Огледала за “опитни зайчета”
Пред всеки участник имало компютърен екран, разграничен на 2 равни елементи, закрити със щори, непроницаеми за светлината. Момчетата и девойките трябвало да познаят на коя от двете половинки има някакво изображение. Изображенията са подавани от компютър със съдействието на генератор за инцидентни цифри.
Внимание: появяването им се осъществявала с известно забавяне, т.е. те „ цъфвали ” на съответната половина от монитора 2,54 секунди откакто „ опитното зайче ” казвало къде е картинката. Когато обликът имал прочувствен заряд – представлявал еротична сцена да вземем за пример, броят на правилните отговори бил 63% (срещу 50% при другите изображения).
Тъй като резултатите от многото опити са едни и същи, проф. Бем с съображение твърди: „ Бъдещето изпраща на участниците прочувствен жокер, който някои от тях улавят. ”
Важна детайлност: на главата на всеки студент било надянато вдлъбнато железно огледало, чийто основател е съветският астроном Николай Козирев. Най-често огледалата на Козирев са направени от алуминиеви спираловидни плоскости, само че съществуват и медни, сребърни и други
Доказано е пробно, че умствените качества на хора, намиращи се във фокуса им в продължение на няколко часа, се усилват неведнъж: те „ смилат ” 5,6 пъти по-бързо информацията, паметта им е 3,2 пъти по-услужлива. Някои ненадейно проговарят непознати езици, които в никакъв случай не са изучавали. Други пропяват като славеи. Трети вършат комплицирани математични калкулации за броени секунди. 83% от участниците в опити с огледала на Козирев имат особени чувства: вземат участие в исторически събития преди епохи, местят предмети в пространството без физически контакт с тях, транслират и одобряват мисли на разстояние (внимание: в някои случаи телепатичната информация се получава няколко часа преди да бъде излъчена от индивида антена!) и други
Част от „ опитните зайчета ” пък имат странни видения. Оказа се, че огледалата на Козирев могат да ни трансформират в магьосници. Ето какво се случва на 5 октомври 1996 година в Санкт Петербург. Наталия Яселчук, племенничка на известния съветски художник Михаил Угринов, влиза в банята на жилището си.
„ Напълних ваната, сложих минерални соли и водорасли и се пъхнах в нея. След 10-ина минути на една от стените є внезапно се появи обликът на чичо Миша, обрисуван от кристалчета на солите и зеленинка на водораслите ” , споделя дамата. Впоследствие тя открива, че до момента в който се плацикала в ароматната вана, популярният роднина я търсил по мобилния телефон.
„ Обадих му се и той сподели, че взел участие в забавен опит: намирайки се във фокуса на особено устройство (огледало на Козирев, бел. ред.), си мислил за мен таман когато правех СПА процедурата ” , продължава Наталия Яселчук.
Научното пояснение на случката може да е единствено едно: апаратурата, основана от Козирев, материализира човешките мисли. На 24 декември 1990 година съветски откриватели правят любопитен опит с огледало на Козирев, конфигурирано на остров Диксон. Във фокуса на устройството е сложена картината на Николай Рьорих „ Героите на Изтока ” и към него незабавно поражда силово поле. След няколко секунди в апаратурата са регистрирани магнитни и биолокационни аномалии и плазмено кълбо. Над зданието, където се организира опитът, е следен движещ се дискообразен обект. Според учени тези явления са реакцията на земното осведомително поле към внедрените в него с огледалото на Козирев човешки мисли. А по какъв начин би реагирало това поле, в случай че във фокуса на такова огледало попаднат послания на извънземен разсъдък?!
Козирев отсвири класическата физика
Николай Козирев
Николай Александрович Козирев (2.9.1908 27.2.1983) е от категорията „ суперекзотични екземпляри ”. Много сръчен астроном, човек със лично мнение, извънредно загадъчна персона. Мнозина от сътрудниците му го считат за глупак – тъй като не одобряват неговата доктрина на времето, един от най-яките гвоздеи в ковчега на класическата физика.Но невероятният руснак е известен в целия свят не с тази доктрина, а с огледалата си. Половин век цяла войска физици дава благо и драго да проникне в тайните на тези устройства, само че напъните на всички мераклии се увенчават с цялостен неуспех.
Някои правила
Според теорията на учен Козирев времето е материално, то придвижва сила със скорост, по-голяма от тази на светлината, времето може да се намесва в събитията, да ги зарежда с сила или, противоположното, да черпи такава от тях.- Козирев твърди, че в недрата на планетите не могат да произтичат нуклеарни реакции. Съгласно теорията му небесните тела са нещо като „ машини, които създават сила ”.- Експериментите потвърждават опцията хора, поместени във фокуса на тези огледала, да одобряват и предават мислите си от разстояние.
Камъкът като предавател
Руският академик професор Ернст Мулдашев в книги и изявленията за резултатите от негови експедиции в Тибет споделя, че в „ Града на боговете ” той и придружителите му се натъкнали на големи каменни структури, сходни на огледалата на времето на Козирев.Тибетските лами също наричали тези структури „ огледала ” и считали, че човек, попаднал под тяхно въздействие, вижда остатъка от живота си за един момент. По мнението на някои откриватели, камъкът е кадърен да приема, стабилизира и предава силата на времето.
Както твърди Мулдашев, в тибетските текстове е маркирано, че „ мисълта е време, а човек мисли благодарение на силата на времето ”.За Нютон времето било обещано от Бог, Айнщайн го дефинира като директна заблуда и коментира, че зависи от местонахождението на наблюдаващия в пространството, неговата скорост на придвижване, а също и от гравитацията.
//www.politika.bg/
