Българският нобелов лауреат от Русе
Преди десетилетие и половина, в сезона на топлите есенни цветове на 2003 година, когато улиците на Русе са покрити с килими от жълти и оранжеви листа, американският публицист Ричард Бърнстийн, върви по паважа към остаряла къща, пише bravestories.eu. Целта му – домът на единствения български нобелов лауреат – Елиас Канети.
„ Къщата е такава, каквато я разказва великият публицист, макар че носи отпечатъка на времето. Тя се намира в стеснен вътрешен двор, който по нищо не се отличава от останалите в дребния остарял квартал, в който старите здания се оглеждат в огромните комунистически блокове. Избледняла едноетажна къща, против по-голямо, по-високо жилище, където е живял дядото на писателя ”.
Това е родният дом на носителя на Нобелова премия за литература Елиас Канети в Русе. Когато международната преса оповестява за премията на писателя през 1981 година, вестник „ Ню Йорк Таймс ” отбелязва, че това е първият публицист „ роден в България, който печели Нобелова премия ”.
„ Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук “
Елиас Канети е роден на 27 юли 1905 година в фамилията на испански евреи. На шестгодишна възраст се реалокира с родителите си в Манчестър, само че до края на живота си, постоянно се връща към детските мемоари от България.
Той разказва Русе в мемоарната си творба „ The Tongue Set Free ” през 1977 година: „ Всеки ден можеше да чуеш седем или осем езика. Имаше българи, турци, гърци, албанци, арменци и роми, дружно с две групи евреи, които сърдечно се ненавиждаха – сефарадите, които говореха ладино, което е тип остарял испански, и ашкенази ”.
Бърнстийн отбелязва, че модерната история на Русе и неговото обезлюдяване през годините наподобява ненадейно доста на житейската орис на Елиас Канети.
„ Това е обвързвано с композиция от детайли, които може да наподобяват несвързани ”, отбелязва американецът – „ публицист, чийто живот илюстрира преместването, тематиката за изгнанието, толкоз постоянно срещана в 20-ти век и чиято най-известна творба „ Маси и власт “ подчертава върху изкореняването на характерност от групата на тълпата и самото Русе, чийто крах пристигна заради триумфа на самата навалица, която вдъхваше най-дълбокия смут у Канети ”.
Все отново Бърнстийн харесва българския град – „ Не е, че има нещо неприятно в Русе (Канети употребява турското си име Русчук). Той е задоволително прелестен, с разрушените си, само че почтени улици, които го вършат да наподобява като дребна Виена ”.
Тази асоциация не е инцидентна. Животът и литературните въздействия върху Канети се случват точно в австрийската столица, където е неговият дом от 1921 до 1938 година.
Канети живее номадски живот, който стартира в България и минава през Англия, Австрия, Германия и Швейцария. За Бърнстийн, той е самотна фигура на фона на тълпите на своя век – тълпи от националисти, тълпи, манипулирани от демагози като Хитлер, тълпи, които като комунистите, които ръководят България, в продължение на половин век, имат вяра, че могат да управляват и трансформират хода на историята.
Защо писателят е толкоз чужд за поколението на нашите родители? Защото обществено поддържа руския нуклеарен физик Андрей Сахаров, който става най-изявеният герой за човешки права в Съветския съюз, което е задоволително съображение за комунистическата власт в България просто да забрани да се приказва за него.
Освен това, най-важната му творба „ Маси и власт ” прави мъчителна дисекция на заблудите на хората, живеещи под тоталитарна власт. Не е инцидентно, че тази книга е въодушевила даже и компютърната игра Republic:The Revolution.
Или както отбелязва Нобеловият комитет през 1981 година: „ Маси и власт ” е майсторски труд, който е плод на десетилетия проучвания и изследвания. Анализът стартира от примитивните общества и техните легенди до модерните властнически и тоталитарни всеобщи идеологии. Целта на господин Канети е да нападна „ религията на властта ”.
Писателят умира през 1994 година в Цюрих. Погребан е до Джеймс Джойс. Наследството на Канети и неговите непубликувани творби се намират в Централната библиотека на Цюрих и не могат да бъдат издавани под никаква форма преди 2024 година.
А в Русе, с изключение на „ Дом Канети ”, съществува и Австрийска библиотека „ Елиас Канети ”, която отвори порти през 2005 година, по случай 100 годишнината от рождението на писателя. Има и хубав площад, с монумент, който припомня, че тук е роден един от най-великите европейски писатели за всички времена.
