(Портрет на Петър Димков от Лили Димкова) Татко, мама и

(Портрет на Петър Димков от Лили Димкова)

Татко, мама и двамата ми братя имаха здрави и мощни организми. Но моят от рождение беше нежен, гальовен. Татко и мама полагаха цялостен живот грижи за здравето ми. Когато имах здравословен или различен проблем, баща ми беше дал формула, с която да си оказвам помощ: Аз пребивавам в Бога и Бог живее в мене, в Бог няма заболявания, премеждия, скърби, беднотия, щом аз пребивавам в Бога и Бог живее в мене, и в мене няма заболявания, премеждия, скърби, беднотия. Казва се с цялостна религия и очакване.

За усилване на виталните сили ме бе научил всеки ден да масажирам костите зад ушите. Разтриването става мощно, под ред с всички пръсти палец, показалец и така нататък След като се изредят всички пръсти, разтриването продължава с показалеца и междинния пръст дружно. След което с трите пръста (показалец, междинен и безименен) леко се поглажда ухото от горната страна надолу, казвайки: Аз съм здрав, жизнен, богат. През това време другата ръка е поставена с длан върху кръста. Прави се три пъти с едната ръка и три пъти с другата. Завършва с леко подръпване на долната месеста част на ухото, с палеца и показалеца.

При компликации в живота, се споделя мощна мантра за отбрана, която е следната: „ Най-свят, най-свят, най-свят е Господ Бог на небесните сили. ” Повтаря се три пъти.

Още от дребна баща ме водеше на изложения, на театрални постановки, на концерти и споделяше „ Възторгът е хубаво нещо, работи здравословно и е нужен за поддържане на душевното равновесие. Възторгът към хубавото, към изкуството, към художеството, към музиката, към поезията. Въображението би трябвало непрестанно да бъде поддържано и развивано. ”

Татко предлагаше да се дружи с хора великодушни, положителни, услужливи, радостно настроени, доверчиви, с такива, чийто мощни и позитивни усеща не са остарели и не са отслабнали от времето. „ Уважавайте се, имайте религия в себе си, това е най-хубавото средство да внушите почитание и доверие и на другите. ” Татко имаше отлично възприятие за комизъм. Казваше „ Смейте се по-често. Смехът, не присмехът, който е недостатък, е кислородът на душата, по тази причина той основава здрава кръв в тялото. ”

Той надълбоко почиташе труда. Престане ли да работи, човек ще почине морално, физически и умствено. Той съветваше: „ Работете физически и умствено, само че избягвайте постоянно преумората. ” Той постоянно работеше от заран до вечер. Казваше, че трудът е живот и вода, която в случай че застои, се вмирисва. Не оставаше без работа. Или четеше, или преглеждаше заболели, или пишеше. Когато отивахме на отмора, той постоянно носеше със себе си пишещата машина и там работеше всеки ден. За него нямаше събота, неделя или празник, постоянно работеше. Любознателността му беше голяма. Той четеше доста, беше енциклопедична персона. Четеше и учеше задълбочено свещените книги на народите и намираше във всички тях единствената божествена истина. Интересуваше се от всички духовни учения и с почитание се отнасяше към всички истини, дадени от духовните учители. Изпитваше респект и страхопочитание към всички пратеници на Бялата ложа, Всемирното бяло приятелство, пристигнали да донесат на човечеството познание за божествената истина - Хермес, Заратустра, Буда и античните свещени индийски книги, Моисей (Старият завет), Мохамед (Корана) и най-великият делегат на Бога, не от земна еволюция, Иисус Христос (Новият завет и духовната християнска литература).

За йога споделяше: „ Това е път към святост, само че бе нравствен преподавател не би трябвало да се ползва. ” При него идваха заболели пациенти, които бяха ползвали йога и си бяха нанесли доста провали: болен черен дроб, болно сърце и други. Затова той споделяше, че би трябвало да се ползва доста деликатно и с същински нравствен ръководител-учител. Но смяташе, че йога не е пътя на западния човек.

Татко постоянно ни е разказвал, че майка му, нашата баба, доста обичала да пее и че песента е била неделима част от нея. Пеела е доста хубаво и непрекъснато. За него песента също беше част от здравето. Без ария не можеш да бъдеш здрав. Казваше ми, че когато е бил дребен и по-късно в младостта си: всички пееха и по тази причина бяха здрави. Да слушаш музика е прелестно, само че в случай че не пееш не можеш да бъдеш същински здрав. Нямаше пациент, който той да не прегледа и да не му даде директиви, да не му каже: „ А в този момент лекувай се и пей „ Цвете благо, цвете красно ”, хубава българска ария.

Възгледът за прераждането се приемаше като неоспорима истина в нашет осемейство. Татко имаше принцип в никакъв случай дане приказва какъв е бил в предишните си животи. И в никакъв случай не го наруши. Когато бях към четиринадесетгодишна баща ми даде да прочета романа „ Безсмъртна обич ” от Дук де Помар. Един доста скъп разказ, който наблюдава развиването на душите и по какъв начин последователно от живот в живот, попадайки в разнообразни обстановки, душите развиват и облагородяват низшите усеща на ненавист и възмездие и по какъв начин тези усеща се трансформират в безсмъртна обич. След това ми даде и романа „ Занони ” от Булвер-Литон - класически нравствен разказ, мощно повлиян от ситуацията в Европа преди и по време на Френската гражданска война. Много всемирски и спиритуални тематики, както се вижда от него, не престават да са изключително настоящи и до ден-днешен. И от този момент жадно започнах да чета окултна литература. А имаше у дома, имаше доста, доста книги, събрани от баща. Спомням си за една дребна брошура на Кришнамурти „ При нозете на Учителя ”, която ми направи необикновено мощно усещане и обобщените истини в нея останаха за цялостен живот в мен. Какво ли не четях, всичко, което баща беше събрал - Хермес, Мориа, теософска литература, Ани Безан, Лет Битер, Елена Блаватска, какво ли, какво ли не. Всичко това ми даваше толкоз доста познания, до толкоз доста истини се допрях. Също по този начин започнах да намирам преведени и написани на пишеща машина писания на Рудолф Щайнер. Татко също с интерес ги четеше. Толкова доста е дал този огромен, огромен Учител. Четях и йогийска литература и паралелно с това Учителя Беинса Дуно. Постепенно, последователно усетих, че душата ми най-хармонична се усеща с думите, словото на Учителя Беинса Дуно, моя Учител.

Любознателността на баща беше невероятна, четеше, четеше, търсеше. Много обичаше националните поговорки. Казваше, че в тях е събрана вековната мъдрост на човечеството. Също по този начин ценеше легендите и скритите надълбоко в тях истини. Обичаше съветските класици - Толстой, Достоевски, Чехов, Тургенев; ценеше Виктор Юго, Шекспир, тяхната голяма мъдрост и човещина. Винаги, когато имаше опция, ходеше по книжарниците, с цел да види какво ново е излязло. Толкова доста забавни и скъпи книги ми носеше и постоянно все нещо, което ще ми е належащо, ще ми е забавно, ще е значимо за мен.

Избрано от: „ Петър Димков: Моят татко “, Лили Димкова, съвместно издание на изд.Хрикер и изд.Виделина
Източник: 
Портрет на Петър Димков от Лили Димкова,