Жълтият круиз на Андре Ситроен по пътя на коприната
Преди 100 години, рекламата към момента прохожда и се пробва да набере скорост като форма на изкуството, като съблазнител за потребителя и като инструмент на всеки бизнес. Автомобилната промишленост може да се възползва най-вече от това предизвикателство, само че за жалост колите са към момента скъпи и по-скоро показват форма на авторитет, в сравнение с функционалност.
Едва Хитлер ще направи първите крачки, с цел да стартира да се приказва за всеобщи коли. Негов правилен асистент ще бъде господин Порше, който от дълго време се опитвал да наложи тази концепция на компании като Mercedes-Benz. Изискването към автомобила е да бъде здрав и колкото се може по-издържлив.
През океана Форд към този момент е направил първите стъпки в тази посока, само че даже се оказва, че е надскочил упованията на потребителите – първият му модел е толкоз здрав, че никой не се вълнува от идващия. Може би точно американецът осъзнава, че прекомерно положителният артикул носи топло отношение към компанията, само че същото не може да заплаща заплати. Във Франция обстановката е малко по-различна и производителите занапред желаят да се потвърдят измежду аудиторията.
Снимка: By Bain News Service – This image is available from the United States Library of Congress's Prints and Photographs divisionunder the digital ID ggbain.35699.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2595757
Снимки на коли във вестниците има, само че някои притежатели желаят да вложат малко повече душа в своето произвеждане. Точно това прави Андре Ситроен. Автомобилът към този момент е същински крал на пътя, трансформира своя дизайн, става все по-красив, показва авторитет и класа. Звукът му е надалеч по-приятен и даже придвижването по павирените улици към този момент е по-лесно, изключително откакто липсва мръсотията на добре познатата карета. Годината е 1931 и Андре Ситроен мисли за своето последващо премеждие. Вместо да популяризира и да търси мнението на гурутата в този отрасъл, той избира да популяризира своята марка по целия свят като я докара до своите консуматори.
Едва ли някой подозира, че в този интервал Андре дава зелена светлина на някои от най-тежките автомобилни преходи. Първо прави по този начин наречената Черна експедиция през Африка, само че взема решение, че една разходка не е задоволителна и я повтаря с различен маршрут. Избраните коли изминиват хиляди километри, само че идващото предизвикателство е още по-свирепо. Дестинацията е Азия, а френският Citroen би трябвало за 315 дни да премине през Ливан, Персия, Иран, Месопотамия, Афганистан и империите на Индия и Китай. Кодовото име на тази интервенция е „ Жълтият круиз “. 42-ма смели авантюристи потеглят по „ Пътя на коприната “ и прекосяват високите проходи на Каракорум в Хималаите.
Снимка: Par Alexandre Iacovleff, who died in May 1938 — Citroën, Domaine public, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5208686
Начело на експедицията е Жорж-Мари Хаард. Като деец от Първата Световна война и разпален член от бронираната войска на Франция, този човек бързо съумява да завоюва вниманието на френският производител и доста скоро става даже персонален другар на Андре Ситроен. Работи като инженер за компанията 20 години, бил е управител по продажбите, а в следствие и вицепрезидент на компанията. Неговите другари помнят доста добре какво е писал Жорж на всеки един от бронираните коли: „ Res, non verba “. Когато стартират първите експедиции на Citroen, той взе участие в Сахарската и по-късно Черната експедиция.
И двата триумфа го карат да се замисли какво тъкмо не могат да реализират автомобилие му и по тази причина чака с неспокойствие идната концепция на неговия добър другар. Френските авантюристи се завръщат от двата похода като същински герои, вестниците не стопират да излизат с гръмки заглавия по адрес на господата и колите, които постепенно и несъмнено покоравят света. През 1931 година идва и новата задача. 13 000 километра е дистанцията сред Бейрут и Пекин. Плановете на Андре за това предизвикателство са планувани в продължение на 3 години и той самият упорствал производството и подсилването на колите да се случи по-бързо.
Специален екип от инженери се среща детайлно с сложните атмосферни условия, както и локациите, през които французите ще преминат и стартират доста тежка работа. Завръщането на Хаард и назначението за новата задача е в границите на няколко седмици. Пресичането на 40-я паралел ще се случи по стъпките на Марко Поло, а финалната дестинация е Китай. Единственият проблем е, че по това време Съюз на съветските социалистически републики отхвърля всякакво подпомагане. Първоначалният проект е изменен и курсът се насочва към Афганистан.
Докато се чертае новата карта, политическата обстановка се трансформира за следващ път и още веднъж следва смяна на курса, тъй като никой не може да подсигурява цялостната сигурност. Единственият район, който към момента не се е влошил са Хималаите. Новата карта към този момент е начертана и стартът е даден. Автомобилите се разделят на две елементи, като едната би трябвало да заобикили Синдзян от изток, до момента в който другата би трябвало да мине от запад. В края на лятото стартират тежките снеговалежи в региона на Кашгар.
23-мата европейци осъзнават, че 10-тонното им съоръжение не може да премине толкоз елементарно през прохода. Наети са към 400 шерпи и 200 мулета, с цел да оказват помощ за освобождението на машините от ледената клопка. Дори оборудваните с вериги возила не съумяват да излязат и са теглени от мулета. С оглед на годината и достиженията на автомобилната промишленост в този миг, никой не може да чака по-различен резултат, изключително откакто приказваме за област в Хималаите.
Когато групата на Хаард най-сетне не съумява да откри вярна посока и безвреден маршрут, водачът дава нова заповед – машините да се разглобят и на пакети от по 30 кг да се пренесат на безвредно място и да се сглобят още веднъж. Планът съумява да проработи и с известни резервации можем да кажем, че возилата на Андре съумяват да стигнат до вярната точка. Докато в полезрението не се появява Китай. За неволя се оказва, че огромна част от машините дават недостатъци.
Сглобяването при ниски атмосферни условия е коствало неточности и французите чакат доставка на аварийни елементи. След прекосяване на това тестване, Азия дава ново предизвикателство. На влизане в пустинята Гоби стартира пясъчна стихия, която принуждава всички да спрат и да чакат да премине. С достигането на обетованите местности на Синдзян се разкрива нова картина – изоставени дребни села и градове, обезлюдени местности и задоволително нападателни робовладелци. Филмовият екип се тормози, че камерите могат да бъдат отнети и стопират да снимат. Въпреки тези компликации, двете групи най-сетне съумяват да се съберат.
През февруари 1932 година заветната цел е прекосена – Citroen влиза в Пекин. Жорж бързо подрежда нова посока – Шанхай и Хонконг. Причината е, че това е най-бързият вероятен маршрут за напускането на Китай, който до този миг не може да се похвали с особена гостоприемност. Французите гостуват по времето на разгарящата се Китайско-японска война и напрежението е осезаемо. Последната дестинация е Френският Индокитай. За страдание Жорж-Мари Хаард не съумява да прекоси границата.
В разследване на внезапните промени на климата в Хималаите се разболява от пневмония и умира. Трагедията е цялостна и новините бързо доближават до самия Андре Ситроен. Преди няколко дни той ликува дружно с сътрудниците си за невероятния триумф, а в този момент е заставен да даде разпореждане на екипа си на другия завършек на света. Неговата депеша гласи:
„ Човекът е мъртав, само че работата остава. Върнете тялото на водача си във Франция. Плача с Вас. “
