Писателят Емил Йотовски за истините в живота ни в „Басни”
Преди дни излезе от щемпел новата книга на писателя Емил Йотовски, озаглавена просто „ Басни ”, издадена от издателството " Изток-Запад " и илюстрирана от Николай Русев. От уеб страницата на самото издателство всеки познавач на езоповския език може да си поръча новото произведение.
Кой да допусна, че ще дойдат времена, в които с цел да бягаме от цензурата, ще посягаме още веднъж към правилния, изпитан и потвърден метод да се споделя и чете истината – басните!
Познавам от дълго време Емо Йотовски – той е надарен с безпощадно остро перо наш сътрудник, работил е в доста печатни и електронни медии, за малко писа и за рубриката КоментарНО тук. „ Басни ” не е първата му книга, преди този момент той впечатли читателската публика със „ Синдромът на сварената жаба ”, „ Жестоко ”, „ Разкази с непредвиден край ”, „ Нарочни приказки ”, „ Зависимите ”. Негови пиеси радват публиката на наши и непознати театри.
Попитах Емо по кое време и за какво един публицист протяга ръка към писането на басни. Ето надареният му коментар пред мен:
„ Басни се пишат тогава, когато другото не е разрешено, не се утвърждава или наскърбява общността на розовите понита. Басните са последния бастион на истината.
Първите закони надраскани върху глинени парчета от двуречието са имали задача да дефинират какво би трябвало да съставлява законът. Дефиницията е била:
„ Законът би трябвало да пази бедните от богатите и слабите от мощните. “
За пет хиляди години развиване ние сме се отдръпнали от тези главен правила на справедливостта и през днешния ден щедро запълваме празнината с генно модифицирана нискокачествена храна, щедро полята с нездравословни питиета на промоция. Но това не е задоволително.
Тук, на помощ, идват басните. Техният смисъл в никакъв случай не е бил да изтезават учениците от трети клас, а да дават отпор на нелепостта на мощните и богатите облечени в облеклата на надменността.
Така е било през последните четири хиляди години.
Днес живеем в съвсем свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неуместна истина се приема като неудобен, противозаконен или нарушава стандартите на някаква общественост. В същото време се радваме се свободата да творим по заложените ни параметри. Поощрявани сме да мислим отвън „ кутията “, само че не и да я напускаме… да не я напущаме даже в мислите си. Вечер, преди лягане се усещаме сполучливи и с цел да преглътнем този триумф пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме по кое време падаме в тенджерата и се трансформираме в яхния.
Но даже в този безусловно прелестен нов свят има дребни пукнатини, в които стартира да се натрупа умствен хумус. Точно това е почвата, в която басните пускат корени и дават плод.
На пръв взор безобидни и даже глупави, тези дребни истории съумяват да кажат повече от приблизително огромна корпорация за осведомително обслужване.
Кратки текстове, на чиито размер би се присмял всеки общоприет контракт с мобилен оператор, само че изцяло задоволителни да кажат това, което би трябвало да се каже без да се споделя и да се чуе това, което не трябва да се чува.
Нека напомним, че безусловно легенда значи неистина. Но с цел да живее истината от време на време би трябвало да се преоблече като неистина.
Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и басни.
Самоопределете се и добре пристигнали в XXI век.
Векът, в който имате право да нямате право на избор ”.
Последвайте канала на
Кой да допусна, че ще дойдат времена, в които с цел да бягаме от цензурата, ще посягаме още веднъж към правилния, изпитан и потвърден метод да се споделя и чете истината – басните!
Познавам от дълго време Емо Йотовски – той е надарен с безпощадно остро перо наш сътрудник, работил е в доста печатни и електронни медии, за малко писа и за рубриката КоментарНО тук. „ Басни ” не е първата му книга, преди този момент той впечатли читателската публика със „ Синдромът на сварената жаба ”, „ Жестоко ”, „ Разкази с непредвиден край ”, „ Нарочни приказки ”, „ Зависимите ”. Негови пиеси радват публиката на наши и непознати театри.
Попитах Емо по кое време и за какво един публицист протяга ръка към писането на басни. Ето надареният му коментар пред мен:
„ Басни се пишат тогава, когато другото не е разрешено, не се утвърждава или наскърбява общността на розовите понита. Басните са последния бастион на истината.
Първите закони надраскани върху глинени парчета от двуречието са имали задача да дефинират какво би трябвало да съставлява законът. Дефиницията е била:
„ Законът би трябвало да пази бедните от богатите и слабите от мощните. “
За пет хиляди години развиване ние сме се отдръпнали от тези главен правила на справедливостта и през днешния ден щедро запълваме празнината с генно модифицирана нискокачествена храна, щедро полята с нездравословни питиета на промоция. Но това не е задоволително.
Тук, на помощ, идват басните. Техният смисъл в никакъв случай не е бил да изтезават учениците от трети клас, а да дават отпор на нелепостта на мощните и богатите облечени в облеклата на надменността.
Така е било през последните четири хиляди години.
Днес живеем в съвсем свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неуместна истина се приема като неудобен, противозаконен или нарушава стандартите на някаква общественост. В същото време се радваме се свободата да творим по заложените ни параметри. Поощрявани сме да мислим отвън „ кутията “, само че не и да я напускаме… да не я напущаме даже в мислите си. Вечер, преди лягане се усещаме сполучливи и с цел да преглътнем този триумф пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме по кое време падаме в тенджерата и се трансформираме в яхния.
Но даже в този безусловно прелестен нов свят има дребни пукнатини, в които стартира да се натрупа умствен хумус. Точно това е почвата, в която басните пускат корени и дават плод.
На пръв взор безобидни и даже глупави, тези дребни истории съумяват да кажат повече от приблизително огромна корпорация за осведомително обслужване.
Кратки текстове, на чиито размер би се присмял всеки общоприет контракт с мобилен оператор, само че изцяло задоволителни да кажат това, което би трябвало да се каже без да се споделя и да се чуе това, което не трябва да се чува.
Нека напомним, че безусловно легенда значи неистина. Но с цел да живее истината от време на време би трябвало да се преоблече като неистина.
Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и басни.
Самоопределете се и добре пристигнали в XXI век.
Векът, в който имате право да нямате право на избор ”.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ