Готвач накрай света
Правят българска кулинарна вечер с месо от неповторима мъничка тетевенска овца
Тук от началото на април доникъде на септември е нонстоп ярко, като слънцето въобще не залязва, през останалото време е мрачно
„ Свиква се. Ставаш сутринта, мрачно е, знаеш, че би трябвало да вървиш на работа, или да тичаш, или на фитнес, или на среща с другари. Излизаш на открито и животът си тече “
„ Белите мечки гледат на теб просто като на храна “
“Охоо, при нас от дълго време се стъмни, преди няколко месеца ”, смее се Филип, въпреки че там, където е той, е 16 часа. Оказва се, че е допустимо един български основен готвач, работещ отвъд Северния полярен кръг, освен да се оправя с съвсем осеммесечната 24-часова мрачевина, само че и да изведе ресторанта си до първо място в Норвегия за 2017 година “Свикнал съм с тъмното, не ми пречи ”, споделя 32-годишният авантюрист без диря от фалш в гласа си.
От 3 години Филип Захариев работи в най-северния град на планетата – Лонгийър. Той се намира на архипелага Шпицберген, прочут и като Свалбард, и е най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан, зад Северния полярен кръг. Шпицберген се състои от над 1000 острова, като най-големите са Западен Шпицберген и Североизточна земя. Именно там, в градчето Лонгийър, се е приютила авантюристичната душа на Филип.
“Тук от началото на април доникъде на септември е нонстоп ярко, като слънцето въобще не залязва ”, изяснява Филип. През останалото време е мрачно 24 часа в денонощието. Как се живее напълно на електрическа светлина? “Свиква се – споделя храбрият готвач. – Живеем си обикновено. Ставаш сутринта, мрачно е, знаеш, че би трябвало да вървиш на работа, или да тичаш, или на фитнес, или на среща с другари. Излизаш на открито и животът си тече. ”
Парното е централно, работи непрекъснато, тъй като температурите там и през най-топлите месеци температурите рядко стигат до 7 градуса. “Студът не ми пречи въобще ”, споделя Филип, който не си спомня последните 15 години да е боледувал от нещо. “От моя прозорец се вижда малко по-надолу пътят ”, споделя Филип. Въпросният път продължава към 7-8 км до една мина и там разходката свършва. Път няма наникъде. Асфалтът в градчето е общо 50 км, в това число и по дребните улички. Иначе на острова, който е 64 000 кв. км, няма други пътища и всички негови поданици се придвижват със снегомобили.
В градчето живеят към 2200 индивида от 52 народи, множеството авантюристи като Филип. Доскоро до него се е стигало единствено на транспортен съд, само че към този момент има и дребно летище. В мощния сезон има по 3 полета, от Осло и от още един град. От 7-8 години на това арктическо място се разраства туризмът. Градчето се посещава годишно от към 70-80 хиляди души, за които туристически компании провеждат разходки с кучешки впрягове и снегомобили.
“На Север си е хубаво – хубост, сняг, бяло, красиво, изключително тук това място е приказка – споделя Филип. – Това е най-уникалното място на света. ” Красиво, само че и рисково. Излезеш ли отвън рамките на градчето, може да не се върнеш – бели мечки си се разхождат свободно, нали са предпазен тип. А това са най-опасните хищници на планетата. “Не ме е боязън, въобще дори – смее се Филип. – Те гледат на теб просто като на храна. Ако мечката е сита, може и да не те нападне. Обаче гладна ли е, си “чао ”. Ако не е яла от месеци, надушва те от километри. ” Последните 2 години няма случай бяла мечка да е схрускала някой храбрец, само че е имало набези, най-вече на туристи.
Като дете видинчанинът Филип е желал да стане космонавт или футболист. Бил е вратар, до момента в който приключва учебно заведение в София, само че се отхвърля от футбола поради шуробаджанащината и корупцията. Когато е в VII клас, идва огромната рецесия от 2008 година и фамилията му се мести в София. Промяната не му е по усета и незабавно след VIII клас се прибира във Видин, където е признат първи в листата в Техникума по публично хранене. По готвенето се възпламенява от доста дребен, когато у тях няма нищо сладко, а той има сериозен проблем с шоколадовата взаимозависимост. Импровизира в кухнята и се върти към баба си, която готви доста вкусно. Но по гледище на родителите си се връща в София, за кандидатстване в ТОХ в столицата е късно и той учи за локомотивен ватман. След XII клас още веднъж се прибира във Видин и записва натоварен курс за готвач.
Още на първия стаж в първокласен ресторант в дунавския град правят оценка гения му и го поучават да се върне при родителите си в София, където има по-големи благоприятни условия за развиване. И назад в столицата, където попада при прочут италиански готвач – Енрико Албертини, с който вършат прекрасен тандем и той го взема на работа в Италия.
През това време родителите му отпътуват за Финландия и той постъпва там на работа в доста висок клас ресторант от веригата International Gastronomic Society. И с доста откачен основен готвач, поради който два пъти напуща ресторанта. Трети път няма – Филип отпътува за Трондхайм, Норвегия. Обаче по това време откриват голям 5-звезден хотелски комплекс и Филип работи там година и половина. “Няколко пъти циркулирах сред Норвегия и Финландия в разнообразни елrтни заведения за хранене, даже един зимен сезон работих в Лапландия ”, споделя Филип.
Тогава той се връща за отмора във Видин и му оповестяват, че притежателят на ресторанта в Свалбард му предлага работа като основен готвач, откакто е получил рекомендациите на предходния му началник от Осло, от ресторант със звезда от веригата “Мишлен ”. “Тогава концепция си нямах, че съществува подобен остров ”, споделя Филип. Осигуряват му всичко – билети до там, апартамент. Той е запленен от хубостта на мястото и без доста да му мисли, приема работата. И по този начин, към този момент повече от 3 години е там.
Казва, че доста си харесва ресторанта “Gruvelageret ”, в превод “миньорски склад ”. Той е на неповторимо място, в подножието на глетчер, където свършва всичко. Оттам стартира бялата пустота – хиляди квадратни километри заледени планини. Оригиналната постройка е на съвсем 100 години и е служила за склад на миньорите от мината насреща, на един стръмен път с бездна в профил. Когато притежателят споделя, че там ще има страховит ресторант, всички му се смеят и го афишират за мечтател.
Днес обаче ресторантът е от висок клас, от веригата Fine dining и е разгласен за ресторант на годината в Норвегия за 2017 година с влиятелната премия на Luxury Travel Guide. И главната заслуга за това е на основния готвач, българина Филип Захариев. Fine dining заведенията за хранене оферират висококачествено и характерно обслужване и меню. Вечерята за един човек в ресторанта коства 150 евро. За всички посетители се предлага еднообразно 5-степенно меню, т.е. от 5 изискани ястия. Работят единствено с резервации, като от гостите се изисква да осведомят авансово екипа за алергии към храни. За тях се готви самостоятелно меню. Доставките са с транспортен съд, поръчват артикули от най-северните елементи на Норвегия, Финландия и Швеция. “Гледаме да са от Арктическия кръг, с цел да са локални артикули ”, изяснява Филип. Той готви с месо най-вече от северен елен, кит и тюлен, рибата също е от неповторими типове от Северно море.
Всяка година Филип и сътрудниците му провеждат по една или две висококачествени pop-up (концептуални тематични) вечери. Канят екипи от заведения за хранене, които са в топ 50 в света, или с 3 звезди “Мишлен ”. Организирали са и българска вечеря с началник Георги Бойковски, работил в едни от най-хубавите заведения за хранене в света. Българска вечеря във файн дайнинг вид, на равнище “Мишлен ”. Организацията е траяла с месеци. Цялото меню е основано на артикули от неповторимата мъничка тетевенска овца. “В България бяха подготвили страшни неща и началник Бойковски дойде със 72 кг артикули, които придвижи през 3 самолетни полета в хладилни чанти, а менюто беше от 10 ястия ”, споделя с горделивост Филип.
Това лято през август Филип е хранил норвежкото кралско семейство, което идва просто на разходка в района и от всичките заведения за хранене избира техния. При невероятни ограничения за сигурност, откакто досиетата на всички чиновници в ресторанта са тествани в техните страни, посрещат краля на Норвегия Харалд V, кралица Соня, принца престолонаследник Хокон Магнус, брачната половинка му, децата, общо 12 души.
Другата огромна пристрастеност на Филип са пътешествията. Обиколил е 60 страни в света, като му остават два континента – Австралия и Африка.
“Всъщност бих желал да пребивавам във Видин! Но друг отблъскващ Видин от през днешния ден, а оня от детството ми… И защото това е невероятно, пребивавам където си желая по света ”, споделя авантюристът.
Тук от началото на април доникъде на септември е нонстоп ярко, като слънцето въобще не залязва, през останалото време е мрачно
„ Свиква се. Ставаш сутринта, мрачно е, знаеш, че би трябвало да вървиш на работа, или да тичаш, или на фитнес, или на среща с другари. Излизаш на открито и животът си тече “
„ Белите мечки гледат на теб просто като на храна “
“Охоо, при нас от дълго време се стъмни, преди няколко месеца ”, смее се Филип, въпреки че там, където е той, е 16 часа. Оказва се, че е допустимо един български основен готвач, работещ отвъд Северния полярен кръг, освен да се оправя с съвсем осеммесечната 24-часова мрачевина, само че и да изведе ресторанта си до първо място в Норвегия за 2017 година “Свикнал съм с тъмното, не ми пречи ”, споделя 32-годишният авантюрист без диря от фалш в гласа си.
От 3 години Филип Захариев работи в най-северния град на планетата – Лонгийър. Той се намира на архипелага Шпицберген, прочут и като Свалбард, и е най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан, зад Северния полярен кръг. Шпицберген се състои от над 1000 острова, като най-големите са Западен Шпицберген и Североизточна земя. Именно там, в градчето Лонгийър, се е приютила авантюристичната душа на Филип.
“Тук от началото на април доникъде на септември е нонстоп ярко, като слънцето въобще не залязва ”, изяснява Филип. През останалото време е мрачно 24 часа в денонощието. Как се живее напълно на електрическа светлина? “Свиква се – споделя храбрият готвач. – Живеем си обикновено. Ставаш сутринта, мрачно е, знаеш, че би трябвало да вървиш на работа, или да тичаш, или на фитнес, или на среща с другари. Излизаш на открито и животът си тече. ”
Парното е централно, работи непрекъснато, тъй като температурите там и през най-топлите месеци температурите рядко стигат до 7 градуса. “Студът не ми пречи въобще ”, споделя Филип, който не си спомня последните 15 години да е боледувал от нещо. “От моя прозорец се вижда малко по-надолу пътят ”, споделя Филип. Въпросният път продължава към 7-8 км до една мина и там разходката свършва. Път няма наникъде. Асфалтът в градчето е общо 50 км, в това число и по дребните улички. Иначе на острова, който е 64 000 кв. км, няма други пътища и всички негови поданици се придвижват със снегомобили.
В градчето живеят към 2200 индивида от 52 народи, множеството авантюристи като Филип. Доскоро до него се е стигало единствено на транспортен съд, само че към този момент има и дребно летище. В мощния сезон има по 3 полета, от Осло и от още един град. От 7-8 години на това арктическо място се разраства туризмът. Градчето се посещава годишно от към 70-80 хиляди души, за които туристически компании провеждат разходки с кучешки впрягове и снегомобили.
“На Север си е хубаво – хубост, сняг, бяло, красиво, изключително тук това място е приказка – споделя Филип. – Това е най-уникалното място на света. ” Красиво, само че и рисково. Излезеш ли отвън рамките на градчето, може да не се върнеш – бели мечки си се разхождат свободно, нали са предпазен тип. А това са най-опасните хищници на планетата. “Не ме е боязън, въобще дори – смее се Филип. – Те гледат на теб просто като на храна. Ако мечката е сита, може и да не те нападне. Обаче гладна ли е, си “чао ”. Ако не е яла от месеци, надушва те от километри. ” Последните 2 години няма случай бяла мечка да е схрускала някой храбрец, само че е имало набези, най-вече на туристи.
Като дете видинчанинът Филип е желал да стане космонавт или футболист. Бил е вратар, до момента в който приключва учебно заведение в София, само че се отхвърля от футбола поради шуробаджанащината и корупцията. Когато е в VII клас, идва огромната рецесия от 2008 година и фамилията му се мести в София. Промяната не му е по усета и незабавно след VIII клас се прибира във Видин, където е признат първи в листата в Техникума по публично хранене. По готвенето се възпламенява от доста дребен, когато у тях няма нищо сладко, а той има сериозен проблем с шоколадовата взаимозависимост. Импровизира в кухнята и се върти към баба си, която готви доста вкусно. Но по гледище на родителите си се връща в София, за кандидатстване в ТОХ в столицата е късно и той учи за локомотивен ватман. След XII клас още веднъж се прибира във Видин и записва натоварен курс за готвач.
Още на първия стаж в първокласен ресторант в дунавския град правят оценка гения му и го поучават да се върне при родителите си в София, където има по-големи благоприятни условия за развиване. И назад в столицата, където попада при прочут италиански готвач – Енрико Албертини, с който вършат прекрасен тандем и той го взема на работа в Италия.
През това време родителите му отпътуват за Финландия и той постъпва там на работа в доста висок клас ресторант от веригата International Gastronomic Society. И с доста откачен основен готвач, поради който два пъти напуща ресторанта. Трети път няма – Филип отпътува за Трондхайм, Норвегия. Обаче по това време откриват голям 5-звезден хотелски комплекс и Филип работи там година и половина. “Няколко пъти циркулирах сред Норвегия и Финландия в разнообразни елrтни заведения за хранене, даже един зимен сезон работих в Лапландия ”, споделя Филип.
Тогава той се връща за отмора във Видин и му оповестяват, че притежателят на ресторанта в Свалбард му предлага работа като основен готвач, откакто е получил рекомендациите на предходния му началник от Осло, от ресторант със звезда от веригата “Мишлен ”. “Тогава концепция си нямах, че съществува подобен остров ”, споделя Филип. Осигуряват му всичко – билети до там, апартамент. Той е запленен от хубостта на мястото и без доста да му мисли, приема работата. И по този начин, към този момент повече от 3 години е там.
Казва, че доста си харесва ресторанта “Gruvelageret ”, в превод “миньорски склад ”. Той е на неповторимо място, в подножието на глетчер, където свършва всичко. Оттам стартира бялата пустота – хиляди квадратни километри заледени планини. Оригиналната постройка е на съвсем 100 години и е служила за склад на миньорите от мината насреща, на един стръмен път с бездна в профил. Когато притежателят споделя, че там ще има страховит ресторант, всички му се смеят и го афишират за мечтател.
Днес обаче ресторантът е от висок клас, от веригата Fine dining и е разгласен за ресторант на годината в Норвегия за 2017 година с влиятелната премия на Luxury Travel Guide. И главната заслуга за това е на основния готвач, българина Филип Захариев. Fine dining заведенията за хранене оферират висококачествено и характерно обслужване и меню. Вечерята за един човек в ресторанта коства 150 евро. За всички посетители се предлага еднообразно 5-степенно меню, т.е. от 5 изискани ястия. Работят единствено с резервации, като от гостите се изисква да осведомят авансово екипа за алергии към храни. За тях се готви самостоятелно меню. Доставките са с транспортен съд, поръчват артикули от най-северните елементи на Норвегия, Финландия и Швеция. “Гледаме да са от Арктическия кръг, с цел да са локални артикули ”, изяснява Филип. Той готви с месо най-вече от северен елен, кит и тюлен, рибата също е от неповторими типове от Северно море.
Всяка година Филип и сътрудниците му провеждат по една или две висококачествени pop-up (концептуални тематични) вечери. Канят екипи от заведения за хранене, които са в топ 50 в света, или с 3 звезди “Мишлен ”. Организирали са и българска вечеря с началник Георги Бойковски, работил в едни от най-хубавите заведения за хранене в света. Българска вечеря във файн дайнинг вид, на равнище “Мишлен ”. Организацията е траяла с месеци. Цялото меню е основано на артикули от неповторимата мъничка тетевенска овца. “В България бяха подготвили страшни неща и началник Бойковски дойде със 72 кг артикули, които придвижи през 3 самолетни полета в хладилни чанти, а менюто беше от 10 ястия ”, споделя с горделивост Филип.
Това лято през август Филип е хранил норвежкото кралско семейство, което идва просто на разходка в района и от всичките заведения за хранене избира техния. При невероятни ограничения за сигурност, откакто досиетата на всички чиновници в ресторанта са тествани в техните страни, посрещат краля на Норвегия Харалд V, кралица Соня, принца престолонаследник Хокон Магнус, брачната половинка му, децата, общо 12 души.
Другата огромна пристрастеност на Филип са пътешествията. Обиколил е 60 страни в света, като му остават два континента – Австралия и Африка.
“Всъщност бих желал да пребивавам във Видин! Но друг отблъскващ Видин от през днешния ден, а оня от детството ми… И защото това е невероятно, пребивавам където си желая по света ”, споделя авантюристът.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ