Най-типичното явление на нашия живот - връзкаджийството ~ Георги МАРКОВ
(Последната фотография на Георги Марков, направена дни преди гибелта му в дома на неговия сътрудник и другар Димитър Бочев от различен техен „ сътрудник “ - Николай Калчев, сътрудник „ Мартини ” от ДС)
Моят човек
Две са основните полета на публичната несправедливост и публичното непочтеност у нас: привилегията и връзкаджийството. По-образно казано, те са двете ръце на негово величество „ Моя човек “. Но в случай че привилегията се отнася единствено до прочут брой хора, то в мътните талази на връзкаджийството плува всяко живо създание у нас, което има инстинкт за самозапазване. Жестока истина е, че без връзки в модерна България вие сте обречената жертва на всекиго. И преди войната у нас, както и през днешния ден в доста страни по света, хората ползуваха и ползуват всякакви „ вуйчовци владици “ и всевъзможни връзки, с които се цели заобикалянето на нравствения аршин за правдивост. На съвсем всички европейски езици съществуват идиоматични изрази за действуване посредством връзки. Но надали в миналото и някъде връзкаджийството се е превръщало в непрекъсната болест на духа, ежеминутно осъзнавана нужда, в нещо, по-насъщно от хляба и по-ценно от всевъзможни нравствени угризения, както това е в този момент у нас. Бедата е, че не става въпрос за някакво всеобщо психическо заболяване, а за житейска действителност, която сама, упорито е основала психическата полуда. Това следва от отсъствието на каквито и да са нравствени критерии, от отсъствието на кой да е справедлив морал. Хиляди жители могат да свидетелствуват по какъв начин връзките ежедневно ги ощетяват, ограбват, унижават, потискат. Хиляди превъзходни възпитаници не могат да стигнат до университетите заради липса на връзки, тъй като ония, с връзките, към този момент са ги изместили. Зная за конкурсни изпити, където изпитните работи се подменят с безупречно готови работи, с цел да обезпечат формалното преимущество на протежетата, познавам завишаване на бележки или просто вулгарно пререждане без пояснения. Или да вземем друга област - назначенията. Може да сте огромен експерт в дадена област и мястото ви да е в теоретичен институт. Но вие в никакъв случай няма да влезете там, до момента в който не намерите връзки. Спомням си грозната история на млад академик, който трябваше да одобри да дели с шефа на своя институт всичките си достижения и писания, с цел да получи мястото на помощник. Никаква прилична работа с добра заплата у нас не се дава по право, заради качества или пък трудови заслуги. Всички положителни длъжности се раздават по закона на връзкаджийството. Ако нямате „ мой човек “, не се и опитвайте. Това е губене на време. Вземете трета област - снабдяването. Господ да ви е на помощ, в случай че нямате връзки с ония, които могат да сложат нещо под тезгяха за вас. Искате ли да си купите кола, без да чакате? Искате ли място за вила? Искате ли дървен материал? Искате ли ледник? Искате ли… каквото и да искате… Всичко минава през „ моя човек “. Още не познавам случай някой да е получил жилище, без „ моя човек “ да действува. Или четвърта област - паспортите за пътувания в чужбина, които са извънреден монопол на „ моя човек “. Мога тържествено да кажа, че до ден сегашен не съм срещнал жител, който да е получил паспорт просто без никакви връзки. Веднъж желаех да отида до Унгария. Бях пътувал доста пъти преди този момент и на запад, и на изток и взех решение този път да не звъня никому по телефона, а просто да очаквам като елементарен жител. Минаха три месеца без никакъв отговор. Трябваше да се обаждам на „ моя човек “. Той намерил, че хората от паспортното извадили досието ми настрани и не взели никакво решение, тъй като никой не се обадил.
Но връзкаджийството у нас не е просто добросърдечна услуга на по-влиятелен вуйчо епископ. То е, най-общо казано, взаимно услужване, което е изцяло користно, тъй като води до взаимно заплашване. Главният закон на връзкаджийството е „ ТИ НА МЕНЕ, АЗ НА ТЕБЕ “. Някой може да запита - но за чия сметка е всичко това? Разбира се, за сметка на ония онеправдани нещастници, които било нямат никакви връзки, било връзките им са напълно слаби спрямо другите.
Тъкмо съществуването на това непоносимо събитие, подхранвано от най-високи места и трансформирало се в неделима същина на режима, е едно от най-ярките доказателства за неговата човешка порочност.
От: „ Моят човек “ („ Задочни репортажи за България “), Георги Марков, изд. ПРОФИЗДАТ, София, 1990
* Последната фотография на Георги Марков, направена дни преди гибелта му в дома на неговия сътрудник и другар Димитър Бочев от различен техен „ сътрудник “ - Николай Калчев, сътрудник „ Мартини ” от Държавна сигурност
