Европреседателството повишава нивото на терористичния риск
Полк. Юлий Георгиев е дълготраен чиновник в българското контраразузнаване, някогашен шеф на Националната работа за сигурност (1995-1997),преподавател в магистърска стратегия „ Национална сигурност” в УНСС (2010-2016), член на УС на Национална Асоциация Сигурност. Автор на книги и публикации по проблемите на националната сигурност. Репортер на Дир.бг се обърна към специалиста по национална сигурност с няколко въпроса, които вълнуват обществото в България.
- Полк. Георгиев, в света витае страхът от тероризъм и няма за какво да си затваряме очите за това. Особено в този момент, когато България е хазаин на европредседателството. Вие сте специалист по национална сигурност и създател на книга по тази тематика – „ Управление на риска в сигурността”. Според вас, нашите служби по сигурност имат ли действителна подготвеност да предотвратят терористичен акт?
- Това, което не може да не прави усещане е, че тероризмът като че ли се трансформира в част от нашето всекидневие. Колкото и дразнещо да е, започнахме да привикваме с него. От чисто професионална позиция това би трябвало да ни приказва, че интернационалният тероризъм относително сполучливо съумява в последните години да реализира главната си тактическа цел - да провокира всеобщ боязън, смут, суматоха, неустановеност, да дестабилизира живота ни, да бъде непрекъсната тематика в международните вести. Виждаме и по какъв начин се разнообразяват терористичните офанзиви, какъв брой сме уязвими изключително пред ударите на самомотивиращия се тероризъм на така наречен „ вълци единаци”, които не поддържат организационни връзки с интернационалните терористични организации и мъчно биха могли да бъдат установявани и обезвредени на ранен стадий. Този боязън съществува и в нас, българите - ние сме евентуално застрашена страна от тероризъм. Такива са действителностите.
В момента сме в центъра на европейския политически живот, което единствено по себе си покачва равнището на терористичния риск. Това ни кара да обръщаме повече внимание на ограниченията за сигурност, които се подхващат в последните дни. Ние, обаче, виждаме единствено част от охранителните ограничения – засиленото полицейско наличие, специфичните елементи, оградените зони и периметри за сигурност, поставените ограждения и бариери, ограничаващи свободния достъп до избрани места. Останалите ограничения ще си останат скрити от нас, и това е напълно в реда на нещата. Нямам подозрение, че службите ни поставят нужните старания и са постигнали избрана подготвеност да подсигуряват сигурността на гостите и българските жители. Доколко ще са резултатни тези ограничения е мъчно да се отговори изрично. Много са зависимостите и не всичките те са ни подвластни. Да се надяваме, че те ще окажат своя въздържащ предпазен резултат. Но би трябвало да сме реалисти - няма такава страна, в която да съществува безспорна сигурност против деянията на интернационалния тероризъм.
- Ефективността на подхванатите ограничения не зависи ли от това до каква степен службите ни за сигурност и полицията са осведомени за ставащото вътре в страната? Въпросът ми е, до каква степен те са в положение да управляват вътрешната среда за сигурност?
- Информацията е един от основните фактори, само че не е единственият фактор, от който зависи способността ни да реагираме и да обезвреждаме рисковете и заканите за националната ни сигурност. Има и други фактори от първостепенно значение: човешкия фактор, бих го написал с основни букви; изискванията на средата за сигурност; времето, което би трябвало да преглеждаме като ресурс; миг за реакция и движение на протичане на събитията – под, или отвън нашия надзор. Владеем ли в единение тези фактори, което е идеалното състояние, ние ще сме в положение да упражняваме пълноценно наблюдаване върху рисковите групи непознати и български жители, да направляваме развиването на събитията, явленията и процесите с рисков капацитет в средата ни за сигурност.
За страдание, нашите специфични служби и полицията имат сериозен проблем в това отношение от десетки години, и обстановката от ден на ден се утежнява. Агентурният им уред непрестанно понижава, непрестанно отслабва доверието на хората в тях. И това мощно въздейства върху качеството на сигурността, която изисква обществото. Но мисля, че не е редно да слагаме акцента единствено върху вътрешната среда за сигурност. Еднакво значими са и нашите разследващи благоприятни условия и позиции във външната среда за сигурност. И в това отношение, обаче, нещата също не са положителни, би трябвало да си признаем. Причините са известни – ние, хората от професионалната общественост, доста сме писали и говорили за тях.
- Да поговорим за тези аргументи още веднъж: В едно ваше изявление говорите за „ истеризирането” във връзка с Държавна сигурност. Споделям позицията ви, че единствено примитивни хора могат да отхвърлят разузнаването като го демонизират и отъждествяват с доносничество. Но по какъв начин може да се върне „ лентата” обратно, с цел да осъзнае обществото какъв брой значима е агентурната активност за националната сигурност на една страна, и няма ли да е късно, когато най-сетне го осъзнаем? ...
- Вижте, аз съм по този начин организиран като човек, че бързо не помня предишното и пребивавам с сегашното и бъдещето, само че изцяло съм уверен, че е значимо още веднъж да се поразровим при започване на така наречен „ Български преход”. Лично аз го схващам по-скоро като Елциновски модел на преход. Вероятно хората не знаят чак такива детайлности, само че по това време, първоначално, висшите кръгове във Вашингтон и Москва работеха в цялостно единодушие и съдружничество, в желанието си да преобразят света по техните схеми. Тогава някой някъде там реши да насочи основния удар върху специфичните ни служби, с цел да улесни своите хора, без да се интересува дали ще крадат „ като за последно”. И службите, както се видя, го понесоха с цялостна мощ. Ударът върху тях напълно естествено се придвижи и върху главното им средство - тогава по този начин се наричаше агентурният уред. Тези хора бяха подложени на публично неодобрение, бяха поругани и отвергнати.
И тук желая да уточня нещо: Има един не толкоз прочут факт, че още след смяната на Десети ноември службите дадоха опция на своите секретни сътрудници сами да дефинират по-нататъшната си орис: да продължат, или да пресечен връзките си с органите. Изобщо, да намерят своето ново място в изменящата се реалност, както преценяват за добре. Тази опция и за тези от тях, които избраха да се включат интензивно в политическия живот и го обявиха намерено, бе осъществена изрично и без каквито и да е условности. Говорим за настоящите служби.
Дали пътищата на оперативните служащи, уволнени, пенсионирани или непринудено напуснали системата и техните някогашни сътрудници са се пресичали, и дали са имали някакъв общ бизнес по-нататък, е мъчно да се каже. Възможно е и това да се е случвало, само че надали би трябвало да бъдат упреквани, че са траяли другарските си връзки, в случай че не са нарушавали закона. Ограничения за това не съществуваха. С други думи, формалните дотогава сделки, зависимости и задължения, се разпаднаха. Но тематиката не бе затворена бързо, което щеше да бъде най-разумно, а продължи да се експлоатира към този момент дълги години.
Борбата с комунизма продължава да се води и до момента за сметка на държавността.
- Според вас, какви са последствията от това?
- Последиците ги виждаме и ги понасяме всички, без изключение. Защото и богатите и съумелите хора у нас не могат да се изолират от общата ни среда, колкото и да се пробват да го вършат. Когато газиш в блатото, няма значение дали си с цървули, или с лачени обувки. Еднаква е калта, която те омазва. Еднакво е неудоволствието за всички. Просто не живеем в естествена страна, в която законите да се съблюдават и връзките да бъдат в границите на естествената цивилизована нравственос. Последиците ги усещаме всички, в една или друга степен. Ето неотдавна, във връзка всеобщото ликвидиране в Нови Искър един от ръководителите на полицията изрази откровено неодобрение от обстоятелството, че никой от познаващите търсения Росен, не е съобщил за това в полицията. Ето една директна последица. Гражданите просто не желаят, да не споделям нещо по мощно – притесняват се да сътрудничат на органите за откриване на закононарушения. Защо е по този начин? - Защото, даже това го написах неотдавна и в мой коментар във фейсбук, те позагубиха доверието си в тях, в правосъдната система, в политиците и в ръководещите. Непрекъснато, няколко десетилетия им внушаваха, че съдействието или съдействието на службите, което е едно и също – разликата е в сложността и продължителността във времето, е нещо укоризненно, подло, кощунствено, и от него би трябвало да изпитват отвращение; че сътрудниците на службите и полицията са някакви негодници, злоумишленици, доносници, интриганти и службогонци, които „ донасят”за пари, кариера, или и тъй като им доставя някакво садистично наслаждение, а не тъй като е техен цивилен и родолюбив дълг. Не че не е имало и такива, само че те в общото се губеха. Не че не е имало и доста хора, които са потърпевши от това - изключително в първите десетина години след Девети септември, във времето на революционния реваншизъм, и по-късно когато се водеше битка с идеологическата измама. Тези обстоятелства също не би трябвало да бъдат подценявани, само че не и налагани като единствената истина. Това е подправяне на историята.
Либералният модел, който ни бе натрапен, освободи нравите дотам, че мисълта за страната отиде на втори проект. Да наречеш някого ”ченге”, с високомерно пренебрежение и неуважение, последователно се наложи и стартира да се възприема като израз на демократична модерност; като израз на свободата и демокрацията. И тогава, когато такива на ме сходни – романтици, им обясняваха, че заливайки с тиня секретните сътрудници на Държавна сигурност, ще провокират разтърсвания, тъй като негативизмът ще се придвижи и върху новите сътрудници и информатори на полицията и ще отблъсне хората; че държавността ще остане изпразнено от наличие разбиране, и от неналичието на сътрудници и гражданско подпомагане на органите ще се възползват бандитите, мафиотите, крадците, мародерите, мошениците и измамниците от най-различен диаметър – тези думи не се чуха, и ни заливаха с мръсотия. Е, пристигна това време да се отрезнее, и всички да заживеем в цялостна неустановеност.
Дойде времето бандитите да стават политици и да ни ръководят съгласно законите на омертата.
И в случай че би трябвало да сме напълно съответни, това се извърши не примитивно и от „ примитивните”, в противен случай - напълно професионално, целеустремено и напълно заинтригувано. Просто на тези хора не им трябваха работещи служби, а такива, които да не им пречат.
Може ли да се „ върне лентата назад”, ме питате? - Може, въпреки и доста мъчно. Доверието на хората се печели единствено с откровеност и почтено отношение. Първо, би трябвало да се организира изцяло открит и почтен диалог за Българския преход и въздействието на външните фактори върху него. Второ, би трябвало да има отмъщение и правдивост. Сега ги няма. И последно – да стартираме изначало да градим такава България, която да върне децата ни назад. Звучи като фантастика, нали? Но ще стане все в миналото...
- Вие сте оглавявал Националната работа за сигурност, в този момент ДАНС. Кажете искрено: вслушват ли се властимащите в специалисти като вас, или по-скоро ви изслушват, само че не ви чуват, след което нещата се потулват, поради статуквото, или заради спор на ползи? - Искате искреност?
- С властимащите, в случай че имате поради сегашните, просто не приказваме на един език - генерално се разминаваме. И по тази причина нямаме директни контакти. За какво да си приказваме с тях?! –За корупцията ли? За бедността, безпътицата, циганската престъпност, подправянето на изборите, или за висящите във въздуха толкоз обичани евроатлантически полезности?! С сътрудниците от службите имаме публични връзки, почитаме се. Те са в деликатна обстановка - демонстрираме схващане. Срещаме се, беседваме, въпреки и доста рядко, и то по публични мотиви. Преди десетина години това им беше неразрешено - наказваха ги и ги уволняваха, в случай че контактуват с нас. Но, времената се промениха…
- Познавам някои ваши сътрудници от Национална асоциация "Сигурност ". Почти всички тези хора към този момент отбягват да приказват обществено. Вас също трябваше да ви увещавам да отговорите на въпросите ми. Защо най-големите специалисти по сигурността не желаят да приказват обществено? – Каква е повода?
- Не сме спирали да приказваме по тематиката, да споделяме вижданията си и опита си от предишното, да провокираме към повече разсъдък и интензивност политиците. Но сте права, че поразредихме обществените изяви. Аз да вземем за пример, напоследък се пренасочих към фейсбук, където имам доста другари, сътрудници, някогашни студенти, с които обменяме отзиви и мнения. Трябва да ви кажа, без да пресилвам, че някои от тях са в действителност доста стойностни, доста точни - наслаждение е да се четат. Facebook е доста повече от национална медия. Причината да позачезнем в медийния ефир е, че публичният интерес към тази тематика взе в последно време да се губи. Така е, тъй като дълго време се злоупотребяваше с нея. Тръгнем ли да беседваме както би трябвало за прехода, ползата отново ще се възобнови - неизбежно е!..
- В едно изявление казвате, че би трябвало да планираме дейностите си за национална сигурност с 20 години напред. Възможно ли е това при сегашните реалии у нас и с оглед измененията в света?
- Не, не е допустимо. И освен, освен по тази причина. Нямаме стратегически разбор, а съществува и боязън у анализаторите в системата за сигурност, по-освободено да разсъждават за бъдещето. Никой не им го и желае. На нашите ръководещи стратегически разбор не им е нужен, за тях е по-важно да имат авторитетни благодетели - те да им диктуват дейностите и да ги хвалят на всички места. Виждаме го. Според тях Европейски Съюз и НАТО в настоящия им тип, ще бъдат безконечни. Дали в действителност го мислят, или по този начин им е по-изгодно, не мога да ви кажа...
- Полк. Георгиев, в света витае страхът от тероризъм и няма за какво да си затваряме очите за това. Особено в този момент, когато България е хазаин на европредседателството. Вие сте специалист по национална сигурност и създател на книга по тази тематика – „ Управление на риска в сигурността”. Според вас, нашите служби по сигурност имат ли действителна подготвеност да предотвратят терористичен акт?
- Това, което не може да не прави усещане е, че тероризмът като че ли се трансформира в част от нашето всекидневие. Колкото и дразнещо да е, започнахме да привикваме с него. От чисто професионална позиция това би трябвало да ни приказва, че интернационалният тероризъм относително сполучливо съумява в последните години да реализира главната си тактическа цел - да провокира всеобщ боязън, смут, суматоха, неустановеност, да дестабилизира живота ни, да бъде непрекъсната тематика в международните вести. Виждаме и по какъв начин се разнообразяват терористичните офанзиви, какъв брой сме уязвими изключително пред ударите на самомотивиращия се тероризъм на така наречен „ вълци единаци”, които не поддържат организационни връзки с интернационалните терористични организации и мъчно биха могли да бъдат установявани и обезвредени на ранен стадий. Този боязън съществува и в нас, българите - ние сме евентуално застрашена страна от тероризъм. Такива са действителностите.
В момента сме в центъра на европейския политически живот, което единствено по себе си покачва равнището на терористичния риск. Това ни кара да обръщаме повече внимание на ограниченията за сигурност, които се подхващат в последните дни. Ние, обаче, виждаме единствено част от охранителните ограничения – засиленото полицейско наличие, специфичните елементи, оградените зони и периметри за сигурност, поставените ограждения и бариери, ограничаващи свободния достъп до избрани места. Останалите ограничения ще си останат скрити от нас, и това е напълно в реда на нещата. Нямам подозрение, че службите ни поставят нужните старания и са постигнали избрана подготвеност да подсигуряват сигурността на гостите и българските жители. Доколко ще са резултатни тези ограничения е мъчно да се отговори изрично. Много са зависимостите и не всичките те са ни подвластни. Да се надяваме, че те ще окажат своя въздържащ предпазен резултат. Но би трябвало да сме реалисти - няма такава страна, в която да съществува безспорна сигурност против деянията на интернационалния тероризъм.
- Ефективността на подхванатите ограничения не зависи ли от това до каква степен службите ни за сигурност и полицията са осведомени за ставащото вътре в страната? Въпросът ми е, до каква степен те са в положение да управляват вътрешната среда за сигурност?
- Информацията е един от основните фактори, само че не е единственият фактор, от който зависи способността ни да реагираме и да обезвреждаме рисковете и заканите за националната ни сигурност. Има и други фактори от първостепенно значение: човешкия фактор, бих го написал с основни букви; изискванията на средата за сигурност; времето, което би трябвало да преглеждаме като ресурс; миг за реакция и движение на протичане на събитията – под, или отвън нашия надзор. Владеем ли в единение тези фактори, което е идеалното състояние, ние ще сме в положение да упражняваме пълноценно наблюдаване върху рисковите групи непознати и български жители, да направляваме развиването на събитията, явленията и процесите с рисков капацитет в средата ни за сигурност.
За страдание, нашите специфични служби и полицията имат сериозен проблем в това отношение от десетки години, и обстановката от ден на ден се утежнява. Агентурният им уред непрестанно понижава, непрестанно отслабва доверието на хората в тях. И това мощно въздейства върху качеството на сигурността, която изисква обществото. Но мисля, че не е редно да слагаме акцента единствено върху вътрешната среда за сигурност. Еднакво значими са и нашите разследващи благоприятни условия и позиции във външната среда за сигурност. И в това отношение, обаче, нещата също не са положителни, би трябвало да си признаем. Причините са известни – ние, хората от професионалната общественост, доста сме писали и говорили за тях.
- Да поговорим за тези аргументи още веднъж: В едно ваше изявление говорите за „ истеризирането” във връзка с Държавна сигурност. Споделям позицията ви, че единствено примитивни хора могат да отхвърлят разузнаването като го демонизират и отъждествяват с доносничество. Но по какъв начин може да се върне „ лентата” обратно, с цел да осъзнае обществото какъв брой значима е агентурната активност за националната сигурност на една страна, и няма ли да е късно, когато най-сетне го осъзнаем? ...
- Вижте, аз съм по този начин организиран като човек, че бързо не помня предишното и пребивавам с сегашното и бъдещето, само че изцяло съм уверен, че е значимо още веднъж да се поразровим при започване на така наречен „ Български преход”. Лично аз го схващам по-скоро като Елциновски модел на преход. Вероятно хората не знаят чак такива детайлности, само че по това време, първоначално, висшите кръгове във Вашингтон и Москва работеха в цялостно единодушие и съдружничество, в желанието си да преобразят света по техните схеми. Тогава някой някъде там реши да насочи основния удар върху специфичните ни служби, с цел да улесни своите хора, без да се интересува дали ще крадат „ като за последно”. И службите, както се видя, го понесоха с цялостна мощ. Ударът върху тях напълно естествено се придвижи и върху главното им средство - тогава по този начин се наричаше агентурният уред. Тези хора бяха подложени на публично неодобрение, бяха поругани и отвергнати.
И тук желая да уточня нещо: Има един не толкоз прочут факт, че още след смяната на Десети ноември службите дадоха опция на своите секретни сътрудници сами да дефинират по-нататъшната си орис: да продължат, или да пресечен връзките си с органите. Изобщо, да намерят своето ново място в изменящата се реалност, както преценяват за добре. Тази опция и за тези от тях, които избраха да се включат интензивно в политическия живот и го обявиха намерено, бе осъществена изрично и без каквито и да е условности. Говорим за настоящите служби.
Дали пътищата на оперативните служащи, уволнени, пенсионирани или непринудено напуснали системата и техните някогашни сътрудници са се пресичали, и дали са имали някакъв общ бизнес по-нататък, е мъчно да се каже. Възможно е и това да се е случвало, само че надали би трябвало да бъдат упреквани, че са траяли другарските си връзки, в случай че не са нарушавали закона. Ограничения за това не съществуваха. С други думи, формалните дотогава сделки, зависимости и задължения, се разпаднаха. Но тематиката не бе затворена бързо, което щеше да бъде най-разумно, а продължи да се експлоатира към този момент дълги години.
Борбата с комунизма продължава да се води и до момента за сметка на държавността.
- Според вас, какви са последствията от това?
- Последиците ги виждаме и ги понасяме всички, без изключение. Защото и богатите и съумелите хора у нас не могат да се изолират от общата ни среда, колкото и да се пробват да го вършат. Когато газиш в блатото, няма значение дали си с цървули, или с лачени обувки. Еднаква е калта, която те омазва. Еднакво е неудоволствието за всички. Просто не живеем в естествена страна, в която законите да се съблюдават и връзките да бъдат в границите на естествената цивилизована нравственос. Последиците ги усещаме всички, в една или друга степен. Ето неотдавна, във връзка всеобщото ликвидиране в Нови Искър един от ръководителите на полицията изрази откровено неодобрение от обстоятелството, че никой от познаващите търсения Росен, не е съобщил за това в полицията. Ето една директна последица. Гражданите просто не желаят, да не споделям нещо по мощно – притесняват се да сътрудничат на органите за откриване на закононарушения. Защо е по този начин? - Защото, даже това го написах неотдавна и в мой коментар във фейсбук, те позагубиха доверието си в тях, в правосъдната система, в политиците и в ръководещите. Непрекъснато, няколко десетилетия им внушаваха, че съдействието или съдействието на службите, което е едно и също – разликата е в сложността и продължителността във времето, е нещо укоризненно, подло, кощунствено, и от него би трябвало да изпитват отвращение; че сътрудниците на службите и полицията са някакви негодници, злоумишленици, доносници, интриганти и службогонци, които „ донасят”за пари, кариера, или и тъй като им доставя някакво садистично наслаждение, а не тъй като е техен цивилен и родолюбив дълг. Не че не е имало и такива, само че те в общото се губеха. Не че не е имало и доста хора, които са потърпевши от това - изключително в първите десетина години след Девети септември, във времето на революционния реваншизъм, и по-късно когато се водеше битка с идеологическата измама. Тези обстоятелства също не би трябвало да бъдат подценявани, само че не и налагани като единствената истина. Това е подправяне на историята.
Либералният модел, който ни бе натрапен, освободи нравите дотам, че мисълта за страната отиде на втори проект. Да наречеш някого ”ченге”, с високомерно пренебрежение и неуважение, последователно се наложи и стартира да се възприема като израз на демократична модерност; като израз на свободата и демокрацията. И тогава, когато такива на ме сходни – романтици, им обясняваха, че заливайки с тиня секретните сътрудници на Държавна сигурност, ще провокират разтърсвания, тъй като негативизмът ще се придвижи и върху новите сътрудници и информатори на полицията и ще отблъсне хората; че държавността ще остане изпразнено от наличие разбиране, и от неналичието на сътрудници и гражданско подпомагане на органите ще се възползват бандитите, мафиотите, крадците, мародерите, мошениците и измамниците от най-различен диаметър – тези думи не се чуха, и ни заливаха с мръсотия. Е, пристигна това време да се отрезнее, и всички да заживеем в цялостна неустановеност.
Дойде времето бандитите да стават политици и да ни ръководят съгласно законите на омертата.
И в случай че би трябвало да сме напълно съответни, това се извърши не примитивно и от „ примитивните”, в противен случай - напълно професионално, целеустремено и напълно заинтригувано. Просто на тези хора не им трябваха работещи служби, а такива, които да не им пречат.
Може ли да се „ върне лентата назад”, ме питате? - Може, въпреки и доста мъчно. Доверието на хората се печели единствено с откровеност и почтено отношение. Първо, би трябвало да се организира изцяло открит и почтен диалог за Българския преход и въздействието на външните фактори върху него. Второ, би трябвало да има отмъщение и правдивост. Сега ги няма. И последно – да стартираме изначало да градим такава България, която да върне децата ни назад. Звучи като фантастика, нали? Но ще стане все в миналото...
- Вие сте оглавявал Националната работа за сигурност, в този момент ДАНС. Кажете искрено: вслушват ли се властимащите в специалисти като вас, или по-скоро ви изслушват, само че не ви чуват, след което нещата се потулват, поради статуквото, или заради спор на ползи? - Искате искреност?
- С властимащите, в случай че имате поради сегашните, просто не приказваме на един език - генерално се разминаваме. И по тази причина нямаме директни контакти. За какво да си приказваме с тях?! –За корупцията ли? За бедността, безпътицата, циганската престъпност, подправянето на изборите, или за висящите във въздуха толкоз обичани евроатлантически полезности?! С сътрудниците от службите имаме публични връзки, почитаме се. Те са в деликатна обстановка - демонстрираме схващане. Срещаме се, беседваме, въпреки и доста рядко, и то по публични мотиви. Преди десетина години това им беше неразрешено - наказваха ги и ги уволняваха, в случай че контактуват с нас. Но, времената се промениха…
- Познавам някои ваши сътрудници от Национална асоциация "Сигурност ". Почти всички тези хора към този момент отбягват да приказват обществено. Вас също трябваше да ви увещавам да отговорите на въпросите ми. Защо най-големите специалисти по сигурността не желаят да приказват обществено? – Каква е повода?
- Не сме спирали да приказваме по тематиката, да споделяме вижданията си и опита си от предишното, да провокираме към повече разсъдък и интензивност политиците. Но сте права, че поразредихме обществените изяви. Аз да вземем за пример, напоследък се пренасочих към фейсбук, където имам доста другари, сътрудници, някогашни студенти, с които обменяме отзиви и мнения. Трябва да ви кажа, без да пресилвам, че някои от тях са в действителност доста стойностни, доста точни - наслаждение е да се четат. Facebook е доста повече от национална медия. Причината да позачезнем в медийния ефир е, че публичният интерес към тази тематика взе в последно време да се губи. Така е, тъй като дълго време се злоупотребяваше с нея. Тръгнем ли да беседваме както би трябвало за прехода, ползата отново ще се възобнови - неизбежно е!..
- В едно изявление казвате, че би трябвало да планираме дейностите си за национална сигурност с 20 години напред. Възможно ли е това при сегашните реалии у нас и с оглед измененията в света?
- Не, не е допустимо. И освен, освен по тази причина. Нямаме стратегически разбор, а съществува и боязън у анализаторите в системата за сигурност, по-освободено да разсъждават за бъдещето. Никой не им го и желае. На нашите ръководещи стратегически разбор не им е нужен, за тях е по-важно да имат авторитетни благодетели - те да им диктуват дейностите и да ги хвалят на всички места. Виждаме го. Според тях Европейски Съюз и НАТО в настоящия им тип, ще бъдат безконечни. Дали в действителност го мислят, или по този начин им е по-изгодно, не мога да ви кажа...
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ