Научих се да живея всеки ден така, сякаш ми е последен…
Попитах другар, който е минал 70 и наближава 80, какви промени усеща в себе си? Той ми изпрати следното:
1. След като обичах своите родители, братя и сестри, брачна половинка, децата и приятелите си, в този момент започнах да обичам себе си.
2. Разбрах, че не съм Атлас. Светът не се крепи на моите плещи.
3. Спрях да се пазарувам с продавачите на плодове и зеленчуци. Още няколко стотинки няма да ме пречупят, само че могат да оказват помощ на един безпаричен човек да спести, с цел да заплати учебното заведение на щерка си.
4. Оставям на сервитьорката огромен бакшиш. Допълнителните пари може да провокират усмивка на лицето й. Тя си изкарва прехраната доста по-трудно от мен.
5. Спрях да споделям на възрастните хора, че към този момент са разказвали тази история доста пъти. Историята ги принуждава да вървят по алеята на паметта и отначало да преживеят предишното си.
6. Научих се да не коригирам хората, даже когато знам, че бъркат. Бремето да направя всички съвършени не лежи върху мен. Светът е по-ценен от съвършенството.
7. Правя похвали свободно и обилно. Комплиментите развеселяват освен получателя, само че и мен. И един дребен съвет към получателя на комплимента, в никакъв случай, НИКОГА не отхвърляйте, просто кажете „ Благодаря “.
8. Научих се да пренебрегвам гънката ли петното върху ризата. Личността приказва по-силно от външния тип.
9. Отдалечавам се от хора, които не ме правят оценка. Те може да не знаят моята стойност, само че аз я знам.
10. Запазвам самообладание, когато някой играе мръсно, с цел да ме изпревари в „ надпреварата с плъхове “. Аз не съм плъх и не числя се към никоя раса.
11. Уча се да не се разстройвам от страстите си. Моите страсти ме вършат човек.
12. Разбрах, че е по-добре да зарежа егото, в сравнение с да си скапва връзките. Моето его ще ме държи настрани, до момента в който в една връзка в никакъв случай няма да бъда самичък.
13. Научих се да пребивавам всеки ден по този начин, като че ли ми е финален. В последна сметка той може да бъде последният.
14. Правя това, което ме прави благополучен. Аз съм виновен за моето благополучие и самичък си го дължа. Щастието е избор. Можете да бъдете щастливи когато и да е, просто изберете да бъдете!
Ваш сър Антъни Хопкинс
