От утре съм на диета!
Позната ли ви е обстановката?
Отивате на посетители при баба си или другарка ви кани на рожден ден. Черпят ви с всевъзможни изкусителни неща, а вие се разкъсвате пред алтернативата, дали да хапнете, или не. В края на краищата всички знаем какво става. Казваме си: “Добре, единствено едно бонбонче, една бисквитка или две хапки торта. ” Но знаем, че в никакъв случай не се получава тъкмо по този начин. Веднага щом сме хапнали първото късче, ни се прищява и второ. Най-накрая постоянно стигаме до мисълта: “Е какво толкоз, през днешния ден ще си похапна, а от на следващия ден съм на диета. ” Но дали в миналото изобщо това “утре ” идва? Вие кажете.
Ако при вас “утре ” към момента не е пристигнало и в никакъв случай не довеждате диетата си до край, или пък изобщо не я и стартирате, в този момент ще ви кажа за какво е по този начин. Спокойно, това е толкоз постоянно срещан проблем, че от време на време го одобряваме за нещо нормално… И то в действителност е такова. Но какво по-хубаво от това, да разберем за какво се случва по този начин и да спрем да живеем за “утре ”?
За да си разбираем всичко, първо би трябвало да поговорим за навиците и по какъв начин те са свързани с храненето.
Ще стартираме с това, какво в действителност съставлява навикът. Мислим, че знаем нали? Действие, което повтаряме всеки ден? Но за какво това деяние съществува и за какво го повтаряме? И още по-важният въпрос: „ Защо е толкоз мъчно да се отучим от навиците си и да създадем нови? ”
Когато човек попадне в дадена обстановка, да вземем за пример допре ръката си до гореща печка, от невроните по ръката към мозъка му стартират да текат сигнали. Умът възприема това като заплаха и реагира, като отдръпва ръката. Ще кажете: „ Просто инстинкт… ”. Навикът също е нещо сходно, навикът е инстинкт, който ние сами сме основали. Например, когато влезете заран в банята, към мозъка ви още веднъж текат разнообразни сигнали и той реагира по някакъв метод – вие хващате четката и стартирате да си миете зъбите. Ако обърнете задоволително внимание, ще забележите, че всяка заран, когато вършиме утринния си тоалет, последователността е една и съща. Например първо измивате очите си, по-късно зъбите със същите придвижвания, с които сте го правили и през вчерашния ден, и оня ден, и предходната година. А даже не се замисляте какво вършиме. Всичко става механично. Ами когато пишете паролата си във Фейсбук? Толкова постоянно го вършиме, че ръката ви като че ли знае тъкмо къде е копчето, което би трябвало да натисне, и изобщо няма потребност да гледате и да мислите какво пишете. По същия метод помните и телефонния си номер. Същият механизъм дефинира и метода, по който се храните, и в последна сметка даже метода, по който живеете.
Много е забавно по какъв начин през огромна част от времето си мислим, че реагираме съгласно своята лична воля, само че в действителност в нас има толкоз доста закодирани реакции, че вършим всичко друго, само че не и влагането на лична воля и размисъл в дейностите си. Така е и с храненето. Да не би да ви е прелестно всяка седмица да стартирате диетата си изначало и всякога, когато се изправите пред най-малкото прелъщение, да се проваляте? Вие желаете да продължите с режима си и в последна сметка да имате ужасно тяло. Това се случва не за друго, а просто поради навиците ви.
Какъв е механизмът, по който се образува навикът?
Както казахме, мозъкът ни непрестанно получава тласъци от външната среда. Например, когато към лицето ни лети муха. Очите я виждат, изпращат невронни сигнали и мозъкът ни споделя да си затворим очите, с цел да не влезе инцидентно в тях заблудената муха. Споменахме и миенето на зъбите. Но не споменахме за какво всеки ден то се случва в безусловно една и съща поредност и изцяло механично. Това са повтарящи се модели и обстановки в нашия живот. Образно казано, на нашия мозък му е по-лесно да запамети по какъв начин тъкмо да реагира в дадена обстановка, вместо всякога отначало да обмисля какво и по какъв начин да направи. Не забравяйте, че най-основният закон в природата е всичко да бъде постигано с минимални старания, оптимално дейно. Тоест, когато мозъкът ни запаметява тези модели на държание, той пести време и сила, тъй като няма потребност всякога да мисли по какъв начин тъкмо да реагира. Представете си, в случай че всяка заран трябваше да се чудите дали да си измиете първо десния зъб, след това езика, или пък първо небцето, а след това очите. Това би било прекомерно огромен разход на сила за мозъка ни.
Какво се случва на чисто биологично равнище? Както казахме, тласъците от околната среда възбуждат нашите неврони. И колкото по-често едни и същи сигнали минават по едни и същи невронни пътища, толкоз по-силни стават те и образуват цяла невронна мрежа. (Повече за това можете да четете в книгите на доктор Джо Диспезна и доктор Брус Липтън.) Няма да встъпвам в детайлности, единствено ще обобщя най-важното. А то е, че неврони, които се употребяват дружно, се съединяват. Тоест в мозъка ни се образува нещо като пътечка. И колкото по-често повтаряме обещано деяние, пътечката за него става все по-утъпкана и огромна. Така се образува навикът. Това е повода, когато изядем парче шоколад, да ни се яде още и още. Свикнали сме, че би трябвало да консумираме до край всичко, което ни носи наслаждение. Имаме навика, да не се задоволяваме с едно късче, а да желаеме повече.
Синдромът “от на следващия ден съм на диета ” също е табиет.
Ако не беше табиет, до в този момент всички щяха да са почнали диетата си, да са я завършили и целият свят да е цялостен с хора, които имат секси тела. Но не е по този начин. Аз го знам и вие го знаете. Хубавото е, че постоянно можете да измененията навиците си, стига да осъзнавате, че ги имате. Как да разрушите навика “от на следващия ден съм на диета ” и това „ на следващия ден ” в действителност в миналото да пристигна? Решението е колкото просто, толкоз и мъчно за осъществяване. Превърнете “утре-то ” в през днешния ден.
Няма да стане внезапно. Споменах за невронните мрежи, нали? Е, те не се разплитат елементарно. Най-вероятно през днешния ден ще си кажете – хубаво на диета съм. Ще отидете в събота на сватбата на братовчедка си и ще решите, че това веднъж се случва! Днес ще се наям, от на следващия ден съм на диета… И тук още веднъж се провалихме. Попаднахме в клопката на “утре ”. Искам да разберете, че съм надалеч от мисълта да живеете живота си в ограничения и под непоколебим режим, страхувайки се да близнете малко шоколад. Точно противоположното. Спрете да се страхувате от храната.
Днес ви се хапва нещо сладко? Супер! Хапнете си. Но в случай че изядете две ленти шоколад, откажете се от идната. Не живейте с концепцията, че на следващия ден ще бъде по-различно. Щом през днешния ден не сте съумели да се справите и на следващия ден няма да го извършите. Направете крачка още през днешния ден. Или желаете след една година да чакате “утре ” да пристигна и да започнете диетата си, и да станете красиви? Утре в никакъв случай не идва. Само „ през днешния ден ” остава постоянно тук. Само през днешния ден, можеш да постигнеш нещо. Няма значение какъв брой дребна крачка си направил. Помниш ли невронните мрежи и навиците? Всяка дребна крачка в другата посока унищожава лека-полека остарелия табиет. И един ден ще се разсъните и ще осъзнаете, че през днешния ден нямате предпочитание да изядете цяла камара шоколади. Напротив, може би ще поискате да извършите нещо потребно за тялото си и да не го затрупвате с непотребна храна. След известно време ще забележите по какъв начин самото ви тяло се трансформира. Защото методът, по който тялото наподобява, е просто табиет. И както всеки различен подобен и този може да бъде изменен.
Всеки ден правете най-малко едно нещо, което провокира волята ви по някакъв метод. Вместо да извършите една обиколка в парка, направете една и половина. Вместо да изядете половин шоколад, изяжте една лента. Това тонизира мозъка ви, дава му мощ. С времето ще забележите и какво наслаждение ще изпитвате от това, че вие сте по-силни от навиците си. А още по-нататък ще добиете чувството, че за вас няма нищо невероятно. Всичко, което би трябвало да извършите, е една дребна крачка. Днес. Не на следващия ден. Утре в никакъв случай не идва.
Не отлагайте живота си за на следващия ден. Не отлагайте щастието си, любовта и хубостта си за на следващия ден. Не чакайте ден след ден да станете по-красиви, с цел да поканите това момче на среща. Попаднете ли в клопката на “утре ще го направя ”, можете да прекарате там целия си живот и в последна сметка “утре ” в никакъв случай няма да пристигна.
Love,
Teddy 
Инфо: zdravei.org
