Проблемите за икономиката на Европа са по-големи, отколкото си представяме
Понастоящем еврозоната се движи в несигурна икономическа обстановка, като наподобява, че е на ръба на рецесията. Очакванията са свързани с идните данни за растежа, само че по-широката вероятност разкрива един по-различен сюжет.
Докато валутният съюз на 20-те страни се стреми да избегне тежко стесняване, което може да има трайни последствия, отрезвяващата действителност е, че растежът се колебае покрай нулата, което предлага малко сила за устойчиво възобновяване. Структурните проблеми слагат Европа в състояние да изостава от другите огромни стопански системи за нескончаем интервал от време.
В кратковременен проект икономическите индикатори демонстрират смесена картина. Неотдавнашните данни демонстрираха стесняване на Брутният вътрешен продукт с 0.1 % за интервала юли-септември, което допуска евентуална плитка криза, в случай че последва едва четвърто тримесечие.
Въпреки че оптимистични гласове, като основния икономист на Европейската централна банка Филип Лейн, плануват възобновяване на търсенето, подтиквано от възходящите действителни заплати и свития пазар на труда, скептиците настояват, че високите разноски по заемите, омекването на пазара на труда и незадоволителното търсене в чужбина попречват възобновяване на доверието.
В вероятност провокациите остават. Европа е изправена пред година на подтиснат напредък, като както паричната, по този начин и фискалната политика наподобява имат за цел да лимитират експанзията.
След 2024 година вероятностите остават мрачни, характеризиращи се с понижаване на популацията в трудоспособна възраст, нищожно повишение на продуктивността, възходяща администрация и застой в икономическия съюз.
Европейската комисия предвижда, че евентуалният напредък на блока ще спадне под 1.5 % и ще намалее до 1.2 % до 2027 година, което ще се дължи на демографските промени и слабото повишение на успеваемостта.
Германия, която е основен състезател, се бори с провокациите в енергоемката си тежка индустрия, зле готова за скъпоструващи енергийни и търговски напрежения. Потенциалният ритъм на напредък на страната е понижен под 1%. Правителствата на страните от Европейския съюз нямат консенсус по по-широки въпроси, като да вземем за пример ролята на миграцията за справяне с дефицита на работна ръка, образуването на същински банков съюз и централизираните разноски в 27-те страни от блока.
Лейн от Европейската централна банка прикани за по-амбициозен метод, наблягайки нуждата да се премине оттатък скромния междинен ритъм на напредък от 1.2%. Траекторията на района обаче остава несигурна, като икономическите тънкости и политическата колебливост хвърлят сянка върху вероятностите за възобновяване.
