Възможен ли е таван на заплатите в българския футбол
Правителството ще оказва помощ за детско-юношеските школи, само че БФС би трябвало да вкара правила за предел на чужденци, за предел на заплати. Иначе в този момент имаме " Арда " с 11 чужденци и си приказваме за първокласен футбол носталгично ".
С тези думи на министъра на финансите Владислав Горанов, представен от " 24 часа ", се сложи тематиката за въвеждането на таван на заплатите в българския футбол.
Въпросът към този момент беше издигнат на интернационално равнище от президента на УЕФА Александър Чеферин с концепцията да се овладее увеличаващата се бездна сред богатите и по-малките клубове.
Прилагането на сходна мярка сигурно е извънредно мъчно и изисква изчерпателен разбор. Особено в българската реалност, в която цялостният хегемон " Лудогорец " има финансова мощност, несъизмерима с никой от останалите клубове.
Баба знае 2 и 200
Основният въпрос би бил преди всичко да се дефинира ясно какво тъкмо значи таван на заплатите. След това е редно да се каже кой може да вкара сходно решение, както и по какъв начин ще се дефинира кой да е таванът.
През януари 2018 година годишният отчет на УЕФА за финансовата 2016 година сподели голям растеж на заплатите в елита на българския футбол - от 35%, до 29 млн. евро (около 56.7 млн. лева). Разделено на 14 клуба това прави приблизително по към 4 млн. лв. на година.
Основният дял от парите за заплати е в полето на " Лудогорец ". Наложил висок стандарт с участията си в груповата фаза на Шампионската лига и Лига Европа, през 2016 година клубът разгласи разноски за заплати личния състав малко над 24.4 млн. лв. (в това число главната тежест са парите за футболистите).
Според непотвърдена информация на " Дневник " след преподписването на контракта си румънският нападател Клаудиу Кешеру получава към 63 хиляди евро на месец.
© LAP.bg
В опита да гонят " Лудогорец " от ЦСКА и " Левски " притеглят чужденци с високи заплати, което не носи мечтаните резултати, само че тежи на бюджета
И в случай че " Лудогорец " оправдава сходни заплати с високите си цели и с приходите от евротурнирите, то образци за заплати над 10 000 евро в последните години е имало и при тимовете, стремящи се да смъкват първенците от върха - ЦСКА и " Левски ". По-надолу в класирането картината е по-различна, като бюджетите са в пъти по-малки.
Къде е таванът
" За да има изобщо таван, решението би трябвало да бъде взето от орган на притежателите на футболните клубове, какъвто сега в България няма. Във всеки различен случай, в случай че правилото бъде спуснато императивно, може да има тълкования и заобикаляне ", сподели пред " Дневник " Юлиян Михов, който е шеф бизнес развиване за Централна и Източна Европа в " ПрайуотърхаусКупърс ".
В сегашната обстановка в българския футбол при отсъствието на действително настояща лига, администрираща шампионата, сходно решение следва да се вземе от изпълнителния комитет на БФС. В момента в изпълкома някои от членовете са представители на футболни клубове, като такива са притежателят на " Лудогорец " Кирил Домусчиев и президентът на " Славия " Венцислав Стефанов.
Според Михов, който като специалист познава средата в българските професионални клубове, главен проблем е неналичието на задоволително доходи, което води до нуждата притежателите сами да обезпечават разходната част в бюджетите на клубовете.
Валентин Михов, който е във футбола от доста години, а в този момент е и член на изпълнителния комитет на БФС, показва, че сходна концепция би трябвало да се прегледа доста деликатно. Според него право на притежателите е да вземат решение какви средства да отделят за заплати.
Това единствено по себе си също крие опасности. В търсене на спортни триумфи " Левски ", да вземем за пример, усложни доста финансовото си положение с привличане на скъпоплатени играчи под управлението на Спас Русев. При неналичието на сигурни доходи това води до увеличение на отговорностите и до нужда да се продават футболисти, с цел да се отговори на условията на финансовия феърплей.
В годините постоянно е имало изказвания, че един или различен клуб самичък си постанова таван на възнагражденията, който в даден миг се прекрачва. Важна роля играе и определянето на политиката за спомагателните заплащания, както и бонусите. Има случаи с играчи, които получават огромна сума авансово, а по-късно заплатите им са по-ниски.
Ако въобще се стигне до разискване на тематиката, то е доста значимо къде би бил таванът. От една страна, мощното стесняване, което би засегнало " Лудогорец ", може да направи шампионата по-вълнуващо.
© LAP.bg
От " Ботев " (Враца) настояват, че избират да дават по-ниски заплати, само че да влагат в базата си
" Подобен ход би бил от изгода за тимове като нашия. Вероятно ще има равнене на силите ненапълно, само че пък ще попречи на българските тимове в евротурнирите ", счита изпълнителният шеф на " Ботев " (Враца) Денислав Георгиев. Пред " Дневник " той уточни, че клубът му е приел като модел да дава по-малки заплати, само че в това време да влага в базата си.
Сходна е и логиката на Валентин Михов: " С малко пари кой добър чужденец ще пристигна ".
Така се стига до посланието на Горанов и акцента върху нуждата да се основават български футболисти, които да получават по-ниски заплати. При сходен вид актуалният модел на " Лудогорец " не би сработил. А за осъществяването му ще е належащо доста време, с цел да може работата по построяването на български футболисти да даде резултат.
С тези думи на министъра на финансите Владислав Горанов, представен от " 24 часа ", се сложи тематиката за въвеждането на таван на заплатите в българския футбол.
Въпросът към този момент беше издигнат на интернационално равнище от президента на УЕФА Александър Чеферин с концепцията да се овладее увеличаващата се бездна сред богатите и по-малките клубове.
Прилагането на сходна мярка сигурно е извънредно мъчно и изисква изчерпателен разбор. Особено в българската реалност, в която цялостният хегемон " Лудогорец " има финансова мощност, несъизмерима с никой от останалите клубове.
Баба знае 2 и 200
Основният въпрос би бил преди всичко да се дефинира ясно какво тъкмо значи таван на заплатите. След това е редно да се каже кой може да вкара сходно решение, както и по какъв начин ще се дефинира кой да е таванът.
През януари 2018 година годишният отчет на УЕФА за финансовата 2016 година сподели голям растеж на заплатите в елита на българския футбол - от 35%, до 29 млн. евро (около 56.7 млн. лева). Разделено на 14 клуба това прави приблизително по към 4 млн. лв. на година.
Основният дял от парите за заплати е в полето на " Лудогорец ". Наложил висок стандарт с участията си в груповата фаза на Шампионската лига и Лига Европа, през 2016 година клубът разгласи разноски за заплати личния състав малко над 24.4 млн. лв. (в това число главната тежест са парите за футболистите).
Според непотвърдена информация на " Дневник " след преподписването на контракта си румънският нападател Клаудиу Кешеру получава към 63 хиляди евро на месец.
© LAP.bg
В опита да гонят " Лудогорец " от ЦСКА и " Левски " притеглят чужденци с високи заплати, което не носи мечтаните резултати, само че тежи на бюджета
И в случай че " Лудогорец " оправдава сходни заплати с високите си цели и с приходите от евротурнирите, то образци за заплати над 10 000 евро в последните години е имало и при тимовете, стремящи се да смъкват първенците от върха - ЦСКА и " Левски ". По-надолу в класирането картината е по-различна, като бюджетите са в пъти по-малки.
Къде е таванът
" За да има изобщо таван, решението би трябвало да бъде взето от орган на притежателите на футболните клубове, какъвто сега в България няма. Във всеки различен случай, в случай че правилото бъде спуснато императивно, може да има тълкования и заобикаляне ", сподели пред " Дневник " Юлиян Михов, който е шеф бизнес развиване за Централна и Източна Европа в " ПрайуотърхаусКупърс ".
В сегашната обстановка в българския футбол при отсъствието на действително настояща лига, администрираща шампионата, сходно решение следва да се вземе от изпълнителния комитет на БФС. В момента в изпълкома някои от членовете са представители на футболни клубове, като такива са притежателят на " Лудогорец " Кирил Домусчиев и президентът на " Славия " Венцислав Стефанов.
Според Михов, който като специалист познава средата в българските професионални клубове, главен проблем е неналичието на задоволително доходи, което води до нуждата притежателите сами да обезпечават разходната част в бюджетите на клубовете.
Валентин Михов, който е във футбола от доста години, а в този момент е и член на изпълнителния комитет на БФС, показва, че сходна концепция би трябвало да се прегледа доста деликатно. Според него право на притежателите е да вземат решение какви средства да отделят за заплати.
Това единствено по себе си също крие опасности. В търсене на спортни триумфи " Левски ", да вземем за пример, усложни доста финансовото си положение с привличане на скъпоплатени играчи под управлението на Спас Русев. При неналичието на сигурни доходи това води до увеличение на отговорностите и до нужда да се продават футболисти, с цел да се отговори на условията на финансовия феърплей.
В годините постоянно е имало изказвания, че един или различен клуб самичък си постанова таван на възнагражденията, който в даден миг се прекрачва. Важна роля играе и определянето на политиката за спомагателните заплащания, както и бонусите. Има случаи с играчи, които получават огромна сума авансово, а по-късно заплатите им са по-ниски.
Ако въобще се стигне до разискване на тематиката, то е доста значимо къде би бил таванът. От една страна, мощното стесняване, което би засегнало " Лудогорец ", може да направи шампионата по-вълнуващо.
© LAP.bg
От " Ботев " (Враца) настояват, че избират да дават по-ниски заплати, само че да влагат в базата си
" Подобен ход би бил от изгода за тимове като нашия. Вероятно ще има равнене на силите ненапълно, само че пък ще попречи на българските тимове в евротурнирите ", счита изпълнителният шеф на " Ботев " (Враца) Денислав Георгиев. Пред " Дневник " той уточни, че клубът му е приел като модел да дава по-малки заплати, само че в това време да влага в базата си.
Сходна е и логиката на Валентин Михов: " С малко пари кой добър чужденец ще пристигна ".
Така се стига до посланието на Горанов и акцента върху нуждата да се основават български футболисти, които да получават по-ниски заплати. При сходен вид актуалният модел на " Лудогорец " не би сработил. А за осъществяването му ще е належащо доста време, с цел да може работата по построяването на български футболисти да даде резултат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ