Как се пренаписва бюджет в криза с "отворен край"
Правителството предстоящо предлага актуализация на държавния бюджет за 2020 година с недостиг и опция за нов дълг. При съвсем неочакван стопански потрес, породен както от вътрешни забрани и ограничавания, по този начин и, даже в доста по-голяма степен, от практическото блокиране на европейската стопанска система, това не е изненада.
Накратко, приходите ще са по-малко от плануваното, разноските ще са повече от плануваното, ще има нарастване на държавния дълг за финансиране на бюджетния недостиг.
Хубавото е, че
стартовата позиция на България е добра
– рекордно ниска безработица, равнище на държавния дълг от към 20% от Брутният вътрешен продукт (само Люксембург и Естония имат по-нисък), баланс в планувания бюджет и фискален запас от към 10 милиарда лв.. Страните, които в интервал на бърз стопански напредък поддържат уравновесен бюджет или даже остатъци, имат буфер, или така наречен „ фискално пространство “ да финансират ограничения и да поемат отрицателни въздействия при внезапно утежняване на стопанската интензивност. Лошата вест е, че никой не може да каже какъв брой дълбока и какъв брой продължителна ще е рецесията в света, Европа и у нас.
Какво тъкмо се трансформира в бюджета:
Приходите ще са с 2,44 милиарда малко от плануваните , което отразява предстоящ спад в ползване, претовареност и облаги. Намалението е с към 1,1 милиарда лв. при налога върху добавената стойност, 430 млн. лв. по-малко доходи от осигуровки, по към 300 млн. по-малко доходи от налози върху облагите и приходите на физическите лица и към 200 млн. по-малко акцизи. Разходите се усилват с 1 милиарда лв. , като това ще е по бюджета на осигурителния институт за мярката 60/40. Останалите спомагателни разноски, които бяха неведнъж оповестявани и коментирани през последните дни, се правят за сметка на понижение на други разходни пера – т.е. свиват се едни разходи за сметка на други. Таванът за нов дълг се усилва от 2,2 до 10 милиарда лв.. Правителството към този момент чака 3,5 милиарда недостиг, а още 700 млн. лв. се насочват в нарастване на капитала на Българска банка за развиване. Изглежда новият таван на дълга е сметнат при спомагателен буфер от 3,6 милиарда лв., който може и да не бъде употребен.
Цялото взиране в точните цифри обаче е подвеждащо и според мен напълно скоро ще се окаже отдалечено от действителността.
Никой не се наема да каже
по кое време пандемията ще бъде овладяна в световен мащаб,
и по-конкретно – докога ще са де факто блокирани стопанските системи на главните наши търговски сътрудници. Същото, несъмнено, важи и за вътрешната конюнктура в България. Никой не може да планува и по кое време ще бъдат отворени границите, по кое време ще има отново полети, ще има ли въобще летни почивки и тъй наречените Затова опитите за прогнози на равнището на Брутният вътрешен продукт, на заетостта, на потреблението, на износа, на вложенията, въобще на всичко, което сме привикнали да назоваваме „ макрорамка на бюджета “, са извънредно несигурни.
На пръв взор, сюжетът, послужил като основа за актуализацията, е много стряскащ – спад на Брутният вътрешен продукт за цялата година с 3% , стесняване на износа на туризъм и интернационален превоз с 26% и износа на артикули с 13%, спад на заетостта с 4-5% за 6 месечен интервал и нарастване на безработните с към 1/3. Кризата обаче е с „ отворен край “ и постоянно повтаряните от анализатори и политици, и значително основани на опита на Китай, упования за тримесечни ограничения и следващ рестарт на стопанската интензивност може да се окажат оптимистични. В последните дни прогнози са за стопански спад в еврозоната от над 10%, в това число в Германия, която е съществена експортна дестинация за българската индустрия.
И по този начин,
какво може да се обърка сметките на финансовия министър?
От една страна, спадът на приходите може да е доста по-сериозен. Засега планът е освободените от работа в идните две тримесечия да доближат 120-130 хиляди и още в края на годината заетостта да стартира още веднъж да пораства. Това допуска справяне с епидемията в идните 2-3 месеца, начало на възобновяване в другите европейски стопански системи и в огромна степен триумф на мярката „ 60/40 “. Ако обаче повече хора бъдат съкратени в идния месец, и по-важно – в случай че уволненията продължат и не се случи раздвижване през есента, то ще имаме повече разноски за компенсации за безработни, и по едно и също време с това по-ниски приходи от обществени и здравни осигуровки и налог върху прихода.
Не е ясно и дали държавното управление
ще удължи субсидирането на заетостта
при опазване на обстановката без смяна след 3 месеца. Но дори да не я продължи, по-висок брой безработни ще наложат повече разноски за компенсации. Заедно с това, продължителната рецесия в комбиниране с по-голяма загуба на работни места основава спомагателна неустановеност в семействата, които неизбежно ще станат по-предпазливи в покупките си, даже тези, които не са изгубили работа – а това води до по-сериозен спад на приходите от Данък добавена стойност поради намаляло ползване.
Значителното стесняване на пътуванията
– както за персонални цели, по този начин и за транспорт на товари поради спад в активността – може да докара до по-голям спад на приходите от акцизи върху горивата. Отделно, на световните пазари цените на основни първични материали спадат, като петролът доближава нови исторически ниски стойност, и доколкото за бизнеса и семействата поевтиняването е добра вест, то носи по-ниски доходи от Данък добавена стойност. Не е ясно и по какъв начин ще се поддържа събираемостта на приходите – на доктрина данъкоплатците не би следвало да се пробват да се финансират посредством закъснение на вноски поради високите наказателни лихви, а и точно с цел да се избегне това, се създават ограничения за достъп до ликвидност през комерсиалните банки. Ако рецесията наподобява къса и се вижда „ светлина в края на тунела “, сходна логичност ще работи, другояче – няма по какъв начин да знаем.
Затова е значимо и
огромните страни в Европейски Съюз да се оправят,
с цел да стартират да отварят заводите, а рестриктивните мерки за напредване малко по малко да се облекчат. Това ще е и първа индикация за релативно по-оптимистичния сюжет – в който рецесията се овладява бързо и следва активизация на обществения живот, потреблението и производството. Ако азиатските стопански системи (Китай, само че не само) се възвръщат бързо, това също дава някакъв обозрим небосвод.
Голяма част от бизнесмените и семействата базират решенията си за вложения и разноски върху упованията си за бъдещето. При чувство за кратковременен срив, само че с вероятност за бързо връщане на пазари и продажби, това няма да отсрочи нови планове, евентуално и потреблението може да бъде поддържано даже за сметка на спестявания – нали по тази причина всички пестят бели пари за черни дни. Всичко това може да докара до
сериозен, само че кратковременен спад,
който да е обвързван с лимитирани съкращения на работни места единствено в директно засегнатите браншове. Ако възобновяване започва бързо, може да има и известно компенсиращо ползване след няколко месеца, което пък ще докара до повече данъчни доходи.
Изглежда тази обща неопределеност е стимулирала финансовия министър да изиска нарастване на тавана на дълга, доста надхвърлящо оферти (към момента) недостиг. Ползата от ниския дълг е, че страната няма обилни погашения по остарели заеми – само че въпреки всичко има падежи от малко над 300 млн. през юли и още 800 млн. при започване на 2021 година, за които би трябвало да се възнамерява запас. Но в последна сметка никой не задължава държавното управление да поеме максимума на позволения дълг – в случай че дефицитът е в тези рамки, това няма да се наложи. Същевременно правителството може да редуцира разноски със съмнителна изгода, част от тях финансирани с европейски средства. В положителните години беше елементарно такива планове да минават, изключително в случай че носеха известност – всичко от игрища, грандиозни поправки на площади или паркове, празни велоалеи и други сходни. Сега към този момент - не.
Накратко, приходите ще са по-малко от плануваното, разноските ще са повече от плануваното, ще има нарастване на държавния дълг за финансиране на бюджетния недостиг.
Хубавото е, че
стартовата позиция на България е добра
– рекордно ниска безработица, равнище на държавния дълг от към 20% от Брутният вътрешен продукт (само Люксембург и Естония имат по-нисък), баланс в планувания бюджет и фискален запас от към 10 милиарда лв.. Страните, които в интервал на бърз стопански напредък поддържат уравновесен бюджет или даже остатъци, имат буфер, или така наречен „ фискално пространство “ да финансират ограничения и да поемат отрицателни въздействия при внезапно утежняване на стопанската интензивност. Лошата вест е, че никой не може да каже какъв брой дълбока и какъв брой продължителна ще е рецесията в света, Европа и у нас.
Какво тъкмо се трансформира в бюджета:
Приходите ще са с 2,44 милиарда малко от плануваните , което отразява предстоящ спад в ползване, претовареност и облаги. Намалението е с към 1,1 милиарда лв. при налога върху добавената стойност, 430 млн. лв. по-малко доходи от осигуровки, по към 300 млн. по-малко доходи от налози върху облагите и приходите на физическите лица и към 200 млн. по-малко акцизи. Разходите се усилват с 1 милиарда лв. , като това ще е по бюджета на осигурителния институт за мярката 60/40. Останалите спомагателни разноски, които бяха неведнъж оповестявани и коментирани през последните дни, се правят за сметка на понижение на други разходни пера – т.е. свиват се едни разходи за сметка на други. Таванът за нов дълг се усилва от 2,2 до 10 милиарда лв.. Правителството към този момент чака 3,5 милиарда недостиг, а още 700 млн. лв. се насочват в нарастване на капитала на Българска банка за развиване. Изглежда новият таван на дълга е сметнат при спомагателен буфер от 3,6 милиарда лв., който може и да не бъде употребен.
Цялото взиране в точните цифри обаче е подвеждащо и според мен напълно скоро ще се окаже отдалечено от действителността.
Никой не се наема да каже
по кое време пандемията ще бъде овладяна в световен мащаб,
и по-конкретно – докога ще са де факто блокирани стопанските системи на главните наши търговски сътрудници. Същото, несъмнено, важи и за вътрешната конюнктура в България. Никой не може да планува и по кое време ще бъдат отворени границите, по кое време ще има отново полети, ще има ли въобще летни почивки и тъй наречените Затова опитите за прогнози на равнището на Брутният вътрешен продукт, на заетостта, на потреблението, на износа, на вложенията, въобще на всичко, което сме привикнали да назоваваме „ макрорамка на бюджета “, са извънредно несигурни.
На пръв взор, сюжетът, послужил като основа за актуализацията, е много стряскащ – спад на Брутният вътрешен продукт за цялата година с 3% , стесняване на износа на туризъм и интернационален превоз с 26% и износа на артикули с 13%, спад на заетостта с 4-5% за 6 месечен интервал и нарастване на безработните с към 1/3. Кризата обаче е с „ отворен край “ и постоянно повтаряните от анализатори и политици, и значително основани на опита на Китай, упования за тримесечни ограничения и следващ рестарт на стопанската интензивност може да се окажат оптимистични. В последните дни прогнози са за стопански спад в еврозоната от над 10%, в това число в Германия, която е съществена експортна дестинация за българската индустрия.
И по този начин,
какво може да се обърка сметките на финансовия министър?
От една страна, спадът на приходите може да е доста по-сериозен. Засега планът е освободените от работа в идните две тримесечия да доближат 120-130 хиляди и още в края на годината заетостта да стартира още веднъж да пораства. Това допуска справяне с епидемията в идните 2-3 месеца, начало на възобновяване в другите европейски стопански системи и в огромна степен триумф на мярката „ 60/40 “. Ако обаче повече хора бъдат съкратени в идния месец, и по-важно – в случай че уволненията продължат и не се случи раздвижване през есента, то ще имаме повече разноски за компенсации за безработни, и по едно и също време с това по-ниски приходи от обществени и здравни осигуровки и налог върху прихода.
Не е ясно и дали държавното управление
ще удължи субсидирането на заетостта
при опазване на обстановката без смяна след 3 месеца. Но дори да не я продължи, по-висок брой безработни ще наложат повече разноски за компенсации. Заедно с това, продължителната рецесия в комбиниране с по-голяма загуба на работни места основава спомагателна неустановеност в семействата, които неизбежно ще станат по-предпазливи в покупките си, даже тези, които не са изгубили работа – а това води до по-сериозен спад на приходите от Данък добавена стойност поради намаляло ползване.
Значителното стесняване на пътуванията
– както за персонални цели, по този начин и за транспорт на товари поради спад в активността – може да докара до по-голям спад на приходите от акцизи върху горивата. Отделно, на световните пазари цените на основни първични материали спадат, като петролът доближава нови исторически ниски стойност, и доколкото за бизнеса и семействата поевтиняването е добра вест, то носи по-ниски доходи от Данък добавена стойност. Не е ясно и по какъв начин ще се поддържа събираемостта на приходите – на доктрина данъкоплатците не би следвало да се пробват да се финансират посредством закъснение на вноски поради високите наказателни лихви, а и точно с цел да се избегне това, се създават ограничения за достъп до ликвидност през комерсиалните банки. Ако рецесията наподобява къса и се вижда „ светлина в края на тунела “, сходна логичност ще работи, другояче – няма по какъв начин да знаем.
Затова е значимо и
огромните страни в Европейски Съюз да се оправят,
с цел да стартират да отварят заводите, а рестриктивните мерки за напредване малко по малко да се облекчат. Това ще е и първа индикация за релативно по-оптимистичния сюжет – в който рецесията се овладява бързо и следва активизация на обществения живот, потреблението и производството. Ако азиатските стопански системи (Китай, само че не само) се възвръщат бързо, това също дава някакъв обозрим небосвод.
Голяма част от бизнесмените и семействата базират решенията си за вложения и разноски върху упованията си за бъдещето. При чувство за кратковременен срив, само че с вероятност за бързо връщане на пазари и продажби, това няма да отсрочи нови планове, евентуално и потреблението може да бъде поддържано даже за сметка на спестявания – нали по тази причина всички пестят бели пари за черни дни. Всичко това може да докара до
сериозен, само че кратковременен спад,
който да е обвързван с лимитирани съкращения на работни места единствено в директно засегнатите браншове. Ако възобновяване започва бързо, може да има и известно компенсиращо ползване след няколко месеца, което пък ще докара до повече данъчни доходи.
Изглежда тази обща неопределеност е стимулирала финансовия министър да изиска нарастване на тавана на дълга, доста надхвърлящо оферти (към момента) недостиг. Ползата от ниския дълг е, че страната няма обилни погашения по остарели заеми – само че въпреки всичко има падежи от малко над 300 млн. през юли и още 800 млн. при започване на 2021 година, за които би трябвало да се възнамерява запас. Но в последна сметка никой не задължава държавното управление да поеме максимума на позволения дълг – в случай че дефицитът е в тези рамки, това няма да се наложи. Същевременно правителството може да редуцира разноски със съмнителна изгода, част от тях финансирани с европейски средства. В положителните години беше елементарно такива планове да минават, изключително в случай че носеха известност – всичко от игрища, грандиозни поправки на площади или паркове, празни велоалеи и други сходни. Сега към този момент - не.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ