През 1110 г. Луната изчезва от небето и вече знаем каква вероятно е била причината
Преди близо хилядолетие в Земната атмосфера е настъпил сериозен прелом – великански облак, кондензиран със серни частици, се е появил в стратосферата и е затъмнил небето за месеци и може би даже години. В края на краищата, той е „ паднал “ на повърхността на планетата.
Знаем, че това събитие се е случило, защото откривателите са изкопали и анализирали ледени ядра (проби, взети от ледените покривки и ледниците). Те съдържат серни аерозоли, създадени от вулканичните изригвания, достигнали атмосферата и върнали се назад на повърхността.
Ледът може да резервира доказателства за вулканичната интензивност за големи интервали от време. Много мъчно е обаче да определим по кое време тъкмо обещано събитие се е случило посредством въпросните ледени проби.
В съответния случай учените допускат, че серните депозити са вследствие от мощно изригване на исландския вулкан Хекла (наричан от време на време Портата към Ада) през 1104 година Според ново проучване, ръководено от палеоклиматолога Себастиян Гиле от Женевския университет в Швейцария, виновникът е различен. За да ревизират какво тъкмо може да е оставило тези антични следи както по повърхността, по този начин и в недрата на нашата планета, екипът изследва деликатно средновековните сведения за тъмноизглеждащи лунни затъмнения, съвпадащи с данните за мощни вулканични изригвания.
„ Впечатляващите атмосферни оптични явления, свързани с вулканичните аерозоли високо във въздуха, са впечатлявали хроникьорите от антични времена – написа екипът. – Конкретно описваната от тях бляскавост на лунните затъмнения може да бъде употребена както за определянето на количеството аерозоли в стратосферата, по този начин и да се дефинира стратосферната оптична дълбочина след мощни изригвания. “
Според данни на NASA сред 1100 и 1120 година сл. Хр. в Европа са били следени 7 цялостни лунни затъмнения. Едно от тях изпъква над всички останали и това е майското лунно затъмнение от 1110 година То е описвано като извънредно мрачно, даже „ черно “.
Въпреки че съответното събитие е известно измежду астрономическите кръгове, то в никакъв случай до момента не е било приписвано на вулканична интензивност. Според новото изследване по всяка възможност точно подобен е казусът.
Кой вулкан може да го е предизвикал? Според откривателите най-вероятно това е японският Асама, изригнал през 1108-а. Това съответно изригване е било доста по-мощно от това през 1783 година, при което умират 1400 души.
Откритията са оповестени в.
