Учени откриха как са се образували пръстените на Сатурн
Пръстените на Сатурн може да са се образували вследствие на гибелта на огромна луна, отклонила се прекомерно покрай планетата, съобщи Ройтерс, като цитира учени, стигнали до заключението въз основата на данни, получени от сондата " Касини " на НАСА и от компютърни симулации.
Унищожаването на луната, която те назовават хипотетично Крисалис, би могло да изясни както образуването на превъзходните пръстени на газовия колос, по този начин и необичайния му надолнище на оста от към 27 градуса.
Специалистите мислят, че тя може да е станала жертва на гравитационното привличане евентуално преди 160 милиона години – скоро спрямо датата на образуване на Сатурн преди повече от 4,5 милиарда години.
Около 99 % от останките на Крисалис наподобява са се потопили в атмосферата на планетата, а един % е останал в орбита към Сатурн и в последна сметка са образували огромната система от пръстени, споделят откривателите.
Те избират името Крисалис за луната, защото е обвързвано с стадия на развиване на какавида в пеперуда, преди да се трансформира във превъзходната си стара форма.
" Както пеперуда излиза от стадия крисалис, пръстените на Сатурн се появяват от първичния сателит Крисалис ", изяснява Джак Уиздъм, професор по планетарни науки в Масачузетския софтуерен институт и водещ създател на проучването, оповестено в списание " Сайънс ".
Учените пресмятат, че Крисалис е била почти с размерите на Япет, третия по величина натурален сателит на Сатурн, чийто диаметър е малко над 1470 км.
" Предполагаме, че е била формирана най-вече от воден лед ", сподели планетарният академик и съавтор на проучването Бъркхард Милицър от Калифорнийския университет Бъркли.
Пръстените на Сатурн, формирани най-вече от частици воден лед, вариращи от по-малки от песъчинка до размери на планина, се простират на разстояние до 282 000 км от планетата, само че дебелината им е едвам към 10 метра. Другите огромни газови планети в Слънчевата система, в това число Юпитер, също имат пръстени, само че те са доста дребни спрямо тези на Сатурн.
Планетата е втората по величина в Слънчевата система след Юпитер и е формирана най-вече от водород и хелий.
Сондата " Касини " обиколи Сатурн 294 пъти от 2004 година до 2017 година, като събра значими данни, в това число и за гравитацията, които са били основни за новото проучване.
Проучване, оповестено през 2019 година, даде доказателства, че пръстените са се образували относително скоро, а новото проучване уголемява тези открития, отбелязва Ройтерс.
Унищожаването на луната, която те назовават хипотетично Крисалис, би могло да изясни както образуването на превъзходните пръстени на газовия колос, по този начин и необичайния му надолнище на оста от към 27 градуса.
Специалистите мислят, че тя може да е станала жертва на гравитационното привличане евентуално преди 160 милиона години – скоро спрямо датата на образуване на Сатурн преди повече от 4,5 милиарда години.
Около 99 % от останките на Крисалис наподобява са се потопили в атмосферата на планетата, а един % е останал в орбита към Сатурн и в последна сметка са образували огромната система от пръстени, споделят откривателите.
Те избират името Крисалис за луната, защото е обвързвано с стадия на развиване на какавида в пеперуда, преди да се трансформира във превъзходната си стара форма.
" Както пеперуда излиза от стадия крисалис, пръстените на Сатурн се появяват от първичния сателит Крисалис ", изяснява Джак Уиздъм, професор по планетарни науки в Масачузетския софтуерен институт и водещ създател на проучването, оповестено в списание " Сайънс ".
Учените пресмятат, че Крисалис е била почти с размерите на Япет, третия по величина натурален сателит на Сатурн, чийто диаметър е малко над 1470 км.
" Предполагаме, че е била формирана най-вече от воден лед ", сподели планетарният академик и съавтор на проучването Бъркхард Милицър от Калифорнийския университет Бъркли.
Пръстените на Сатурн, формирани най-вече от частици воден лед, вариращи от по-малки от песъчинка до размери на планина, се простират на разстояние до 282 000 км от планетата, само че дебелината им е едвам към 10 метра. Другите огромни газови планети в Слънчевата система, в това число Юпитер, също имат пръстени, само че те са доста дребни спрямо тези на Сатурн.
Планетата е втората по величина в Слънчевата система след Юпитер и е формирана най-вече от водород и хелий.
Сондата " Касини " обиколи Сатурн 294 пъти от 2004 година до 2017 година, като събра значими данни, в това число и за гравитацията, които са били основни за новото проучване.
Проучване, оповестено през 2019 година, даде доказателства, че пръстените са се образували относително скоро, а новото проучване уголемява тези открития, отбелязва Ройтерс.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ