Преди години, испански университет направи изследване, с което доказва, че

Преди години, испански университет направи проучване, с което потвърждава, че музиката се утежнява от ден на ден и човечеството е слушало най-хубавите шлагери точно през 60-те години. За задачата се употребява обстоен разбор към сложността на една ария, потреблението на принадлежности, хармонията, лириката и още доста други. Един взор към тяхната статистика и предоставените графики ще ни покаже, че спадът се вижда с всяка последваща година и се движи прогресивно надолу.

Това не би трябвало да ни изненадва, технологията предложи доста на музиката и в същото време осакати творчеството до неразбираемост. Но това е мнението на испанците. Почитателите на музиката сигурно пътуват обратно в годините и преследват създатели като Бетовен и Моцарт, а измежду тях сигурно би трябвало да прибавим и още едно доста значимо име – Йохан Себастиан Бах. Ако попитате музикалните критици, те ще бъдат безапелационни, че неговият почерк е безусловно на всички места.

Можем да го открием в прикритието на някои сватбени песни, можем да го открием в църквата, внезапно да участва в някое електрическо китарно соло, композиторът е на всички места и не можем да го виним, въпреки всичко има повече от 1100 приключени произведения и те включват всичко от орган до оркестър. Дори някои игри на Nintendo употребяват неговата музика, даже тогавашните полифонични телефони звъняха с негови творби. Но най-големият триумф и това, което го прави неповторим е хармонията. Поколенията след него не могат да основават музика, без най-малко един път да са се срещнали с неговото творчество. Това трансформира този музикален талант в легенда. Интелектуалците също не пестят комплиментите си за него. Мнението на Иън Чарлс Бостридж – английски тенор е следното:

„ Бах е странна композиция от метафизично и прочувствено. На него се пада достойнството да бъде прилягащата фигура на класическата музика. Заземен е в картината на остарелия свят, притеглен е от музиката на сферети, основава оратории и пристрастености с дълбоки човешки измерения, само че музиката му също наподобява – и аз го удостоверявам, макар моя личен рационализъм – показва оттатък, където страстта и галактическото реализират трогателен синтез. “

С сходно изложение е мъчно за човек, който до този миг не е съумял да се наслаждения на творчеството на композитора, да не потърси музиката му. Като персона, Бах има своите странности и целият му живот може да се радва на най-различни изказвания. Освен това и до през днешния ден никой не може да каже с акуратност по кое време се е родил. Някои критици означават рождения му ден на 21 март, други са безапелационни, че се е родил на 31 март. За годината няма разногласия – 1685. Тогава Германия към момента е употребила Юлианския календар, затова и затова датата е противоречива.

Почитателите на 21 март да вземем за пример се противят на концепцията, тъй като Григорианският календар се постанова едвам в зората на XVIII век. Поне можем да бъдем сигурни, че още през цялото време се е знаело с какво ще се занимава дребният Йохан. Пра-дядо му е свирил на гайда. Дядо му е бил велможа музикант, татко му е свирил на цигулка, орган и трумпет. Поне двама от чичовците му са били композитори. От 5-мата му братя, всичките се казвали Йохан, трима съумели да преживеят детството (в предишното фамилиите са имали доста деца, тъй като и смъртността е била изключително висока) и почнали да изкарват прехраната си с музика.

Снимка: By Ralf Lotys (Sicherlich) – Собствена творба, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3409944

В следствие Йохан Себастиан Бах ще има 20 деца и от тези, които съумели да преживеят детството, най-малко 5-ма станали професионални композитори. Дори родословието на семейството, проследяващо фамилията към 7 генерации обратно, разкрива наличието на професионални музиканти. Има и фамилии с изключения, само че те в действителност са доста малко. И откакто музикалното завещание е толкоз мощно, не можем да чакаме нищо по-различно и от този правоприемник.

Впрочем един от най-големите идоли на младежа е Дитрих Букстехуде – композитор и органист. През 1705 година Бах взема решение да посети негов концерт и за задачата изминава към 448 километра от Арнстадт до Любек в Северна Германия. Веднъж, откакто се допира до музиката му, остава четири месеца при него с вярата, че ще успее да наследи неговата позиция на органист в градската черква. Плановете обаче са нещо занимателно и с изключение на обич към музиката, Бах схваща, че може да получи позицията, в случай че се ожени за една от дъщерите на Дитрих. Младежът отхвърля и още веднъж върви до дома си. Впрочем желанието му да свири в черква се регистрира и от философите през днешния ден. Ето какво споделя Ален де Ботън:

„ Повечето модерна музика е писана за любовта сред двама души. Това, което прави музиката на Бах толкоз впечатляваща е, че става въпрос за любовта към Бог. Това би представлявало затруднение за някой като мен, който не има вяра в Бог – само че не го прави. Това, което оценявам в Бах, е способността му да ми внушава по какъв начин Бог усеща. Музиката му ми се коства като отдаденост на съвършен блян – нещо по-чисто, по-добро и по-извисено. “

И въпреки църквата да пробовядва любовта към близък, Бах също е човек. Когато стартира да работи в църквата в Арнстадт, никой не му споделя и една друга детайлност – би трябвало да преподава на църковния хор, както и останалите музиканти там. Точно това занятие дразнело доста композитора. Повечето му сътрудници не били изключително блестящи, само че особени „ топли усеща “ се прокрадвали към Йохан Гейерсбах, който свирел на фагот – дървен духов инструмент. Към него постоянно били отправяни обиди като „ коза с фагот “.

Много скоро Гейерсбах прибегнал до разпра и блъснал своя сътрудник с бастун, Бах извадил меч и преди борбата да се разрастне, сътрудниците бързо се притекли на помощ, с цел да приключат разногласието. След като обстановката не била доста розова, през 1708 година композиторът почнал работа в двора на херцога на Сакско-Ваймар като камерен музикант. Още с назначението си бил претрупан с спомагателни отговорности, които въобще не участвали в сделката. Този път решил да се постарае, тъй като с малко повече труд можел да се трансформира в капелмайстор. След 5 години работа, позицията била връчена на сина на някогашния капелмайстор в двора, което предиздвикало Бах да подаде оставка и да стартира работа в противниковия двор.

Снимка: By Mazbln – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=836947

За наказване бил изпратен в затвор и лежал четири седмици. Докато е там, Бах написа творби за орган. През 1721 година към този момент бил една от водещите музикални фигури в двора на принц Леополд. Там още веднъж се появявали главоболия, тъй като Бах не се разбирал с новата брачна половинка на принца и надлежно побързал да потърси нова работа. Извадил няколко остарели произведения, пренаписал ги и ги изпратил на евентуален шеф в лицето на Кристиан Лудвиг – макграфът на Бранденбург.

Предложението за Брандербургови концерти, в които участвали творбите с доста висока стойност за ерата на Барока, били отхвърлени. Покрай по-сложните музикални творби, композиторът намирал време и наслаждение да написа дребни песни. Ето за какво през 1735 година основава ария за кафе, която извършва в кафенето на Цимерман в Лайпциг. Очевидно песента имала своя триумф. Покрай лекото творчетство, Бах постоянно бил употребен и за оръжие измежду своите съперници.

Една приятна история ни връща малко обратно през 1717 година с историята за Луи Маркенд. Луи бил извънредно талантлив клавесинист, само че около този гений развил надменност, която можела да накара всеки да стои надалеч от него. За неволя, представянето му автоматизирано можело да подсигурява работна позиция като велможа музикант. Капелмайсторът обаче бил доста срещу и решил да потърси Бах за помощ. Предложението било двамата да се срещнат в двубой, като всеки от тях би трябвало да импровизира допустимо най-голям брой разнообразни музикални стилове, а спечелилият ще получи премия от 500 талера. Луи бил подготвен, само че доста скоро схванал какъв брой голям е геният на съперника му и бързо се отказал.

Музиката може да бъде и лекарство, изключително в случай че се композира от Бах. Композицията Вариациите на Голдбърг е била основана особено за битка с безсънието, най-малко до това наблюдаване доближават учените, както и някои биографи на композитора. Историята споделя, че граф Херман Карл декор Кейзерлинг страдал от бодърствуване и имал потребност от помощ. Бах предложил това решение, само че и до през днешния ден има разнообразни разногласия, въпреки и специалистите в действителност да удостоверяват, че сънят настава доста по-лесно.

Животът на композитора в действителност е извънредно трогателен, само че откакто умира е заровен покрай църквата „ Св. Томас “. Повече от век след гибелта му (1750 г.), пасторът на църквата взема решение да реалокира останките му на доста по-видно място, само че се оказва, че композиторът е заровен в немаркиран гроб. При опит да бъде открит, гробарите откриват тяло след тяло и не могат да го идентицифират. Говори се, че са съумели да намерят някои персонални движимости, с които в действителност да потвърдят, че това е той, само че за жал това не може да се удостовери. Добрата вест е, че музиката му към момента е тук и може да се срещне безусловно на всички места, въпреки и условието да е ориентирано напълно към познавачите.

Заглавна фотография: By невядомая – https://web.archive.org/web/20110814170129/http://www.npj.com/thefaceofbach/08w828.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1892112