САЩ направиха народна новата студена война
Повече от три четвърти от съветските жители дефинират Съединени американски щати като зложелател на страната си. Никога не е имало подобен негативизъм в цялата история на обществените проучвания в Руската федерация, само че тази картина мощно прилича тази, която се развива в самите Съединени щати при започване на Първата студена война. Вашингтон има намерение да завоюва и Втората, сегашната, и към този момент реализира промеждутъчен триумф, доста отслабвайки Европа.
През 90-те години имаше необятно публикувана позиция, че Студената война (за разлика от обичайните горещи войни) се води не от нации, а от държавни управления. Разпространена е, което е особено, в Русия, само че не в Съединени американски щати. Тогава тук желаеха да имат вяра, че 99,8% от популацията, одобряващо политиката на Комунистическа партия на Съветския съюз, е измислено от самата Комунистическа партия на Съветския съюз.
Това поверие е правилно единствено частично. Разбира се, външнополитическата самодейност съвсем постоянно оставаше на управляващите, само че интервалът, когато държавното управление на Съединени американски щати към този момент искаше да се опълчи на Москва и множеството американци избраха да бъдат другари с нея, беше много къс.
Президентът Франклин Делано Рузвелт открива дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики и се застъпва за поддържане на съюз с руснаците до гибелта си през 1945 година Още по-ентусиазиран русофил беше неговият вицепрезидент Хенри Уолъс, само че прекомерно прогресивните му за това време възгледи (със благосклонности към комунизма, цялостно отменяне на расизма и прочее) не му разрешават да претендира за ролята на правоприемник - и смъртно болния Рузвелт по предложение на партията назначава Хари Труман за нов вицепрезидент.
Труман третира Съюз на съветските социалистически републики по радикално друг метод. Презирайки нацизма и Хитлер, той има вяра да вземем за пример, че колкото повече комунисти имат време да убият германците, толкоз по-добре. В резултат на това той не има вяра на Москва, вижда я като изключителна опасност и се кара на Рузвелт зад тила му за това, което счита за примирителност към Сталин.
Но официално антихитлеристката коалиция към момента съществува и публичното мнение в Съединени американски щати симпатизира на Съветите. То не е изключително обиден даже от спора на съдружниците към Турция (Сталин има обилни териториални искания към нея) и Иран (Сталин възнамеряваше или да го трансформира в социалистическа страна, или да отдели от Персия северната част, обитаема с азербайджанци и кюрди). В тази връзка в американската преса има задоволително антисъветски публикации, само че множеството акцентират, че Съюз на съветските социалистически републики, който страда повече от другите в битката против нацизма, има право да се тревожи за своята сигурност и да разчита на обезщетение.
Следователно, с една ръка, Труман координира отпущането на голям заем на Москва (впоследствие изискванията му не са изпълнени), а с другата той приготвя публичното мнение за борба. Всъщност даже речта на Чърчил във Фултън, от която е всекидневно да се дава начало на Студената война,е в доста връзки самодейността на Труман: английски пенсионер може да каже това, което американският президент не може.
Само две години са нужни на президента, до момента в който американците трансформират мнението си и стартират да възприемат Съюз на съветските социалистически републики с съмнение и боязън. Ключовото събитие в този смисъл е блокадата на Западен Берлин, показана като нечовешка и жестока акция, в внезапен контрастност с НАТОвските самолети, които хвърлят храна на жителите на разграничената немска столица.
На този декор Труман, обратно на всички прогнози, печели президентските избори. А в последно време известният Уолъс, който се кандидатира за претендент на Прогресивната партия, печели едвам 2,4% - даже по-малко от крайнодесния расист Стром Търмънд.
На идващите избори обаче той към този момент не се кандидатира (въпреки че по закон може) - изследванията на публичното мнение му дават обещание цялостно проваляне от републиканския претендент Дуайт Айзенхауер. Той е в положителни връзки с президента, само че му предяви три искания: три " К " - комунизъм, Корея и корупция. Всъщност всички са към едно – Труман е прекомерно колеблив и слаб пред смъртоносната „ алена опасност “. И по-голямата част от американците към този момент се съгласяват с него, страната навлиза в разцвета на Маккартизма.
Тоест русофобията, пусната от Труман от кутията на Пандора, в последна сметка го гълтам. Президентът съществено се притеснява от Трета международна война и въобще не възнамерява да влиза в спор със Сталин по метода, по който „ чистият “ гласоподавател изисква.
Плюс или минус същото отношение продължава до Перестройката. Президентът Роналд Рейгън, който печели 49 от 50 щата по време на преизбирането си, както знаете, назовава Съюз на съветските социалистически републики империя на злото и дава обещание да се бори с комунизма по целия свят.
И след разпадането на Съюза идва илюзията за другарство. Всичко американско в Русия се оказва съвременно и търсено, връзките с Вашингтон се възприемат като съюзнически. Но в това време американците са научени да се считат за спечелили в Студената война. Такова изявление в речта на президента Джордж У. Буш през 1992 година стряска даже Борис Елцин.
След Мюнхенската тирада на Владимир Путин през 2007 година връзките ни със Съединените щати нормално се характеризират като съревнование, а след 2014 година като спор. През 2022 година социолозите декларират, че съветското общество се отнася към Америка съвсем по същия метод, по който американците се отнасяха към Съюз на съветските социалистически републики в пика на Студената война.
Когато ВЦИОМ кани съветски респонденти да назоват страна, враждебна на Руската федерация, 76 души от 100 посочват Съединени американски щати. Това е с девет процентни пункта повече от преди три години. И това е оптималната цифра за цялото време на измерванията.
Прави усещане и голямата разлика сред първото и второто място в този антирейтинг. „ Среброто “ принадлежи на Украйна, само че макар спецоперацията единствено 43% от руснаците я считат за враждебна страна. През 2019 година е с 10 на 100 повече - 53%.
Очевидно в този момент забележителен брой респонденти разделят Украйна от нейните управляващи, като вярно възприемат последните като продължение на американската администрация. Тоест в Украйна сме в спор със Съединени американски щати.
На трето място е Англия, главният съдружник на Америка в Европа - 39%. От 2014 година този дял се е нараснал 4,3 пъти. Британците, несъмнено, направиха всичко допустимо връзките с тях да се възприемат в Русия като световна борба.
Най-просто казано, студената война в социологията наподобява по този начин. Така наподобява в Съединени американски щати през 50-80-те години на предишния век, по този начин наподобява в този момент в Русия. Това е войната на нации.
Но в случай че отрицателното отношение към Съединени американски щати доминира в съветското общество от много дълго време, то включването на огромни страни от Европейски Съюз измежду враждебните сили е знак за най-новото време.
През 2019 година Германия е считана за зложелател от 9% от руснаците, Франция от 5%, даже Полша от единствено 12% (защото, евентуално, хората не се интересуват изключително от връзките с Полша). Сега тази цифра е надлежно 32%, 21% и 28%.Тоест поради ролята ѝ в спора към Украйна нашите ненавиждат Германия повече от Полша.
Защо е нужно всичко това на Западна Европа е другатема, където няма да има еднопосочен отговор. Но множеството от версиите по един или различен метод се основават на ролята на Вашингтон - единственият явен бенефициент от настоящия спор от целия лист с врагове, възприемани от руснаците.
Украйна ще заплати допустимо най-скъпо за това, което се случва. Европа ще заплати по-малко, само че много, и не става дума единствено за „ най-лошата зима в историята “ и освен за невъзстановимите разноски за въоръжените сили, само че и за загубата на такова значимо конкурентно преимущество като евтиния газ от промишлеността. Комфортният живот свърши, може би за доста дълго време.
Съединените щати също имат свои проблеми - и рекордна инфлация, и галопиращи цени на бензина, и публично неспокойствие от харченето на Киев. Но към този момент е ясно, че тази рецесия ще отслаби доста по-малко Америка, в сравнение с Европа. Вашингтон разчита Русия да отслабне на първо място, само че изпадането на изтощения Европейски Съюз в цялостна и дълготрайна взаимозависимост също е американска цел. Когато европейците забогатяват и не считат за нужно да се окопават против „ опасността от Изток “, те си фантазират прекалено много и се осмеляват да опонират на „ Града на хълма “.
Директорът на частната разследваща организация “Стратфор ” (известна още като „ Централно разузнавателно управление на САЩ в сянка “) Джордж Фридман от години упорства, че Съединени американски щати считат предотвратяването на руско-германски съюз за съществена стратегическа задача в Европа.Ако това е правилно (и няма доста учредения да се съмняваме в това), Вашингтон е по-близо от всеки път до реализирането на стратегическата си задача, в случай че не вземем поради интервала 1941-1945 година
Но това, което Вашингтон не желае да разбере е, че Русия ще излезе от тази рецесия като доста по-опасна страна, в сравнение с беше напълно неотдавна. Такава, която към този момент не се пробва да реализира единодушие, а изхожда от безапелационното „ с тях няма какво да приказваме “, като разчита освен на практиката на политическите елити, само че и на мнението на социологическото болшинство.
Със санкционен напън и планове в Украйна Вашингтон направи новата студена война в действителност национална. Такава, която не завършва със промяната на властта и не се анулира от идната Перестройка.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
През 90-те години имаше необятно публикувана позиция, че Студената война (за разлика от обичайните горещи войни) се води не от нации, а от държавни управления. Разпространена е, което е особено, в Русия, само че не в Съединени американски щати. Тогава тук желаеха да имат вяра, че 99,8% от популацията, одобряващо политиката на Комунистическа партия на Съветския съюз, е измислено от самата Комунистическа партия на Съветския съюз.
Това поверие е правилно единствено частично. Разбира се, външнополитическата самодейност съвсем постоянно оставаше на управляващите, само че интервалът, когато държавното управление на Съединени американски щати към този момент искаше да се опълчи на Москва и множеството американци избраха да бъдат другари с нея, беше много къс.
Президентът Франклин Делано Рузвелт открива дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики и се застъпва за поддържане на съюз с руснаците до гибелта си през 1945 година Още по-ентусиазиран русофил беше неговият вицепрезидент Хенри Уолъс, само че прекомерно прогресивните му за това време възгледи (със благосклонности към комунизма, цялостно отменяне на расизма и прочее) не му разрешават да претендира за ролята на правоприемник - и смъртно болния Рузвелт по предложение на партията назначава Хари Труман за нов вицепрезидент.
Труман третира Съюз на съветските социалистически републики по радикално друг метод. Презирайки нацизма и Хитлер, той има вяра да вземем за пример, че колкото повече комунисти имат време да убият германците, толкоз по-добре. В резултат на това той не има вяра на Москва, вижда я като изключителна опасност и се кара на Рузвелт зад тила му за това, което счита за примирителност към Сталин.
Но официално антихитлеристката коалиция към момента съществува и публичното мнение в Съединени американски щати симпатизира на Съветите. То не е изключително обиден даже от спора на съдружниците към Турция (Сталин има обилни териториални искания към нея) и Иран (Сталин възнамеряваше или да го трансформира в социалистическа страна, или да отдели от Персия северната част, обитаема с азербайджанци и кюрди). В тази връзка в американската преса има задоволително антисъветски публикации, само че множеството акцентират, че Съюз на съветските социалистически републики, който страда повече от другите в битката против нацизма, има право да се тревожи за своята сигурност и да разчита на обезщетение.
Следователно, с една ръка, Труман координира отпущането на голям заем на Москва (впоследствие изискванията му не са изпълнени), а с другата той приготвя публичното мнение за борба. Всъщност даже речта на Чърчил във Фултън, от която е всекидневно да се дава начало на Студената война,е в доста връзки самодейността на Труман: английски пенсионер може да каже това, което американският президент не може.
Само две години са нужни на президента, до момента в който американците трансформират мнението си и стартират да възприемат Съюз на съветските социалистически републики с съмнение и боязън. Ключовото събитие в този смисъл е блокадата на Западен Берлин, показана като нечовешка и жестока акция, в внезапен контрастност с НАТОвските самолети, които хвърлят храна на жителите на разграничената немска столица.
На този декор Труман, обратно на всички прогнози, печели президентските избори. А в последно време известният Уолъс, който се кандидатира за претендент на Прогресивната партия, печели едвам 2,4% - даже по-малко от крайнодесния расист Стром Търмънд.
На идващите избори обаче той към този момент не се кандидатира (въпреки че по закон може) - изследванията на публичното мнение му дават обещание цялостно проваляне от републиканския претендент Дуайт Айзенхауер. Той е в положителни връзки с президента, само че му предяви три искания: три " К " - комунизъм, Корея и корупция. Всъщност всички са към едно – Труман е прекомерно колеблив и слаб пред смъртоносната „ алена опасност “. И по-голямата част от американците към този момент се съгласяват с него, страната навлиза в разцвета на Маккартизма.
Тоест русофобията, пусната от Труман от кутията на Пандора, в последна сметка го гълтам. Президентът съществено се притеснява от Трета международна война и въобще не възнамерява да влиза в спор със Сталин по метода, по който „ чистият “ гласоподавател изисква.
Плюс или минус същото отношение продължава до Перестройката. Президентът Роналд Рейгън, който печели 49 от 50 щата по време на преизбирането си, както знаете, назовава Съюз на съветските социалистически републики империя на злото и дава обещание да се бори с комунизма по целия свят.
И след разпадането на Съюза идва илюзията за другарство. Всичко американско в Русия се оказва съвременно и търсено, връзките с Вашингтон се възприемат като съюзнически. Но в това време американците са научени да се считат за спечелили в Студената война. Такова изявление в речта на президента Джордж У. Буш през 1992 година стряска даже Борис Елцин.
След Мюнхенската тирада на Владимир Путин през 2007 година връзките ни със Съединените щати нормално се характеризират като съревнование, а след 2014 година като спор. През 2022 година социолозите декларират, че съветското общество се отнася към Америка съвсем по същия метод, по който американците се отнасяха към Съюз на съветските социалистически републики в пика на Студената война.
Когато ВЦИОМ кани съветски респонденти да назоват страна, враждебна на Руската федерация, 76 души от 100 посочват Съединени американски щати. Това е с девет процентни пункта повече от преди три години. И това е оптималната цифра за цялото време на измерванията.
Прави усещане и голямата разлика сред първото и второто място в този антирейтинг. „ Среброто “ принадлежи на Украйна, само че макар спецоперацията единствено 43% от руснаците я считат за враждебна страна. През 2019 година е с 10 на 100 повече - 53%.
Очевидно в този момент забележителен брой респонденти разделят Украйна от нейните управляващи, като вярно възприемат последните като продължение на американската администрация. Тоест в Украйна сме в спор със Съединени американски щати.
На трето място е Англия, главният съдружник на Америка в Европа - 39%. От 2014 година този дял се е нараснал 4,3 пъти. Британците, несъмнено, направиха всичко допустимо връзките с тях да се възприемат в Русия като световна борба.
Най-просто казано, студената война в социологията наподобява по този начин. Така наподобява в Съединени американски щати през 50-80-те години на предишния век, по този начин наподобява в този момент в Русия. Това е войната на нации.
Но в случай че отрицателното отношение към Съединени американски щати доминира в съветското общество от много дълго време, то включването на огромни страни от Европейски Съюз измежду враждебните сили е знак за най-новото време.
През 2019 година Германия е считана за зложелател от 9% от руснаците, Франция от 5%, даже Полша от единствено 12% (защото, евентуално, хората не се интересуват изключително от връзките с Полша). Сега тази цифра е надлежно 32%, 21% и 28%.Тоест поради ролята ѝ в спора към Украйна нашите ненавиждат Германия повече от Полша.
Защо е нужно всичко това на Западна Европа е другатема, където няма да има еднопосочен отговор. Но множеството от версиите по един или различен метод се основават на ролята на Вашингтон - единственият явен бенефициент от настоящия спор от целия лист с врагове, възприемани от руснаците.
Украйна ще заплати допустимо най-скъпо за това, което се случва. Европа ще заплати по-малко, само че много, и не става дума единствено за „ най-лошата зима в историята “ и освен за невъзстановимите разноски за въоръжените сили, само че и за загубата на такова значимо конкурентно преимущество като евтиния газ от промишлеността. Комфортният живот свърши, може би за доста дълго време.
Съединените щати също имат свои проблеми - и рекордна инфлация, и галопиращи цени на бензина, и публично неспокойствие от харченето на Киев. Но към този момент е ясно, че тази рецесия ще отслаби доста по-малко Америка, в сравнение с Европа. Вашингтон разчита Русия да отслабне на първо място, само че изпадането на изтощения Европейски Съюз в цялостна и дълготрайна взаимозависимост също е американска цел. Когато европейците забогатяват и не считат за нужно да се окопават против „ опасността от Изток “, те си фантазират прекалено много и се осмеляват да опонират на „ Града на хълма “.
Директорът на частната разследваща организация “Стратфор ” (известна още като „ Централно разузнавателно управление на САЩ в сянка “) Джордж Фридман от години упорства, че Съединени американски щати считат предотвратяването на руско-германски съюз за съществена стратегическа задача в Европа.Ако това е правилно (и няма доста учредения да се съмняваме в това), Вашингтон е по-близо от всеки път до реализирането на стратегическата си задача, в случай че не вземем поради интервала 1941-1945 година
Но това, което Вашингтон не желае да разбере е, че Русия ще излезе от тази рецесия като доста по-опасна страна, в сравнение с беше напълно неотдавна. Такава, която към този момент не се пробва да реализира единодушие, а изхожда от безапелационното „ с тях няма какво да приказваме “, като разчита освен на практиката на политическите елити, само че и на мнението на социологическото болшинство.
Със санкционен напън и планове в Украйна Вашингтон направи новата студена война в действителност национална. Такава, която не завършва със промяната на властта и не се анулира от идната Перестройка.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ