Повечето хора са способни да различават близо 1 000 000

Повечето хора са способни да разграничават близо 1 000 000 разнообразни цветове. Към тях можеб да прибавим и малцината, които имат тетрахроматично зрение и могат да видят до 100 000 000 цвята. За съпоставяне, HDMI 1.3 поддържа 30 бита (1 милиард), 36 бита (68 милиарда) и 48 бита (281 трилиона) цвят.

Някои хора, които виждат и разграничават цветове се

Иронично за оцветяването на картини е, че тъкмо когато станем положителни и към този момент сме прекомерно огромни за това занятие. Тази наклонност обаче запада измежду хората, които виждат цвят. През последните години от ден на ден възрастни се връщат към оцветяването и през днешния ден даже се издават специфични книги за оцветяване за възрастни.

Независимо дали е породена от израстък, удар, рухване на глава или просто хората са родени с нея, ахроматопсия лимитира способността да виждат цвят. Или напълно я отстранява. Всяка от вероятните физически аргументи за положението, като израстък или мозъчен кръвоизлив, поврежда или таламуса, или мозъчната кора, тъй че неврологичните пътища за различаване на цветове са трайно неактивни.

От друга страна, наследствената ахроматопсия е резултат от една от четирите генетични разновидности, всяка от които пречи на окото да реагира вярно на светлина и цвят.

В ретината в задната част на окото пръчиците и конусите (2 типа фоторецептори) работят дружно като пръчиците са към 120 милиона, а конусите – 6 милиона. Пръчките като цяло са идентични, защото са просто тяхната работа е да са чувствителни към отсъствието или наличието на светлина. Заради своята присъща сензитивност и огромен брой пръчиците дават опция на хората да виждат даже на слаба светлина; те обаче са изцяло безполезни, когато става въпрос за виждане на цветове.

Точно тук, досещате се, идват конусите. Разделени на три групи, всяка от които възприема надлежно зелено, синьо и алено, конусите разграничават цвят и са по-добри в чувството на елементи.

Независимо дали става въпрос за пръчица или конус, фоторецепторните кафези имат заряд. Мястото към клетката има по-високи равнища на позитивно заредени натриеви йони от вътрешността на клетките. Когато е мрачно, мембраната на клетката е пропусклива и, в блян към равновесие, йоните се придвижват във фоторецепторите, което кара клетката да стане по-положително заредена, в сравнение с би по принцип. Когато светлината удари клетката, пропускливостта на клетъчната мембрана понижава, намалявайки навлизането на Na+ в нея и по този начин разрешава на клетката да стане по-отрицателна или хиперполяризирана и по този метод да се задейства.

Конусите при хора с вродена ахроматопсия не са в положение вярно да се хиперполяризират и затова сигналите, които другояче биха предали цвят, не се предават. Има четири хромозоми, които са разпознати като вероятни аргументи за положението: хромозоми 14, 8q21-q22, 2q11 и 10q24.

Освен че са далтонисти, хората с наследствена ахроматопсия също по този начин имат общо понижено зрение. Единствените фоторецепторни кафези във фовеята, централната област на ретината, откъдето идва най-ясния облик, когато конусите не действат вярно, ахроматопите също страдат от понижена заостреност на зрението, изключително при дневна светлина.

И противоположното – ахроматопите постоянно са прекомерно чувствителни към светлина.

Наследствената ахроматопсия визира към един на 40 000 души. Установено е обаче, че генетичната версия на заболяването я има в по-големи пропорции в общества, които утвърждават браковете сред родственици. Например, на остров Пингелап в Микронезия, откакто ураган и апетит понижава популацията до едвам 20 оживели през 1775 година, единият от които имал ахроматопсия, тъй като популацията се самовъзстановява, доста членове на общността наследяват заболяването от въпросния човек и надлежно не престават да го предават и до през днешния ден, няколко генерации по-късно.

Въпреки че няма лекуване за тази болест, съществува метод за намаляване на признаците, който изисква очила за поправяне на далекогледство, както и астигматизъм, очила с червени лещи за понижаване на светлочувствителността и очила с „ капаци “ за понижаване на светлината.

…

Червено-зелената цветна слепота се разграничава от ахроматопсията по това, че при първата нормално единствено един тип конусна клетка е неактивна, до момента в който другите две типа действат добре. Някои заболявания също могат да причинят цветна слепота, да вземем за пример макулна недъгавост, глаукома, катаракта и диабетна ретинопатия.

Цветната слепота визира най-вече мъже и се счита, че до 8% от белите, 5% от азиатските и 4% от африканските мъже имат червено-зелена слепота. Синята слепота е най-редкият вид и единствено 5% от хората, които са цветно слепи, страдат от нея. Тя обаче визира еднообразно мъжете и дамите, защото се носи в неполова хромозома.

Процентът на дамите, които страдат от цветна слепота, е под 1% от популацията. За една жена да е цветно сляпа, тя би трябвало да има както цветно кьорав татко, по този начин и майка, която е носителка на гена.