Девет въпроса към кандидатите за шеф на Съвета на ректорите
Преди месец, на 13 май 2022 година във Варна се състоя Общо заседание на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в Р България, на което трябваше да се избере нов Председател за идващия двегодишен мандат. Единственият претендент за този пост беше проф. Анастас Герджиков, Ректор на СУ „ Св. Климент Охридски “, който е и актуалният Председател на Съвета на ректорите.
Тогава се случи нещо ненадейно. Проф. Герджиков беше неодобрен и постът Председател остана незает. В общественото пространство излезе информация, че неуспехът на избора на Ректора на СУ е непосредствено обвързван с неговата директна и косвена поддръжка на „ концепциите за промени “ във висшето обучение на настоящия учебен министър проф. Николай Денков – учен на Българска академия на науките.
След няколко дни, на 9 юни 2022 год. е планувано ново Общо заседание на Съвета на ректорите, с дневен ред избор на Председател и на другите управителни и контролни органи на гражданското съдружие. Запознати настояват, че до този миг предпочитание да се кандидатират за длъжността Председател на Съвета на ректорите са трима уважавани български професори: проф. Димитър Димитров, Ректор на УНСС; проф. Христо Белоев – учен на Българска академия на науките, Ректор на Русенския университет „ Ангел Кънчев “ и проф. Лъчезар Трайков - учен на Българска академия на науките, Ректор на Медицинския университет в София.
Според Устава на Съвета на ректорите (чл.2), сдружаването на висшите учебни заведения цели да „ взе участие във образуването на държавната политика в региона на висшето обучение и научните проучвания “. Също по този начин, да подкрепя членовете си и да спомага за одобряването на постоянна система на висшето обучение. Във връзка с това са и непосредствените отговорности на Председателя на Съвета на ректорите („ ректорът на ректорите “), който съставлява висшите учебни заведения и показва общите мнения по отношение на развиването на висшето обучение.
След изследване на въпросите, проблемите и мненията на ректори на висши учебни заведения и с ясно схващане за публичната значителност на казуса, редакцията заключи и си разрешава да зададе на претендентите за този публично влиятелен и виновен пост няколко въпроса, отговорите на които да станат обществено притежание.
1. Каква позиция ще защитавате, с цел да не допуснете форми на политически диктат в автономията на висшите учебни заведения: по какъв начин ще се противопоставите на опитите посредством фискални механизми, заложени в държавния бюджет, без разискване и реализиране на единодушие, да бъдат решавани основни въпроси за развиването на държавните висши учебни заведения? Примерите в това отношение са показателни: последният случай, обвързван с разпределението на 20 милиона за държавните висши учебни заведения, се обвърза с критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав, създадени в „ лабораторни условия “ съгласно субективните показа на министъра на образованието?
2. Какви стъпки на законодателно равнище би трябвало да се подхващат за стабилизиране и развиване на научния капацитет на България? Поради ниските стойности на възнаграждение и остарялата материална база младежите не търсят научна кариера, а за жалост и част от одобрените учени също се насочват към друга реализация. Статистиката регистрира застрашително понижаване на университетския състав, като България към този момент е достигала сериозния най-малко по брой учени и рискува до няколко години да се лиши и от това съсловие. И то в условия на общество на знанието! Бихте ли упорствали, първоначално, да се анулира унизителната дискриминационна разпоредба с отстраняването на академични преподаватели, които са в най-творческата си възраст сред 65 и 70 години с цел да се закрепи, въпреки и краткотрайно, системата?
3. Какво е отношението Ви към тезата, че българските висши учебни заведения са прекомерно доста и че би трябвало да се сплотяват. При състояние, че европейската процедура демонстрира, че редица страни с население, съпоставимо по брой с българското, поддържат двойно повече висши учебни заведения. Постановката за закриване или сливане на висшите учебни заведения се отнася единствено до държавните, а те играят значима роля, изпълнявайки непосредствени задания за развиването на българските райони. Предложението на министъра на образованието и науката - държавните висши учебни заведения да се понижат фрапантно (като сякаш се обединят) още веднъж бе направено „ на мрачно “ без полемика и публичен спор в Съвета на ректорите!
4. Какви дейности ще предприемете при решаването на един от главните проблеми на университетите, а точно привличането и задържането на млади преподаватели? Не считате ли че, индикаторите в някои групи от минималните национални условия са повишени и биха попречили задържането на млади учени във висшите учебни заведения, което е един огромен проблем, изключително в региона на Информационните и информационни технологии?
5. Как ще отбраните българския народен интерес - правото на българските учени да работят в научни посоки, решаващи най-вече български въпроси? Тоест в областите на хуманитаристиката, обществените науки, юридическите науки, географията, геологията и така нататък? В новите промени на ППЗАСРБ се следи фиксиране върху изявления в списания, отразени съвсем само в две бази данни (Web of Science & Scopus), което по своята същина е унищожително за българската хуманитаристика и обществени науки. Тук поражда въпросът къде тогава е смисълът в обособените критерии по области, откакто има посоки, чиято видимост в базите данни е съвсем невъзможна?! А бихте ли споделили нещо и за фаворизираните издателства, които „ като му пристигна времето “ ще разберем кои са?
6. Какво ще предприемете с цел да намалите невижданата интервенция на профсъюз Висше обучение и просвета (ВОН) в работата на Съвета на ректорите?
7. Подкрепяте ли световната философия на министър Денков за промени в Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав в Република България, свързани с минималните национални условия?
8. Българската академична общественост поддържа БЕЗУСЛОВНОТО повишение на трудовите хонорари на българските учители. Уважаеми претенденти, бихте ли ни срещнали с вашите хрумвания за БЕЗУСЛОВНО повишение на стартовите заплати на преподавателите във висшите учебни заведения.
9. От постановките на ЗВО, а и от Устава на Сдружението е ясно, че (поне на теория) Съвета на ректорите е самостоятелен орган. Какво вие и ръководения от вас Управителен съвет бихте създали и какво бихте трансформирали за реализиране на действителна независимост на дейностите си, без по директен или индиректен метод да зависите от мнението на политическата фигура Министър на образованието и науката (който и да е той)?
Тогава се случи нещо ненадейно. Проф. Герджиков беше неодобрен и постът Председател остана незает. В общественото пространство излезе информация, че неуспехът на избора на Ректора на СУ е непосредствено обвързван с неговата директна и косвена поддръжка на „ концепциите за промени “ във висшето обучение на настоящия учебен министър проф. Николай Денков – учен на Българска академия на науките.
След няколко дни, на 9 юни 2022 год. е планувано ново Общо заседание на Съвета на ректорите, с дневен ред избор на Председател и на другите управителни и контролни органи на гражданското съдружие. Запознати настояват, че до този миг предпочитание да се кандидатират за длъжността Председател на Съвета на ректорите са трима уважавани български професори: проф. Димитър Димитров, Ректор на УНСС; проф. Христо Белоев – учен на Българска академия на науките, Ректор на Русенския университет „ Ангел Кънчев “ и проф. Лъчезар Трайков - учен на Българска академия на науките, Ректор на Медицинския университет в София.
Според Устава на Съвета на ректорите (чл.2), сдружаването на висшите учебни заведения цели да „ взе участие във образуването на държавната политика в региона на висшето обучение и научните проучвания “. Също по този начин, да подкрепя членовете си и да спомага за одобряването на постоянна система на висшето обучение. Във връзка с това са и непосредствените отговорности на Председателя на Съвета на ректорите („ ректорът на ректорите “), който съставлява висшите учебни заведения и показва общите мнения по отношение на развиването на висшето обучение.
След изследване на въпросите, проблемите и мненията на ректори на висши учебни заведения и с ясно схващане за публичната значителност на казуса, редакцията заключи и си разрешава да зададе на претендентите за този публично влиятелен и виновен пост няколко въпроса, отговорите на които да станат обществено притежание.
1. Каква позиция ще защитавате, с цел да не допуснете форми на политически диктат в автономията на висшите учебни заведения: по какъв начин ще се противопоставите на опитите посредством фискални механизми, заложени в държавния бюджет, без разискване и реализиране на единодушие, да бъдат решавани основни въпроси за развиването на държавните висши учебни заведения? Примерите в това отношение са показателни: последният случай, обвързван с разпределението на 20 милиона за държавните висши учебни заведения, се обвърза с критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав, създадени в „ лабораторни условия “ съгласно субективните показа на министъра на образованието?
2. Какви стъпки на законодателно равнище би трябвало да се подхващат за стабилизиране и развиване на научния капацитет на България? Поради ниските стойности на възнаграждение и остарялата материална база младежите не търсят научна кариера, а за жалост и част от одобрените учени също се насочват към друга реализация. Статистиката регистрира застрашително понижаване на университетския състав, като България към този момент е достигала сериозния най-малко по брой учени и рискува до няколко години да се лиши и от това съсловие. И то в условия на общество на знанието! Бихте ли упорствали, първоначално, да се анулира унизителната дискриминационна разпоредба с отстраняването на академични преподаватели, които са в най-творческата си възраст сред 65 и 70 години с цел да се закрепи, въпреки и краткотрайно, системата?
3. Какво е отношението Ви към тезата, че българските висши учебни заведения са прекомерно доста и че би трябвало да се сплотяват. При състояние, че европейската процедура демонстрира, че редица страни с население, съпоставимо по брой с българското, поддържат двойно повече висши учебни заведения. Постановката за закриване или сливане на висшите учебни заведения се отнася единствено до държавните, а те играят значима роля, изпълнявайки непосредствени задания за развиването на българските райони. Предложението на министъра на образованието и науката - държавните висши учебни заведения да се понижат фрапантно (като сякаш се обединят) още веднъж бе направено „ на мрачно “ без полемика и публичен спор в Съвета на ректорите!
4. Какви дейности ще предприемете при решаването на един от главните проблеми на университетите, а точно привличането и задържането на млади преподаватели? Не считате ли че, индикаторите в някои групи от минималните национални условия са повишени и биха попречили задържането на млади учени във висшите учебни заведения, което е един огромен проблем, изключително в региона на Информационните и информационни технологии?
5. Как ще отбраните българския народен интерес - правото на българските учени да работят в научни посоки, решаващи най-вече български въпроси? Тоест в областите на хуманитаристиката, обществените науки, юридическите науки, географията, геологията и така нататък? В новите промени на ППЗАСРБ се следи фиксиране върху изявления в списания, отразени съвсем само в две бази данни (Web of Science & Scopus), което по своята същина е унищожително за българската хуманитаристика и обществени науки. Тук поражда въпросът къде тогава е смисълът в обособените критерии по области, откакто има посоки, чиято видимост в базите данни е съвсем невъзможна?! А бихте ли споделили нещо и за фаворизираните издателства, които „ като му пристигна времето “ ще разберем кои са?
6. Какво ще предприемете с цел да намалите невижданата интервенция на профсъюз Висше обучение и просвета (ВОН) в работата на Съвета на ректорите?
7. Подкрепяте ли световната философия на министър Денков за промени в Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав в Република България, свързани с минималните национални условия?
8. Българската академична общественост поддържа БЕЗУСЛОВНОТО повишение на трудовите хонорари на българските учители. Уважаеми претенденти, бихте ли ни срещнали с вашите хрумвания за БЕЗУСЛОВНО повишение на стартовите заплати на преподавателите във висшите учебни заведения.
9. От постановките на ЗВО, а и от Устава на Сдружението е ясно, че (поне на теория) Съвета на ректорите е самостоятелен орган. Какво вие и ръководения от вас Управителен съвет бихте създали и какво бихте трансформирали за реализиране на действителна независимост на дейностите си, без по директен или индиректен метод да зависите от мнението на политическата фигура Министър на образованието и науката (който и да е той)?
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ