Репресии, война - Ердоган следва наръчника на автократа, за да запази властта си
Пол Тейлър в коментар за европейския " Политико "
След като срина турската стопанска система и докара до обедняване междинната класа, която самият той обогати, президентът Реджеп Тайип Ердоган манипулира съдилищата против противниците си и заплашва да въвлече страната си в ненужна война. Това е безсърдечен блян да опази властта си през 2023 година - когато ще се означи стогодишнината на Турската република - и да се надяваме, че ще се провали.
Президентските избори в Турция, които би трябвало да се проведат на 23 юни, са измежду най-важните - и никога най-честните - гласувания в света тази година. Те ще дефинират дали тази нация от 85 милиона жители, на пантата на Европа, Азия и Близкия изток, ще продължи да върви по пътя към властническа, експанзионистична мощ, или ще избере по-либерален, плуралистичен път .
За първи път откогато през 2002 година консервативната, ислямистки оцветена Партия на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган пристигна на власт, има сериозна вероятност за политическа смяна. Инфлацията е над 80 % годишно, турската лира падна внезапно по отношение на $, а известността на държавното управление понижа с увеличението на икономическите компликации .
Реклама
Според социологическите изследвания Ердоган, който ръководи с все по-автократична ръка, откакто промени конституцията, с цел да сътвори президентска система по негова мярка, има съществени политически проблеми - ПСР получава едвам 30 % поддръжка .
Разбира се, отговорът му беше типично жесток както във вътрешен, по този начин и в интернационален проект.
Въпреки възраженията както от Вашингтон, по този начин и от Москва Ердоган огласи подготовката за изпращане на танкове в Сирия, пробвайки се да прогони кюрдските милиции, съюзени със Запада в борбата против " Ислямска страна " , само че които Анкара вижда като свързани със неразрешената Кюрдска работническа партия (ПКК) партизани. Той наподобява решен да сътвори буферна зона от другата страна на южната граница на Турция.
Междувременно турският президент заплашва да удари съдружника си в НАТО Гърция на фона на фабрикувани разногласия за газови сондажи, Кипър и хипотетичната " милитаризация " на гръцките острови в Егейско море . Международната икономическа и политическа цена на сходно деяние обаче го прави мощно необикновено.
Реклама
Откакто стартира нашествието на Русия в Украйна, Ердоган нарежда Турция като незаместим медиатор сред Москва и Киев, като оказва помощ за отпушването на покупко-продажби и провежда диалози сред американски и съветски шефове по сигурността. Той поддържа Украйна - в това число с продажби на военни дронове, като в същото време поддържа търговски и енергийни връзки с Русия, без да заплашва персоналните си връзки с Владимир Путин или да си навлече гнева на Запада.
У дома турският президент употребява правосъдна система, която не се слави със своята самостоятелност, с цел да се опита да дисквалифицира своите най-мощни евентуални противници . Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу - известна фигура от светската лявоцентристка Републиканска национална партия, който може да бъде сплотяващ опозиционен претендент за президент, преди малко беше наказан на над две години затвор и му беше неразрешено да заема обществена служба - за " засегнатост на обществеността длъжностни лица ". Засега висящите обжалвания на решението са спрели осъществяването на присъдата, само че Ердоган може да се опита да форсира правосъдния развой, тъй че на противника му да бъде неразрешено да се кандидатира на изборите следващата година.
Заедно с това над 100 политици от главната прокюрдска Демократична партия на народите (ДПН) не престават да бъдат съдени за хипотетични терористични закононарушения, което може да докара до възбраната й . ДПН не е част от шестпартийния опозиционен алианс, който сформира обща изборна платформа, включваща от социалдемократическата левица до демократичната десноцентристи. Въпреки това тя може да се окаже основна, в случай че - както сочат изследванията - нито ПСР, нито опозицията завоюват болшинство в Народното събрание.
Самият Ердоган, някогашен кмет на Истанбул, беше подложен на сходен правосъден тормоз, преди ПСР да победи през 2002 година Осъден на една година затвор за четене на хипотетично ислямистко стихотворение, на него му беше неразрешено да се кандидатира за служба и беше заставен да чака, преди да стане министър-председател.
След като срина турската стопанска система и докара до обедняване междинната класа, която самият той обогати, президентът Реджеп Тайип Ердоган манипулира съдилищата против противниците си и заплашва да въвлече страната си в ненужна война. Това е безсърдечен блян да опази властта си през 2023 година - когато ще се означи стогодишнината на Турската република - и да се надяваме, че ще се провали.
Президентските избори в Турция, които би трябвало да се проведат на 23 юни, са измежду най-важните - и никога най-честните - гласувания в света тази година. Те ще дефинират дали тази нация от 85 милиона жители, на пантата на Европа, Азия и Близкия изток, ще продължи да върви по пътя към властническа, експанзионистична мощ, или ще избере по-либерален, плуралистичен път .
За първи път откогато през 2002 година консервативната, ислямистки оцветена Партия на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган пристигна на власт, има сериозна вероятност за политическа смяна. Инфлацията е над 80 % годишно, турската лира падна внезапно по отношение на $, а известността на държавното управление понижа с увеличението на икономическите компликации .
Реклама
Според социологическите изследвания Ердоган, който ръководи с все по-автократична ръка, откакто промени конституцията, с цел да сътвори президентска система по негова мярка, има съществени политически проблеми - ПСР получава едвам 30 % поддръжка .
Разбира се, отговорът му беше типично жесток както във вътрешен, по този начин и в интернационален проект.
Въпреки възраженията както от Вашингтон, по този начин и от Москва Ердоган огласи подготовката за изпращане на танкове в Сирия, пробвайки се да прогони кюрдските милиции, съюзени със Запада в борбата против " Ислямска страна " , само че които Анкара вижда като свързани със неразрешената Кюрдска работническа партия (ПКК) партизани. Той наподобява решен да сътвори буферна зона от другата страна на южната граница на Турция.
Междувременно турският президент заплашва да удари съдружника си в НАТО Гърция на фона на фабрикувани разногласия за газови сондажи, Кипър и хипотетичната " милитаризация " на гръцките острови в Егейско море . Международната икономическа и политическа цена на сходно деяние обаче го прави мощно необикновено.
Реклама
Откакто стартира нашествието на Русия в Украйна, Ердоган нарежда Турция като незаместим медиатор сред Москва и Киев, като оказва помощ за отпушването на покупко-продажби и провежда диалози сред американски и съветски шефове по сигурността. Той поддържа Украйна - в това число с продажби на военни дронове, като в същото време поддържа търговски и енергийни връзки с Русия, без да заплашва персоналните си връзки с Владимир Путин или да си навлече гнева на Запада.
У дома турският президент употребява правосъдна система, която не се слави със своята самостоятелност, с цел да се опита да дисквалифицира своите най-мощни евентуални противници . Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу - известна фигура от светската лявоцентристка Републиканска национална партия, който може да бъде сплотяващ опозиционен претендент за президент, преди малко беше наказан на над две години затвор и му беше неразрешено да заема обществена служба - за " засегнатост на обществеността длъжностни лица ". Засега висящите обжалвания на решението са спрели осъществяването на присъдата, само че Ердоган може да се опита да форсира правосъдния развой, тъй че на противника му да бъде неразрешено да се кандидатира на изборите следващата година.
Заедно с това над 100 политици от главната прокюрдска Демократична партия на народите (ДПН) не престават да бъдат съдени за хипотетични терористични закононарушения, което може да докара до възбраната й . ДПН не е част от шестпартийния опозиционен алианс, който сформира обща изборна платформа, включваща от социалдемократическата левица до демократичната десноцентристи. Въпреки това тя може да се окаже основна, в случай че - както сочат изследванията - нито ПСР, нито опозицията завоюват болшинство в Народното събрание.
Самият Ердоган, някогашен кмет на Истанбул, беше подложен на сходен правосъден тормоз, преди ПСР да победи през 2002 година Осъден на една година затвор за четене на хипотетично ислямистко стихотворение, на него му беше неразрешено да се кандидатира за служба и беше заставен да чака, преди да стане министър-председател.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ