Връща ли се нормалността в политическия живот?
Преди близо месец бе формирано държавното управление, отпред с акад. Николай Денков. Кабинетът бе подсилен с гласовете на първите две политически сили плюс поддръжката на Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски от Движение за права и свободи. Така, близо една година след свалянето на държавното управление на Кирил Петков и ръководство на страната със служебните кабинети на президента, България най-сетне получи постоянна власт. Доведе ли това обаче до нормализиране на политическата конюнктура?
Скептицизмът към новата постоянна власт бе и остава висока. Водещата причина за това е неяснотата при какви условия работи държавното управление. Все още няма обща управническа стратегия, а съдружно съглашение не е било подписвано.
Именно неналичието на документално формулиране на общите политики докара до прехвърчане на искри и разменяне на взаимни обвинявания сред двете най-големи политически сили през предходната седмица. Това докара до слагането на ултиматум от страна на ПП-ДБ, които обявиха, че ще желаят от ГЕРБ-СДС да се съобразят със седем гаранции, а в случай че това не се случи, вторите в 49-ото Народно заседание заплашиха с " хвърлянето “ на оставка.
През тази седмица ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ организираха две срещи в постройката на Народното събрание. Първоначалните реакции на представителите на двете политически сили бяха отрицателни. Взаимните обвинявания продължиха, а явен резултат нямаше. Единствено бе оповестено, че всеки вторник представители на двете парламентарни групи ще се срещата, с цел да разискват законодателството, значимите тематики на деня и ръководството на страната.
И до момента в който депутатите на първите две разменяха обвинения между тях, министър-председателят и вицепремиерът бяха безапелационни, че те работят в цялостен синхрон и показаха, че напрежението е съсредоточено в Народното събрание. Двамата бяха на визити в Брюксел тази седмица, където организираха срещи със своите европейски сътрудници и разискаха тематиките, свързани с Шенген, укрепването на външните граници на Съюза и продължаването на помощта за Украйна.
В Народното събрание ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи организираха официална среща, обвързвана с конституционната промяна. Делян Пеевски разгласи, че ще се отдръпна от от комисията по конституционни въпроси. Стана ясно, че ще се организират срещи и с останалите политически сили по отношение на това какви промени да бъдат направени в главния закон на страната.
Междувременно Асен Василев показа параметрите на бюджета – 3%-ов недостиг, няма да бъдат орязвани разноските за обществени заплащания, минималната пенсия ще бъде вдигната, налозите няма да бъдат променяни. Това са единствено част от параметрите на проектобюджета за 2023 година.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че тематиката за коалиционното споразумение не е измежду целите на парламентарната група, само че той насочи вниманието върху бюджета. Борисов прикани Василев да запознае в детайлности депутатите на ГЕРБ-СДС с плана и увери, че ще бъдат търсени общи старания за коригирането на проблемите в него.
На фона на това обаче от " Възраждане “, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ бяха безапелационни, че няма да поддържат бюджета на финансовия министър.
ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи се сплотиха и по тематиката за стартирането на процедурата за избор на нов основен прокурор. Трите политически сили приканиха Висш съдебен съвет процесът да не бъде стартиран. Правосъдният министър изиска изборът на Борислав Сарафов за краткотрайно изпълняващ длъжността основен прокурор да бъде разгласен за незаконосъобразен.
Така, нормалността в политическия живот стартира малко по малко да се завръща. Това обаче не значи, че всичко ще минава безоблачно. В идващите дни се чака да стартира разглеждането на бюджета, а това допуска тежки разногласия в пленарна зала сред народните представители. На дневен ред остава и тематиката за избор на шефове на регулаторите, което и по времето на кабинета на Кирил Петков, и в този момент скара политическите сили. Започва и подготовката за локалните изброи, които ще се проведат тази есен, а тази тематика допуска възникването на напрегнати моменти сред политическите сили. Все още не са определени и ръководителите на парламентарните комисии.
Скептицизмът към новата постоянна власт бе и остава висока. Водещата причина за това е неяснотата при какви условия работи държавното управление. Все още няма обща управническа стратегия, а съдружно съглашение не е било подписвано.
Именно неналичието на документално формулиране на общите политики докара до прехвърчане на искри и разменяне на взаимни обвинявания сред двете най-големи политически сили през предходната седмица. Това докара до слагането на ултиматум от страна на ПП-ДБ, които обявиха, че ще желаят от ГЕРБ-СДС да се съобразят със седем гаранции, а в случай че това не се случи, вторите в 49-ото Народно заседание заплашиха с " хвърлянето “ на оставка.
През тази седмица ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ организираха две срещи в постройката на Народното събрание. Първоначалните реакции на представителите на двете политически сили бяха отрицателни. Взаимните обвинявания продължиха, а явен резултат нямаше. Единствено бе оповестено, че всеки вторник представители на двете парламентарни групи ще се срещата, с цел да разискват законодателството, значимите тематики на деня и ръководството на страната.
И до момента в който депутатите на първите две разменяха обвинения между тях, министър-председателят и вицепремиерът бяха безапелационни, че те работят в цялостен синхрон и показаха, че напрежението е съсредоточено в Народното събрание. Двамата бяха на визити в Брюксел тази седмица, където организираха срещи със своите европейски сътрудници и разискаха тематиките, свързани с Шенген, укрепването на външните граници на Съюза и продължаването на помощта за Украйна.
В Народното събрание ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи организираха официална среща, обвързвана с конституционната промяна. Делян Пеевски разгласи, че ще се отдръпна от от комисията по конституционни въпроси. Стана ясно, че ще се организират срещи и с останалите политически сили по отношение на това какви промени да бъдат направени в главния закон на страната.
Междувременно Асен Василев показа параметрите на бюджета – 3%-ов недостиг, няма да бъдат орязвани разноските за обществени заплащания, минималната пенсия ще бъде вдигната, налозите няма да бъдат променяни. Това са единствено част от параметрите на проектобюджета за 2023 година.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че тематиката за коалиционното споразумение не е измежду целите на парламентарната група, само че той насочи вниманието върху бюджета. Борисов прикани Василев да запознае в детайлности депутатите на ГЕРБ-СДС с плана и увери, че ще бъдат търсени общи старания за коригирането на проблемите в него.
На фона на това обаче от " Възраждане “, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ бяха безапелационни, че няма да поддържат бюджета на финансовия министър.
ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи се сплотиха и по тематиката за стартирането на процедурата за избор на нов основен прокурор. Трите политически сили приканиха Висш съдебен съвет процесът да не бъде стартиран. Правосъдният министър изиска изборът на Борислав Сарафов за краткотрайно изпълняващ длъжността основен прокурор да бъде разгласен за незаконосъобразен.
Така, нормалността в политическия живот стартира малко по малко да се завръща. Това обаче не значи, че всичко ще минава безоблачно. В идващите дни се чака да стартира разглеждането на бюджета, а това допуска тежки разногласия в пленарна зала сред народните представители. На дневен ред остава и тематиката за избор на шефове на регулаторите, което и по времето на кабинета на Кирил Петков, и в този момент скара политическите сили. Започва и подготовката за локалните изброи, които ще се проведат тази есен, а тази тематика допуска възникването на напрегнати моменти сред политическите сили. Все още не са определени и ръководителите на парламентарните комисии.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ