Българските четвъртокласници анализират прочетен текст на високо равнище, сочи международно проучване
Постиженията на българските четвъртокласници по четене са по-добри от междинните достижения в международен мащаб. Страната ни е на 11-о място в класацията на 50 страни, сочат показаните през днешния ден данни за 2016 година от интернационалното проучване PIRLS за уменията за четене на учениците от четвърти клас.
Изследването е извършено у нас измежду 4281 възпитаници в четвърти клас в интервала от 11 до 16 април м.г. Те са чели, разбирали и интерпретирали два текста - живописен и текст с данни от разнообразни науки, след което са отговаряли и на въпроси.
Средният резултат на четвъртокласниците ни е 552 точки при междинен резултат за проучването - 500 точки. България е предхождана от Русия, която е първа в ранглиста с 581 точки, както и от Сингапур (576 точки), Хонконг (569 точки), Ирландия (567 точки), Финландия (566 точки), Полша и Северна Ирландия (565 точки), Норвегия, Китай и Англия (559 точки), Латвия (558 точки), Швеция (555 точки) и Унгария (554 точки). След България са Съединени американски щати (549 точки), Литва и Италия (548 точки), Дания (547 точки) и други На дъното на класацията е Южна Африка с 320 точки междинен резултат на четвъртокласниците.
Само 5% от децата не схващат какво четат
Според скалата на проучването 550 точки е високо ниво на достиженията по четене, което у нас самостоятелно се реализира от 55% от учениците в четвърти клас. Това значи, че те могат да четат, схващат и интерпретират доста добре даден текст. Средно ниво демонстрират 83% от четвъртокласниците, което значи резултат от 475 точки - положително четене, схващане и интерпертация.
Едва 5 % от четвъртокласниците могат да четат текст, само че да не го схващат, изясни Неда Кристанова от Центъра за оценяване в предучилищно и учебно обучение към просветното министерство. В същото време резултатите от друго интернационално изследване PISA за 2015 година демонстрират, че общо 41.5% от учениците на 15 и 16 години могат да четат, само че се затрудняват да поясняват прочетения текст.
Момичетата още веднъж са по-добри от момчетата, като междинният им резултат е с 15 точки по-висок.
При предходно проучване PIRLS през 2011 година българските четвъртокласници са посочили междинен резултат от 532 точки. Това значи, че оттогава до 2016 година достиженията на учениците по четене са се подобрили с 20 точки.
Семейството въздейства най-вече
За да се проучват факторите, които въздействат върху достиженията по четене, са интервюирани и 214 начални учители и 4242 родители. Сред тях са просветителните благоприятни условия в фамилията, като се регистрира, че те са доста положителни, когато в фамилната библиотека има най-малко 100 книги; че двамата родители имат приключено висше обучение, както и че резултатите при ученето са свързани с спомагателни придобивки.
Ранните занимания в фамилията също въздействат на достиженията при учене. Такива постоянно се организират обаче едвам у 43% от фамилиите на интервюираните. Друг основен фактор е предучилищното обучение.
Повече от половината от децата имат позитивно отношение към четенето, сочат още данните.
Изследването е извършено у нас измежду 4281 възпитаници в четвърти клас в интервала от 11 до 16 април м.г. Те са чели, разбирали и интерпретирали два текста - живописен и текст с данни от разнообразни науки, след което са отговаряли и на въпроси.
Средният резултат на четвъртокласниците ни е 552 точки при междинен резултат за проучването - 500 точки. България е предхождана от Русия, която е първа в ранглиста с 581 точки, както и от Сингапур (576 точки), Хонконг (569 точки), Ирландия (567 точки), Финландия (566 точки), Полша и Северна Ирландия (565 точки), Норвегия, Китай и Англия (559 точки), Латвия (558 точки), Швеция (555 точки) и Унгария (554 точки). След България са Съединени американски щати (549 точки), Литва и Италия (548 точки), Дания (547 точки) и други На дъното на класацията е Южна Африка с 320 точки междинен резултат на четвъртокласниците.
Само 5% от децата не схващат какво четат
Според скалата на проучването 550 точки е високо ниво на достиженията по четене, което у нас самостоятелно се реализира от 55% от учениците в четвърти клас. Това значи, че те могат да четат, схващат и интерпретират доста добре даден текст. Средно ниво демонстрират 83% от четвъртокласниците, което значи резултат от 475 точки - положително четене, схващане и интерпертация.
Едва 5 % от четвъртокласниците могат да четат текст, само че да не го схващат, изясни Неда Кристанова от Центъра за оценяване в предучилищно и учебно обучение към просветното министерство. В същото време резултатите от друго интернационално изследване PISA за 2015 година демонстрират, че общо 41.5% от учениците на 15 и 16 години могат да четат, само че се затрудняват да поясняват прочетения текст.
Момичетата още веднъж са по-добри от момчетата, като междинният им резултат е с 15 точки по-висок.
При предходно проучване PIRLS през 2011 година българските четвъртокласници са посочили междинен резултат от 532 точки. Това значи, че оттогава до 2016 година достиженията на учениците по четене са се подобрили с 20 точки.
Семейството въздейства най-вече
За да се проучват факторите, които въздействат върху достиженията по четене, са интервюирани и 214 начални учители и 4242 родители. Сред тях са просветителните благоприятни условия в фамилията, като се регистрира, че те са доста положителни, когато в фамилната библиотека има най-малко 100 книги; че двамата родители имат приключено висше обучение, както и че резултатите при ученето са свързани с спомагателни придобивки.
Ранните занимания в фамилията също въздействат на достиженията при учене. Такива постоянно се организират обаче едвам у 43% от фамилиите на интервюираните. Друг основен фактор е предучилищното обучение.
Повече от половината от децата имат позитивно отношение към четенето, сочат още данните.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ