Евроатлантически сговор?
Преди 100 години, на 10 август 1923 година се образува известният в българската история извънредно десен профашистки Демократичен сговор. Той е основан посредством сливането на няколко крайнодесни демократични партии и фашистки организации и придвижвания. Демократическата, Радкалдемократическата и Обединената народно-прогресивна (обществено известна като банкерската – б.м.) партия се сплотяват в Съюз за народна власт. На 10 август 1923 година те се сплотяват с Народен сговор, в който преди този момент се е влял фашисткият Български национален съюз „ Кубрат “ (БНСК). Те поддържат първото държавно управление на Ал. Цанков, формирано от министри от официално безпартийни интелектуалци и военни. Ръководно състояние в демократическия сговор имат ген. Вълков и проф. Ал. Цанков, само че официално в Изпълнителното бюро са по двама представители: Кимон Георгиев и проф. Т. Кулев (Народен сговор), Венелин Ганев и К. Миланов (Обединена народно-прогресивна партия), Р. Маджаров и Ал. Гиргинов (Демократическа партия) и Петко Стоянов и Никола Найденов (Радикалдемократическа партия). В тази сглобка (сговор) с дейна роля и позиция през първите дни и след 1926 година е банкера Ат. Буров.
Демократическия сговор се появява като партия продължаваща смяната в България, станала с военно-фашисткия Деветоюнски прелом. Формирането на тази нова продължаваща смяната сглобка (нова партия) протича през голям брой компликации, полемики, дрязги и несъгласия, само че най-сетне реализира фиктивен сговор в името на това да ръководи и да се трансформира в единна и мощна дясна реакционна партия. Но исторически през идващите години заради вътрешните противоборства от него се отделят партии и се основават нови, до момента в който през 1934 е прекъсната след преврата на 19 май 1934 година, дружно с всички други партии. Сговорът става посредством превъзмогване на старите омрази, противоборства и напрежения и посредством самоограничаване на полето на своята активност и вкарване в политиката на челни места на нови лица. Програмата на Демократическия сговор е учредена на концепциите заложени в документите (програмите) на Радикалната партия и на държавното управление (В-к „ Миръ “, бр. 6951 от 11 август 1923 г.). След Септемврийското въстание тази партия в 21 Общински народен съвет действа под управлението на Малкия конвент (група настоящи и запасни офицери, налагащи решенията в Народното събрание), приел извънредно реакционния закон за отбрана на страната (33Д). Управлението на Демократическия сговор се прочува с провеждания в страната гнет, а министър-председателят е определян в Европа като „ кръволока Цанков “. Формално това е народна власт, само че употребяваща мощ, принуждение и гнет, милитаризация и паравоенни организации. Демагогски се явява като партия за обезпечаване в страната на ред и порядък, ред и правда.
В историческото развиване на страните има голям брой моменти със сходни феномени, въпреки с многогодишна отдалеченост. Те не са копие едно на друго, тъй като са проявления в разнообразни публични условия, в разнообразни стадии на развиване на обществото, в друга интернационална конюнктура, с друга външна форма и изява, и с разнообразни настоящи лица и водачи, само че с прекомерно сходно наличие. И отсам е аналогията сред Демократичен сговор и Сглобката (Евроатлантическия сговор – сякаш некоалиция) сред обединенията ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и включилият се към тях Движение за права и свободи (т.е. тройна коалиция).
Целите на Евроатлантическия сговор (Сглобката) са оповестени официално и демагогски като евроатлантически, като под това се схваща проамериканската и прозападна съгласуваност на България, изцяло покоряване на страната на бюрократите от Европейски Съюз и на НАТО, усилване на русофобията и интензивно присъединяване във войната на НАТО против Русия. Това е в пропагандно отношение прикривано с общите изречения за битка за влизане в Шенген, приемане на България в Еврозоната и дейности по Плана за възобновяване и развиване. Във вътрешен проект новосъздаденият Евроатлантически сговор от натаралежени партии и обединения под невидимото с просто око и телевизионна камера диригентско въздействие от посолството/посолствата, и от трикратни визити в тях в една седмица на един физически едъроолигархичен десен водач. В невидимия вътрешен проект това е сговор на олигархическия капитал с три ясно обрисувани кръга: депесарски обръч от компании под мъдрото управление на милионера-хидроинженер и един изтъкнат едрогабаритен милиардер; герберски олигархичен кръг с най-вече „ хранещи се “ от държавните поръчки на национално и локално ниво компании на някогашните три държавни управления на ГЕРБ; харвардско-капиталовски олигархичен кръг, даващ приоритет на евроатлантическите компании и компании и персонално обогатяване на част от локалните богаташи. Борбата сред тези три олигархически кръга е за по-широко поле на деяние, по-големи облаги и засилено въздействие в правосъдната система, до момента реализирано от единствено от ГЕРБ и Движение за права и свободи, както и за въздействието посредством държавните регулаторни органи и „ разпределянето на порциите “ (по Сокола).
На пръв взор Демократическия сговор и Евроатлантическия сговор са разнообразни, работят в разнообразни времеви столетия, само че те си наподобяват по доста неща:
Първото е сговарянето за общи дейности и взаимно систематизиране на богатства от властта в сходство техните тяснопартийни и групови ползи . Поради това терминът сговор е доста подобаващ и за двете формирования. Да напомним, че съгласно Българския разяснителен речник думата сговор значи: 1/. Наличие на положителни връзки и съгласие сред хора; 2/. Групировка, формирана след договаряния. Второто схващане на термина „ сговор “ е годно и за двата сравнявани сговора. Разликата е в първото – за Демократическия сговор то е демагогски сложена цел за прикритие на терористичната същина на политическото образувание, а за Евроатлантическия сговор – за крайната цел послушание на България и ограничение на нейния суверенитет.
Партиите, основали Демократическия сговор – Демократическа, Радикалдемократическа и Обединена народно-прогресивна (банкерска), както и Наорден сговор, са политически организации на остарялата градска буржоазия (по сегашному – бизнес, а исторически това са представители на остарялото чорбаджийство – най-вече финансова и комерсиална буржоазия). Без властта те повече не могат за отстояват своите ползи. Евроатлантическият сговор е от партии и обединения, представляващи разнообразни пластове, най-вече на бизнеса и високоплатените специалисти и чиновници. Те показват и отстояват посредством властта класовите ползи на актуалната градска буржоазия (градския жълтопаветен бизнес и специалисти с огромни доходи; умнокрасивитет), бизнесът обвързван с потреблението на публичните поръчки за обогатяване и обръчите от компании на Движение за права и свободи. Те показват и пазят освен ползите на бизнеса и високоплатените специалисти и чиновници, само че към този момент и задграничният стопански интерес (харвардското крило).
Второто е сложното сговаряне (сглобяване) при основаването на Демократичен и на Евроатлантически сговор. То е с напрежение, от време на време даже конфронтационно, само че в границите да не се счупи сглобката, съпроводено е с голям брой взаимни отстъпки, от време на време противоречащи даже на личните партийни и личностни ползи. И в Демократическия сговор и в Евроатлантическия сговор партиите и обединенията са с разнообразни политически стратегии, имат друг учредителен градеж и разнообразни политически претекстове за активност, само че се сплотяват от една обща полезност – държане на властта за решение на общи класово-партийни ползи.
Третото е подмолното ръководство на Народното събрание и потребление на властта. При Демократическия сговор в 21 Обикновено Народно заседание решенията се вземат авансово от така наречен Малък конвент, отпред с военачалник Вълков. Формално решенията се вземат с огромно болшинство от послушни депутати на Демократическия сговор. Има парламентарна официална съпротива, само че тя е заглушена. При Евроатлантическия сговор решенията се вземат на мрачно, след координиране с посланика/посланиците под диктовката на Петков, Борисов, Хр. Иванов, Пеевски (своеобразен Малък конвент) и посредством огромно чинно болшинство, страхуващо се да не загуби високоплатеното си депутатското си място при последващи избори.
Четвърто, отпред на изпълнителната власт демагогски са сложени лица с по-висок публичен престиж или безпартийност, а не най-вече партийни лица. С публичен престиж са нормално професорите и висшите ръководещи. При Демократическия сговор това са проф. Ал. Цанков – министър-председател, проф. Тодор Кулов – ръководител на 21 Общински народен съвет и други В държавното управление на Евроатлантическия сговор са акад. Денков и Мария Габриел – европейски комисар (министър), професорите – министри на образованието, опазването на здравето, защитата и други И държавното управление на Демократическия сговор и Правителството на Евроатлантическия сговор са с огромен брой официално безпартийни министри.
Пето, държавните управления на Демократическия сговор и на Евроатлантическия сговор са антикомунистически , отричащи социалистическата идеология и процедура и провеждащи антикомунистическа политика. В дребния антикомунистически Евроатлантически конвент 34 години след Десети ноември 1989 година не престават да се борят с комунизма, с комунистите, с Държавна сигурност и така нататък, само че не се гнусят да одобряват в своите редове предатели на концепциите на своите предци и татковци комунисти като Терзиев, Бонев, Борисов и редица други. Децата ренегати даже отиват на решение за срутване на паметника на Съветската войска, всеобщо назоваване на улици и булеварди на имената на фашисти. Още не са достигнали до решението на кмета на София Иван Иванов за назоваване на булеварди на името на Хитлер и на Мусолини. И Иван Иванов не бил фашист? Има и разлика. Дейците на Демократическия сговор се борят с болшевиците.
Шесто, държавните управления на Демократическия сговор и на Евроатлантическия сговор са държавни управления на демократическия заслон. За тях демокрацията е единствено дума, прикриваща същинската им антидемократична същина. По създание тяхната власт е антидемократична, по форма с някои демократични белези, само че по наличие – антидемократична. И 21 -то и 49 -то Общински народен съвет заседание се управляват подмолно и одобряват недемократични ограничения, решения и закони, противоречащи на преобладаващите ползи на жителите, на българското общество. И двете пред обществото се появяват единствено посредством цензурирано слово – при Демократически сговор директно със прекъсване на опозиционната преса и бели полета във вестниците, а при Евроатлантическия сговор – купени малките екрани, вестници и интернет-сайтове и така нататък, самоцензура на високоплатените български най-вече телевизионни публицисти. Достъпът до читатели, фенове и слушатели е строго режисиран от задкулисието и ползите на олигархическите кръгове и преди и в този момент.
Седмо, преди 100 години и в този момент държавни управления са обладани от ксенофобията. При Демократически сговор те са с дейности с ненавист към Съветския съюз, а в този момент са ненавист към Русия, гонене на всичко руско и съветско. За разлика от преди 100 години (при Демократическия сговор) в този момент Евроатлантическата власт работи с ненавист към всичко българско национално и патриотично. Основата на това е неприемане на особеното, на свободомислието. Основата на актуалната ксенофобия не е антисемитизма, а русофобията, в която интензивно се включват и евреи.
Осмо, Демократическият сговор и Евроатлантическият сговор са радикални политически образования, т.е. антиконсервативни. Борбата с т. нар „ статукво “ е тяхна същностна линия. Дори оповестените за статукво ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи към този момент са за радикална и тотална смяна на основата на свърхлиберализма, антикомунизма, русофобията и военната интервенция на България във военни спорове. При двата сговора стремежът е за радикална смяна на обществото, на мисленето и действието на обществените групи на обособения човек, даже до интервенция в „ интимните връзки “ на хората. Радикализмът се демонстрира даже в устрема да бъдат директно овладявани всички държавни и публични органи и организации (тоталитарно). Преди 100 години това е директно деяние с присъединяване на армията и паравоенни организации и със възбрана, а в този момент посредством пазаруване посредством Неправителствени организации –тата с чуждестрани източници на финансиране, сходно на основаване на партия ГЕРБ с баварски финансови средства, сходно на купените митинги на организацията „ Кривосъдие за всички “.
Има и други прилики и сходства сред Демократическия сговор и новата сглобка на Евроатлантическия сговор. Но има и някои по-значими разлики, подбудени от историческата смяна на интернационалната конюнктура и характера на действието на обществото в световния свят и в светът на новите технологии и средствата за връзки.
Най-съществената разлика сред двата Сговора е в идеологията и публичната опора. Демократическия сговор е основан като партия с концепцията тя да се трансформира в дясна радикална всеобща националистическа партия от фашистки вид с ядрото от Народен сговор и Хан Кубрат. Макар, че не се трансформира в такава партия, държавните управления на Демократичния сговор и изключително тези на Ал. Цанков са с скрита фашистка идеология и по-явна фашистка процедура посредством овладяната и мощно централизирана всеобхватна държавна власт. Властта на Демократическия сговор е националистическа. Правителството на Евроатлантическата сглобка (сговор) е с англосаксонска евроатлантическа неолиберална идеология и е пропито от народен нихилизъм, само че употребява редица фашистки похвати и способи на деяние. Англосаксонският глобализъм не позволява шовинизъм, национализъм и национални ползи, с изключение на американските. За него „ любовта/предаността към Татковината би трябвало да бъде изтръгната като непотребен бурен “ (Кеворк Кеворкян). Втората значима отлика сред сговорите са средствата за практикуване на властта – открити терористични или прикрити.
В умозаключение, преди към двеста години Хегел в популярната си книга „ Философия на историята “ написа, че „ опитът и историята ни учат, че народите и държавните управления в никакъв случай нищо не са научили от историята и не са работили според поуките, които биха могли да бъдат извлечени от нея “ (Хегел, Г.Ф. Философия на историята, т.1, С., 1995 година, с. 12). Но в нашите модерни политически условия политиците освен нищо не са научили от историята, само че те и не я познават и не желаят да я познават. Такива са и харвардците и най-много Простокирчо, пожарникарите от ГЕРБ или пък олигарсите от Движение за права и свободи. Подценяват поуките от история и редица други политически партии и придвижвания. За актуалната политика е значимо да се вникне в „ тайните на исторически развой “ (акад. Г. Марков, 2006 г.), да се разкрият причинно-следствените връзки в станалите феномени в предишното и през логическата призма да се открият вероятните неточности в сегашното и бъдещето.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Демократическия сговор се появява като партия продължаваща смяната в България, станала с военно-фашисткия Деветоюнски прелом. Формирането на тази нова продължаваща смяната сглобка (нова партия) протича през голям брой компликации, полемики, дрязги и несъгласия, само че най-сетне реализира фиктивен сговор в името на това да ръководи и да се трансформира в единна и мощна дясна реакционна партия. Но исторически през идващите години заради вътрешните противоборства от него се отделят партии и се основават нови, до момента в който през 1934 е прекъсната след преврата на 19 май 1934 година, дружно с всички други партии. Сговорът става посредством превъзмогване на старите омрази, противоборства и напрежения и посредством самоограничаване на полето на своята активност и вкарване в политиката на челни места на нови лица. Програмата на Демократическия сговор е учредена на концепциите заложени в документите (програмите) на Радикалната партия и на държавното управление (В-к „ Миръ “, бр. 6951 от 11 август 1923 г.). След Септемврийското въстание тази партия в 21 Общински народен съвет действа под управлението на Малкия конвент (група настоящи и запасни офицери, налагащи решенията в Народното събрание), приел извънредно реакционния закон за отбрана на страната (33Д). Управлението на Демократическия сговор се прочува с провеждания в страната гнет, а министър-председателят е определян в Европа като „ кръволока Цанков “. Формално това е народна власт, само че употребяваща мощ, принуждение и гнет, милитаризация и паравоенни организации. Демагогски се явява като партия за обезпечаване в страната на ред и порядък, ред и правда.
В историческото развиване на страните има голям брой моменти със сходни феномени, въпреки с многогодишна отдалеченост. Те не са копие едно на друго, тъй като са проявления в разнообразни публични условия, в разнообразни стадии на развиване на обществото, в друга интернационална конюнктура, с друга външна форма и изява, и с разнообразни настоящи лица и водачи, само че с прекомерно сходно наличие. И отсам е аналогията сред Демократичен сговор и Сглобката (Евроатлантическия сговор – сякаш некоалиция) сред обединенията ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и включилият се към тях Движение за права и свободи (т.е. тройна коалиция).
Целите на Евроатлантическия сговор (Сглобката) са оповестени официално и демагогски като евроатлантически, като под това се схваща проамериканската и прозападна съгласуваност на България, изцяло покоряване на страната на бюрократите от Европейски Съюз и на НАТО, усилване на русофобията и интензивно присъединяване във войната на НАТО против Русия. Това е в пропагандно отношение прикривано с общите изречения за битка за влизане в Шенген, приемане на България в Еврозоната и дейности по Плана за възобновяване и развиване. Във вътрешен проект новосъздаденият Евроатлантически сговор от натаралежени партии и обединения под невидимото с просто око и телевизионна камера диригентско въздействие от посолството/посолствата, и от трикратни визити в тях в една седмица на един физически едъроолигархичен десен водач. В невидимия вътрешен проект това е сговор на олигархическия капитал с три ясно обрисувани кръга: депесарски обръч от компании под мъдрото управление на милионера-хидроинженер и един изтъкнат едрогабаритен милиардер; герберски олигархичен кръг с най-вече „ хранещи се “ от държавните поръчки на национално и локално ниво компании на някогашните три държавни управления на ГЕРБ; харвардско-капиталовски олигархичен кръг, даващ приоритет на евроатлантическите компании и компании и персонално обогатяване на част от локалните богаташи. Борбата сред тези три олигархически кръга е за по-широко поле на деяние, по-големи облаги и засилено въздействие в правосъдната система, до момента реализирано от единствено от ГЕРБ и Движение за права и свободи, както и за въздействието посредством държавните регулаторни органи и „ разпределянето на порциите “ (по Сокола).
На пръв взор Демократическия сговор и Евроатлантическия сговор са разнообразни, работят в разнообразни времеви столетия, само че те си наподобяват по доста неща:
Първото е сговарянето за общи дейности и взаимно систематизиране на богатства от властта в сходство техните тяснопартийни и групови ползи . Поради това терминът сговор е доста подобаващ и за двете формирования. Да напомним, че съгласно Българския разяснителен речник думата сговор значи: 1/. Наличие на положителни връзки и съгласие сред хора; 2/. Групировка, формирана след договаряния. Второто схващане на термина „ сговор “ е годно и за двата сравнявани сговора. Разликата е в първото – за Демократическия сговор то е демагогски сложена цел за прикритие на терористичната същина на политическото образувание, а за Евроатлантическия сговор – за крайната цел послушание на България и ограничение на нейния суверенитет.
Партиите, основали Демократическия сговор – Демократическа, Радикалдемократическа и Обединена народно-прогресивна (банкерска), както и Наорден сговор, са политически организации на остарялата градска буржоазия (по сегашному – бизнес, а исторически това са представители на остарялото чорбаджийство – най-вече финансова и комерсиална буржоазия). Без властта те повече не могат за отстояват своите ползи. Евроатлантическият сговор е от партии и обединения, представляващи разнообразни пластове, най-вече на бизнеса и високоплатените специалисти и чиновници. Те показват и отстояват посредством властта класовите ползи на актуалната градска буржоазия (градския жълтопаветен бизнес и специалисти с огромни доходи; умнокрасивитет), бизнесът обвързван с потреблението на публичните поръчки за обогатяване и обръчите от компании на Движение за права и свободи. Те показват и пазят освен ползите на бизнеса и високоплатените специалисти и чиновници, само че към този момент и задграничният стопански интерес (харвардското крило).
Второто е сложното сговаряне (сглобяване) при основаването на Демократичен и на Евроатлантически сговор. То е с напрежение, от време на време даже конфронтационно, само че в границите да не се счупи сглобката, съпроводено е с голям брой взаимни отстъпки, от време на време противоречащи даже на личните партийни и личностни ползи. И в Демократическия сговор и в Евроатлантическия сговор партиите и обединенията са с разнообразни политически стратегии, имат друг учредителен градеж и разнообразни политически претекстове за активност, само че се сплотяват от една обща полезност – държане на властта за решение на общи класово-партийни ползи.
Третото е подмолното ръководство на Народното събрание и потребление на властта. При Демократическия сговор в 21 Обикновено Народно заседание решенията се вземат авансово от така наречен Малък конвент, отпред с военачалник Вълков. Формално решенията се вземат с огромно болшинство от послушни депутати на Демократическия сговор. Има парламентарна официална съпротива, само че тя е заглушена. При Евроатлантическия сговор решенията се вземат на мрачно, след координиране с посланика/посланиците под диктовката на Петков, Борисов, Хр. Иванов, Пеевски (своеобразен Малък конвент) и посредством огромно чинно болшинство, страхуващо се да не загуби високоплатеното си депутатското си място при последващи избори.
Четвърто, отпред на изпълнителната власт демагогски са сложени лица с по-висок публичен престиж или безпартийност, а не най-вече партийни лица. С публичен престиж са нормално професорите и висшите ръководещи. При Демократическия сговор това са проф. Ал. Цанков – министър-председател, проф. Тодор Кулов – ръководител на 21 Общински народен съвет и други В държавното управление на Евроатлантическия сговор са акад. Денков и Мария Габриел – европейски комисар (министър), професорите – министри на образованието, опазването на здравето, защитата и други И държавното управление на Демократическия сговор и Правителството на Евроатлантическия сговор са с огромен брой официално безпартийни министри.
Пето, държавните управления на Демократическия сговор и на Евроатлантическия сговор са антикомунистически , отричащи социалистическата идеология и процедура и провеждащи антикомунистическа политика. В дребния антикомунистически Евроатлантически конвент 34 години след Десети ноември 1989 година не престават да се борят с комунизма, с комунистите, с Държавна сигурност и така нататък, само че не се гнусят да одобряват в своите редове предатели на концепциите на своите предци и татковци комунисти като Терзиев, Бонев, Борисов и редица други. Децата ренегати даже отиват на решение за срутване на паметника на Съветската войска, всеобщо назоваване на улици и булеварди на имената на фашисти. Още не са достигнали до решението на кмета на София Иван Иванов за назоваване на булеварди на името на Хитлер и на Мусолини. И Иван Иванов не бил фашист? Има и разлика. Дейците на Демократическия сговор се борят с болшевиците.
Шесто, държавните управления на Демократическия сговор и на Евроатлантическия сговор са държавни управления на демократическия заслон. За тях демокрацията е единствено дума, прикриваща същинската им антидемократична същина. По създание тяхната власт е антидемократична, по форма с някои демократични белези, само че по наличие – антидемократична. И 21 -то и 49 -то Общински народен съвет заседание се управляват подмолно и одобряват недемократични ограничения, решения и закони, противоречащи на преобладаващите ползи на жителите, на българското общество. И двете пред обществото се появяват единствено посредством цензурирано слово – при Демократически сговор директно със прекъсване на опозиционната преса и бели полета във вестниците, а при Евроатлантическия сговор – купени малките екрани, вестници и интернет-сайтове и така нататък, самоцензура на високоплатените български най-вече телевизионни публицисти. Достъпът до читатели, фенове и слушатели е строго режисиран от задкулисието и ползите на олигархическите кръгове и преди и в този момент.
Седмо, преди 100 години и в този момент държавни управления са обладани от ксенофобията. При Демократически сговор те са с дейности с ненавист към Съветския съюз, а в този момент са ненавист към Русия, гонене на всичко руско и съветско. За разлика от преди 100 години (при Демократическия сговор) в този момент Евроатлантическата власт работи с ненавист към всичко българско национално и патриотично. Основата на това е неприемане на особеното, на свободомислието. Основата на актуалната ксенофобия не е антисемитизма, а русофобията, в която интензивно се включват и евреи.
Осмо, Демократическият сговор и Евроатлантическият сговор са радикални политически образования, т.е. антиконсервативни. Борбата с т. нар „ статукво “ е тяхна същностна линия. Дори оповестените за статукво ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи към този момент са за радикална и тотална смяна на основата на свърхлиберализма, антикомунизма, русофобията и военната интервенция на България във военни спорове. При двата сговора стремежът е за радикална смяна на обществото, на мисленето и действието на обществените групи на обособения човек, даже до интервенция в „ интимните връзки “ на хората. Радикализмът се демонстрира даже в устрема да бъдат директно овладявани всички държавни и публични органи и организации (тоталитарно). Преди 100 години това е директно деяние с присъединяване на армията и паравоенни организации и със възбрана, а в този момент посредством пазаруване посредством Неправителствени организации –тата с чуждестрани източници на финансиране, сходно на основаване на партия ГЕРБ с баварски финансови средства, сходно на купените митинги на организацията „ Кривосъдие за всички “.
Има и други прилики и сходства сред Демократическия сговор и новата сглобка на Евроатлантическия сговор. Но има и някои по-значими разлики, подбудени от историческата смяна на интернационалната конюнктура и характера на действието на обществото в световния свят и в светът на новите технологии и средствата за връзки.
Най-съществената разлика сред двата Сговора е в идеологията и публичната опора. Демократическия сговор е основан като партия с концепцията тя да се трансформира в дясна радикална всеобща националистическа партия от фашистки вид с ядрото от Народен сговор и Хан Кубрат. Макар, че не се трансформира в такава партия, държавните управления на Демократичния сговор и изключително тези на Ал. Цанков са с скрита фашистка идеология и по-явна фашистка процедура посредством овладяната и мощно централизирана всеобхватна държавна власт. Властта на Демократическия сговор е националистическа. Правителството на Евроатлантическата сглобка (сговор) е с англосаксонска евроатлантическа неолиберална идеология и е пропито от народен нихилизъм, само че употребява редица фашистки похвати и способи на деяние. Англосаксонският глобализъм не позволява шовинизъм, национализъм и национални ползи, с изключение на американските. За него „ любовта/предаността към Татковината би трябвало да бъде изтръгната като непотребен бурен “ (Кеворк Кеворкян). Втората значима отлика сред сговорите са средствата за практикуване на властта – открити терористични или прикрити.
В умозаключение, преди към двеста години Хегел в популярната си книга „ Философия на историята “ написа, че „ опитът и историята ни учат, че народите и държавните управления в никакъв случай нищо не са научили от историята и не са работили според поуките, които биха могли да бъдат извлечени от нея “ (Хегел, Г.Ф. Философия на историята, т.1, С., 1995 година, с. 12). Но в нашите модерни политически условия политиците освен нищо не са научили от историята, само че те и не я познават и не желаят да я познават. Такива са и харвардците и най-много Простокирчо, пожарникарите от ГЕРБ или пък олигарсите от Движение за права и свободи. Подценяват поуките от история и редица други политически партии и придвижвания. За актуалната политика е значимо да се вникне в „ тайните на исторически развой “ (акад. Г. Марков, 2006 г.), да се разкрият причинно-следствените връзки в станалите феномени в предишното и през логическата призма да се открият вероятните неточности в сегашното и бъдещето.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ