плода. А след това гените като че ли се отстраняват и всичко се придвижва в съзнанието. Сега се оказва, че нашето подсъзнание, нашият генотип взаимодействат със съзнанието във всяка част от секундата, помагайки му да се развива, приспособява към света към нас и да го опознава. Вечността взаимодейства със секундата, грижи се за нея, оказва помощ и да се развива.
Има и други потвърждения, че нашата генетична памет не е заспала, не се е отдръпнала. Това е опитът на астронавтите в орбита. Преди не беше признато да се приказва за това, защото се смяташе за психологично разстройство и астронавтите могат да изгубят работата си. А в действителност доста хора в орбита са имали ясновидство.
Спомням си по какъв начин един от космонавтите разказва положението си: „ В орбита повярвах в Бог. Видях предишното и бъдещето. Научих, че татко ми е на път да почине. Научих доста бъдещи събития. Няма да опиша всичко, само че още веднъж желая да кажа, че дефинитивно повярвах в Бог. „
Какво може да му се е случило?
Ако се знае логаритъма, тогава няма нищо свръхестествено в това. Защото в орбита човек се изключва от земната логичност. Настъпва внезапно инхибиране на съзнанието и тогава се отваря подсъзнанието, което разрешава да се види предишното и бъдещето. Същото може да се случи и с тези, които се молят дълго, въздържат се и постят в усамотение. С тези, които медитират сами, отказвайки се от всички привързаности.
Онези, които се оказват в космоса, при известна подготвеност и липса на боязън, могат да изпитат същите резултати, които ще са нужни за десетилетия упорита духовна процедура, с цел да се реализиран на Земята. Освен това, намирайки се в космоса, човек може да се потопи освен в бъдещето, само че и в предишното.
Един астронавт, доста години след полета, разказа по какъв начин се е чувствал като динозавър. С периферното си зрение той видял люспи на трипръстите си лапи. Почувствал по какъв начин опашката му оказва помощ да резервира равновесие и действително усещал, че прескача дребни дерета. Това била паралелна действителност, в която той съществувал изцяло удобно. Това не било просто спомен от минали животи – информацията, записана в полевата конструкция, се дублира в гените и ненадейно напуща подсъзнанието, създавайки паралелна действителност.
В човешкото подсъзнание има милиони и милиарди такива „ действителности “. И всички те, наслоявайки се, се подреждат в един-единствен логаритъм на личния „ Аз “. Вечността е в нашето подсъзнание и взаимодейства със съзнанието, което е вторично.
Преди това, с цел да усетят вечността, хората се занимавали с такава практики като прекъсване на съзнанието в продължение на десетилетия. Било належащо да забавят функционалностите на тялото: най-малко храна, физически удоволствия. Инхибирането на духа е реализирано посредством техниките за прекъсване на съзнанието, най-малко връзка, изключване от обществения живот. Кариера, пари, разцвет – всичко това било изключено. За да забавим привързаността на душата, е належащо да се откажем от всички удоволствия, от другарство с близки, изключване на секс, семейство.
Освободената сила разрешава на човек да стигне до тези равнища на подсъзнанието, където се разкриват невероятни качества. Човекът стартира да вижда по-ясно Божествената воля, да усеща илюзорната природа на своето его и единството на Вселената му се разкрива. Той развива религиозно мислене, схващане на законите, по които се развива Вселената. Това познание се предава и на други хора. По този метод хората са живели на равнището на човешката логичност, до момента в който са изпълнявали Божествените заповеди, и са просперирали.
Религията приканва за угнетяване на съзнанието, а науката – за неговото развиване и подем. Тъй като през последните епохи религията последователно отслабва, човешкото его дефинитивно затъмни Божествената логичност и в този момент единственият метод за избавление е да се потисне, да се дестабилизира човешката логичност.
Това може да стане непринудено – посредством обич, религия, морал и самоограничени. Това може да се случи наложително – посредством заболявания, войни, катаклизми, неплодородие при дамите, импотентност при мъжете, хомосексуалност и обща недъгавост. Обезсилването на съзнанието се случва по едно и също време с обезсилването на тялото. Това, което в този момент се назовава синдром на хроничната отмалялост, към този момент е симптом на наложително ограничение на съзнанието.
Лазарев С.Н. Опит за оцеляване. Част 4
