Колко ни взима банкоматът при теглене на пари в брой?
Поне по една дебитна карта има всеки пълновръстен българин, а 40% от тях имат и кредитна карта. Още преди три години Българска народна банка изброи 6.2 милиона дебитни карти и 1.2 милиона кредитни. Големият взрив се случи не тъй като хората желаеха да са съвременни и да вървят без кеш в джоба, а поради нормативните условия заплати и пенсии (с дребни изключения), стипендии и всевъзможни обществени заплащания да влизат по банкова сметка, а не да се изплащат в брой.
Повече от половината картодържатели се научиха бързо да си икономисват време и пари и да заплащат непосредствено на ПОС терминал в магазина, а не да тичат до банкомат и да заплащат покупките си в брой. И има за какво. Банковите такси порастват и ще порастват още и отсега нататък. Добрата вест е, че таксите за изтегляне кеш се усилват с по-бавни темпове, в сравнение с другите банкови комисиони. За сметка на това обаче порастват съпътстващите „ невидими “ такси, свързани с притежаването на банкова карта, като да вземем за пример месечната поддръжка на сметката. Тя варира в общия случай сред 2 и 3 лв. за дебитни карти. И де факто банките имат алтернатива да ги усилват когато и с колкото си решат, откакто уведомят авансово клиентите си.
Финансовият справочник „ Моите пари “ наблюдава по какъв начин се променя една от най-масовите услуги - точно изтегляне на пари от банкомат. Справката демонстрира, че към момента съществува и безвъзмездна услуга (при две банки и при избрани условия), само че всеобщата такса е 0.30 лв., в случай че се тегли от машина, конфигурирана от банката, издател на картата. Почти половината от банките обаче към този момент са възприели друга методика за комисионата си и тя от дълго време не е закрепена сума. Изчислява се като % от изтеглената сума, само че има заложена и долна граница, под която таксата не пада. Например сред 0.1 и 0.16 %, само че най-малко 0.30 лв. (виж таблиците). Това значи, че колкото по-голяма сума желаеме от банкомата, толкоз по-скъпо ще платим.
Таксите за изтегляне на суми в брой от непознат банкомат постоянно са били и остават да бъдат по-високи. Те стартират от 1 лева и доближават 0.20%, мин. 1.50 лева, за всяка интервенция, разясняват от платформата. Отново половината от банките начисляват закрепена сума, която варира от 1 лев до 1.20 лв., а другите имат закован най-малко сред 1.20 и 1.50 лв. и удържат % от сумата (между 0.1 и 0.2 процента).
И в двата случая прави усещане, че по-малките банки държат по-ниски такси за тази услуга. Големите обаче вземат повече от клиентите си, нищо че имат и повече клиенти.
Изследване от предходната година пък сподели, че банковата карта заема второ място (54 на сто) измежду желаните способи за разплащане от българите, а парите в брой не престават да държат първа позиция с 67 на 100. Това демонстрират резултатите от интернационалното изследване „ Нагласи към методите на разплащане “, поръчано от „ Ево Груп “ в партньорство с „ Виза “ в страните от Централна и Източна Европа. Картината обаче лека-полека се трансформира и в огромните магазини от ден на ден се заплаща безкешово. Такса за клиента при прилагане на ПОС терминал няма. Тя се поема от търговеца. Това е и повода някои дребни магазинчета настойчиво да отхвърлят да конфигурират терминал.
Повече от половината картодържатели се научиха бързо да си икономисват време и пари и да заплащат непосредствено на ПОС терминал в магазина, а не да тичат до банкомат и да заплащат покупките си в брой. И има за какво. Банковите такси порастват и ще порастват още и отсега нататък. Добрата вест е, че таксите за изтегляне кеш се усилват с по-бавни темпове, в сравнение с другите банкови комисиони. За сметка на това обаче порастват съпътстващите „ невидими “ такси, свързани с притежаването на банкова карта, като да вземем за пример месечната поддръжка на сметката. Тя варира в общия случай сред 2 и 3 лв. за дебитни карти. И де факто банките имат алтернатива да ги усилват когато и с колкото си решат, откакто уведомят авансово клиентите си.
Финансовият справочник „ Моите пари “ наблюдава по какъв начин се променя една от най-масовите услуги - точно изтегляне на пари от банкомат. Справката демонстрира, че към момента съществува и безвъзмездна услуга (при две банки и при избрани условия), само че всеобщата такса е 0.30 лв., в случай че се тегли от машина, конфигурирана от банката, издател на картата. Почти половината от банките обаче към този момент са възприели друга методика за комисионата си и тя от дълго време не е закрепена сума. Изчислява се като % от изтеглената сума, само че има заложена и долна граница, под която таксата не пада. Например сред 0.1 и 0.16 %, само че най-малко 0.30 лв. (виж таблиците). Това значи, че колкото по-голяма сума желаеме от банкомата, толкоз по-скъпо ще платим.
Таксите за изтегляне на суми в брой от непознат банкомат постоянно са били и остават да бъдат по-високи. Те стартират от 1 лева и доближават 0.20%, мин. 1.50 лева, за всяка интервенция, разясняват от платформата. Отново половината от банките начисляват закрепена сума, която варира от 1 лев до 1.20 лв., а другите имат закован най-малко сред 1.20 и 1.50 лв. и удържат % от сумата (между 0.1 и 0.2 процента).
И в двата случая прави усещане, че по-малките банки държат по-ниски такси за тази услуга. Големите обаче вземат повече от клиентите си, нищо че имат и повече клиенти.
Изследване от предходната година пък сподели, че банковата карта заема второ място (54 на сто) измежду желаните способи за разплащане от българите, а парите в брой не престават да държат първа позиция с 67 на 100. Това демонстрират резултатите от интернационалното изследване „ Нагласи към методите на разплащане “, поръчано от „ Ево Груп “ в партньорство с „ Виза “ в страните от Централна и Източна Европа. Картината обаче лека-полека се трансформира и в огромните магазини от ден на ден се заплаща безкешово. Такса за клиента при прилагане на ПОС терминал няма. Тя се поема от търговеца. Това е и повода някои дребни магазинчета настойчиво да отхвърлят да конфигурират терминал.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ