Свети Пимен построил и изографисал 300 църкви, отбелязваме Деня на българския художник
Православната ни черква уважава 3 ноември паметта на Светите свещеномъченици Акепсим, Йосиф и Айтал, и на Свети Пимен Зографски.
Свeти Пимен Зографски (1540-162) е бил духовник в манастира "Свети Георги Зограф " на Атон. Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва Свети Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде овчар на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. В продължение на доста години той обиколил съвсем цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните покрайнини, по-късно в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил доста градове като Видин, Силистра и други Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел доста чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един сля по рождение. Постороил, обновил към 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенна живопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия. Към края на живота си преподобния Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, с цел да съобщи тялото си там на земята. Скоро болен тежко и умрял на 3 ноември 1620 година Преди гибелта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса. Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир разкрили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където би трябвало да почиват и до момента. Този манастир в миналото се намирал в рамките на българската Видинска епархия, само че в този момент се намира в Сърбия, покрай Княжевац.
3 ноември е и ден на българския художник. За настойник на българските художници е разгласен през ноември 1993 година по концепция на сдружението за възобновление на Софийското Светогорие "Свети Пимен Зографски ". Празнува се от художниците иконописци и реставратори.
Светите свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал станали жертва на гонението при цар Сапор през IV век, който издал декрет да бъдат търсени и наказвани със гибел християнските свещенослужители, в случай че откажат да пренесат жертва на персийските божества.
Свети Акепсима бил свещеник, Свети Йосиф - презвитер, а Свети Айтал – дякон. Пръв потърпевш Акепсима. Бил на 80-годишна възраст, когато го заловили и изправили на съд. Той отказал да се отхвърли от вярата си. Предали го на изтезания. Акепсима понасял с самообладание ужасните мъчения. След като изтърпял всякакви премеждия, Акепсима бил затворен в тюрма, където на другия ден довели и други двама свещенослужители – престарелия Йосиф и младия дякон Айтал. И двамата били ревностни разпространители на Христовата религия. Като се уверил в непреклонността на мъчениците, съдията ги хвърлил в тюрма, където в продължение на три години били подлагани на доста мъчения. На християните било неразрешено да ги посещават, да им носят храна и да демонстрират грижи за тях. Когато след три години още веднъж ги изправили пред съда и те отказали да изпълнят царската заповед, св. Акепсима бил наказан на посичане с меч, а свещеникът и дяконът били отведени в различен град и затворени в тюрма. Съдията след дългите мъчения издал заповед мъчениците да бъдат убити с камъни. На мястото, където бил погубен дякон Айтал, израснало дърво, което имало лечебни плодове. Мнозина от вярващите виждали на същото място небесна светлина и ангели да възпяват Бога, Който популяризира своите светци.
Свeти Пимен Зографски (1540-162) е бил духовник в манастира "Свети Георги Зограф " на Атон. Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва Свети Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде овчар на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. В продължение на доста години той обиколил съвсем цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните покрайнини, по-късно в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил доста градове като Видин, Силистра и други Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел доста чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един сля по рождение. Постороил, обновил към 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенна живопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия. Към края на живота си преподобния Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, с цел да съобщи тялото си там на земята. Скоро болен тежко и умрял на 3 ноември 1620 година Преди гибелта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса. Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир разкрили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където би трябвало да почиват и до момента. Този манастир в миналото се намирал в рамките на българската Видинска епархия, само че в този момент се намира в Сърбия, покрай Княжевац.
3 ноември е и ден на българския художник. За настойник на българските художници е разгласен през ноември 1993 година по концепция на сдружението за възобновление на Софийското Светогорие "Свети Пимен Зографски ". Празнува се от художниците иконописци и реставратори.
Светите свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал станали жертва на гонението при цар Сапор през IV век, който издал декрет да бъдат търсени и наказвани със гибел християнските свещенослужители, в случай че откажат да пренесат жертва на персийските божества.
Свети Акепсима бил свещеник, Свети Йосиф - презвитер, а Свети Айтал – дякон. Пръв потърпевш Акепсима. Бил на 80-годишна възраст, когато го заловили и изправили на съд. Той отказал да се отхвърли от вярата си. Предали го на изтезания. Акепсима понасял с самообладание ужасните мъчения. След като изтърпял всякакви премеждия, Акепсима бил затворен в тюрма, където на другия ден довели и други двама свещенослужители – престарелия Йосиф и младия дякон Айтал. И двамата били ревностни разпространители на Христовата религия. Като се уверил в непреклонността на мъчениците, съдията ги хвърлил в тюрма, където в продължение на три години били подлагани на доста мъчения. На християните било неразрешено да ги посещават, да им носят храна и да демонстрират грижи за тях. Когато след три години още веднъж ги изправили пред съда и те отказали да изпълнят царската заповед, св. Акепсима бил наказан на посичане с меч, а свещеникът и дяконът били отведени в различен град и затворени в тюрма. Съдията след дългите мъчения издал заповед мъчениците да бъдат убити с камъни. На мястото, където бил погубен дякон Айтал, израснало дърво, което имало лечебни плодове. Мнозина от вярващите виждали на същото място небесна светлина и ангели да възпяват Бога, Който популяризира своите светци.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ