Проф. Вагалински: Иманяри продължават да копаят и рушат акропола на Хераклея Синтика
Преди 17 години проф. Людмил Вагалински и екипът му стартират изследване на едно голо поле, което по-късно ще се окаже, че крие тайните на един от най-интересните антични градове в Югозападна България – Хераклея Синтика.
За него съвсем нямало писмени сведения, по тази причина всяка находка, открита на обекта, се оказва извънредно скъпа от научна позиция, описа за предаването " Цветовете на България “ на Радио " Фокус “ проф. Людмил Вагалински.
От тогава до в този момент с екипа си той съумява да разкрие централната част на и града, част от крепостната стена, както и елементи от акропола. Съвместно с Община Петрич съумяват да социализират обекта и да го трансфорат в притегателно място за туристи от страната и света.
2023 година се оказва извънредно мощна от археологическа позиция, споделя проф. Вагалински и добавя, че едно от огромните открития на предходната година е светилище на богинята Нимезида.
" Светилището на Нимезида е единственото намерено в България. Това е богинята на отмъщението, на справедливостта. Това е едно от дребното известни светилища въобще в голямата Римска империя, която се е простирала на три континента. Използвам вашата медия, с цел да съобщия за първи път, че е готово едно художествено пресъздаване освен на тази история, само че и на други истории от Хераклея Синтика. Става дума за един исторически трилър, който към този момент е написан и ще бъде оповестен тази година.
Действието се развива в Хераклея Синтика в края на IV век. Автор е моята брачна половинка, която е и ваш сътрудник публицист – Ирина Вагалинска “, сподели още проф. Вагалински.
Римска златна верижка, скулптура на богинята Нике и доста забавни плочи са единствено част от огромните открития на обекта, само че съгласно проф. Вагалински най-важното нещо, което носи Хераклея Синтика е познанието за един отминал свят, който е съществувал по нашите земи. " Надписите, които открихме ни дават една доста скъпа информация и е хубаво, че намерихме няколко безусловно непокътнати, някои от които са с имперско значение. Да речем това е надписа на един римски пълководец и общественик, столичен, от имперски мащаб, който е посетил Хераклея Синтика. Надписът, който намерихме е доста дълъг – 18 реда, разказващ цялата биография на този човек. Той е живял първоначално на II век след Христа, когато е най-големият подем и териториална разширеност на Римската империя “, добави проф. Вагалински.
Векове наред за този римски пълководец и общественик се е търсила информация, като още през Средновековието един доминикански духовник открива надпис, обвързван с този човек в Египет и то върху една от пирамидите в Гиза.
" Надписът е на латински и в него сестра му в стихотворно форма, съвсем, се е изплакала, че си е отишъл доста рано. От тогава доста учени, а и дилетанти са се интересували от този човек. Иначе да намерихме доста скулптури, вие споменахте някои от тях. Може би най-красивият предмет, който съм намирал е една мраморна глава на богиня, деликатно заровена при едно от вражеските набези “, уточни ръководителят на изследванията.
Разкриването на тайните на древен град Хераклея Синтика ще продължи и през тази 2024 година, заяви проф. Вагалински и добави, че е останал прелестно сюрпризиран от обстоятелството, че за обекта е планувано целево финансиране в държавния бюджет.
" Имаме да допроучваме западния завършек на площада, избрани сектори, западния портик. Крайно време е да създадем по-достъпен за туристите Клоака Максима – огромният канал, който отчасти разкрихме преди години. Сега би трябвало да го до проучим. Възможно е и би трябвало да поработим и на акропола. Имахме късмет през 2021 година там да копаем много лимитирано и деликатно. Резултатите бяха много забавни, като се откри, че една група от хераклейци е траяла, даже след земетресенията от 400-та година, да живее във високата част на възвишението Кожух. Била е добре проведена, със лична цитадела. Те са живели там до края на VI век. Откритията бяха много забавни, тъй като установихме, че са били с доста висок стандарт. Интересна информация. Би трябвало да я проверим. Надявам се, че там ще успеем да се оправим с Министерството на околната среда и да получим съответното позволение “, акцентира проф. Вагалински.
Той означи, че от време на време този развой е доста сложен, като той главно затруднява хората, които си правят работата и работят за страната, тъй като иманярите никой не ги стопира.
" Те не престават във високата част на акропола да копаят и разрушават. Съвсем скоро ми се обадиха локални хора, с които работим на терен. Те сигнализираха, че има пресни иманярски ровове “, разяснява проф. Вагалински.
Той означи, че взаимно с органите на реда и Община Петрич поставят огромни старания да се оправят с иманярите, само че все пак те не престават да работят на терен.
Проф. Вагалински разясни, че доста пъти се постанова да работят в безобразните трапове, изкопани от иманярите, с цел да могат да спасят това, което е останало като информация и находки.
Целевото финансиране в държавния бюджет ще разреши на проф. Вагалински и екипа му да работят към 3 месеца на терен и то доста интензивно.
За него съвсем нямало писмени сведения, по тази причина всяка находка, открита на обекта, се оказва извънредно скъпа от научна позиция, описа за предаването " Цветовете на България “ на Радио " Фокус “ проф. Людмил Вагалински.
От тогава до в този момент с екипа си той съумява да разкрие централната част на и града, част от крепостната стена, както и елементи от акропола. Съвместно с Община Петрич съумяват да социализират обекта и да го трансфорат в притегателно място за туристи от страната и света.
2023 година се оказва извънредно мощна от археологическа позиция, споделя проф. Вагалински и добавя, че едно от огромните открития на предходната година е светилище на богинята Нимезида.
" Светилището на Нимезида е единственото намерено в България. Това е богинята на отмъщението, на справедливостта. Това е едно от дребното известни светилища въобще в голямата Римска империя, която се е простирала на три континента. Използвам вашата медия, с цел да съобщия за първи път, че е готово едно художествено пресъздаване освен на тази история, само че и на други истории от Хераклея Синтика. Става дума за един исторически трилър, който към този момент е написан и ще бъде оповестен тази година.
Действието се развива в Хераклея Синтика в края на IV век. Автор е моята брачна половинка, която е и ваш сътрудник публицист – Ирина Вагалинска “, сподели още проф. Вагалински.
Римска златна верижка, скулптура на богинята Нике и доста забавни плочи са единствено част от огромните открития на обекта, само че съгласно проф. Вагалински най-важното нещо, което носи Хераклея Синтика е познанието за един отминал свят, който е съществувал по нашите земи. " Надписите, които открихме ни дават една доста скъпа информация и е хубаво, че намерихме няколко безусловно непокътнати, някои от които са с имперско значение. Да речем това е надписа на един римски пълководец и общественик, столичен, от имперски мащаб, който е посетил Хераклея Синтика. Надписът, който намерихме е доста дълъг – 18 реда, разказващ цялата биография на този човек. Той е живял първоначално на II век след Христа, когато е най-големият подем и териториална разширеност на Римската империя “, добави проф. Вагалински.
Векове наред за този римски пълководец и общественик се е търсила информация, като още през Средновековието един доминикански духовник открива надпис, обвързван с този човек в Египет и то върху една от пирамидите в Гиза.
" Надписът е на латински и в него сестра му в стихотворно форма, съвсем, се е изплакала, че си е отишъл доста рано. От тогава доста учени, а и дилетанти са се интересували от този човек. Иначе да намерихме доста скулптури, вие споменахте някои от тях. Може би най-красивият предмет, който съм намирал е една мраморна глава на богиня, деликатно заровена при едно от вражеските набези “, уточни ръководителят на изследванията.
Разкриването на тайните на древен град Хераклея Синтика ще продължи и през тази 2024 година, заяви проф. Вагалински и добави, че е останал прелестно сюрпризиран от обстоятелството, че за обекта е планувано целево финансиране в държавния бюджет.
" Имаме да допроучваме западния завършек на площада, избрани сектори, западния портик. Крайно време е да създадем по-достъпен за туристите Клоака Максима – огромният канал, който отчасти разкрихме преди години. Сега би трябвало да го до проучим. Възможно е и би трябвало да поработим и на акропола. Имахме късмет през 2021 година там да копаем много лимитирано и деликатно. Резултатите бяха много забавни, като се откри, че една група от хераклейци е траяла, даже след земетресенията от 400-та година, да живее във високата част на възвишението Кожух. Била е добре проведена, със лична цитадела. Те са живели там до края на VI век. Откритията бяха много забавни, тъй като установихме, че са били с доста висок стандарт. Интересна информация. Би трябвало да я проверим. Надявам се, че там ще успеем да се оправим с Министерството на околната среда и да получим съответното позволение “, акцентира проф. Вагалински.
Той означи, че от време на време този развой е доста сложен, като той главно затруднява хората, които си правят работата и работят за страната, тъй като иманярите никой не ги стопира.
" Те не престават във високата част на акропола да копаят и разрушават. Съвсем скоро ми се обадиха локални хора, с които работим на терен. Те сигнализираха, че има пресни иманярски ровове “, разяснява проф. Вагалински.
Той означи, че взаимно с органите на реда и Община Петрич поставят огромни старания да се оправят с иманярите, само че все пак те не престават да работят на терен.
Проф. Вагалински разясни, че доста пъти се постанова да работят в безобразните трапове, изкопани от иманярите, с цел да могат да спасят това, което е останало като информация и находки.
Целевото финансиране в държавния бюджет ще разреши на проф. Вагалински и екипа му да работят към 3 месеца на терен и то доста интензивно.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ