Денят 18 август в българската история
Православната черква отбелязва Успение на Свети Иван Рилски. През 1917 година - в хода на Първата международна война стартира едномесечна българска атака по Солунския фронт, отблъсната от Антантата, която завзема Лерин и Поградец. През 1924 година - немското държавно управление отпуска на цар Фердинанд I персонална помощ от 1 000 000 златни марки, а през 1925 година - още 1 000 000 златни марки. През 1937 година - завършва присъединяване на Българска църковна делегация (митрополит Стефан Софийски и протопрезвитер проф. Стефан Цанков) във Втората икуменическа църковна конференция в Единбург. На 18 август е роден българският балетист и хореограф Богдан Ковачев. На тази дата умира българският светец свети Иван Рилски.
2006 година
Народното събрание приема на второ четене измененията в Закона за трансплантациите. Според поправките в закона донор може да бъде всеки българин, който не е записал противоречие за това и в случай че роднините не са отказали даряването на органи незабавно след гибелта му. Последната дума ще имат околните. Те би трябвало да бъдат наложително известени. Органи ще се взимат единствено в случай че околните не са възразили.
1992 година
Между България и Словения са открити дипломатически връзки.
1991 година
В Москва стартира така наречен " Августовски пуч ". Група комунисти - хардлайнери завземат постройката на Народното събрание и арестуват президента Михаил Горбачов.
1983 година
На посещаване в България е делегация на Лигата на арабските страни, водена от генералния й секретар Шедли Клиби.
1982 година
Западните осведомителни организации оповестяват за публикацията на американската журналистка Клеър Стърлинг в " Рийдърс Дайджест ", в която се стартира " българската диря " в атентата против папа Йоан Павел II.
1924 година
Германското държавно управление отпуска на цар Фердинанд I персонална помощ от 1 000 000 златни марки, а през 1925 година - още 1 000 000 златни марки.
1917 година
В хода на Първата международна война стартира едномесечна българска атака по Солунския фронт, отблъсната от Антантата, която завзема Лерин и Поградец.
Първата международна война ( 1914-1918 г.) е война сред две огромни европейски групировки - Тройният съюз и Съглашението.
Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация.
1912 година
Завършва учредителна конференция на Съюза на работническата социалдемократическа юноша (СРСМ).
1836 година
По предложение на сръбските погранични управляващи към 200 пиротчани се трансферират на сръбска територия, с цел да уговорят изискванията за преустановяване на протеста. Обкръжени от сръбска армия, те са принудени " да признаят своята неточност ". Двадесет души всред пристигналите са задържани.
Периодът 1834-1837 година се характеризира с Берковско-пиротски въстания. През 1832 година Високата врата ликвидира разложената военно-спахийска система и пристъпва към основаването на постоянна войска. Заедно с това тя прокламира и земеделска промяна, която вдъхва известни очаквания на поробеното българско население, че ще може да получи земя. Реформата обаче се организира прекомерно половинчато, а в северозападните краища на България тя остава единствено на книга. Това поражда остро неодобрение измежду локалното население.
Подтик за въоръжена битка дава сполучливият протест на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 година съумява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги сложи под своя власт. Това поражда вяра измежду популацията на Северозападна България, че посредством всеобщо въстание и с поддръжката на княз Милош ще може да издейства от османското държавно управление известни свободи.
Първи се надигат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 година и началото на 1835 година въстават 16 села. Поради огромните обещания на локалните османски първенци и отхвърли на сръбския княз да поддържа надигналите се селяни въстанието било прекратено.
Обстановката в този край обаче продължава да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 година въстанието още веднъж пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов темперамент придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават локалните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, заради което и самото въстание получава популярност под името Манчова буна. Броят на въстаниците доближават до няколко хиляди души. От тях обаче е въоръжена единствено една прекомерно незначителна част. В края на 1836 година към берковските селяни се причислява и популацията на Пиротския край. Съвместните им дейности приключва с крах основно заради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки провалянето и на това въстание битката на българите от северозападните краища на страната не престава.
През 1837 година популацията на Берковско и Пиротско се вдигнало още веднъж. Една огромна група от въстаниците под управлението на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и водила стълкновение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена отново заради липса на въоръжение и неявяване на поддръжка от Сръбското княжество.
На тази дата са родени:
1932 година
Роден е Морис Аладжем - български естраден композитор. Член е на Съюза на българските композитори от 1970 година, основен живописен началник на дирекция " Българска сцена " (1980-1985 г.). Песни на Аладжем се извършват от известни български естрадни реализатори, награждавани са на наши и непознати състезания. Има издадени 2 авторски албума от " Балкантон " (1981 година, 1983 г.) и 1 от компанията " Мелодия " (1985 г.).
1924 година
Роден е Богдан Миланов Ковачев – български балетмайстор, балетист, бележит хореограф. Учи в балетната школа при Софийската национална опера (1947 г.). В интервала 1947 –1961 година работи като балетист и балетмайстор в Държавният музикален спектакъл в София. От 1961 до 1968 година е балетмайстор в Пловдив, а от 1977-1978 година в Националния научен спектакъл за опера и балет. Като балетмайстор е канен в Италия, Швеция, Дания, Румъния, Югославия. Един от основателите на телевизионния шоуспектакъл в България.
На тази дата умират:
2011 година
Умира Юри Николаев Жиров - български режисьор и сценарист.
Роден е в град София на 9 август 1944 година Завършва през 1971 година българска лингвистика в Софийския университет.
2007 година
Умира Владилен Тодоров Попов - български шахматист, треньор, публицист и шахматен анализатор.
Попов е първенец на България по шахмат през 1959 година По-късно става треньор. Той е лидер и анализатор на тима по шахмат за дами на олимпиадата в Меделин, Колумбия през 1974 година, когато българките печелят бронзови медали.
1979 година
Умира Иван Кръстев Маринов – български офицер, генерал-лейтенант, наследник на ген. Кр. Маринов. Роден е на 6 януари 1896 година През 1915 година приключва Военното учебно заведение, а през 1930 година Генерал-щаб на академия в София. Участва в I международна война (1915-1918 г.) като пълководец на взвод и водач. В интервала 1936-1939 година е Военен аташе във Франция. От 1940-1942 година е пълководец на 6-а пехотна дивизия, след което и на 15-а пехотна дивизия. Министър на войната в държавното управление на К. Муравиев (2-8 септември 1944 г.). Той е срещу оповестяването на война на Германия. След 9 септември 1944 година е единственият министър от кабинета на К. Муравиев, който не е съден от така наречен Народен съд.
1976 година
Умира Саша Попов (Александър Димитров) - български музикант, диригент и цигулар, професор (от 1928 г.). Завършва Виенската консерватория. Един от първите български инструменталисти, интензивно занимаващ се с концертна активност. През 20-те години е концертмайстор в Софийската опера. След 1928 година по едно и също време с концертната си активност е и диригент. Създава и дирижира Академичния симфоничен оркестър (1928-1936 г.), диригент на Царския боен симфоничен оркестър (1936-1944 г.), на Софийската държавна филхармония (1945-1956 г.) и други От 1963 година живее в чужбина. Негови възпитаници са В. Стефанов, П. Христосков и други
946 година
Умира Св. Иван Рилски - български светец, първият български отшелник; прочут врач. Според житието му, когато родителите му умират, той приема монашество, евентуално в манастира " Св. Димитър " (Руенският манастир). Живее като аскет по долината на р. Струма и във Витоша, а по-късно се заселва в Рила, където към 930-931 година основава Рилския манастир. Постепенно славата му на нравствен отец, ментор и врач се разнася по цялата българска земя, като среща с него търси и цар Петър I. В края на живота си св. Иван Рилски напуща манастира, като се отдава на монашески живот наоколо до него. Съставя " Завет ", в който дава упътвания за бъдещия живот на монасите. Канонизиран от църквата, най-таченият от български народ роден светец. Мощите му са пренесени с почести в Средец (София) и сложени в храма " Св. евангелист Лука ". Оттам през 1183 година са отнесени в Унгария, само че три години по-късно са върнати на Византия, като още веднъж са сложени в Средец. През 1195 година, когато цар Асен I завладява града, мощите на светеца тържествено са пренесени в столицата Търново и положени в храм на името на светеца на хълма Трапезица. В Търново култът получава още по-голяма известност, като се трансформира в общоправославен. През 1469 година османската власт позволява на трима монаси да върнат мощите в Рилския манастир, където са и през днешния ден. За светеца са известни над 10 жития, в това число и на гръцки език. Най-старото от известните през днешния ден жития е така наречен Народно житие, основано преди 1183 година на основата на национални предания и митове. Друго известно житие е това на византийския публицист Георги Скилица (ок. 1180 г.), шеф на София по времето на император Мануил I Комнин. В Търново (вер. през ХIII в.) се появяват 2 къси жития, отбелязвани като Първо и Второ проложно житие. Автор е на най-интересното и художествено издържано житие на Иван Рилски е патриарх Евтимий Търновски. Като негово продължение през ХV в. се явява така наречен " Рилска повест " на Владислав Граматик, която споделя за възобновяването на Рилския манастир и преместването на мощите на светеца от Търново в манастира. Известни са също житието с хвалба от Димитър Кантакузин, който обитава в манастира от 1469 година до 1479 година, житие от ХVIII в., писано от духовник Даниил и други Образът на Иван Рилски е показан в доста фрески и иконни изображения, които свидетелстват за всенародната любов към светеца. Паметта му се уважава на 19 октомври/1 ноември.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
2006 година
Народното събрание приема на второ четене измененията в Закона за трансплантациите. Според поправките в закона донор може да бъде всеки българин, който не е записал противоречие за това и в случай че роднините не са отказали даряването на органи незабавно след гибелта му. Последната дума ще имат околните. Те би трябвало да бъдат наложително известени. Органи ще се взимат единствено в случай че околните не са възразили.
1992 година
Между България и Словения са открити дипломатически връзки.
1991 година
В Москва стартира така наречен " Августовски пуч ". Група комунисти - хардлайнери завземат постройката на Народното събрание и арестуват президента Михаил Горбачов.
1983 година
На посещаване в България е делегация на Лигата на арабските страни, водена от генералния й секретар Шедли Клиби.
1982 година
Западните осведомителни организации оповестяват за публикацията на американската журналистка Клеър Стърлинг в " Рийдърс Дайджест ", в която се стартира " българската диря " в атентата против папа Йоан Павел II.
1924 година
Германското държавно управление отпуска на цар Фердинанд I персонална помощ от 1 000 000 златни марки, а през 1925 година - още 1 000 000 златни марки.
1917 година
В хода на Първата международна война стартира едномесечна българска атака по Солунския фронт, отблъсната от Антантата, която завзема Лерин и Поградец.
Първата международна война ( 1914-1918 г.) е война сред две огромни европейски групировки - Тройният съюз и Съглашението.
Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация.
1912 година
Завършва учредителна конференция на Съюза на работническата социалдемократическа юноша (СРСМ).
1836 година
По предложение на сръбските погранични управляващи към 200 пиротчани се трансферират на сръбска територия, с цел да уговорят изискванията за преустановяване на протеста. Обкръжени от сръбска армия, те са принудени " да признаят своята неточност ". Двадесет души всред пристигналите са задържани.
Периодът 1834-1837 година се характеризира с Берковско-пиротски въстания. През 1832 година Високата врата ликвидира разложената военно-спахийска система и пристъпва към основаването на постоянна войска. Заедно с това тя прокламира и земеделска промяна, която вдъхва известни очаквания на поробеното българско население, че ще може да получи земя. Реформата обаче се организира прекомерно половинчато, а в северозападните краища на България тя остава единствено на книга. Това поражда остро неодобрение измежду локалното население.
Подтик за въоръжена битка дава сполучливият протест на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 година съумява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги сложи под своя власт. Това поражда вяра измежду популацията на Северозападна България, че посредством всеобщо въстание и с поддръжката на княз Милош ще може да издейства от османското държавно управление известни свободи.
Първи се надигат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 година и началото на 1835 година въстават 16 села. Поради огромните обещания на локалните османски първенци и отхвърли на сръбския княз да поддържа надигналите се селяни въстанието било прекратено.
Обстановката в този край обаче продължава да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 година въстанието още веднъж пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов темперамент придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават локалните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, заради което и самото въстание получава популярност под името Манчова буна. Броят на въстаниците доближават до няколко хиляди души. От тях обаче е въоръжена единствено една прекомерно незначителна част. В края на 1836 година към берковските селяни се причислява и популацията на Пиротския край. Съвместните им дейности приключва с крах основно заради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки провалянето и на това въстание битката на българите от северозападните краища на страната не престава.
През 1837 година популацията на Берковско и Пиротско се вдигнало още веднъж. Една огромна група от въстаниците под управлението на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и водила стълкновение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена отново заради липса на въоръжение и неявяване на поддръжка от Сръбското княжество.
На тази дата са родени:
1932 година
Роден е Морис Аладжем - български естраден композитор. Член е на Съюза на българските композитори от 1970 година, основен живописен началник на дирекция " Българска сцена " (1980-1985 г.). Песни на Аладжем се извършват от известни български естрадни реализатори, награждавани са на наши и непознати състезания. Има издадени 2 авторски албума от " Балкантон " (1981 година, 1983 г.) и 1 от компанията " Мелодия " (1985 г.).
1924 година
Роден е Богдан Миланов Ковачев – български балетмайстор, балетист, бележит хореограф. Учи в балетната школа при Софийската национална опера (1947 г.). В интервала 1947 –1961 година работи като балетист и балетмайстор в Държавният музикален спектакъл в София. От 1961 до 1968 година е балетмайстор в Пловдив, а от 1977-1978 година в Националния научен спектакъл за опера и балет. Като балетмайстор е канен в Италия, Швеция, Дания, Румъния, Югославия. Един от основателите на телевизионния шоуспектакъл в България.
На тази дата умират:
2011 година
Умира Юри Николаев Жиров - български режисьор и сценарист.
Роден е в град София на 9 август 1944 година Завършва през 1971 година българска лингвистика в Софийския университет.
2007 година
Умира Владилен Тодоров Попов - български шахматист, треньор, публицист и шахматен анализатор.
Попов е първенец на България по шахмат през 1959 година По-късно става треньор. Той е лидер и анализатор на тима по шахмат за дами на олимпиадата в Меделин, Колумбия през 1974 година, когато българките печелят бронзови медали.
1979 година
Умира Иван Кръстев Маринов – български офицер, генерал-лейтенант, наследник на ген. Кр. Маринов. Роден е на 6 януари 1896 година През 1915 година приключва Военното учебно заведение, а през 1930 година Генерал-щаб на академия в София. Участва в I международна война (1915-1918 г.) като пълководец на взвод и водач. В интервала 1936-1939 година е Военен аташе във Франция. От 1940-1942 година е пълководец на 6-а пехотна дивизия, след което и на 15-а пехотна дивизия. Министър на войната в държавното управление на К. Муравиев (2-8 септември 1944 г.). Той е срещу оповестяването на война на Германия. След 9 септември 1944 година е единственият министър от кабинета на К. Муравиев, който не е съден от така наречен Народен съд.
1976 година
Умира Саша Попов (Александър Димитров) - български музикант, диригент и цигулар, професор (от 1928 г.). Завършва Виенската консерватория. Един от първите български инструменталисти, интензивно занимаващ се с концертна активност. През 20-те години е концертмайстор в Софийската опера. След 1928 година по едно и също време с концертната си активност е и диригент. Създава и дирижира Академичния симфоничен оркестър (1928-1936 г.), диригент на Царския боен симфоничен оркестър (1936-1944 г.), на Софийската държавна филхармония (1945-1956 г.) и други От 1963 година живее в чужбина. Негови възпитаници са В. Стефанов, П. Христосков и други
946 година
Умира Св. Иван Рилски - български светец, първият български отшелник; прочут врач. Според житието му, когато родителите му умират, той приема монашество, евентуално в манастира " Св. Димитър " (Руенският манастир). Живее като аскет по долината на р. Струма и във Витоша, а по-късно се заселва в Рила, където към 930-931 година основава Рилския манастир. Постепенно славата му на нравствен отец, ментор и врач се разнася по цялата българска земя, като среща с него търси и цар Петър I. В края на живота си св. Иван Рилски напуща манастира, като се отдава на монашески живот наоколо до него. Съставя " Завет ", в който дава упътвания за бъдещия живот на монасите. Канонизиран от църквата, най-таченият от български народ роден светец. Мощите му са пренесени с почести в Средец (София) и сложени в храма " Св. евангелист Лука ". Оттам през 1183 година са отнесени в Унгария, само че три години по-късно са върнати на Византия, като още веднъж са сложени в Средец. През 1195 година, когато цар Асен I завладява града, мощите на светеца тържествено са пренесени в столицата Търново и положени в храм на името на светеца на хълма Трапезица. В Търново култът получава още по-голяма известност, като се трансформира в общоправославен. През 1469 година османската власт позволява на трима монаси да върнат мощите в Рилския манастир, където са и през днешния ден. За светеца са известни над 10 жития, в това число и на гръцки език. Най-старото от известните през днешния ден жития е така наречен Народно житие, основано преди 1183 година на основата на национални предания и митове. Друго известно житие е това на византийския публицист Георги Скилица (ок. 1180 г.), шеф на София по времето на император Мануил I Комнин. В Търново (вер. през ХIII в.) се появяват 2 къси жития, отбелязвани като Първо и Второ проложно житие. Автор е на най-интересното и художествено издържано житие на Иван Рилски е патриарх Евтимий Търновски. Като негово продължение през ХV в. се явява така наречен " Рилска повест " на Владислав Граматик, която споделя за възобновяването на Рилския манастир и преместването на мощите на светеца от Търново в манастира. Известни са също житието с хвалба от Димитър Кантакузин, който обитава в манастира от 1469 година до 1479 година, житие от ХVIII в., писано от духовник Даниил и други Образът на Иван Рилски е показан в доста фрески и иконни изображения, които свидетелстват за всенародната любов към светеца. Паметта му се уважава на 19 октомври/1 ноември.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ