Всъщност никой военнопленник не иска да избяга от лагера си
Последното нещо, което водачът на ескадрила Лен Трент се надява да види, когато излиза от тунела, е пушка, треперещо ориентирана към него от немски надзирател. Докато постепенно пълзи по снега, Трент чува глас, налегнат от суматоха, който идва от гората на няколко метра. „ Не стреляйте! Не стреляйте! “ – извика гласът. Той е на неговия сътрудник, водача на ескадрила Лорънс Ривел-Картър, който се опитваше Трент да не получи патрон в главата.
Думите на Ривел-Картър ни минимум не успокояват пазача, който незабавно стреля предупредително във въздуха. Трент изскача от тунела и подвига ръце. Сега е най-подходящия миг да тества немския си.
Пазачът наподобява комплициран. Вместо да немската дума за „ стреляй “ („ schiessen “), Трент молеше пазача да не дефекира…
Друг избягал – лейтенант Майкъл Шанд – взема решение да се възползва от настаналото объркване и да избяга в гората. Стражът, реагира прекомерно постепенно и просто изсвирва след него, до момента в който се старае да държи пушката си ориентирана към Трент и Ривел-Картър, както и към още двама други избягали, появили се от тунела.
За тези четирима мъжете опитите им да избягат от прословутия лагер за военнопленници Щалаг Луфт III приключват съвсем незабавно откакто почват. Но до момента в който чакат да бъдат отведени за разпит, 76 други бяха съумели да избягат и направиха всичко допустимо да се върнат вкъщи и по-късно да се причислят още веднъж към борбата против нацистите.
Историята за случилото се през нощта на 24 против 25 март 1944 година и през идващите седмици е добре известна на мнозина. Обезсмъртена от кино лентата от 1963 година с присъединяване на Стив Маккуин и Ричард Атънбъроу, както и в безчет книги и документални филми, „ Великото бягство “ е част от модерната национална митология на Англия, наред с други значими интервенции като Дюнкерк и Десанта в Нормандия.
Въпреки тази популярност, тъжната и неприятна истина е, Великото бягство е всичко друго, само че не и велико. Вместо това би трябвало да се преглежда значително като неуспех – като самоуверено упражнение, което ненужно рискува животите на млади хора и постига тъкмо противоположния резултат на плануваното. По думите на един военнопленник, това е „ акт на военна полуда “, който довежда до 50 хванати бегълци и не добавя и грам помощ към военните старания.
Паметни плочи с имената на убитите при бягството от Щалаг Луфт III
Благодарение на облика им във филмите, ние смятаме военните затворници за здрави момчета, жадни да избягат постоянно, когато им се отдаде и най-малката опция. Самите лагери, въпреки и да имат много обикновен тип, наподобяват релативно комфортни и преобладаващата атмосфера е като в държавно учебно заведение, само че в гората.
Този портрет е съществено подвеждащ. Лагери като Щалаг Луфт III – който е основан не какъв да е, а от ръководителя на Луфтвафе, Херман Гьоринг, с цел да приютява свалени офицери от военновъздушните сили – са ужасни места. Храната е минимална и значително неприятна – едно немско ядене, наречено „ рибено сирене “, е изключително ненавиждано – а спалните помещения стават все по-претъпкани и нехигиенични, защото множеството пандизчии влизат в лагера в по-късните стадии на войната. Дори в по-спокойни интервали, докладите на инспектори от Червения кръст демонстрират, че доста пандизчии страдат от проблеми с психологичното здраве, подбудени от възприятие за неуспех, досада, плен и клаустрофобия.
Изкушаващо е да се допусна, че доста военнопленници желаят да избягат, само че в действителност наподобява, че множеството нямат каквото и да било предпочитание да го вършат. Въпреки че всички желаят да се върнат вкъщи, единствено 1/3 в действителност желаят да подхващат опити за бягство. Защо обаче, за разлика от по филмите, бягащите са малцинството?
Ако сте в лагер, има напълно реални шансове да оцелеете във войната, за разлика от другарите, които към момента летят с Ланкастърите над Берлин. Всъщност множеството свалени водачи, които оцеляват и са хванати, по никакъв начин не бързат да влязат още веднъж в бомбардировач или изтребител. Поради тази причина мнозина отхвърлят да спят на горното от двойните кревати, защото постоянно имат кошмари, че падат от небето. Защо да рискуват живота си като се опитат да избягат, единствено с цел да се наложи да се върнете към животозастрашаващи бомбардировки? Мнозина считат, че към този момент са дали своята милостиня. За тях войната в действителност е завършила.
