Откриха първата планета, орбитираща около 3 звезди едновременно?
Повечето планети отвън Слънчевата система орбитират към една звезда – съвсем като нас. Някои се образуват в странни условия и се въртят към две звезди, а в този момент астрономи, наподобява, се натъкнаха на първата известна на човечеството планета, орбитираща към три едновременно.
Системата, за която става дума, се споделя GW Orionis. Тя се намира на 1300 светлинни години от нас в съзвездието Орион. В нея откриваме две звезди, които обикалят една към друга на всеки 241 дни и трета, която се завърта към останалите две за 11,5 години.
Системата е добре известна на астрономите поради своя огромен протопланетарен диск – материала с формата на поничка, от който се образуват планетите – който е основан от три неравни пръстена. Това е много извънредно. Ето за какво астрономите вземат решение да проучат на какво тъкмо се дължи въпросното разположение на пръстените. В нов теоретичен труд, оповестен в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society , учените употребяват симулации, с цел да изчислят по какъв начин дискът е придобил тази форма, и доближават до неочакван резултат – въртящият се миг на трите звезди не може да е единствената причина. Оказва се, че би трябвало да има една или няколко солидни и към момента незасечени планети.
Съществува голяма празнота от към 15 милиарда км сред най-вътрешния пръстен и останалите два. Някои експерти настояват, че тя се е образувала от въртящия се миг на трите звезди, които раздират своя диск. Екипът обаче счита, че догатката за незнайна планета или планети пасва по-добре.
„ Показахме, че въртящият се миг не е задоволително мощен, че да разбие диска – споделя доктор Джереми Смолуд от Университета на Невада пред IFLScience. – Впоследствие проучихме сюжета, при който планета може да издълбае празнината в диска. След като сравнихме нашите симулации с наблюденията, те си напаснаха сносно. “
Екипът изследва другите сюжети за планети, които са се образували и/или са еволюирали с надолнище по отношение на звездите в системата. Масивна планета, преминаваща през диска, би натрупала маса бързо и надлежно – ще стане по-голяма (поне в случай че дискът е прекомерно тънък). Но в случай че дискът е по-дебел, празнината, видяна от астрономите, би следвало да се затвори с течение на времето. Освен в случай че планетата не е напълно дребна. Ето за какво планета (или планети) пасва идеално на другите сюжети.
Ако в системата има една или няколко планети, то, уви, откриването им няма да е елементарно. По-голямата част от екзопланетите досега са засечени благодарение на директния способ. По време на наблюдението се записва интензитета на светлината на звездата. Ако сред нас и звездата минава планетата, яркостта на звездата понижава и този миг се записва на графика на яркостта. Ако спадовете на яркостта се случват постоянно и постоянно са идентични, може да се допусна, че този резултат се провокира от планета. Транзитният способ обаче не би проработил при галактическо тяло с надолнище. Единственият късмет е да заснемем системата с висока резолюция, а на този стадий това е оттатък качествата на сегашните ни обсерватории, защото системата се намира на повече от 1000 светлинни години от нас.
Източник: IFLScience
