Понятието “работно време означава времето, установено със закон, друг нормативен

Понятието “работно време ” значи времето, открито със закон, различен нормативен акт, с групов трудов контракт или самостоятелен трудов контракт, през което служащият или служителят е задължен да бъде разполагаем на работодателя на територията на предприятието или в друго несъмнено от него място .

През това време служащият или служителят реализира разнообразни типове работа и извършва отговорности съгласно специалността, специалността и квалификацията си в сходство с клаузите на самостоятелния трудов контракт, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и груповия трудов контракт. Работодателят е задължен да обезпечава навреме нужните условия за осъществяване на трудовите отговорности.

Работното време е един от измерителите на всеки тип труд и съставлява интервал от време, през който се осъществя трудова активност . То е присъща мярка за редица права и отговорности на служащия или служителя, които са директно или индиректно свързани с количеството положен труд.

Българското трудово законодателство урежда разнородни форми на работно време за обезпечаване на по-гъвкави благоприятни условия за обезпечаване на претовареност, както и с оптимално потребление на опциите за полагане на труд по няколко трудови контракта .

С плануваните промени на трудовото законодателство, уреждащи работата от разстояние, се възнамеряват въвеждането на съответни правила, свързани с регулирането на работното време в този режим на работа. Какви са те и по какъв начин ще се ползват, дава отговор доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право.

istock

Предлагат се промени, свързани с отчитането на свършената работа и контрола на работното време. Регламентира се, че работното време на служащия и служителя, който прави работа от разстояние, се открива в самостоятелния трудов контракт в сходство с условията на Кодекса на труда, груповия трудов контракт и правилника за вътрешния трудов ред в предприятието.

Изрично се изисква при образуване на работното време да се съблюдават откритите в закона минимални размери на междудневната и седмичната отмора . Запазва се правото служащият или служителят, който прави работа от разстояние, самичък да провежда своето работно време (при съблюдаване на уговореното работно време и плануваните в Кодекса на труда почивки), тъй че да е разполагаем и да работи във времето, в което работодателят е в информационна връзка с трети лица . Тези промени подсигуряват правото на отмора в сходство с общите условия на трудовото законодателство, като се резервира опцията за еластичност при организацията на работата от страна на служащия или служителя.

С предлаганите промени не се анулира условието фактически отработеното време да се отразява ежемесечно в документ по пример, одобрен от работодателя . В този случай служащият или служителят, който прави работа от разстояние, носи отговорност за достоверността на данните. Предвид все по-масовото потребление на осведомителни системи за организация и отчитане на работата се регламентира различна опция фактически отработеното време да се регистрира и посредством автоматизирана система.

По този метод се дава опция за понижаване на административната тежест като отчитането на отработеното време няма да изисква попълване на обособен документ от служащия или служителя и надлежно обработването на информацията от работодателя, а за това ще е допустимо да се употребяват осведомителните системи .

В този случай работодателят е задължен при поискване да даде на служащия или служителя, който прави работа от разстояние, достъп до данните в системата за отработеното от него работно време . Създава се сигурност за служащия или служителя, който ще има информация за регистрираното работно време, което е обвързвано с трудовите и осигурителните му права.