30 години след промените, българите са песимисти и без особени очаквания
Последните десетилетия светът всекидневно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще (особено в годините след кризата), само че в последно време не толкоз ясно.
В България съотношението е друго. У нас оптимистите за близкото бъдеще обичайно са по-малко от песимистите. А най-вече са тези, които не чакат смяна. Такава е равносметката 30 години след началото на измененията у нас, демонстрира изследване на " Галъп интернешънъл ".
В годините от началото на новия век насам от 40 до над 50% от хората по света споделят вяра, че непосредственото бъдеще ще е по-добро. С един лек спад в самото начало на века.
В годините на международната рецесия обаче - към 2008 и 2009 година, делът на оптимистите спада на 30%. Това е и единственият случай в новия век, в който скептицизмът за бъдещето надвива над оптимизма.
В последвалото десетилетие вярата по света се връща с цел да премине и над 50%. Но в последните няколко години тя седи на не повече от 40%. Осезаемият растеж на тревожни събития по света в последно време оказва въздействие.
Онези, които не чакат смяна, обичайно в годините са към 30%. Онези, които чакат отрицателна смяна пък са към и над 20%, като се изключи международната рецесия, когато техният дял скача. Накратко - светът всекидневно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще, изключително след рецесията, само че в последно време не толкоз ясно.
Средно 40% са оптимисти, приблизително 30% са неутрални, а приблизително 20% са песимисти. Останалите се двоумят.
Често, страните първенци по оптимизъм са от по-бедните елементи на света, а песимисти са Западните страни. Обяснението е просто - наподобява, че страхът от загубата на това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш.
В България съотношението е друго. През последните десетилетия България обичайно остава в отрицателната част на " класацията " по страни, въпреки и надалеч от крайности. У нас оптимистите за близкото бъдеще са по-малко от песимистите. А най-вече са тези, които не чакат смяна.
Оптимистите у нас нормално се движат сред 15 и 25% в годините на новия век. Песимистите и тези, които не чакат смяна, са обичайно повече. По време на рецесията песимистите са повече от неутралните, през останалото време неутралните са повече от песимистите.
По време на самата международната рецесия делът на песимистите се усилват директно под 40%, само че след това спадат до 20%, с цел да стигнат последно до 30%. С последвалото усмиряване се означи растеж на неутралните упования и през 2015 и 2016 те надминават 40%, само че в последно време се връщат към 30%.
Така сега у нас неутрални и песимисти са с дялове приблизително 30%, а оптимистите - над 20%. Останалите се двоумят.
В нашия район, най-големи оптимисти за близкото бъдеще са албанците. /news.bg
В България съотношението е друго. У нас оптимистите за близкото бъдеще обичайно са по-малко от песимистите. А най-вече са тези, които не чакат смяна. Такава е равносметката 30 години след началото на измененията у нас, демонстрира изследване на " Галъп интернешънъл ".
В годините от началото на новия век насам от 40 до над 50% от хората по света споделят вяра, че непосредственото бъдеще ще е по-добро. С един лек спад в самото начало на века.
В годините на международната рецесия обаче - към 2008 и 2009 година, делът на оптимистите спада на 30%. Това е и единственият случай в новия век, в който скептицизмът за бъдещето надвива над оптимизма.
В последвалото десетилетие вярата по света се връща с цел да премине и над 50%. Но в последните няколко години тя седи на не повече от 40%. Осезаемият растеж на тревожни събития по света в последно време оказва въздействие.
Онези, които не чакат смяна, обичайно в годините са към 30%. Онези, които чакат отрицателна смяна пък са към и над 20%, като се изключи международната рецесия, когато техният дял скача. Накратко - светът всекидневно е по-скоро оптимистичен за непосредственото бъдеще, изключително след рецесията, само че в последно време не толкоз ясно.
Средно 40% са оптимисти, приблизително 30% са неутрални, а приблизително 20% са песимисти. Останалите се двоумят.
Често, страните първенци по оптимизъм са от по-бедните елементи на света, а песимисти са Западните страни. Обяснението е просто - наподобява, че страхът от загубата на това, което имаш, е по-голям от страха да нямаш.
В България съотношението е друго. През последните десетилетия България обичайно остава в отрицателната част на " класацията " по страни, въпреки и надалеч от крайности. У нас оптимистите за близкото бъдеще са по-малко от песимистите. А най-вече са тези, които не чакат смяна.
Оптимистите у нас нормално се движат сред 15 и 25% в годините на новия век. Песимистите и тези, които не чакат смяна, са обичайно повече. По време на рецесията песимистите са повече от неутралните, през останалото време неутралните са повече от песимистите.
По време на самата международната рецесия делът на песимистите се усилват директно под 40%, само че след това спадат до 20%, с цел да стигнат последно до 30%. С последвалото усмиряване се означи растеж на неутралните упования и през 2015 и 2016 те надминават 40%, само че в последно време се връщат към 30%.
Така сега у нас неутрални и песимисти са с дялове приблизително 30%, а оптимистите - над 20%. Останалите се двоумят.
В нашия район, най-големи оптимисти за близкото бъдеще са албанците. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ