Нова теория за произхода на загадъчни дупки на океанското дъно
Край крайбрежията на Биг Сур, Калифорния, надълбоко под вълните, се намира мистериозен пейзаж, посипан с огромни дупки в глината, тиня и пясъка.
(Във видеото може да научите повече за: Астрономи откриха мистериозна черна дупка покрай Млечния път)
Десетилетия след откриването му учени от Изследователския институт на аквариума в залива Монтерей (MBARI) и Станфордския университет считат, че са разбрали какво образува любопитната картина от кръгове в полето.
Общоприетата доктрина е, че петната по океанското дъно са артикул на метан или даже на горещи флуиди, които се издигат нагоре от земните глъбини и разнасят фини седименти. Но въпреки това да е правилно за подводните вдлъбнатини в някои елементи на света, не постоянно е по този начин.
Изключенията от правилото стават от ден на ден.
Mysterious Holes on The Ocean Floor Have a New Explanation
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Полето Sur Pockmark край крайбрежията на Калифорния е най-голямото по рода си в Северна Америка. То е с размерите на Лос Анджелис и съдържа повече от 5200 вдлъбнатини, междинните от които се простират до 175 метра широчина и 5 метра дълбочина.
Мястото е планувано за евентуален офшорен вятърен парк, само че съществуват опасения, че съществуването на метан може да подкопае стабилността на инфраструктурата.
По време на неотдавнашна експедиция до полето с вдлъбнатини, които се намират на дълбочина от 500 до 1500 метра, подводен робот, ръководен от откриватели от MBARI, откри " нищожни доказателства " за метанови отвори или други течни потоци. Вместо това екипът счита, че дупките вероятно са се образували от самата гравитация.
Големите отпечатъци се намират на континентален скат, а пробите от морското дъно, събрани от робота, демонстрират, че седиментите са се стичали по този скат с спирания най-малко през последните 280 000 години. Последният огромен поток е настъпил преди 14 000 години, евентуално вследствие на земетресение или сриване на ската.
Изследователите от MBARI настояват, че сходни събития биха могли да доведат до ерозия в центъра на всяка точка. Когато се свлече задоволително огромен поток от седименти, той може даже да провокира " задоволителна ерозия " , с цел да издълбае по-широк белег, измествайки краищата на " голям брой бели петна на разстояние десетки километри " , предлага екипът.
Възможно е това да е повода за появяването на " вериги " от вдлъбнатини, макар че е належащо бъдещо моделиране, с цел да се удостовери тази концепция.
" Събрахме голямо количество данни, което ни разреши да създадем изненадваща връзка сред дупките и гравитационните потоци от седименти " , споделя научният механик Ив Лундстен от MBARI.
" Не успяхме да определим по какъв начин тъкмо са се образували тези дупки, само че благодарение на усъвършенстваната подводна технология на MBARI получихме нов взор върху това по какъв начин и за какво тези характерности са се запазили на морското дъно в продължение на стотици хиляди години " , още споделя Лундстен.
Твърди се, че полето Sur Pockmark Field е едно от най-добре проучените морски дъна на западното крайбрежие на Северна Америка. Но това не приказва доста. Изследователите към момента не знаят по какъв начин седиментите или флуидите се движат по полето.
Доскоро специалистите не знаеха, че точно морските прасета и змиорки са основали най-малките дупки, следени в сходно поле в Северно море.
Понякога се споделя, че морското дъно е последната граница на Земята. Надпреварата за сканиране на този извънземен свят продължава освен поради научното любознание, само че и поради жизнеспособността на нови промишлености, като да вземем за пример офшорно вятърно земеделие или рандеман на потребни изкопаеми от морското дъно. Но едно е да наблюдаваш една екосистема, а напълно друго - да я схванеш.
" Разширяването на възобновимата сила е от решаващо значение за реализиране на фрапантно понижаване на излъчванията на въглероден диоксид, належащо за попречване на по-нататъшни необратими промени в климата " , споделя Крис Шолин, президент и основен изпълнителен шеф на MBARI.
" Въпреки това към момента има доста въпроси без отговор по отношение на вероятните въздействия върху околната среда на развиването на офшорната вятърна сила. Това проучване е един от многото способи, по които откривателите на MBARI дават отговор на фундаментални въпроси за нашия океан, с цел да оказват помощ за вземането на решения по отношение на метода, по който използваме морските запаси " , заключи Шолин.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите повече за: Астрономи откриха мистериозна черна дупка покрай Млечния път)
Десетилетия след откриването му учени от Изследователския институт на аквариума в залива Монтерей (MBARI) и Станфордския университет считат, че са разбрали какво образува любопитната картина от кръгове в полето.
Общоприетата доктрина е, че петната по океанското дъно са артикул на метан или даже на горещи флуиди, които се издигат нагоре от земните глъбини и разнасят фини седименти. Но въпреки това да е правилно за подводните вдлъбнатини в някои елементи на света, не постоянно е по този начин.
Изключенията от правилото стават от ден на ден.
Mysterious Holes on The Ocean Floor Have a New Explanation
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Полето Sur Pockmark край крайбрежията на Калифорния е най-голямото по рода си в Северна Америка. То е с размерите на Лос Анджелис и съдържа повече от 5200 вдлъбнатини, междинните от които се простират до 175 метра широчина и 5 метра дълбочина.
Мястото е планувано за евентуален офшорен вятърен парк, само че съществуват опасения, че съществуването на метан може да подкопае стабилността на инфраструктурата.
По време на неотдавнашна експедиция до полето с вдлъбнатини, които се намират на дълбочина от 500 до 1500 метра, подводен робот, ръководен от откриватели от MBARI, откри " нищожни доказателства " за метанови отвори или други течни потоци. Вместо това екипът счита, че дупките вероятно са се образували от самата гравитация.
Големите отпечатъци се намират на континентален скат, а пробите от морското дъно, събрани от робота, демонстрират, че седиментите са се стичали по този скат с спирания най-малко през последните 280 000 години. Последният огромен поток е настъпил преди 14 000 години, евентуално вследствие на земетресение или сриване на ската.
Изследователите от MBARI настояват, че сходни събития биха могли да доведат до ерозия в центъра на всяка точка. Когато се свлече задоволително огромен поток от седименти, той може даже да провокира " задоволителна ерозия " , с цел да издълбае по-широк белег, измествайки краищата на " голям брой бели петна на разстояние десетки километри " , предлага екипът.
Възможно е това да е повода за появяването на " вериги " от вдлъбнатини, макар че е належащо бъдещо моделиране, с цел да се удостовери тази концепция.
" Събрахме голямо количество данни, което ни разреши да създадем изненадваща връзка сред дупките и гравитационните потоци от седименти " , споделя научният механик Ив Лундстен от MBARI.
" Не успяхме да определим по какъв начин тъкмо са се образували тези дупки, само че благодарение на усъвършенстваната подводна технология на MBARI получихме нов взор върху това по какъв начин и за какво тези характерности са се запазили на морското дъно в продължение на стотици хиляди години " , още споделя Лундстен.
Твърди се, че полето Sur Pockmark Field е едно от най-добре проучените морски дъна на западното крайбрежие на Северна Америка. Но това не приказва доста. Изследователите към момента не знаят по какъв начин седиментите или флуидите се движат по полето.
Доскоро специалистите не знаеха, че точно морските прасета и змиорки са основали най-малките дупки, следени в сходно поле в Северно море.
Понякога се споделя, че морското дъно е последната граница на Земята. Надпреварата за сканиране на този извънземен свят продължава освен поради научното любознание, само че и поради жизнеспособността на нови промишлености, като да вземем за пример офшорно вятърно земеделие или рандеман на потребни изкопаеми от морското дъно. Но едно е да наблюдаваш една екосистема, а напълно друго - да я схванеш.
" Разширяването на възобновимата сила е от решаващо значение за реализиране на фрапантно понижаване на излъчванията на въглероден диоксид, належащо за попречване на по-нататъшни необратими промени в климата " , споделя Крис Шолин, президент и основен изпълнителен шеф на MBARI.
" Въпреки това към момента има доста въпроси без отговор по отношение на вероятните въздействия върху околната среда на развиването на офшорната вятърна сила. Това проучване е един от многото способи, по които откривателите на MBARI дават отговор на фундаментални въпроси за нашия океан, с цел да оказват помощ за вземането на решения по отношение на метода, по който използваме морските запаси " , заключи Шолин.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ