Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията
Повечето хора считат стоматологията за относително нов дял от медицината, само че в полза на истината тя е доста по-древна, в сравнение с най-вероятно допускате. Съществуват доказателства, че още по време на Индската цивилизация, т.е. преди повече от 5000 години, се практикувало зъболечение. Използвани били разнообразни техники за продупчване и разчистване на зъби, а в някои свещени книги даже има упътвания за изработването на специфични четки и пасти, формирани от стрити на прахуляк растения. В античен шумерски текст пък се загатва, че повода за кариесите е „ зъбен червей “.
Това изказване се радвало на огромна известност в Индия, Египет, Япония и Китай. Открити са и древноегипетски папируси, съдържащи описания на разнообразни болести на зъбите, а древногръцките учени Хипократ и Аристотел са създатели на текстове, отдадени на методите за лекуване на сходни здравословни проблеми. В идващите редове може да научите някои изненадващи обстоятелства, свързани с историята на стоматологията.
What we know about dental health (and what we don’t)
— The New York Times (@nytimes)
Най-древните пасти за зъби
Според археолозите, едни от първите четки за зъби били основани в Древен Египет и Вавилон. Те били направени от къси и тънки части дърво. Любопитна детайлност е, че пастата за зъби била изобретена още по-рано, а някои от най-ранните сведения за сходни „ артикули “ са от Индия и Китай. Хората, които ги употребявали, добавяли в тях всичко, което считали за уместно – като стрити на прахуляк яйчени черупки, пепел от волски копита, както и пемза. Древните гърци и римляни на собствен ред прибавяли скотски кости, както и черупки от стриди. През XIX в. се наложила практиката в пастите за зъби да бъде добавян сапун. Тя траяла до края на Втората международна война, когато той бил сменен от други съставки – като натриев лаурил сулфат.
Зъбите на нашите предшественици
Всеизвестен факт е, че в случай че не миете постоянно зъбите си, те ще се скапват доста бързо. В продължение на хиляди години обаче нашите прародители не полагали съвсем никакви грижи за устната си хигиена. Въпреки това, те можели да се похвалят със удивително здрави зъби. Каква е повода за това? Според учените, отговорът на този въпрос е пределно явен – тяхната диета.
Те се хранели с необработени храни, в които освен нямало никакви консерванти и химикали, само че и съдържали доста витамини и потребни субстанции (никак не е изненадващо, че това не може да се каже за храните, които в наши дни купуваме от супермаркетите). Освен това, прибавят специалистите, менюто на прадедите ни изобилствало от фибри, благодарение на които почиствали парченцата храна, останали сред зъбите им.
Two dentists who are married to each other know just how tricky it can be to stay on top of dental health, especially when you have kids. Here's what they do to keep their family's oral hygiene in check.
— The New York Times (@nytimes)
С помощта на акупунктурата
Съществуват сведения, че още през 2700 година прочие Хр. в Древен Китай акупунктурата била употребена като средство за облекчение на болки, породени от кариес или след вадене на зъб, както и за лекуване на болести като гингивит и стоматит. Смятало се, че в човешкото тяло има 116 точки, директно свързани със положението на зъбите. Друга постоянно прилагана процедура била изгарянето на стръкчета пелин върху тялото на пациента, като по този метод се подтикнала неговата „ витална сила “. През II в. сл. Хр. китайците почнали да употребяват и арсен като средство за лекуване и облекчение на болката.
„ Лековити “ мишки
Още от дълбока античност, хората се опитвали да открият кое е най-ефикасното средство за справяне със зъбобол. В своите медикаменти, античните египтяни добавяли една съставна част, която от днешна позиция наподобява, меко казано, шокиращо – мъртви мишки. Телата на тези гризачи били изпичани и смилани на прахуляк, след което се смесвали с разнообразни билки. Получената примес се поставяла върху болния зъб. В интерес на истината, мишките били употребявани като лекарство и във Англия, по време на ръководството на кралица Елизабет I (1558 – 1603 г.).
Хората вярвали, че „ лекарства “, в състава на които има прахуляк от въпросните гризачи, можели да оказват помощ за оправянето с разнообразни болести – като едра шарка и коклюш. Някои даже считали, че е добра концепция да прибавят мишки към своите предписания за пайове.
Treatment for conditions is expensive and usually not part of Universal Health Coverage.
In most high-income countries, dental treatment averages 5% of total health expenditure and 20% of out-of-pocket health expenditure.
More ➡️
— World Health Organization (WHO) (@WHO)
Бръснари или зъболекари?
Допреди няколко века специалността на бръснарите била надалеч по-различна от тази, която познаваме през днешния ден. Причината е, че те се занимавали освен с прическите, брадите и мустаците на своите клиенти, само че и постоянно вадели зъби и даже правили интервенции. За задачата, те употребявали острите принадлежности, с които разполагали. Някои даже се представяли за бръснари – хирурзи, рекламирайки по този метод своя поминък. Те, несъмнено, нямали никаква визия по какъв начин да оказват помощ на „ пациентите “ си, предотвратявайки появяването на кариеси или други сходни проблеми. Вместо това, бръснарите се фокусирали съвсем напълно върху отстраняването на развалени зъби. Мнозина лекари на собствен ред изрично отказвали да се занимават с сходна активност, защото считали, че това е под равнището им. Практиката бръснарите да влизат в ролята на зъболекари или хирурзи се запазила в някои страни до началото на XIX в.
Бащата на актуалната стоматология
Пиер Фошар безспорно е една от най-видните персони в историята на стоматологията. Роден през 1678 година във Франция, той се включил към военноморския флот на едвам 15-годишна възраст. По време на службата си се срещнал с хирурга Александър Потлере, който бил специалист по болести на устната празнина. Фошар останал мощно впечатлен от уменията и познанията му, а откакто бил освободен от армията, той заживял в град Анже и почнал да практикува медицина. Именно там създал някои от фундаменталните техники в денталната просвета, които се ползват и до през днешния ден.
Посредством активността си, Фошар открил, че някои киселинни съединения, както и храните с високо наличие на захар, могат да увредят зъбите и венците. Той също по този начин е считан за пионер в изработването и слагането на зъбни протези. През 1728 година бил оповестен неговият етюд „ Зъболекарят – хирург “. Това е първото по рода си енциклопедично произведение, в което били събрани огромен брой данни за зъбните болести и методите за тяхното лекуване. Книгата станала доста известна и през 1746 година се появило нейно разширено издание. Заради своята работа, през днешния ден Фошар е прочут като „ Бащата на актуалната стоматология “.
Още от създателя:
Това изказване се радвало на огромна известност в Индия, Египет, Япония и Китай. Открити са и древноегипетски папируси, съдържащи описания на разнообразни болести на зъбите, а древногръцките учени Хипократ и Аристотел са създатели на текстове, отдадени на методите за лекуване на сходни здравословни проблеми. В идващите редове може да научите някои изненадващи обстоятелства, свързани с историята на стоматологията.
What we know about dental health (and what we don’t)
— The New York Times (@nytimes)
Най-древните пасти за зъби
Според археолозите, едни от първите четки за зъби били основани в Древен Египет и Вавилон. Те били направени от къси и тънки части дърво. Любопитна детайлност е, че пастата за зъби била изобретена още по-рано, а някои от най-ранните сведения за сходни „ артикули “ са от Индия и Китай. Хората, които ги употребявали, добавяли в тях всичко, което считали за уместно – като стрити на прахуляк яйчени черупки, пепел от волски копита, както и пемза. Древните гърци и римляни на собствен ред прибавяли скотски кости, както и черупки от стриди. През XIX в. се наложила практиката в пастите за зъби да бъде добавян сапун. Тя траяла до края на Втората международна война, когато той бил сменен от други съставки – като натриев лаурил сулфат.
Зъбите на нашите предшественици
Всеизвестен факт е, че в случай че не миете постоянно зъбите си, те ще се скапват доста бързо. В продължение на хиляди години обаче нашите прародители не полагали съвсем никакви грижи за устната си хигиена. Въпреки това, те можели да се похвалят със удивително здрави зъби. Каква е повода за това? Според учените, отговорът на този въпрос е пределно явен – тяхната диета.
Те се хранели с необработени храни, в които освен нямало никакви консерванти и химикали, само че и съдържали доста витамини и потребни субстанции (никак не е изненадващо, че това не може да се каже за храните, които в наши дни купуваме от супермаркетите). Освен това, прибавят специалистите, менюто на прадедите ни изобилствало от фибри, благодарение на които почиствали парченцата храна, останали сред зъбите им.
Two dentists who are married to each other know just how tricky it can be to stay on top of dental health, especially when you have kids. Here's what they do to keep their family's oral hygiene in check.
— The New York Times (@nytimes)
С помощта на акупунктурата
Съществуват сведения, че още през 2700 година прочие Хр. в Древен Китай акупунктурата била употребена като средство за облекчение на болки, породени от кариес или след вадене на зъб, както и за лекуване на болести като гингивит и стоматит. Смятало се, че в човешкото тяло има 116 точки, директно свързани със положението на зъбите. Друга постоянно прилагана процедура била изгарянето на стръкчета пелин върху тялото на пациента, като по този метод се подтикнала неговата „ витална сила “. През II в. сл. Хр. китайците почнали да употребяват и арсен като средство за лекуване и облекчение на болката.
„ Лековити “ мишки
Още от дълбока античност, хората се опитвали да открият кое е най-ефикасното средство за справяне със зъбобол. В своите медикаменти, античните египтяни добавяли една съставна част, която от днешна позиция наподобява, меко казано, шокиращо – мъртви мишки. Телата на тези гризачи били изпичани и смилани на прахуляк, след което се смесвали с разнообразни билки. Получената примес се поставяла върху болния зъб. В интерес на истината, мишките били употребявани като лекарство и във Англия, по време на ръководството на кралица Елизабет I (1558 – 1603 г.).
Хората вярвали, че „ лекарства “, в състава на които има прахуляк от въпросните гризачи, можели да оказват помощ за оправянето с разнообразни болести – като едра шарка и коклюш. Някои даже считали, че е добра концепция да прибавят мишки към своите предписания за пайове.
Treatment for conditions is expensive and usually not part of Universal Health Coverage.
In most high-income countries, dental treatment averages 5% of total health expenditure and 20% of out-of-pocket health expenditure.
More ➡️
— World Health Organization (WHO) (@WHO)
Бръснари или зъболекари?
Допреди няколко века специалността на бръснарите била надалеч по-различна от тази, която познаваме през днешния ден. Причината е, че те се занимавали освен с прическите, брадите и мустаците на своите клиенти, само че и постоянно вадели зъби и даже правили интервенции. За задачата, те употребявали острите принадлежности, с които разполагали. Някои даже се представяли за бръснари – хирурзи, рекламирайки по този метод своя поминък. Те, несъмнено, нямали никаква визия по какъв начин да оказват помощ на „ пациентите “ си, предотвратявайки появяването на кариеси или други сходни проблеми. Вместо това, бръснарите се фокусирали съвсем напълно върху отстраняването на развалени зъби. Мнозина лекари на собствен ред изрично отказвали да се занимават с сходна активност, защото считали, че това е под равнището им. Практиката бръснарите да влизат в ролята на зъболекари или хирурзи се запазила в някои страни до началото на XIX в.
Бащата на актуалната стоматология
Пиер Фошар безспорно е една от най-видните персони в историята на стоматологията. Роден през 1678 година във Франция, той се включил към военноморския флот на едвам 15-годишна възраст. По време на службата си се срещнал с хирурга Александър Потлере, който бил специалист по болести на устната празнина. Фошар останал мощно впечатлен от уменията и познанията му, а откакто бил освободен от армията, той заживял в град Анже и почнал да практикува медицина. Именно там създал някои от фундаменталните техники в денталната просвета, които се ползват и до през днешния ден.
Посредством активността си, Фошар открил, че някои киселинни съединения, както и храните с високо наличие на захар, могат да увредят зъбите и венците. Той също по този начин е считан за пионер в изработването и слагането на зъбни протези. През 1728 година бил оповестен неговият етюд „ Зъболекарят – хирург “. Това е първото по рода си енциклопедично произведение, в което били събрани огромен брой данни за зъбните болести и методите за тяхното лекуване. Книгата станала доста известна и през 1746 година се появило нейно разширено издание. Заради своята работа, през днешния ден Фошар е прочут като „ Бащата на актуалната стоматология “.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ