Половин година след предсрочните избори за 44- то Народно събрание,

Половин година след предварителните избори за 44- то Народно заседание, съотношението на силите сред главните парламентарни партии остава без основни промени.

ГЕРБ (25.1%) резервира електорална преднина от 6% пред Българска социалистическа партия (19.3%), което значи че при нови избори през днешния ден, двете партии биха разполагали с почти сегашния си брой депутати. Малко по-голяма е динамичността в отношението към техните водачи. Б.Борисов резервира 32% утвърждение, само че спрямо юни нараства и делът на критиците му - от 35% на 39%. Това демонстрират данните на организация „ Алфа Рисърч ” от изследване за публичните настройки на жителите през септември.

Въпреки дейното настъпателното държание на К.Нинова по редица въпроси, Българска социалистическа партия не съумява да уплътни опозиционната си роля, което коства 3% от персоналния рейтинг на водача й (от 27% до 24%), както и лек растеж в отрицателните оценки.

Обединените патриоти бележат прочут електорален спад спрямо юни (от 7.2% на 5.9%). Ако сходен тренд е присъщ за тях в интервалите, когато липсва предизборна готовност, то в персоналното отношение към водачите е налице нетипична наклонност. Всеки един от тримата е най-малко на двойна отдалеченост от другия. Кр.Каракачанов резервира високия си партиен рейтинг (29% одобрение) и остава твърдо на втора позиция след Б.Борисов. В.Симеонов покачва с 1% последователите си (до 14 на сто), само че генерира и сериозен растеж на неодобрението. В.Сидеров остава на 5% утвърждение и с едни от най-високите равнища на отрицание.

Електоралната динамичност на Движение за права и свободи (4.8%) и неговия водач по обичайному е слаба, като за момента позициите на Движението измежду гласоподавателите му не наподобяват разтърсени. Най-сериозна смяна записва изследването при партия Воля и нейния водач В.Маршки, които бързо вървят по стъпките на ББЦ и Бареков от предходния парламент. За три месеца персоналният рейтинг на В.Марешки е понижен със 7 на 100, а с 1.8% електорална поддръжка партията му би останала под чертата, в случай че през днешния ден имаше избори за Народно заседание.

Фрагментираната извънпарламентарна съпротива в лицето на Реформаторския блок, „ Да, България ” и „ Нова република ”, се употребява със сумарната поддръжка на към 4.5% от гласоподавателите в страната, само че нито една от тях не се откроява като любимец. Относително високият дял интервюирани (7.9%), твърдящи, че биха избрали "друга" политическа мощ идват главно от младото и приблизително потомство отвън столицата, подкрепили на последните избори някоя от по-малките партии и разочаровани от неналичието на свое политическо посланичество.

През септември държавното управление резервира позитивните си оценки съвсем без смяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен растеж в каузи на неговите съперници: от 33% до 38%. Твърдо зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ (49%). Доста по-различна е картината измежду гласоподавателите на съдружния сътрудник „ Обединени патриоти “ – едвам 13% от тях изричат утвърждение за работата на кабинета, против 41% отрицание.

Както и при започване на мандата, позитивните оценки за премиера са 32% против 39% негативни. В личен проект той притегля главно гласоподаватели на ГЕРБ, а в по-малка степен - последователи на Обединените патриоти, Воля, извънпарламентарната десница.

Разгледана по сфери на активност и степен на осъществяване на предизборни цели, оценката за работата на държавното управление е по-диференцирана и демонстрира ясно както одобряваните, по този начин и дефицитните политики. Според интервюираните се обрисуват четири сполучливи посоки в работата на кабинета: инфраструктура (51%) с подхванатите стъпки по построяването на автомагистралите „ Хемус ”, „ Струма ” и въвеждане на ТОЛ система; външна политика (43%) с интензивността за възстановяване на връзките с Македония и страните от Западните Балкани; туризъм (42%) с напъните за привличане на повече туристи и обезпечаване на по-добър туристически продукт; обучение (31%) с ограниченията за повишение на учителските заплати и понижаване на отпадналите от учебно заведение деца.

Втора група оформят сферите с по-ниска оценка за показаните досега резултати, само че с поддръжка за декларираните цели. Сред тях са: финанси – 25% считат, че държавното управление се оправя сполучливо със събираемостта на налозите и битката с контрабандата; земеделие (21%), защита (17%), енергетика (17%).

В дъното на класацията са три мощно проблематични сфери, които от години събират паниките и критичността на българските жители – вътрешен ред и сигурност (13%), опазване на здравето (9%), правораздаване (7%). Отлагането или имитацията на промени в тези системи генерира неодобрение както към съответните отраслови министри, по този начин и към държавното управление като цяло.

Половината от членовете на кабинета, най-вече ангажирани с оценени като сполучливи ресори, имат позитивен показател за активността си. Във второ следващо изследване най-одобряван е вицепремиерът Т.Дончев (индекс от 16.4). Следван е от военния министър Кр.Каракачанов (индекс 10.9), спортния Кр.Кралев (индекс 10.2). След тях с по-ниски, само че преобладаващо позитивни оценки са министърът за българското европредседателство Л.Павлова (5.1), външния Е.Захариева (4.5), транспортния И.Московски (4.0), министъра на туризма Н.Ангелкова (3.6), районния Н.Нанков (1.7), финансовия В.Горанов (0.3), енергийния Т.Петкова (0.1).

Тройката в дъното на таблицата попълнят министри, чиято работа през първите месеци на мандата бе придружена от кавги със мощен публичен отзив: министъра на околната среда Н.Димов (индекс от -10.3), икономическия Е.Караниколов (-10.5), правосъдния Ц.Цачева (-16.8).

Липсата на съответни политики в най-критично оценените ресори от активността на кабинета е евентуален риск за неговата непоклатимост, само че все още този риск отстъпва на назад във времето пред терзанията от ескалацията на напрежението в света. В съответствие 38% към 62% интервюираните възприемат обстановката в България като спокойна и постоянна, до момента в който във външно-политически проект паниките са доста по-високи – 20%:79%. Като резултат, макар рецензиите, цялостното предпочитание за нормализиране на обстановката у нас господства над устрема към усилване на политическата борба. Което намира израз в настройката на 61% от пълнолетните българи актуалното държавно управление да изкара цялостния си четиригодишен мандат, вместо провеждането на нови избори.

Оценката за активността на институциите удостоверява констатациите от предходни изследвания: преобладаващо доверие към президента и преобладаващо съмнение към законодателната и правосъдна управляващи.

Президентът Р.Радев продължава да се употребява с утвърждението на болшинството от българските жители (54% против 13% неодобрение). След месеци на еволюционен растеж обаче, мониторингът на публичните настройки записва първи отрицателни индикации: от юни до септември позитивните оценки за активността му спадат от 57% на 54%, като идващите месеци ще покажат какъв ще бъде развоя в персоналния му рейтинг. Подкрепата си за президента стартират да отдръпват най-вече десни гласоподаватели, дали му заем на доверие при встъпването в служба.

Първите дейности на Народното събрание за есенния политически сезон задълбочават рецензията към неговата работа. Положителните оценки за 44-то Народно събрание спадат от 15% до 12%, а негативните нарастват от 39% до 44%. Малко по-високо е доверието към неговия ръководител Д.Главчев - 17% позитивни против 33% негативни оценки.

Установеният преди месеци позитивен тренд в оценката за работата на полицията също стопира развиването си. Въпреки, че остава с по-висок заем на доверие от съда и прокуратурата, утвърждението за работата й спада от 26% на 22%, против 38% негативни оценки.

Както и в предходни месеци, активността на правосъдната система е придружена с най-висока социална рецензия. Тя доминира както за работата на съда (10% позитивни против 58% негативни оценки), по този начин и за тази на обвиняването в лицето на основния прокурор С.Цацаров (9% позитивни против 49% негативни оценки). /БГНЕС