Полина, Олександър и техните деца искат да останат в България,

Полина, Олександър и техните деца желаят да останат в България, до момента в който все води война в Украйна

Едно семейство от Украйна не може да чуе нито смеха, нито снарядите, които са падали към тях. Полина, Олександър и техните осем деца в този момент са намерили леговище в България.

„ Ние сме от едно малко градче, което е доста покрай регионалния център Суми “, споделя Полина Озерова, предава

„ Ние сме едно семейство и имаме осем деца, обичам ги всички безусловно еднообразно. Запознахме в едно кафе в Украйна, аз доста я харесах, взехме решение и създадохме семейство, обичаме огромните фамилии “, добавя Олександър Озеров.

„ Сами се грижим за децата си, за тяхното изхранване, за тяхното обличане, моят брачен партньор доста ми оказва помощ тъй като е водач и кара колата, доста съм му признателна “, споделя Полина.

Живот след и преди войната, в който те не чуват нито смеха, нито снарядите. Полина, Олександър, техните осем хлапета, една котка и бягство от вкъщи в името на фамилията.

"Видях войната, ужаса на войната вкъщи и помолих брачна половинка ми да предприеме нещо да бягаме от там събрахме всичко належащо в колата, стигнахме до Румъния. Беше доста сложен пътя, минавахме през разнообразни непознати места, трябваше да се крием не можехме да спим, нямаше къде да спим, търсехме разнообразни места. Виждах, че брачният партньор ми е доста изтощен, имаше потребност да поспи, аз му споделях: „ Моля те, апелирам те, недей, би трябвало да минем границата с Румъния “. Когато минахме границата, спряхме “, спомня си Полина.

Олександър отбелязва, че „ нито за минута не си помислихме да се връщаме “.

„ Събрахме цялата си мощ, молехме се на Бог да ни оказва помощ и да ни даде сили да се оправим и да минем границата “, споделя Полина.

След дни в неопределеност фамилията се свързва със свои познати и взема решение да тръгне към България. Така на бензиностанция, близо до София ги намират чиновници от Дирекцията по спешна помощ и предварителна защита към Столична община.

„ По най–бързия метод за към два часа и половина направихме спално помещение, сървърното помещение го направихме като кухня, тук са и част от питателните артикули. Ние зареждаме непрекъснато храни, от разнообразни донори. Това всичко тук е подаяние, от което те взимат и сами си подготвят “, споделя Красимир Димитров, шеф на Дирекция „ Аварийна помощ и предварителна защита ".

„ Изключително съм признателен на тези хора, те избавиха нашите деца и не намирам думи да им благодаря “, споделя Олександър Озеров.

Дъщерите му Лаура и Кристина споделят, че „ тук е супер, доста е хубаво, България е чудесна страна “.

„ Знаем, че имате море и това доста ни харесва и към този момент сме тук, липсва ни дома, само че не знаем дали ще се върнем “, споделя Кристина.

В несигурното всекидневие на фамилията в този момент правилен сателит са и доброволците преводачи като Дочка.

„ Аз знам какво е да си ням, какво значи ням човек да попадне в неволя, да няма достъп до информация, слагам се на тяхно място и разбирам в какво тежко състояние са те и да знам с какво мога да бъда потребна, да знаем ние глухите в България с какво можем да подкрепим глухите от Украйна по отношение на техния достъп “, споделя Дочка.

Четири от децата на Олександър и Полина към този момент имат и своите първи другари в България. От понеделник до петък те посещават учебното заведение за деца с повреден слух "Проф. доктор Дечо Денев ".

„ Децата са доста спокойни, тъй като са измежду другари, те откриха общ език, защото българският и украинският жестов език не се припокриват, само че децата, несъмнено, съумяват да намерят по собствен път метод да споделят, усмихнати са. Същинското учене занапред следва както и следва да бъдат включени в курсове за преодоляване на български език.

„ Бихме желали да останем в България. Това, което бихме желали да виждаме отсега нататък е свободата, ние доста обичаме нашия дом. Благодарни сме за тази поддръжка тук, само че желаеме да си устроим и наше жилище, желаеме свободата “, споделя Полина.